Тези на пръв поглед семпли коледни сладки събират толкова много аромати, имат удивителен вкус и припокриващи се текстури. Напомнят за лебкухен, но са по-пикантни заради пипера. Това изобщо не трябва да те притеснява, защото не са люти, а усещането е по-скоро като затопляне. Наравно с останалите аромати обединени в медената смес; използването на определен вид набухвател, които ги прави по-въздушни и порести; тънката захарна глазура, която контрастира на меката и дъвчаща сърцевина, тези прости курабии са моят фаворит за коледна сладка тази година.
Забелязвам, че с всяка изминала Коледа предпочитанията ми за коледни десерти стават все по-прости и се свеждат до класически, да не кажа старомодни рецепти от света, които старателно издирвам и изпробвам у дома. Докато преди години се зареждах с най-разнообразни резци за сладки на коледна тема, бърках роял айсинг в индустриални количества и после го оцветявах в поне четири цвята, разточвах захарно тесто, по което лепях от най-блестящите захарни декорации, рисувах и декорирах сладки, които бяха хубави за гледане, но не особено приемливи за ядене, в последните няколко години избирам семплото, не напудреното, не блестящото, вкусното. Това вкусно, за мен става все по-привлекателно.
С какво са отличителни тези курабии?
Техниката на приготвяне. Изглеждат най-обикновени, но под този непринуден външен вид са се скрили много изненади. Тестото и по-точно техниката за неговото приготвяне е като на лебкухен – меден сироп, в който се добавят подправките, последвани от останалите сухи съставки и накрая яйце. Тестото е различно и с това, че не съдържа мазнина. Единствената такава идва от жълтъка на яйцето. Това прави сладките приятно дъвчащи, особено след тяхното отлежаване от поне 4 дни – любимият ми момент да им се насладя изцяло.
Набухвателят. За да се направи едно такова тежко тесто въздушно, му е необходим набухвател. Разбира се! И тук, авторът на книгата, от която адаптирах рецептата ме убеди да използвам нещо по-различно от бакпулвер и дори от сода бикарбонат. Тя заговори за амонячна сода. Заради миризмата, не е от най-прекрасните неща, с които искаме да се занимаваме, но тази миризма бързо изчезва с изстиването на сладките. Идеята да се използва амонячна сода е за да създаде повече и по-бърз обем на тестото докато се пече. Курабиите стават почти двойни във фурната, а текстурата им е пръхкава – нещо, което е трудно постижимо без мазнина и специална техника. Заради наличието предимно на подсладители (мед и захар) и брашно, това тесто става екстремно дъвчащо, особено след като престои известно време. А след като е набухнало екстремно с помощта на амонячната сода, в него се създават въздушни пространства, съответно и повече обем, което прави изпечените курабии много приятни за дъвчене. Те са дъвчащи, но и порести. Наистина изключителна текстура.
Подправките. В тези курабии има 9 (девет) подправки. Осем от тях се съдържат в сместа за коледни сладки, а онова което ги различава от останалите коледни курабии със същите подправки е белият пипер. Не се страхувай да го добавиш. Той дава приятна пикантност без да люти. Ароматът му не е натрапчив, но е отличителен.
Глазурата. Курабиите се покриват с най-семплата глазура приготвена от пудра захар и вода. В случая, част от водата се заменя с лимонов сок, за повече свежест и баланс на сладкото. Това, което е добре да се избягва, е курабиите да се покриват с твърде много и твърде плътна глазура, защото усещането в цялата хапка ще бъде предимно на захар. Плътната глазура разваля и удоволствието от дъвчащата сърцевина на курабията. Затова тя трябва да се направи по-течна. Освен, че ще бъде по-удобна за работа, ще покрие курабиите с тънък слой, който след като стегне ще допринесе за приятен контраст между хрупкавата сладка повърхност и меката ароматна среда на сладката.
Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура
Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.
За около 25 броя.
За тестото:
- 160 г мед
- 75 г захар
- 2 чаени лъжици смес от подправки за коледни сладки
- 1/8 чаена лъжица смлян бял пипер
- 1 чаена лъжица амонячна сода
- 1 супена лъжица тъмен ром, леко затоплен
- 300 г брашно
- 1 чаена лъжица какао
- 1/4 чаена лъжица сол
- 1 яйце
За глазурата:
- 150 г пресята пудра захар
- 1 супена лъжица лимонов сок
- 1 супена лъжица вода
Приготвяне на тестото и изпичане на курабиите
Медът и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен котлон докато захарта се разтопи. Отстраняват се от котлона и към тях се добавят сместа от подправки и белият пипер. Оставят се настрана.
Отделно в голяма купа се смесват брашното, какаото и солта. Оставят се настрана.
Амонячната сода се разтваря в затопления ром. Изсипва се в медената смес и се разбърква.
Медената смес се добавя в купата с брашното и се разбърква грубо. Накрая се добавя яйцето и се омесва меко, леко лепкаво тесто.
От тестото се оформят топчета, колкото голям орех, като дланите се намокрят периодично с вода, за да не лепне тестото. Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго.
Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна на 190ºC. Курабиите се пекат 10-12 минути. Не трябва да покафеняват и ще бъдат все още меки, когато се извадят от фурната. Оставят се в тавата 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.
Приготвяне на глазурата и глазиране на курабиите
Пудрата захар се смесва с лимоновия сок и водата. Разбъркват се хубаво. Трябва да се получи течна глазура. Ако има нужда се добавя още малко пудра захар или вода, докато се получи удобна за работа консистенция.
Курабиите се потапят в глазурата, излишната се изтръсква и се поставят върху решетка докато глазурата стегне напълно. Глазурата върху курабиите трябва да бъде полу-прозрачна. Това дава хубав контраст от тънък хрупкав слой на повърхността и меката дъвчаща сърцевина на курабиите.
Стават още по-хубави 3-4 дни след приготвянето. Съхраняват се в кутия или буркан няколко седмици. Идеални са съчетани с греяно вино, коледен пунш или гльог.
Още рецепти за дребни сладки и бисквити
- Йоана на Земята – История за курабийки
- Локумки
- Ванилови полумесеци с орехи и кардамон
- Кулуракя – гръцки великденски курабии
- Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
- Бадемови рогчета с шоколад
- Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад
- Сладки линцер
- Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
- Бу! или как да си направя духчета от целувки
- Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
- Гръцки бадемови курабии
- Сицилиански коледни сладки – кучидати
- Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
- Овесени бисквити за закуска
- Ричарели – бадемови сладки от Сиена
- Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
- Сладки с чия, фурми и лешници
- Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
- Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
Привет, Йоана! Благодаря за страхотната рецепта. Имам само един въпрос – дали все пак мога да ползвам сода бикарбонат или бакпулвер вместо амонячната сода? ако увелича количеството на 1 1/2 ч.л. дали ще се получи същия дъвчащ и същевременно въздушен ефект?
Може да използваш комбинация от двете, както е при тестото за джинджифиловите човечета. Използвай 1/2 чаена лъжица сода, която добавяш към медения сироп и 1/2 до 1 чаена лъжица бакпулвер, който добавяш към сухата смес. Идеята за това е че содата прави реакция с меда, който има изразена киселинност (вместо да се разтваря в оцет, например), а бакпулверът работи при загряване (при печенето на сладките).
Може да използваш и само сода, както е при шведските бисквити, като използваш 2 чаени лъжици и ги добавиш към медената смес.
Може да използваш и само бакпулвер. За тази рецепта 2 чаени лъжици, които да добавиш към сухите съставки.
Здравей, Йоана! Ромът може ли да бъде заменен с друг вид алкохол? Благодаря за прекрасните рецепти и весели празници!
Да, какъвто предпочиташ. Важно е да бъде леко топъл, за да се активира амонячната сода в него.