Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)

Тези на пръв поглед семпли коледни сладки събират толкова много аромати, имат удивителен вкус и припокриващи се текстури. Напомнят за лебкухен, но са по-пикантни заради пипера. Това изобщо не трябва да те притеснява, защото не са люти, а усещането е по-скоро като затопляне. Наравно с останалите аромати обединени в медената смес; използването на определен вид набухвател, които ги прави по-въздушни и порести; тънката захарна глазура, която контрастира на меката и дъвчаща сърцевина, тези прости курабии са моят фаворит за коледна сладка тази година.

Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)

Забелязвам, че с всяка изминала Коледа предпочитанията ми за коледни десерти стават все по-прости и се свеждат до класически, да не кажа старомодни рецепти от света, които старателно издирвам и изпробвам у дома. Докато преди години се зареждах с най-разнообразни резци за сладки на коледна тема, бърках роял айсинг в индустриални количества и после го оцветявах в поне четири цвята, разточвах захарно тесто, по което лепях от най-блестящите захарни декорации, рисувах и декорирах сладки, които бяха хубави за гледане, но не особено приемливи за ядене, в последните няколко години избирам семплото, не напудреното, не блестящотовкусното. Това вкусно, за мен става все по-привлекателно.

С какво са отличителни тези курабии?

Техниката на приготвяне. Изглеждат най-обикновени, но под този непринуден външен вид са се скрили много изненади. Тестото и по-точно техниката за неговото приготвяне е като на лебкухен – меден сироп, в който се добавят подправките, последвани от останалите сухи съставки и накрая яйце. Тестото е различно и с това, че не съдържа мазнина. Единствената такава идва от жълтъка на яйцето. Това прави сладките приятно дъвчащи, особено след тяхното отлежаване от поне 4 дни – любимият ми момент да им се насладя изцяло.

Набухвателят. За да се направи едно такова тежко тесто въздушно, му е необходим набухвател. Разбира се! И тук, авторът на книгата, от която адаптирах рецептата ме убеди да използвам нещо по-различно от бакпулвер и дори от сода бикарбонат. Тя заговори за амонячна сода. Заради миризмата, не е от най-прекрасните неща, с които искаме да се занимаваме, но тази миризма бързо изчезва с изстиването на сладките. Идеята да се използва амонячна сода е за да създаде повече и по-бърз обем на тестото докато се пече. Курабиите стават почти двойни във фурната, а текстурата им е пръхкава – нещо, което е трудно постижимо без мазнина и специална техника. Заради наличието предимно на подсладители (мед и захар) и брашно, това тесто става екстремно дъвчащо, особено след като престои известно време. А след като е набухнало екстремно с помощта на амонячната сода, в него се създават въздушни пространства, съответно и повече обем, което прави изпечените курабии много приятни за дъвчене. Те са дъвчащи, но и порести. Наистина изключителна текстура.

Подправките. В тези курабии има 9 (девет) подправки. Осем от тях се съдържат в сместа за коледни сладки, а онова което ги различава от останалите коледни курабии със същите подправки е белият пипер. Не се страхувай да го добавиш. Той дава приятна пикантност без да люти. Ароматът му не е натрапчив, но е отличителен.

Глазурата. Курабиите се покриват с най-семплата глазура приготвена от пудра захар и вода. В случая, част от водата се заменя с лимонов сок, за повече свежест и баланс на сладкото. Това, което е добре да се избягва, е курабиите да се покриват с твърде много и твърде плътна глазура, защото усещането в цялата хапка ще бъде предимно на захар. Плътната глазура разваля и удоволствието от дъвчащата сърцевина на курабията. Затова тя трябва да се направи по-течна. Освен, че ще бъде по-удобна за работа, ще покрие курабиите с тънък слой, който след като стегне ще допринесе за приятен контраст между хрупкавата сладка повърхност и меката ароматна среда на сладката.

Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)

Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура

Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

За около 25 броя.

За тестото:

  • 160 г мед
  • 75 г захар
  • 2 чаени лъжици смес от подправки за коледни сладки
  • 1/8 чаена лъжица смлян бял пипер
  • 1 чаена лъжица амонячна сода
  • 1 супена лъжица тъмен ром, леко затоплен
  • 300 г брашно
  • 1 чаена лъжица какао
  • 1/4 чаена лъжица сол
  • 1 яйце

За глазурата:

  • 150 г пресята пудра захар
  • 1 супена лъжица лимонов сок
  • 1 супена лъжица вода

Приготвяне на тестото и изпичане на курабиите

Медът и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен котлон докато захарта се разтопи. Отстраняват се от котлона и към тях се добавят сместа от подправки и белият пипер. Оставят се настрана.

Към медения сироп се добавят подправките

Отделно в голяма купа се смесват брашното, какаото и солта. Оставят се настрана.

Амонячната сода се разтваря в затопления ром

Разтворената сода се изсипва в медения сироп

Амонячната сода добавена в медения сироп

Амонячната сода се разтваря в затопления ром. Изсипва се в медената смес и се разбърква.

Медената смес се добавя към сухите съставки

Накрая се добавя яйцето

Омесва се меко, леко лепкаво тесто

Медената смес се добавя в купата с брашното и се разбърква грубо. Накрая се добавя яйцето и се омесва меко, леко лепкаво тесто.

От тестото се оформят топчета

От тестото се оформят топчета, колкото голям орех, като дланите се намокрят периодично с вода, за да не лепне тестото. Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго.

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна на 190ºC. Курабиите се пекат 10-12 минути. Не трябва да покафеняват и ще бъдат все още меки, когато се извадят от фурната. Оставят се в тавата 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Приготвяне на глазурата и глазиране на курабиите

Пудрата захар се смесва с лимоновия сок и водата. Разбъркват се хубаво. Трябва да се получи течна глазура. Ако има нужда се добавя още малко пудра захар или вода, докато се получи удобна за работа консистенция.

Приготвя се захарна глазура

Курабиите се потапят в глазурата

Курабиите се потапят в глазурата, излишната се изтръсква и се поставят върху решетка докато глазурата стегне напълно. Глазурата върху курабиите трябва да бъде полу-прозрачна. Това дава хубав контраст от тънък хрупкав слой на повърхността и меката дъвчаща сърцевина на курабиите.

Стават още по-хубави 3-4 дни след приготвянето. Съхраняват се в кутия или буркан няколко седмици. Идеални са съчетани с греяно вино, коледен пунш или гльог.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

4 коментара

  1. Привет, Йоана! Благодаря за страхотната рецепта. Имам само един въпрос – дали все пак мога да ползвам сода бикарбонат или бакпулвер вместо амонячната сода? ако увелича количеството на 1 1/2 ч.л. дали ще се получи същия дъвчащ и същевременно въздушен ефект?

    1. Може да използваш комбинация от двете, както е при тестото за джинджифиловите човечета. Използвай 1/2 чаена лъжица сода, която добавяш към медения сироп и 1/2 до 1 чаена лъжица бакпулвер, който добавяш към сухата смес. Идеята за това е че содата прави реакция с меда, който има изразена киселинност (вместо да се разтваря в оцет, например), а бакпулверът работи при загряване (при печенето на сладките).
      Може да използваш и само сода, както е при шведските бисквити, като използваш 2 чаени лъжици и ги добавиш към медената смес.
      Може да използваш и само бакпулвер. За тази рецепта 2 чаени лъжици, които да добавиш към сухите съставки.

  2. Здравей, Йоана! Ромът може ли да бъде заменен с друг вид алкохол? Благодаря за прекрасните рецепти и весели празници!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.