Честита Нова година, скъпи читатели! Нека бъде добра и ползотворна за всичките ви хубави намерения. Нека донесе повече радост и споделеност! Да е изпълнена с приключения и предизвикателства, които ни помагат да вървим напред и нагоре. Да бъде благодатна и да донесе още вдъхновения за вкусна и добре приготвена домашна храна. Благодаря на всички за доверието, коментарите и споделените впечатления от рецептите, които сте приготвяли във времето.
А както разбирам от коментарите ви след коледните и новогодишните празници, вкусна храна приготвена по рецепти от този блог не ви е липсвала. Това много ме радва и мотивира не само да продължа да поддържам блога, но и да продължа да надграждам знанията и опита ми в кулинарията като ги споделям с вас. Да се изненадвам приятно от поредната рецепта, а вероятно да изненадвам и вас. С такова настроение е и това предложение за вечеря, вдъхновено следпразнично.
Малко ретроспекция
Винаги съм усещала приготовленията за голям празник по-вълнуващи от самия празник. Наистина се вълнувам, правя плана за приготвянето на храната последван от списъци за пазар и обикаляне къде ли не за да намеря точно онова, което ми трябва. Когато е свързано с Коледа и Нова година или всеки един голям празник и когато се случва да съм домакин съм в еуфория. Последните две години цялото семейство се събираме в къщата на село, където домакини са родителите на Вальо и когато сме цялото семейството всеки носи или приготвя на място нещо, което умее добре. Всички се наслаждаваме на постните пълнени чушки с боб на свекърва ми, туршията, която прави братът на Вальо, хубавите колбаси, с които ни зарежда свекър ми, а също и прекрасните зеленчуци и билки от градината, за които основно се грижи той.
Към споделените храни аз се включих с тези наденички, които изпекох с праз лук вместо с жълт и в този случай добавих само ябълки. Разбира се не липсваха и коледни сладки, които носех от София – джинджифилови човечета (направихме ги заедно с Дани), сладки линцер и панфорте.
Малко практика
На големи семейни и всякакви други празници винаги има голямо разнообразие от храна. Няма как да е иначе. Всеки се наслаждава на любимата за него от всичко предложено или открива нови вкусове докато се водят весели, а по-късно и разгорещени разговори за нещата от живота. Весело и непринудено. Богато и вкусно.
Не знам как е при теб, при мен обаче по-често се случва да имам по-голям запас от останали суровини, отколкото от сготвена храна и точно в такова положения изпадам следпразнично и тази година. Приготовленията за коледните празници при мен не включват само моментът със събиране на семейството, а започват от началото на декември с проби на нови рецепти, опитване на нещо различно, приготвяне на храна за почерпка на децата в училище и отделно за отпразнуване на края на годината с колегите от Сладки Сезони, а също с опаковане на кутии с коледни сладки за приятели. Заради разнообразието, което се опитвам да правя, аз определено оставам с добър набор от продукти, които не използвам толкова често в ежедневието си или се налага по-скоро да ги сготвя, заради краткия им срок на годност, например.
И малко иронично се случва така, че вместо да съм на лек да не кажа детокс режим през януари, аз съм в разчистване на сметки с продуктите от хладилника ми. Което от една страна не е лошо, защото е предизвикателство как да използвам или съчетая продукт, два или три, така че да бъдат приложени в нещо, което е 1) подходящо за вечеря за всички, 2) не изискващо купуване на допълнителни продукти, от тези, с които вече разполагам и 3) вкусно, наистина вкусно, особено след всичко по празниците. С други думи, трябва да е едновременно изненадващо и впечатляващо. Бих добавила е свежо. „Свежо“ като нещо различно.
Реалност
Провокирана да използвам изостанали замразени червени боровинки се реших на тази рецепта с печени пилешки бутчета, която видях в книгата , и която там е представена с пресни сини сливи. Вероятно ще я опитам и по този начин в сезона на сливите, но сега ми се стори много подходящо да разчистя фризера от боровинките и да използвам още няколко продукта, с които така или иначе разполагам. Малко отклонение, което искам да направя е за този ароматен чай, който опитах, със същите тези боровинки. Прекрасен е за този сезон!
С подправките, които се използват за овкусяване на пилешкото месо, а и с червените боровинки и нарът, рецептата носи настроение от зимните празници и наистина внася доза свежест. Портокалова кора, кориандър, кимион, мед и меласа от нар правят маринатата за пилето много ароматна, а шамфъстък, чесън и магданоз приготвени на салца служат за завършване на ястието.
Самото ястие е от онези, за които не трябва да се бърза – от това да се даде достатъчно време за мариноване на пилешките бутчета, последвано от бавното им готвене с боровинките, които допринасят за образуване на сладко-кисел сос и накрая запичане на кожата на пилето до златисто и хрупкаво.
Надявам се, че провокирах интереса ви и дори да нямате изостанали червени боровинки във фризера, всички продукти са налични в супермаркета. Направете си това удоволствие в някой от студените зимни дни.
Печени пилешки бутчета в сос от червени боровинки, нар и мед
За 4 порции
За мариноване и сготвяне на пилето:
- 4 пилешки бутчета с горна и долна част, разделени (или 8 броя само горни или само долни бутчета)
- 1 чаена лъжица смлян кориандър
- 4 скилидки чесън, пресовани
- 3 супени лъжици зехтин
- сол и прясно смлян черен пипер
- 2 средно големи глави лук, нарязани на полумесеци
- 180 г замразени червени боровинки
- 80 г (4 супени лъжици) мед
- 60 г (3 супени лъжици) меласа от нар (може също така да се използва меласа от грозде или черница)
- ½ чаена лъжица лют червен пипер
- 1 ½ чаена лъжица смлян кимион
- настъргана кора от ½ портокал
- 50 мл прясно изцеден портокалов сок
- 2-3 чаени лъжици кафява захар
- 3 супени лъжици зърна нар
За салцата с шамфъстък и магданоз:
- 25 г шамфъстък, накълцан на едро
- 1 скилидка чесън, пресована
- 3 супени лъжици нарязан пресен магданоз
- 1 супена лъжица зехтин
- лимонов сок на вкус
За сервиране:
- гръцки йогурт или цедено кисело мляко; запарен булгур, кус кус или пилаф
Мариноване и сготвяне на пилешките бутчета
Пилешките бутчета се овалват с кориандъра, половината от чесъна, зехтина, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Покриват се и се оставят в хладилник за 1 час. Могат да се подготвят от предния ден и да се оставят в хладилника за една нощ.
Фурната се нагрява на 180ºC с опция горен и долен реотан. Бутчетата се слагат в съд за печене и към тях се добавя лукът. Избира се такъв съд, че всичко да бъде на един ред.
Отделно се смесват медът, меласата от нар, лютият червен пипер, кимионът, портокаловата кора и останалият чесън. С половината от тази смес се заливат пилешките бутчета с лука и се разбъркват хубаво, така че да се покрият равномерно. Бутчетата се подреждат около лука с кожата нагоре. Между тях се разпределят замразените червени боровинки (не е необходимо да се размразяват предварително) и самите боровинки се поръсват с кафявата захар, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Не пропускай поръсването им с кафява захар, защото тя ще донесе добър баланс с киселинността на боровинките. Накрая всичко се поръсва с портокаловия сок.
Тавата с бутчетата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 25 минути. След това време с останалата смес от меда с меласата се намазва само кожата на бутчетата и се допичат още 20 минути.
Когато бутчетата са сготвени, вентилаторът на фурната се включва като градусите се запазват на 180ºC и бутчетата се допичат още 10 минути или докато кожата им стане златиста и хрупкава.
Докато бутчетата се пекат се приготвя салцата за поръсване. Шамфъстъкът се накълцва и се смесва с пресования чесън и нарязаният на ситно магданоз. Смесват се със зехтина и се овкусяват със сол и прясно смлян черен пипер. Добавя се лимонов сок на вкус.
Сервиране
Бутчетата се поръсват със салцата и зърна нар. Сервират се топли, директно с тавата, като се предвижда и лъжица за образувалите се сокове.
Отделно се поднася гръцки йогурт или цедено кисело мляко, както и булгур или кус кус, или оризов пилаф.
Разгледай още предложения с пилешко-месо
- Хрупкави пилешки хапки
- Печени пилешки бутчета с червено грозде и розмарин
- Ориз Парелада – каталунска богата паеля
- Пилешки бутчета на грил със салца верде
- Печени пилешки бутчета с карфиол, билки и сирена
- Пиле в кремообразно орзо със спанак и сушени домати
- Печено цяло пиле с билки и чесън
- Къри пиле с масло
- Печено пиле на тиган със сусам и кейл
- Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
- Марокански кускус с пиле, тиква и бадеми
- Мариновани пилешки бутчета с кокосов сос
- Пиле Марсала
- Пилешки бутчета с грах и карамелизирани моркови
- Пилешкo филе с мед и бадеми
- Пилешки филенца с ориз, моцарела и чедар
- Запечени пилешки филенца с царевица и домати
Виж други рецепти за основни ястия
- Печена риба с орехова плънка и шафран
- Печени кореноплодни зеленчуци с билки и дип от сирена
- Шишчета от скариди и ананас мариновани с тъмен ром
- Хрупкави пилешки хапки
- Полпетоне – италианско месно руло със сирена и сушени домати
- Печени кюфтета от киноа с рикота и билки
- Бавно печена телешка плешка
- Печени патладжани със салата от киноа и сушени домати
- Картофи Уеджис
- Печени пилешки бутчета с червено грозде и розмарин
- Скарпача – тоскански тънък тарт с тиквички
- Домати по провансалски с крутони и пресни билки
- Фахитас със скариди
- Миди в сос от заквасена сметана с девесил
- Магданозени кнедли
- Пълнено агнешко бутче със спанак, сушени плодове и шамфъстък
- Кюфтета от тиквички и млечен сос с пресни билки
- Превъзходно печено зеле
- Най-добрите печени сладки картофи
- Картофен гратен Дофиноа
Тази книга ми е толкова любима, че когато си я купих, я четох преди лягане и сутрин на път за работа. Печеният на фурна ориз с кимион, маслини, сирене и копър е един път!
За още много години, Йоана! Благодарим ти за всичките превкусни рецепти и вдъхновението!
За много години на всички читатели!
И на авторите на блога, разбира се!
Някъде тук в коментарите бяхте споменали, че учите в Кордон Бльо – Истанбул.
Бихте ли споделили впечатления! Макар да не е тук най-подходящото място…
Таксите са доста високи, и предвид че фалираха в САЩ, а и бяха осъдени, струва ли си човек да учи там за тези пари? Конкретно Истанбул ме интересува.
Извинявам се на читателите за този коментар!
И аз съм така с тази книга, Джулиано. Няма празно в нея.
За много години, здрави и успешни!
Защото не е точно тук мястото, ще отговоря кратко и точно. Аз съм изключително доволен от образованието, което получих. Научих се не само на техники, но цялостно на професионализъм, който е достигнат с много много поколения сладкар и неуморен труд. Не мога да дам еквивалент в България за подобно учебно заведение. Единствено във Франция за академиите Феранди и на Алек Дюкас се сещам на първо четене. Ако имате нужда от повече информация, ме намерете във Фейсбук или Инстаграм.
Много благодаря за информацията!
Благодаря за вдъхновението. Приготвих бутчетата и си купих книгата. И двете са чудесни!