Приготвянето на вечерята през работната седмица понякога изморява повече от самия работен ден, особено когато се прибирам късно, а искам храната да бъде добра, стопляща и засищаща. Бързи решения съществуват, разбира се, както и идеята, че винаги може да се прибегне до нещо готово или до кварталния ресторант, но за мен не е постоянна опция. Имайки и едно наум, че всеки вкъщи предпочита различни храни или изобщо не обръща внимание на някои (питай Даниел), както и че трябва да предвидя подходяща храна за неговия обяд в училище за следващия ден, идеите и силите в натоварения зимен сезон, в един момент започват да се изчерпват.
Затова започнах да планирам. Не че не съм го правила и преди, но сега го правя доста по-организирано, особено когато стане студено и всичко, което искам след работния ден е да се прибера у дома на топло, вместо да обикалям по зеленчуковите магазини или да губя време в чакане на безкрайна опашка в супермаркета (сякаш всички са се наговорили да пазаруват точно сега!).
Започвам с идея за седмично меню, подходящо за всички и подготвено по такъв начин, че да остава и за обяда на Дани в училище. Правя седмичен пазар през уикенда и подготвям някои зеленчуци, билки, дресинг за салати или да не кажа почти всичко, което може да стои на заготовка 3-4 дни в хладилника. Така улеснявам работата си по приготвянето на вечерята и освен другата домакинска работа да отделя време да се погрижа за себе си/да почета книга/да напиша тази статия/да изгледам за вдъхновение някоя и друга коледна рецепта на Джейми Оливър… Не всичко наведнъж и в един ден, няма как!
При това планиране на седмично меню включвам лесни и бързи изпитани рецепти, които винаги работят и храната е толкова вкусна, колкото обичам. Оставям бавно готвените ястия и по-деликатните такива за почивните дни, докато през седмицата се отдавам на онези, които се приготвят бързо и за които се използват възможно по-малко на брой съдове.
Такава вечеря са тези мариновани с горчица и кленов сироп свински котлети, които се пекат заедно с овкусени с джинджифил, куркума и чесън моркови. Подготовката на всичко става много бързо и се изпичат за по-малко от половин час. И става вкусно. Имаме нужда от такива рецепти!
Печени свински котлети с горчица и моркови с джинджифил
Рецептата е адаптация от eatingwell.com
За 4 порции
За котлетите:
- 4 свински котлета с дебелина 2,8-3 см
- 1 супена лъжица зехтин
- 1 супена лъжица горчица
- 1 супена лъжица кленов сироп
- сол и прясно смлян черен пипер
За морковите:
- 500 г моркови, нарязани на парчета по диагонал с дебелина около 5 мм
- 2 супени лъжици зехтин
- 1 чаена лъжица настърган пресен джинджифил
- 2 скилидки чесън, пресовани
- ½ чаена лъжица куркума на прах
- сол и прясно смлян черен пипер
За сервиране:
- нарязани пресен магданоз и копър
- прясно смлян розов пипер
Подготовка на котлетите
Котлетите се изваждат 20-30 минути предварително от хладилника. В купа се смесват зехтинът, горчицата и кленовият сироп. Котлетите се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер и се намазват от двете страни със сместа с горчицата. Поставят се в широка така, така че между тях да има достатъчно място и за морковите, разпределени на един ред.
Подготовка на морковите
Морковите се нарязват на парчета по диагонал, чиято дебелина да е около 5 мм. Слагат се в купа към тях се добавят зехтинът, джинджифилът, чесънът и куркумата. Посоляват се със сол и черен пипер на вкус и се разбъркват хубаво, така че да се покрият равномерно с подправките. Изсипват се в тавата около котлетите, като се разпределят на един ред.
Изпичане на котлетите и морковите
Фурната се нагрява на 230ºC с опция горен и долен реотан. Тавата с котлетите и морковите се поставя на средно ниво. Пекат се 10-12 минути, в зависимост от дебелината на котлетите. След това време се включва грила на фурната (максимална степен на горен реотан) и котлетите с морковите се запичат така докато вътрешната температура на месото достигне 62ºC – около 4 минути.
Котлетите се изваждат в затоплена чиния. Морковите се допичат още 5 минути докато омекнат и се глазират.
Сервиране
Топлите котлети и моркови се поръсват с нарязани пресен магданоз и копър. Аз обичам да поръсвам и с прясно смлян розов пипер за пикантност. Сервират се веднага.
Виж още рецепти със свински-котлети
- Мариновани свински котлети със салвия и хвойна и карамелизирани с кленов сироп брюкселско зеле и моркови
- Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
Виж още рецепти с моркови
- Морковени мъфини за закуска или празничен къпкейк за десерт (без глутен, с възможност за без захар)
- Гъста бобена супа с манголд
- Салата с печена тиква, моркови и киноа
- Друг вариант на салата от моркови с мента и фурми
- Морковени кексчета с кокос и фурми
- Яйчени мъфини със зеленчуци
- Кремообразна супа от броколи с чедар
- Печени зеленчуци с лабне, солена гранола и портокалов дресинг
- Лесна морковена торта
- Бавно готвени говежди ребра във вино и качамак с жълто сирене
- Салата от моркови с мента, бадеми и фурми
- Печени моркови с мед, зърна кориандър и мащерка
- Пуешко филе с кореноплодни зеленчуци и грейви сос
- Салата с лимец, печени кореноплоди и кейл
- Печени пилешки бутчета с карфиол, билки и сирена
- Бавно готвена агнешка плешка със зеленчуци
- Зеленчукови кюфтета само с две съставки
- Печени моркови, таханов сос с джинджифил и куркума, египетска смес дука
- Печен свински джолан с хрупкава кожа и грейви сос
- Сафрид плакия
Йоана, гледам новата ти рецепта и си мисля колко е хубаво и ценно, че продължаваш да ни правиш част от красотата на твоя свят въпреки претрупаното, предполагам, ежедневие. Благодаря наистина. Искам да те попитам успяваш ли да намериш наистина вкусно свинско/телешко месо по магазините ? Знам, че вече има много малки ферми, които предлагат доста по-качествено месо, но породите ли са различни, храната, която им дават ли е друга- не мога да попадна на този вкус, който помня от моето детство – на прасенцето, отгледано от баба и дядо. А ти ? Благодаря 🙂
Благодаря, Мариана!
Месо купувам предимно от месарници. Посещавам основно две в София. Едната е Старата месарница, която се намира до работата ми в кв. Бъкстон, ул. Вихрен 41, точно до „Сладки Сезони“. Другата е в един комплекс от месарски, млечен и зеленчуков магазин на Плиска.
Здравейте, Йоана. Днес приготвих рецептата, обаче никак не се получи месото. Котлетите бяха по-тънки, затова при първото печене, ги пекох 10 мин, след 4те минути ги извадих и температурата беше 77 градуса. Без да преувеличавам, бяха жилави на някакво ново ниво 😀 Имате ли представа дали само заради тези 15тина градуса в повече станаха толкова жилави или може да има и някаква друга причина?
Приготвяла съм другите Ви котлети, с карфиол, много пъти, там съм докарвала също по-висока температура на месото, но винаги е било много вкусно.
Основната част на котлета е контрафиле, което е сравнително сухо месо и не трябва да се пече дълго. Влияние тук е оказало дебелината на котлетите, спрямо времето за печене. Знам, че трудно се намират по-дебели котлети и даже равномерно отрязани, а аз предпочитам точно такива, с дебелина между 2,5 и 3 см.
Максималната вътрешна температура, с която да завърши печенето не бива да надвишава 62ºC, дори може да се оставят на 60ºC, защото след като се извадят от фурната (или тигана, ако се правят на тиган), вътрешната температура продължава да се увеличава с още няколко градуса.
В твоя случай, вероятно са прехвърлили 80ºC и затова месото е станало много сухо.
Съветът ми е, при следващо готвене на котлети да съобразиш дебелината им с времето за печене, независимо от рецептата, както и да продължаваш да следиш вътрешната температура, ако е възможно по време на печенето (което става с термометър сонда), а аз ще направя сега редакция на публикацията за препоръчителната дебелина на котлетите.
Ако не си чела тази публикация, вземи под внимание и написаното в нея. Успех следващия път, ще се радвам да споделиш добри резултати.