Напоследък думите се изливат в някакви лирични послания и ме хващат в моменти, в които искам да казвам, да разказвам, да се опитвам да описвам с думи това което не може да се опише. Дори се чудех дали да не предам на заглавието на този пост духа на настъпващите празници, на домашния уют или на безпаметните сбирки, които зачестяват в този сезон. Очевидно е, че се отказах и накрая сложих просто гльог (Glögg). Гльогът е темата, за която ще говоря сега, а самият той говори, че това е нещо, което се пие в определен сезон от годината, независимо дали си в уютната обстановка у дома или някъде навън, но донякъде е свързан със събиране. Събиране с приятели, събиране със семейството, събиране на мислите (или май обратното) и най-вече събиране на благоухания в бутилка.
В този сезон съвсем спонтанно Швеция се настанява удобно у дома, а аз любознателно започвам да разглеждам нейните черти една по една. И мисля, че си намерих хубава тема за разглеждане. Не, не си я намерих. Камелия Асенова ми я подхвърли, но аз нали не мога да стоя мирно на дупето си, особено когато става дума за готвене и пиене, та естеството на моя характер ме кара да правя неща извън плана. План ли? Не ми е притрябвал план точно сега. Точно сега се отпускам в спокойствието си и за първи път от много време правя каквото си искам, когато си искам. Хм, да. Има една малка подробност на име Даниел, но дори да позапека малко повече сладките или да забравя, че варя картофи, това вече са съвсем нормални неща на границата между плануваното и спонтанното. Картофите много добре си се „свариха“ и без вода, накрая загоряха и придобиха един такъв естествен аромат на пушек, че всякакви други опити да постигна същото са безуспешни. Затова, радвам се на мига. Имам план и импровизирам по него.
Радвам се и на шведските кулинарни предложенията, които получавам. След маринованата херинга идва ред на гльога, за който мога да кажа, че колкото е сходен с всички винени коледни напитки, толкова и се различава от тях. Всяка от тях има своя характер и своята алкохолна сила, но това което ги обединява са подправките и технологията на приготвяне, в която се забранява сместа да завира. И има защо.
Ужилена и вече претръпнала във времето на поддържане на този блог, очаквам да дойде някой и на шльокавица да ми обясни, че гльог не се прави така и че това не е оригинала, че не се вписва в класиката или пък че не изглежда перфектно. Същото може да кажем и за начина, по който аз и ти приготвяме пиле с ориз. Без да се обяснявам повече, става ясно, че засягам личния вкус и идеология.
И точно гореспоменатите факти – импровизация върху плана и влагане на личните предпочитания може да приложим в тази напитка. Казвам, че може, защото самата аз без да искам изпуснах захарницата в напитката и стана толкова сладка, че се наложи да я разреждам. С още вино или просто с портокалов сок, все хубаво стана. Вторият път много внимавах какви ще ги свърша, но отново количеството захар в рецептата е много, ама много относително нещо.
Оставям сега захарта настрана и пристъпвам към най-хубавата част, в която гльогът се приготвя колкото време предварително искаш, а когато дойде моментът за отпускане и задушевни разговори, тогава само се затопля и се разлива по чашите. В същите тези чаши се пускат и по няколко стафиди и бланширани бадеми и така става неизбежно чашата с глюг да се сервира и с лъжица. И с още нещо се сервира и това са пепаркакор, но за тях ще отделя следващия пост.
Гльог
Количество захар в рецептата варира, затова започни с около 150 грама и добавяй по малко, като опитваш след това. Имай предвид, че когато напитката е много гореща сладостта се усеща по-слабо.
Посочените дози са за 8-10 порции.
Продукти:
- 750 мл сухо червено вино
- 350 мл водка
- 1 пръчка канела
- 1 парче (3-4 см) пресен джинджифил
- 1 парче изсушена портокалова кора (използвах остъргана кора от 1/2 портокал)
- 5 зърна карамфил
- 2 чаени лъжици кардамон (с шушулките)
- 1 ванилова шушулка, разполовена по дължина
- 150-300 г захар
- стафиди и бланширани бадеми за сервирането
Водката се изсипва в буркан или друг подходящ съд с капак. Към нея се добавят всички подправки – канелата, джинджифилът, портокаловата кора, карамфилът, кардамонът и ванилията. Бурканът се затваря и се оставя за 12-24 часа.
След това водката се прецежда и се изсипва в тенджера. Добавя се виното и захар на вкус. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи, но сместа не трябва да завира. Може да се пие веднага или да се охлади и да се прелее в стъклени бутилки. Преди сервиране се загрява отново без да завира. Сервира се със стафиди и бадеми, които се пускат в чашите.
Йоана, прекрасно си описала всичко за пореден път!
При първа възможност ще пробвам рецептата! Наскоро правих ликьор от нар и се получи страхотно, но определено ще опитаме и гльог 🙂
О, ликьор от нар! Бих опитала. Как го постигна, ще споделиш ли?
Здравей, Йоана.
Не знам дали трябваше тук да напиша рецептата, но ако прецениш я изтрий. Вероятно някой няма да се съгласи с нещо от рецептата. Но аз я имам от свекърва ми, която е гъркиня. Така, че хора различни – вкусове/рецепти различни.
Ликьор от нар
1 кг. нарове (само зрънцата, разбира се, следващият път ще сложа повече плод)
750 гр. захар
1 литър ракия или др алкохол
2-3 пръчки канела
2 бр. карамфил (аз не сложих, предпочитам канелата)
Всички съставки смесваме в голям стъклен съд (буркан, бутилка) и оставяме на слънце за 40 дни, като често „разджуркваме“ съда, за да се смесят продуктите. Аз почти всеки ден го правех.
След 40я ден прецеждаме и изсипваме напитката в подходящ съд (гарафа, бутилка). Цветът е карамелен към тъмно-кафяв, вкусът е приятен и канелен, а самата консистенция е леко гъста. За първи път го правя, но следващата година ще го направя отново. Вкъщи се хареса, свекървата също го одобри, както и всеки гост, който го е опитал 🙂
Весело посрещане на празниците!
Много добре ми звучи на мен. Единият килограм в цели плодове ли се измерва или зърната трябва да са един килограм?
Аз сложих зърната от 5 големи нара, но следващият път мисля да сложа 2-3 повечко.
Ок, благодаря!
Ликьора от нар го правя малко по-различно като дозировка.1,1/2 чаша плод от нар,1 чаша захар,1 канелена пръчица,2..3 карамфилчета и ги оставям да ферментират.След ферментация от 1 месец прибавям 1 чаша домашна гроздова ракия.Оставям цяла смес да отлежи отново за около седмица и прецеждам.Първото прецеждане го правя с марля и поставен памук в нея,а второто през домакинска хартия/второто е мой патент тъй като всички съвети дадени от нета не ме задоволиха като краен резултат/а той е кристално чист ликьор.Мерилката си я определяме с чаша,която сме избрали ние,а тя може да бъде чаена или водна.Не се притеснявайте да го направите с гроздова ракия.След отлежаването мирисът и изчезва,а и сме сигурни,че крайният продукт е екологично чист.Наздраве…
Интересна напитка, безспорно. Пък и страшно уханна. 🙂 Алкохол пия много рядко и не твърд, пък по мъничко… Та с две думи – не съм пияч. Ама ме заинтригува и се замислям, че и за десерти би подхождал този гльог – като добавка имам предвид.
И е страхотна публикацията ти, Йоанка, както и снимките!
Поздрави! 🙂
Е, сега! Не е нужно да се напиваме. 🙂 Традиционно освен с бадемите и стафидите, гльог се сервира и с шведски джинджифилови бисквити. Комбинацията е експлозия от аромати, които се припокриват и допълват взаимно. Но затова следва да разкажа по-нататък. Та, исках просто да кажа, че ако го приготвиш ще се изпие. 🙂
Изглежда чудесно и непременно ще се пробва. 🙂 Веднъж на гости в приятели опитах нещо подобно, но приготвено с дюли. Много ми хареса и все се каня да поискам точната рецепта, но мисля, че тази ще бъде още по-ароматна. Обожавам пресен джинджифил. 🙂 Поздрави!
Прекрасна зимна идея, Йоана – ще я изпробвам!
…още повече, че и аз родих през тази година сина си(да ви е жив, здрав и винаги доволен от живота Даниел!) и от миналия ноември не съм опитвала алкохолна напитка…..Сега вече мога и това ще е първата! 🙂 Хубав ден и отново мерси за рецептата (и разбира се начинът, по който си я представила)!
Здравейте от Финландия! Тъй като тук алкохол се продава в специализирани магазини и е забранено да се продава в обикновените магазини, финландците са намерили начин да продават тази напитка и в безалкохолен вариант. Мога да ви предложа рецепта за безалкохолен гльог или както тук го наричат гльоги:
1литър прясно изцеден ябълков сок, 2 пръчки канела, 3 броя звездовиден анасон, 1 супена лъжица семена от кардамон. Подправките и сока се поставят в тенджера и се оставя да къкри около 10 минути на котлона. Разпределя се в чашите. Това е рецепта за 4 порции. По желание може да се прибави и водка или ракия, но може да се пие и така, също е вкусен. 🙂 . Може да се приготви и с други плодови сокове като за предпочитане е да са прясно изцедени.
Здравей, Таня от Финландия!
Хубаво предложение за ябълков глюг, който ще бъде подходящ за сина ми след няколко години (заради подправките). Аз ще си остана на винения вариант. 🙂
Привет и от мен! 🙂 Йоана искам да попитам как да нарежа ули настържа джинджифила за гльога? Поздрави и до скоро срещи тук!
Може да се добави целият корен или да се нареже на по-едри парчета. Не го стържи, че много джиндифилено ще стане и другите аромати ще се загубят.