Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие

Когато приготвям леща винаги се сещам за една публикация от smittenkitchen.com, която започва едва ли не като оправдание за решението да се приготви и публикува рецепта с леща. По някакъв начин и аз се чувствам така, но наистина не е необходимо да ме гледаш по този начин, защото не всичко е пасти, а самото желание за изпробване на нови рецепти, комбинации от продукти или дори научването на правилно сваряване на зелената леща един ден могат да бъдат много полезни.

Нека включим и момента със заредените пазари и магазини със сезонна продукция, от която да се възползваме и която със сигурност ще направи преминаването от един сезон в друг по-плавно и леко, макар и все още да имам дълбока носталгия по сладките розови домати.

Огромните купчини от броколи, карфиол, праз лук и тикви, които виждам все по-често, категорично ми казват – хей, Йоана, лятото свърши, забрави онези ягоди, които видя в супермаркета, време е за есенна кухня. Добре, казвам си аз и на мига ми се дояждат ябълки с карамел. Започнах да търся по-бърз и не толкова лепкаво-омазващ начин да си доставя това удоволствие. Докато търсих бърза рецепта за карамелен сос, в който просто да си топя резени ябълки, пред очите ми изпъкна и решението за вечерята довечера. По-скоро за част от вечерята – салатата от леща с червено цвекло ми се струваше добро предложение към свинските котлети, на които предстоеше първо приготвяне по този начин. За тях ще си говорим друг път, но това което направи салатата е дресингът.

Разбира се, необходимо е да вземем под внимание и качествата на зелената леща, която е подходяща за салати, защото запазва целостта си след сваряване, но и носи пиперливо-землист вкус, за който свареното червено цвекло с неговата сладост и сочност се оказа сполучлив балансьор. Откривам на кого е хрумнало да съчетае леща с цвекло и бих ѝ стиснала ръката за поздрав.

Още по-изненадващия продукт допринасящ за сплотеността на основните два се явява джинджифилът в дресинга. Не бих могла да си представя по-добра комбинация на основните два продукта от тази, в която сякаш пикантността на джинджифила, свежеста на ментата и строгостта на магданоза се борят за надмощие, но и трите карат лещата и цвеклото да изпъкнат. Накрая идва вкусът на печен лешник и цялата землисто-сладка-пикантно-свежа-хрупкава комбинация се завърта наново. Удивително е да усетим тези вкусове и да ги разберем, но преди всичко трябва да се отклоним от праволинейността като повярваме, че лещата не е само за яхния.

Съобщение: На 24 октомври, събота с Вальо ще бъдем лектори на WordCamp Sofia 2015. Ще говорим за създаването на блога, неговото развитие и всичко, което смятаме че е важно за блогването от нашия почти осем годишен опит в поддържането на „Кулинарно – в кухнята с Йоана“.  Виж мястото, програмата, всички лектори и купи билет. Още за събитието може да следиш на страницата на WordCamp Sofia във фейсбук.

Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг

Рецептата е публикувана в epicurious.com и е от книгата Eat.Nourish.Glow. на Amelia Freer

За 4 малки порции.

За салатата:

• 160 г зелена леща
• 500 мл вода
• 400 г червено цвекло (2 средно големи глави или 3 по-малки)
• 2 стръка пресен лук, нарязан на ситно
• 60 г лешници
• 4-5 стръка пресен магданоз, нарязан на едро
• 4-5 стръка прясна мента, нарязана на едро

За дресинга:

• 1 двусантиметрово кубче пресен джинджифил, обелено и нарязано на малки парчета
• 6 супени лъжици зехтин
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• 1 супена лъжица ябълков оцет
• сол и прясно смлян черен пипер

Лещата се измива под студена течаща вода и се слага в тенджера. Залива се с водата и се слага на силен котлон. Когато заври котлонът се намалява до умерен към слаб и лещата се вари 20 минути. Трябва да омекне, но да не се разкашква. Излишната вода се отцежда и лещата се оставя да изстине.

Цвеклото се измива и се залива с толкова вода, че да го покрие. Слага се на силен котлон и когато водата заври се намалява до умерен. Цвеклото се сварява за 35-50 минути в зависимост от големината на главите. Проверява се за готовност като острието на малък нож се забожда до средата на една от главите. Ако ножът влиза лесно и не се усеща съпротивление, цвеклото е готово. Изважда се от водата и се оставя да се поохлади. Обелва се и се нарязва на кубчета.

Лешниците се запичат в сух тиган на силен котлон за няколко минути като се разбъркват често. Поставят се в кухненска кърпа и докато са топли се претриват с нея, за да се отделят люспите. Нарязват се на едро.

За дресинга в подходящ съд за пасатор се смесват всички продукти и се пасират докато се получи гладка смес.

В голяма купа се смесват сварената и охладена леща, червеното цвекло, пресният лук, магданозът и ментата. Заливат се с дресинга, като не е необходимо да се добавя цялото количество. След като салатата се разбърка се опитва и ако има нужда се добавя още от дресинга. Поръсва се с лешниците и се сервира със стайна температура.

За още по-интензивен вкус салатата се завършва с поръсване с малко малдонска сол. Това наистина повдигна цялостното усещане. Гарниране с малко натрошено бяло сирене също е приятна комбинация и усилва сладостта на цвеклото.