Рула от патладжан със сирена в доматен сос

Дните минават бавно, струват ми се дълги, монотонни, твърде горещи. Очакването става все по-нетърпеливо, движенията все по-ограничени, сексът почти невъзможен. Никога не съм си представяла, че мога да стоя толкова дълго време без да съм включила на максимална скорост. Добре, че я има инерцията. В момента тя ме води към осъществяване на всички желания. Е, почти всички, както вече споменах. Но и другите, бликащи неуморно, не винаги са осъществими поради разсеяността ми и бързо идващата физическа умора. Нетърпелива да настъпят по-хладните дни, с които ще настъпи и най-голямата промяна в живота ми, запълвам оставащото време с четене на книги придружено от блянове, разходки, на които докарвам грациозна патешка походка, много сън (отново) със страстни и странно шарени сънища, които редувам с дълги часове прекарани в кухнята.

Прекарвам дълги часове в кухнята не защото правя сложни и трудни рецепти, а просто защото сега съм по-бавна. Навеждането до печката всеки път, за да проверя докъде е стигнало печенето, ме затруднява толкова много, че започвам да се осланям единствено на усет и обоняние. Мисля си, че за новия дом (за това ще ти разправям по-нататък) би било чудесно да си взема вградена фурна на нивото на очите. Така без усилия ще наблюдавам как се образува хрупкавата златиста пармезанова коричка върху патладжанените рула.

За идването на по-хладните дни, което е свързано неотлъчно с идването на големия момент ми подсказват и продуктите на пазара. Сладко грозде, от чиято сладост чак се задавям, сладка варена царевица, която обожавам, първите тикви цигулки, които все още искат повече мед при сервиране с пресните орехи… очаквам само из въздуха да се разнесе опушен сладък аромат на кестени и тогава вече ще знам, че лятото се е изнизало. Но преди това са доматите. Както бавно минаващите дни, очакването на доматите Рома ми се стори толкова дълго, че се притесних дали ще успея навреме да взема от плътното им месо, да го концентрирам и да го запазя в ароматизиран с билки зехтин за следващите няколко месеца. Освен за сушене, реших да ги използвам и в доматения сос за патладжанените рула. Дават малко фира, евтини са, плътни са, вкусни са, сладки са. Чесънът ще им донесе дълбок провансалски аромат, а босилекът ще ги опияни с благоуханието си.

Това обаче е само половината ястие, което се влива в леко опушените филии от патладжан, обгръщащи ароматите на смес от сирена. Не твърде солени и прилично миризливи, за мен те са идеалната комбинация със зеленчуците олицетворяващи края на лятото. Комбинация, която несъмнено води до блаженство, с което да задоволя собствените си страсти. Дори нещо повече. Опитвам се да се докосна до всеки един аромат поотделно, да разоблича характера му в единството, да го преоткрия като опиат за сетивата, подобно на ароматите пропили се в кухнята на Роза в „Кухнята на страстта“ или като просто звучащите печени киселици с подсладена сметана от „Угощението на Джон Сатърнъл“, за чиито добър вкус обаче трябва да се погрижиш от избора на плодовете, през бавното им печене на слаб огън (което се оказва тайната за постигане на сладост и мекота) до приготвянето на медената сметана, за което се изисква и стълба.

Големите тайни винаги се крият в малките неща, а любовта към храната е любов към самия живот. Пъстър и сладък като френските макарони на Грейс в книгата „С дъх на чаени листа“, сервирани с горчиво кафе или стипчив зелен чай за да има баланс все пак, също като в живота. Добрият край в тези книги винаги е налице, което не е непредсказуемо от самото начало, но удоволствието от прочитането им идва от начина, по който се говори за храната. Храна, приготвена така, че да предизвиква чувствата, да те кара да изгаряш отвътре, да копнееш и да се влюбиш, както Антъни Капела описва в романа си „Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми“. Но да възбудиш някого и да го накараш да се влюби са две различни неща. За да се влюби някой в теб „…трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.“

С историите в тези книги и с любовта, с която се говори за храната поддържам кулинарния си дух, в момент, в който желанията са силни, но силите не стигат. Ще продължа да се захранвам с „Последният китайски готвач“,  после ще се върна отново в Прованс, а междувременно се потапям в уханията на отиващото си лято, очаквайки да се случи най-хубавото.

Рула от патладжан със сирена в доматен сос

Посочените дози са за 4 порции.

За доматения сос:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 3 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 кг домати Рома или други месести домати
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 връзка босилек, нарязан на ситно
• сол и прясно смлян черен пипер

Доматите се срязват на върха с остър нож на кръст. Дълбока тенджера се напълва с вода и се оставя да заври. Подготвя се ледена баня, като голям съд се напълва със студена вода и кубчета лед. Доматите се потапят във врялата вода за 30-40 секунди. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се поставят в ледената вода. Оставят се там за около минута да се охладят и се прецеждат. По този начин ципата на доматите ще се обели много лесно. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.

Зехтинът се загрява в тенджера на умерен огън. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за 4-5 минути докато омекнат. Добавят се доматите, захарта, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Оставят се да заврат и се варят без капак  за 15-20 минути, докато сосът се сгъсти. Отстранява се от огъня и към него се добавя босилекът.

За патлажданените рула:

• 2 средно големи патладжана, нарязани на филии по дължина с дебелина 1 см
• 2 супени лъжици зехтин
• 200 г прясно краве сирене, намачкано с вилица
• 60 г меко козе сирене, нарязано на кубчета
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 60 г прясно настърган пармезан
• сол и прясно смлян черен пипер

Филиите патладждан се поръсват обилно със сол и се оставят за 10-15 минути за да се отдели горчивия сок. Измиват се под студена течаща вода и се подсушават хубаво. Намазват се от двете страни със зехтин.

Грил тиган се нагрява на умерен към силен огън. Филиите патладжан се запичат в тигана за 2-3 минути от всяка страна. Готовите патладжани се поставят в съд с капак или се покриват с алуминиево фолио, за да се задушат и омекнат.

В купа се смесват кравето и козето сирена и магданозът. Подправят се с прясно смлян черен пипер на вкус. Също на вкус може да се добави и сол, но аз смятам това за излишно.

В края на всяка филия патладжан се поставя по една супена лъжица от сместа със сирената и се завиват на рула.

Доматеният сос се изсипва в подходящ съд за печене. Върху него се подреждат рулата и се поръсват с пармезан. Запичат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 25-30 минути или докато сосът заври, пармезанът се разтопи и придобие златист цвят. Сервират се топли.