Пълнени патладжани

Случвало ли ти се е да имаш дилема как да приготвиш ястие или десерт? Аз напоследък имам много такива. Лутам се напосоки и не мога да се спра категорично на нещо. Нямам обяснение защо, може би е период, но имам подозрения, че е защото искам да сготвя всичко. Що се отнася до семейната храна, иска ми се да не бъде сложна, но ако може да е по-различна от обикновеното. Често имам желание да хвана няколко всичките бурканчета с подправки характерни за източната кухня, но се чудя дали семейството ми ще ги хареса (на бас, че 99% – не), затова минавам на другия план – средиземноморски аромати.

Пълнени патладжани

После пак започвам да се колебая, това няма да бъде по-различно от обикновеното, което приготвям. Връщам се на първоначалния замисъл и купувам консерва нахут + един пакет сух нахут, ако случайно се озова във време на безвремие, в което да ми се удаде шанс да си го сваря сама след една нощ киснене във вода. Този план остана недоплануван и пак взех да се разколебавам защото нали скоро приготвих патладжани с йогурт сос с тахан и печен нахут от книгата The Smitten Kitchen Cookbook, ще вземат много да ми се разсърдят за еднотипната храна. Накрая пак се върнах към познатото и хубаво, че в магазина ме привлече една бейби моцарела, с която да завърша последното си решение.

И може наистина да ти се стори обикновено, но почакай. В тези обикновени предложения, винаги ще намеря с какво да изненадам. Защото всъщност най-обикновеното и познато е струва ми се най-трудно за приготвяне така, че наистина да впечатли е вкусно.

Патладжани, лук, домати, моцарела и телешка кайма за пълнени патладжани

Пълнените патладжани с доматен сос и кайма е ястие, което може да се отнесе до много етно кухни – от Средиземноморието до Далечния Изток, зависи какви подправки ще се добавят. Не е от онези ястия, за които ти трябва строга рецепта, нито от онези храни, които да те учудят. Прочиташ една рецепта, която взимаш за пример или пък приятелка ти разказва какво и как прави и това е напълно достатъчно да плануваш вечерята за утре, като я приготвиш точно в твой стил, независимо какво си прочел и чул. Това е супер, защото знаеш, че планът ти ще проработи пред семейството.

Изпечените половини патладжани

Добре, осланяйки се на гореизложеното и аз знам как да приготвя пълнени патладжани, но до скоро не знаех как да ги направя още по-вкусни. Забравям за източните подправки, те няма да бъдат приоритет за разискване сега; няма да се заигравам в наставления за избора на продуктите, от който зависи вкуса на храната ни, това трябва да се подразбира; няма да използвам „много важна“ подправка/съставка, без която ястието не е същото и която не може да намериш никъде. Иска се само малко внимание в печенето на патладжаните, от което тяхната повърхност придобива аромат на печени ядки. Хм, точно така. Говоря за естествената карамелизация, която допълва с много вкус. Точно това е необикновеното в обикновеното ястие.

Плънка от кайма и домати

Печенето на патладжани може да стане по няколко начина, зависи какво искаш да постигнеш. Ако е необходима само сърцевината му, която да се накълца за салата или да се пасира за дип, патладжаните се изпичат цели и всичко, за което трябва да се внимава е да се извадят от фурната напълно сготвени. Това си е игра на време и усет, защото каквото и да се прочете по темата, твоите патладжани ще бъдат готови, когато станат готови – тук не съществува засичане на време, макар и да спазиш условието да пъхнеш патладжаните в предварително нагрятата фурна на зададените в рецептата градуси. Не същества категорично правило, още защото твоите патладжани може да са по-малки или по-големи, може да също по-зрели или по-стегнати. Единственото условие всъщност е да се изберат еднакви по размер патладжани, за да могат да се сготвят равномерно за едно и също време, независимо какво се окаже то.

Пълнените патладжани преди последното запичане

Малко по-непретенциозно изглежда печенето на филии патладжан, просто защото става по-бързо и резултатът се вижда, когато повърхността придобие цвят, а сърцевината е мека и сочна, освен ако не са нарязани прекалено тънко и не ги забравиш във фурната с включен вентилатор. Повярвай ми, тогава дори за мусака не стават. Последният ми любим вариант на печене е на половини. Патладжаните се срязват на две, повърхността им се намазва хубаво със зехтин и се посолява със сол, но не много. Пекат се почти еднакво време от двете страни, но най-важното част от печенето е, когато патладжанените половини са обърнати със срязаната част надолу, от което тя се карамелизира, става хрупкава и ухае на печени ядки, докато сърцевината е сочна, но не остава водниста. Може да сервираш така изпечените патладжани семпло – с доматен или йогурт сос, но виж как ги приготвих последния път – пълнени с кайма и отново запечени с моцарела.

Пълнени патладжани

Пълнени патладжани

За 4-6 порции

За патладжаните:

  • 3 средно големи патладжана
  • зехтин
  • сол

За плънката:

  • 2 супени лъжици зехтин
  • 1 глава лук, нарязана на полумесеци
  • 4-5 скилидки чесън, накълцани
  • 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
  • 500 г телешка кайма
  • 1 кг домати, обелени, почистени от семките и нарязани на дребни кубчета
  • сол и прясно смлян черен пипер
  • 120 г моцарела
  • пресен магданоз и босилек

Фурната се нагрява на 200ºC с опция топъл въздух или на 220ºC с опция горен и долен реотан. Широка плитка тава се покрива с хартия за печене. Хартията се намазва с малко зехтин.

Патладжаните се срязват на две по дължина. Подреждат се в тавата със срязаната част нагоре. Повърхността им се намазва със зехтин и се посоляват. Слагат се на средна скара в предварително нагрятата фурна и се запичат 20 минути. Обръщат се със срязаната част надолу и се допичат още 20 минути. Трябва да да бъдат напълно готови с хрупкава карамелизирана коричката от срязаната страна. Ако твоите патладжани са по-големи, увеличи времето за печене докато омекнат и сърцевината им се сготви. Времето за печене може да варира също така и от спецификите на фурната.

За плънката в дълбок тиган на умерен към силен котлон се нагрява зехтинът. Добавя се лукът и се сотира 6-8 минути като се разбърква често. Лукът трябва да омекне без да се препържва и да получава цвят, затова ако котлонът е силен се намалява. Когато лукът омекне към него се добавят чесънът и мащерката. Разбъркват се около минута докато пуснат аромат. Котлонът се усилва и се добавя каймата. Разрохква се с дървена лъжица и се готви докато промени цвета си, около 4-5 минути. В тигана се изсипват доматите. Всичко се посолява със сол и прясно смлян черен пипер. Сосът се оставя да заври и се вари без капак докато всичката течност се изпари и остане на мазнина, около 50 минути.

Изпечените патладжани се обръщат в тавата отново със срязаната част нагоре. С вилица се прави лек натиск върху повърхността им, за да се направи място за плънката. Плънката се разпределя в подготвените патладжани. Отгоре се нареждат парчета моцарела. Патладжаните се запичат на средна скара във фурна нагрята на 180ºC с включен вентилатор за 8-10 минути или докато сиренето се разтопи.

Преди сервиране се поръсват с пресен магданоз и босилек.

Още рецепти с патладжани

Други рецепти за основни ястия

11 коментара

  1. Сготвих рецептата вчера, само моцарелата замених с пекорино, защото с това разполагах в момента. Получи се невероятно вкусно, още не мога да проумея как едно уж толкова ‘стандартно’ ястие може да се получи толкова изненадващо вкусно. Много благодаря, това определено ще е поредната твоя рецепта, която често ще приготвям.

  2. Здравей, Йоана, искам да попитам патладжаните не трябва ли да се накиснат предварително с вода и сол, за да се махне горчивото от тях? Обикновено, при всички други рецепти с тях, го описваш, а тук не виждам подобно нещо. Поздрави и благодаря за чудната рецепта 🙂

    1. Хубаво е срязаните патладжани да престоят в силен солен разтворен или да се поръсят обилно със сол, като и след двете процедури се изплакват добре под студена течаща вода, но сега го правя само, когато са градински. Ако желаеш, може да направиш това с всеки един патладжан, закупен отвсякъде. Няма да е грешно. За мен обаче откривам, че повечето патладжани сега не са горчиви, затова често пропускам предварителната обработка със сол, защото ми спестява време и не намирам причина да я правя.
      Забележи и че градинските краставици често горчат, което е естествен защитен механизъм на растението, докато тези от магазина и пазарите никога не горчат.
      Все пак, всичко опира и до личен вкус, предпочитания и нагласи, затова постъпи така, както смяташ за добре.

  3. Здравей, Йоана!
    Иска да попитам, в случай че се работи с доматен сос, какво количество, ориентировъчно, препоръчваш да се използва?
    Знам, че вкусът няма да бъде същият, но все пак…

    Благодаря ти предварително!

    1. Ако доматеният сос е вече концентриран, то може да се добавят около 200-300 грама от него, като се разреди с още толкова вода или бульон. Ако доматеният сос е с повече течност, съответно се използва по-голямо количество и се преценява на момента дали има нужда от вода или бульон. Ако знам какво точно би искала да използваш (нещо от консерва или домашно приготвено) ще мога да дам по-добър съвет.

  4. Благодаря! Стана ми ясна идеята. А сосът, който обичайно използвам е класически, италиански сос за паста, в бутилка, който е концентриран, т.е в случаят ще има нужда от разреждане с вода или бульон.

  5. Невероятно сполучлива рецепта! Бях притеснена от това, дали няма да станат много тежки патладжаните, но така мазнината е по-малко, няма пържене и са супер. Стана любима на цялото семейство.

  6. Дали няма да се получи по-добре с ангешка кайма? Със сигурност ще бъде „по-средиземноморско“, ако мога така да се изразя.

  7. В крайна сметка направих рецептата с накълцано на дребно агнешко месо. Получи се невероятно! Много благодаря за рецептата и за съвета!

Коментирай