Преди да се впусна в следващото желание за рубриката SOS, което се очертава да бъде изключително интересно за мен, защото ще стане въпрос за южноафриканска кухня, искам да ти предложа едно топло питие, много подходящо за този сезон. (Ех, че дълго изречение съчиних!) Пожеланите рецепти от целия свят не ми пречат своевременно да си дълбая във виенската кухня. Това ме подсеща, че трябва да ти покажа и едно вегетарианско ястие оттам, при това много лесно за изпълнение. Но преди това, за сгряване – виенски коледен пунш.
Въпреки, че е наречен коледен, вероятно защото се приготвя около празника, аз мисля, че топлият пунш е много добра напитка за целия зимен сезон. Докато бях във Виена, през цялото време, в което бях по улиците, пиех от този пунш. И мога да кажа, че много добре стопля и е много ароматен и сладък. Но това, което повече ми направи впечатление е, че дори за миг не ми се замота главата, въпреки, че през 30 минути си взимах от него. Толкова ми хареса, че реших да си направя и вкъщи. Обаче, да ти кажа, не е същото. Не е същото изживяване, като да бродиш по празнично осветените улици на Виена и да стопляш ръцете си с чаша топъл пунш.
Като изключа тази не малка подробност, приготвих пунша точно такъв, какъвто си го спомням оттам. Само където имах възможност да регулирам захарта. Наистина, предлагаха напитката толкова сладка, че устните ти залепват за чашата.
Има една съставка за пунш, без която казват, че не бива. Това е Arrak. (Да не се бърка с анасоновата алкохолна напитка Arak.) Arrak-ът, който открих в един от магазините във Виена, има сладникав аромат и не много изявен вкус. Всъщност е ракия, със същия парещ ефект на гърлото. Не знам защо се слага в пунша, но предполагам, за да усили градуса на напитката.
Самата дума „punch“ идва от санскритската дума „pañca“, което означава пет. Толкова са съставките за пунша – аррак, чай (или вода), лимонов или портокалов сок, подправки и захар. Докато търсих по-подробна информация, попаднах и на шведския „punsch“, което се оказа различно нещо от „punch“. Но и двете думи, вероятно произлизат от думата „пет“ на санскрит.
Виенския пунш, освен с подправки и различни видове плодове е обогатен с червено вино, ром или амарето. Ето затова, има толкова приятен аромат, който се усеща по улиците на Виена по време на коледните и новогодишните празници. Мисля, че опитах от всички възможни варианти. 🙂 И все пак, не е наложително да си във Виена, за да опиташ тази прекрасна напитка. Но там… там е друго…
Виенски коледен пунш
Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine
Продукти:
- 1/2 портокал, нарязан на парчета (без кора)
- 1/2 лимон, нарязан на парчета (без кора)
- 300 мл червено вино
- 500 мл черен чай или вода
- 250 мл прясно изцеден портокалов сок
- семената от 1/2 ванилова шушулка
- 1 супена лъжица мед
- 1 пръчка канела
- 4 карамфила
- 100 мл тъмен ром
- захар на вкус
Всички съставки без рома и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на слаб огън и се оставят така 30 минути, за да се обединят всички аромати. Течността, в никакъв случай не трябва да завира.
Течността се прецежда. Добавят се ромът и захар на вкус. Пуншът се сервира топъл. Ако остане, поддържа се топъл за повторно разливане.
Забележка: Често се задава въпросът, какво вино да се използва за пунш или греяно вино. От различните книги, които съм прочела по темата, изводът е не скъпо, но все пак, качествено вино. А на директния ми въпрос към един от служителите в CasaVino, отговорът бе – хубаво домашно вино. И аз така направих. 🙂 Татенце, мерси за хубавото вино. Май, ще го изпия скоро.
Пунша може да се сервира в порцеланова или стъклена чаша. Няма правила. Но ако избереш чаша от по-тънко стъкло, задължително сложи в нея метална лъжица, преди да сипеш пунша. Тя ще поеме част от топлината и ще предотврати спукването ѝ. Все пак, избери не много ценни за теб чаши.
Plachutta предлага и безалкохолен пунш, подходящ за деца. Може да се смесят плодов чай, прясно изцеден портокалов сок, портокалови и лимонови кори, мед, захар и подправки, които детето понася.
Благодаря ти, Йоана, за прекрасната рецепта! Нямам търпение да я изпробвам.
Тази публикация мога да я нарека Коледна приказка – представих си Виена по време на празниците.
Звучи доста загряващо 🙂
Ароматно ми стана 🙂 и с нетърпение очаквам вегетарианското ястие.. и понеже само такива уважавам, и понеже пак ми се ходи във Виена, ще ми е любопитно да потърся там нещо предложено от теб :-p
сега на прима виста се сещам за една салата : върху зелена салата (което при тях беше нещо смесено от салата айсберг и къдрава салата), подправена с винегрет от мед и балсамико, се подреждат парчета козе сирене, завити и запечени в тънки лентички от тиквички.., сред зелената салата се подвизаваха и тънки резени ябълка.
а мястото, където я опитахме това http://www.brezl.at/
Оо, това го пих снощи на рожден ден на един приятел. Магьостническо. Предлагаха го и допълнително с два вида стафиди – светли или тъмни, както и с печени бадеми – ако искаш да си сложиш в него.
Изумително беше. Не можех да спра да го пия. Но се напива човек от него, да знаете 😉
Май, май, тази вечер ще го пийна за лека нощ! мерси за хубавата и акоматна идейка, Йоана!
Здравей,Йоана,
Благодаря ти от името н амоето семесйство и приятелите ни за вдъхновението и чудесните идеи, с които „зареждаш“ нашите уикенди! Опитвам почти всичко, което споделяш тук. Рядко се провалям, затова преживявам „тежко“ провала ми с домашните ми „Danish pastries“, a за кроасаните ми да не говорим – маслото винаги изтича при печенето. Следя много блогове – повечето благодарение на твоите връзки, но нито едно указание не се оказа достатъчно. Намирам, че съм на по-високо от средното ниво „домашни майстори“, затова съм изненадана от провалите си. Ще се радвам, ако намериш време да пробваш и споделиш „step-by-step“ как да успея в онези „датски“ изкушения 9включително и крема в тях), които опитваме само в най-изисканите заведения и хотели по света. Благодаря ти и ти желая уютна и вкусна зима!
Здравей Силвия,
Никой, дори и най-големия шеф готвач не е застрахован от неуспехи в кухнята. На всеки може да се случи. При това, аз съм на мнение, че всеки е добър в даден област в кулинарията, повече отколкото в друга. Искам да кажа, че нещо ти се отдава повече от друго.
При всички положения, настроението и нагласата, с която готвим, за мен са от съществено значение. Ако в един ден не са се получили нещата, то не трябва да се отказваме.
Понякога импровизациите се осъществяват с лекота и успех, друг път не. Но когато става въпрос за класически рецепти с конкретен резултат, то тогава трябва да се спазват рецептите и технологичния процес. Разбира се и използваните продукти са от първостепенно значение за добър резултат. В тази връзка ще се опитам да представя сполучлива рецепта за датски кроасани в рубриката SOS. Но моля за малко търпение.
И не преживявай провалите толкова тежко. 🙂
Поздрави на семейството и приятелите.
Здравей, Йоана,
Искрено ме зарадва,че веднага ми отговори! Още веднъж благодаря за вниманието ти към всички твои фенове и старанието, с което поддържаш чудесния си и вдъхновяващ блог! Желая ти слънчеви зимни дни и оставам (заедно с всички мои „твои“ домашни почитатели у дома 🙂 в очакване на демонстрацията ти, когато намериш време за нея!
Ммммм…магическо!
На тази рецепта и се каня
от много време!
При -20, просто нямаше
начин да не я опитам! 🙂
Загряващо, ароматно, пикантно…
Благодаря, Йоана!
🙂
Миналия декември точно преди Коледа бяхме във Виена и пихме на няколко пъти от този пунш. Толкова ароматен – цяла Виена миришеше на него.
Още първата вечер попаднахме на един от многото им коледни базари. Имаше „къщички“ украсени с борови клонки и играчки, които продаваха всичко – от играчки до деликатеси. В единия край на базарчето имаше двама музиканти, които свиреха джазови коледни песнички. Беше много приятно да си се приютил под чадъра на някоя от къщичките, да хапваш сирене и за пиеш от този пунш, а навън да падат снежинки. Беше студено, но пунша те загрява. Оттогава се канех да намеря рецепта за него. Затова ти благодаря, че си я „приготвила“ с толкова аромат.
Поздрави и топлина в днешния снежен януарски ден
🙂
Привет, Йоана!
Би ли могла рецептата да се адаптира във вариант без алкохол, подходяща за деца?
Отново нещо сгряващо и ароматно 🙂
Поздрави!
Може да пробваш с масала чай, като вместо черен, използваш билков чай. Добавката от мляко тук ще се хареса на децата.
Билков чай запарен с подправки (пръчка канела, шушулки кардамон, звездовиден анасон, карамфил, ванилия) и добавени сушени плодове за ошав, също е добър вариант за деца.
Между другото има безалкохолни вина. Не съм ги опитвала все още, но пък ако целта е пуншът да носи радост на всички членове в семейството, може да опиташ.
О, какви добри идеи! Вдъхновяващо!
Безалкохолно вино ми звучи малко странно, но се сетих, че имаме домашен сок от грозде и май от там ще започна с опитите 🙂
Благодаря и с пожелание за уютни декемврийски дни!