Шакшука

Безгрижие. Асоциира се с плаж, шезлонг и коктейл. Глупости! От десетина дена насам решавам да попадна в облак от безгрижие. Не правя планове, не мисля за следващата публикация, не се вълнувам особено какво ще сготвя за вечеря, защото домат сирене и хляб вършат добра работа. И вино – да не забравяме. Нямам търпение Даниел да се събуди (а той като никога спи повече от обикновено), за да играем. Защото нямам какво друго да правя. Всъщност, защото не съм планувала какво да правя. Вместо да водя деня, оставам се той да води мен. Моето безгрижие ме побърква!

Не е толкова горещо за да не мога да мисля, но въпреки това, оставяйки се на течението, заедно с него полита и мисълта ми, за да се изгуби безвъзвратно. Виж, ако бях на шезлонг с кокетйл, би било разбираемо. Но не съм и от този факт положението става застрашаващо. Не, не, няма проблем, че не съм на плажа. Проблемът е в действителността, която отказвам да възприема или не мога да разбера. Шантава работа. Може би в такива моменти изобщо не трябва да ми се предоставя средство за писане – било монитор и клавиатура, било бял лист и молив, защото пиша толкова хаотично, колкото и хаотично текат мислите и настроенията ми. Но пък може би точно в писането в такива моменти разбирам още една част от себе си. Това, което сега разбрах е, че не мога да бъда безгрижна. Дори, когато целенасочено се стремя към това. Имам нужда сивото ми вещество да работи на пълни обороти, имам нужда от планове, имам нужда от действия, от които да изтичат положителни емоции, които да карат сивото ми вещество да продължава да работи на пълни обороти, откъдето кръгът на щастието се затваря и всички са доволни.

Една сутрин се събуждам с мисълта, че през деня ще правя конфитюр от ягоди. Извадих всички празни буркани от килера, измих ги и ги стерилизирах. Излязох да купя ягоди, но не намерих добри, а там където намерих бяха от 6 до 10 лв за килограм. Върнах се без ягоди и доста обезкуражена, че искам да направя нещо, а не мога. От миналогодишните сладка и конфитюри, ягодовото беше първото, което свърши. Тогава нещата като че ли се случваха по-леко, въпреки че бях бременна и постоянно ангажирана с нещо. О, сетих се защо. Сивото ми вещество беше погълнато в мисли за предстоящото раждане, действия по книгата ми (очаквайте скоро, както се казва) и изкарах шофьорски курс успешно като междувремено ходех на работа. Безгрижието не е моето нещо.

Сградата, в която живея сега е нова и в нея постоянно се нанасят хора, следователно ремонтирант. Прието е, че от 2 до 4 часа следобед, майсторите трябва да прекратят работа или ако вършат нещо, то да не вдига шум. Един следобед решавам, че ще си легна с Даниел и когато той заспи ще почета книга и ако ме хване сън ще поспя. Ремонтът на горния етаж, продължава с месеци, но в последните няколко дни хората нещо много се активираха и трополят когато си искат. Точно в периода от време отреден за почивка и в деня, в който аз реших, че мога да поспя следобеда, трополенето ескалира, а заедно с него и нервите ми. На молбата ми да се спазва регламентираното време за пазене на тишина получих отговор „Преместете се в другата стая.“ Разбрах, че няма смисъл да споря, казвам добре и си мисля как студентчето от по-горния етаж, който редовно се изявава като ди джей, а силата на музиката му може да се конкурира с концерт на стадион „Васил Левски“ ще им разкаже играта. На мен сега ми я разказва, само че между 5 и 8 часа вечерта. Нямам нужда от повече безгрижие.

Вечер, когато Даниел заспи (нали не си мислиш, че е в 8 часа със Сънчо) прочитам няколко страници от „Под небето на Тоскана“, за да се заредя и запълня липсващата ми през деня празнота от кухнята. Попадам на класически тоскански рецепти и няколко американски предложения, но умело адаптирани към тосканксата кухня или приготвени с тоскански продукти, което би дало много по-различен и много по-вкусен резултат. Има рецепти с италиански кейл – зеле с тъмно зелени листа, които не се свиват като на обикновеното зеле, а растат нагоре и си спомням за една рецепта за шакшука, която четох преди време и в която има кейл. У нас не съм срещала какъвто и да е кейл, а шакшуката няма нищо общо с Тоскана, но мисълта, че мисълта ми започва да рикушира, вместо да се рее в пространството и да се оставям течението да я отнесе е положителен знак, че не съм се предала на безгрижието. Край с безгрижието!

Друга сутрин след като се събудихме с Даниел и закусихме (по-точно той закуси) си отварям лаптопа и виждам, че Вальо ми е споделил една позабравена песен, която и двамата харесваме. Замислям се над част от текста и по-конкретно „Появи се ти пред мен, като спомен от изгубена надежда“. „Като спомен от изгубена надежда“ звучи много назад във времето, много жадувано, но неосъществено, забравено. Обаче допълнено с „появи се ти пред мен“ вече звучи като сбъднат блян. Оптимистично – мисля си. Носи настроение. Затова са песните, нали? Да носят настроения. Храната също.

Всички мисли, които евентуално биха се породили в теб от текста по-горе, не са верни. Рецептата обаче е.

Шакшука

За първи път срещнах това ястие в началото на миналата зима и тогава си помислих, че бих искала да го приготвя, но с пресни домати, вместо от консерва. Ястието се оказа традиционна закуска от Близкия Изток, но разбира се би могло да се сервира като основно ястие, а предвид, че се приготвя в няколко страни, негови варианти не липсват. Най-общо това е пикантен доматен сос с чушки, в който се готвят цели яйца. Подобно ястие приготвяме и ние, но това, което отличава шакшука от нашите забулени яйца в доматен сос са подправките. Типични за близкоизточната и ориенталската кухня, кимионът, лютият пипер, кориандърът и дори кимът правят ястието различно.

Тъй като съществуват много разновидности и възможност за добавки към ястието, в него може да присъстват зеленолистни зеленчуци като спанак, листа от цвекло или кейлът, който споменах по-рано и заради който всъщност си припомних тази рецепта. Прегледах публикациите за шакшука от любими кулинарни блогове и сайтове, които следя и избрах четири от тях, чиито рецепти хем са сходни, хем се различават по нещо. Това са рецептата в nytimes.com, в epicurious.com, предложението на Дейвид Лебовиц и това от smittenkitchen.com Не можах да се спра само на едно от тях, но и реших да пропусна зеленолистните (в частност спанака, защото тук кейл и цвеклови листа не съм виждала да се продават) и направих това, което се очаква да се направи от поредния готвач – поредната вариация. Не избягах много от основните продукти, само пропуснах лютото и кориандъра и използвах както зелени, така и червени сладки чушки. Ако обичаш пикантно, в ястието може да се добави лют червен пипер или нарязана на ситно люта чушка.

Като цяло основните съставки в това ястие не са ни чужди като комбинация. Домати, чушки, яйца и сирене готвим във всякакви пропорции и разнообразни методи. Тук обаче дори само кимионът дава по-различен, източен и някак загадъчен вкус на познатата ни комбинация. Ако приемем, че тази подправката е ключова за шакшуката, то за останалато бихме могли да импровизираме по собствен вкус. Доматеният сос може да се обогати с малко количество доматено пюре. Сладкият червен пипер може да се замени или комбинира с пушен пипер. Това придава наистина фантастичен аромат. Чушките може да са комбинация от сладките и месести червени със сочните и крехки зелени или да се използва само един, предпочитан вид. Металният вкус на пресния кориандър винаги може да се избегне с добавянето на пресен магданоз, както направих аз.

Въпреки че ястието изглежда семейно или за вечеря с близки приятели, би могло да му се придаде по-елегантен вид като се сервира в индивидуални порции. За целта сосът се приготвя в тиган или тенджера, а след това се разпределя в шест индивидуални огнеупорни купички, в които се разпределя част от сиренето и се чуква по едно яйце. В този случай ястието се довършва във фурната, предварително нагрята на 180°C  за 10-15 минути или докато яйцата стегнат.

Посочените дози са за 6 малки порции.

Продукти:

• 3 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на тънки полумесеци
• 1 червена чушка, нарязана на ленти
• 1 зелена чушка, нарязана на ленти
• 5 скилидки чесън, нарязани на тънко
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица сладък червен пипер
• 1 чаена лъжица пушен червен пипер
• 1 кг домати, нарязани на дребни кубчета
• 200 мл вряла вода
• 150 г краве сирене, натрошено
• 6 яйца
• пресен магданоз, нарязан
• сол и прясно смлян черен пипер

В дълбок и широк тиган или тенджера се загрява зехтинът. Добавят се лукът и чушките. Посоляват се с малко сол и се разбъркват на умерен огън за 15 минути докато омекнат. Към тях се добавя чесънът и се разбърква за 1 минута. Изсипват се кимионът и двата вида пипер. Разбъркват се няколко секунди докато си отделят ароматите и  в тигана веднага се изсипват доматите и водата. Посоляват се със сол и черен пипер. Силата на котлона се усилва докато доматите заврат. Щом заврат котлонът се намалява до умерен и се варят за около 20 минути или докато по-голямата част от течността се изпари, но да остане известно количество.

Когато доматеният сос се посгъсти, върху него се поръсва сиренето. Яйцата се чукват едно по-едно в соса, като се внимава да останат цели. Всяко яйце се посолява със сол и прясно смлян черен пипер. Тиганът се похлупва с капак и яйцата се готвят на умерен огън 5 минути за рохки жълтъци и 10 минути за твърди жълтъци.

Когато яйцата са готови шакшуката се отстранява от котлона и се поръсва с пресен магданоз. Сервира се с хляб.