Летните приключения за мен и Вальо започнаха с пътуване до Барселона – град, в които най-хубаво си изкарваме без план. Достатъчно голям, за да го обикаляме пеш от сутрин до вечер и това е най-доброто, което може да направим, за да усетим атмосферата на града. Същевременно, Барселона е с толкова фриволен дух, така че се чувстваме повече от добре. Усещането е като да сме на познато място, но с обещания за нови хубави и спонтанни приключения. Не сме разочаровани, защото Барселона е пълна и цветна, опияняваща и страстна и много, много вкусна. Припомни ми колко уханна и привлекателна е каталунската кухня, особено в този сезон с изобилие от зрели зеленчуци, но и като цяло с пресните морски дарове, хамона, любимото манчего и силно охладена сангрия в летния следобед. И няма как това пътуване да не се отрази на избора ми от предложения на рецепти за този сезон.

Кухнята на лятото като цяло е изпълнена със зеленчуци. Сурови на салати и студени супи, сготвени на грил, печени или бавно задушавани – всички варианти са, ако не самостоятелно ястие, то със сигурност придружаващи печената риба и шишчетата от барбекюто. От мамината лятна манджа, през рататуй и капоната, брям и мутабал, до пикантно подправената шакшука и имамбаялдъ, сготвените летни зеленчуци носят различни вкусове, усещания и спомени.

Един от най-запомнящите се за мен е вкусът на сготвени домати и чушки с патладжан, тиквички и пресни зелени подправки. Разбира се и с повече чесън. Такива сосове и гозби в различни варианти има навсякъде по света и малък пример за това са изброените по-горе – от България, Франция, Италия, Гърция, Турция, Близкия изток – всяка страна използва от богатството на лятото – домати, чушки, патладжани, тиквички, пресни зелени подправки и билки, и го привежда във вкусно блюдо според традициите, обичайните местни подправки и добавки.

Испания също има своя версия с тези зеленчуци – Samfaina. Представлява сос от сготвени домати, чушки, лук и патладжани, нарязани на дребни кубчета. Самфаина спада към основните испански сосове характерни за Каталуня като айоли, софрито, ромеско и пикада. Наподобява провансалския рататуй и също като при него могат да се добавят и тиквички. Онова, което отличава испанския сос от всичко останало е нарязването на зеленчуците на дребно и наистина бавното им готвене до степен всичко да се разпадне, карамелизира и придобие вид на мармалад. За това се изисква повече търпение, разбира се, а също така и последователност при добавяне на различните зеленчуци в тигана, но пък кой чревоугодник не би изчакал още малко или положил малко повече усилие за да получи това, което трябва да се получи.

Испанците умеят и знаят защо да използват бавното готвене, като един от най-впечатляващите за мен методи от тази кухня е добре приготвеното мирпоа, което служи като основа за повечето сосове и ястия. Ключовото за отлично мирпоа са слаб котлон и много търпение. Испанците са и много добри в смесването на месо с риба и морски дарове или онова, което може да срещнеш като „surf and turf“ в менюто на някои ресторанти.

Калмари пълнени с кайма, пиле с рачешко месо или скариди, миди с чорисо, пъстърва със свински гърди, скариди с бекон и съчетаване на пилешко, заешко и свинска наденица с риба, миди, скариди и раци – нещо обичайно за паелята са малко примери, които съм опитвала във времето. И аз обожавам такава храна. Но да се върна на бавното готвене. То носи карамелизация на зеленчуците без те да се усещат пържени или да променят цвета си до кафяво като това усилва техният вкус. Всичко, което един ненаситен човек като мен може да си пожелае от една храна.

Въпреки че самфаина се води сос, той не е еднороден така, както обикновено се очаква от един сос. Когато е дълго готвен наподобява кремообразен сос с парченца от зеленчуците, но може да се сготви и за по-кратко време и да послужи като зеленчукова гарнитура, вместо като сос. Както и да решиш да го опиташ, използвай хубави зрели домати и се постарай всички зеленчуци да бъдат нарязани на кубчета с еднаква големина. Сервирай тази салца с хрупкав бял квасен хляб като тапас или я използвай като гарнитура към печена или пържена риба, червено и бяло месо изпечени на грил или пържени яйца.

Самфаина – испанска зеленчукова салца

Рецептата е адаптирана от книгата The catalan table: Recipes, history, traditions and wine pairings.

За 4 порции като гарнитура или 6 порции като тапас.

Продукти:

4-6 супени лъжици зехтин
2 глави лук, нарязани на ситно
2 скилидки чесън, нарязани на ситно
2 червени чушки, почистени от семената и нарязани на дребни кубчета
2 средно големи патладжана, нарязани на дребни кубчета
4 средно големи зрели домата, обелени и с отстранени семена, нарязани на дребни кубчета
сол на вкус

Начин на приготвяне:

В широк и дълбок тиган с капак или в тенджера се нагряват 2 супени лъжици зехтин на умерен към слаб котлон. Добавя се лукът и се готви 10 минути с периодично разбъркване. Лукът трябва да омекне без да придобива цвят. Ако започне да покафенява бързо, силата на котлона се намалява.

В тигана се добавят още 1-2 супени лъжици зехтин, чесънът и чушките. Готвят се 8-10 минути на умерен котлон докато чушките омекнат. Разбъркват се периодично.

В тигана се добавят кубчетата патладжан и се разбърква хубаво с останалите зеленчуци. Ако е необходимо се добавят още 1-2 супени лъжици зехтин. Тиганът се похлупва с капак и зеленчуците се готвят още 15 минути. Разбъркват се периодично.

Накрая в тигана се добавят доматите и солта. Разбъркват се хубаво и всичко се готви още 15-20 минути без капак на умерен котлон. Всички зеленчуци трябва да са добре сготвени, всичката вода изпарена и да се получи кремообразна салца. Готвенето може да продължи на слаб котлон докато се получи салца наподобяваща повече сос.

Сосът се сервира топъл или със стайна температура. Сервира се с хубав хляб или може да бъде сос към риба, пилешко или свинско месо. Също така, в соса може да се добавят пресни зелени подправки като магданоз и босилек.

Самфaина – испанскa зеленчукова салца

Самфаина – испанска зеленчукова салца

Начин на приготвяне:

Разгледай още рецепти от испанска кухня

Виж други идеи със зеленчуци

Вашият коментар Отказ