Откакто разбрах, а това беше вероятно преди година, че Даниел обича леща, започнах да я приготвям редовно като яхния – една от малкото гозби, с които той се храни с охота, разбира се ако в нея няма магданоз нещо зелено. От този етап, та досега и ние с Вальо редовно се храним с леща. Колкото и да е полезна обаче еднообразието може да ме накара, не да спра да я приготвям, а да продължа да я приготвям веднъж седмично за Даниел. Което би ме поставило отново в ситуация да готвя две ястия наведнъж – едно за мен и Вальо и едно за Даниел.
Но струва ми се, не бих била толкова притеснена от повече готвене, отколкото от предлагането на различна от нашата храна на вечеря, особено след като с Вальо се опитваме да научим Даниел да се храни заедно с нас – на една маса, по едно и също време, с едно ядене, докато си споделяме как е минал денят ни. Но за да бъде всичко добре, имам предвид – за да не се отегчаваме с Вальо с една и съща яхния от леща – започнах да прилагам няколко иновации върху нея.
Тази семейна идилия не би трябвало да те трогва, защото винаги има нещо „зелено“ в купата на Даниел, заради което да мрънка и все пак успявам да направя така, че всички (особено аз) да сме доволни. Докато приготвям лещата за Даниел като семплата яхния, която обича, в следващия момент същата тази яхния е обновена и допълнена със съставки, включително и такива за гарнитура към нея, заради които всъщност се реших да пиша тази публикация.
Защото съм сигурна, че всеки който попада тук има свой начин за приготвяне на леща яхния и то без да му е необходима рецепта, но и би опитал нещо по-различно от обичайното. Това всъщност започва да ми се случва доста често, точно заради прилагането на подобни „трикове“, които да работят за мен и моята ненаситност и които наистина ми се струва по-добре да наричам нововъведения в изпитаните домашни гозби.
Гозба. Как хубаво звучи! Създава ми усещане за уют, който постигам предимно в почивните дни. Защото на гозбата обикновено и трябва повече време за готвене или ако не това, то тогава повече време за подготовка на продуктите. Но не е задължително да е точно така за една хубава гозба и ето защо.
Една от най-хубавите страни на лещата е, че се приготвя сравнително бързо. Толкова, колкото да се планува за вечеря през седмицата, не само за неделя на обяд. Но и толкова, колкото да ми остави повече свободно време през почивните дни, през което например да правя снежен човек, да чета една от най-новите кулинарни книги, които си купих или да играя на домино (по-скоро да уча Даниел на тази игра).
Друга хубава страна на лещата е, че може да се съчетава с много и разнообразни подправки и продукти за гарниране. В края на тази публикация може да погледнеш варианти, които да опиташ или от които може да ти хрумне и друго нововъведение, както на мен за тази рецепта.
Кафява леща със спанак и хрупкави гъби шийтаке
Използвам дребна кафява леща, защото се сварява по-бързо и защото ми е по-вкусна. За тази рецепта може да използваш любимата ти марка леща. Ако точно сега не разполагаш със селъри, пропусни го. Не пропускай обаче две от основните съставки към всяка една леща – моркови и чесън. През летния и есенния сезон, използвай пресни домати нарязани на дребни кубчета. Когато доматите не са в сезона си, е по-добре да се използват консервирани или доматено пюре.
И ето моя трик за обогатяване и разнообразяване на една и съща леща яхния. Когато тя вече е готова, отделям една голяма купа за Даниел. Към останалото количество добавям спанак или кейл, повече черен пипер и гарнирам с печените гъби шийтаке на Марта Стюарт или натрошено краве сирене, или със сушени домати и прошуто, или я ползвам като гарнитура към печени свински ребра. Освен това обилно поръсвам с магданоз. Ако нямаш четири годишно хлапе, няма нужда да отделяш от лещата и може да увеличиш червения пипер, куркумата и кимиона двойно. И не забравяй, че в края на тази публикация може да погледнеш варианти за още комбинации с леща.
За 4 порции като основно ястие или за 6 порции като гарнитура към месо, като в този случай гъбите може да се пропуснат.
За лещата:
- 3 супени лъжици зехтин
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 3 скилидки чесън, нарязани на ситно
- 1 стрък селъри, нарязан на филийки
- 2-3 моркова, нарязани на едри кубчета или на шайби, ако морковите са дребни
- 1 чаена лъжица червен пипер
- 1/2 чаена лъжица куркума
- 1/8 чаена лъжица смлян кимион
- сол и прясно смлян черен пипер
- 250 г кафява леща
- 200 мл доматено пюре (не концентрат)
- 1 литър зеленчуков бульон или вода
- 100 г бейби спанак или стандартен, нарязан на едро
- нарязан пресен магданоз
За гъбите:
- 200 г пресни гъби шийтаке
- 3-4 супени лъжици зехтин
- сол
За брускетите:
- 8-12 филии от багета
За лещата
В тенджера се нагрява зехтинът на умерен към силен котлон и се добавят лукът, чесънът, селърито и морковите. Сотират се 6-8 минути докато омекнат. Добавят се подправките – червеният пипер, куркумата, кимионът, сол и прясно смлян черен пипер. Разбъркват се със зеленчуците няколко секунди докато се усети аромата им. Добавят се лещата, доматеното пюре и бульонът (или водата). Тенджерата се похлупва с капак, силата на котлона се увеличава и течността се оставя да заври. Когато заври котлонът отново се намалява до умерен. Лещата се готви между 30 и 40 минути, в зависимост от нейната разновидност. Моята обикновено се сварява за 30 минути, затова след тридесетата минута се опитва за готовност. На този етап заделям порция за Даниел.
Към готовата леща, която е все още на котлона се добавя бейби спанакът и се разбърква няколко секунди, колкото спанакът да завехне. Ако спанакът е с едри листа, може да се остави до минута на котлона. Целта е да остане свеж и ароматен. Тенджерата се сваля от котлона и лещата се поръсва с нарязан пресен магданоз.
За гъбите
Докато лещата се вари се приготвят гъбите. Фурната се нагрява на 200ºC. Гъбите се почистват от пънчетата. Подреждат се на един ред в тава върху хартия за печене. Поръсват се със зехтин и сол, като добре се овалват с тях и от двете страни. Тавата се слага на средно ниво във фурната и гъбите се запичат 25 минути от едната страна и още 10-15 минути от другата. Готови са когато краищата на по-големите се запекат хубаво и станат хрупкави. Добре е гъбите да се приготвят непосредствено преди сервиране, за да бъдат максимално хрупкави. С престояването им, хрупкавите краища омекват, което не ги прави по-лоши, просто вече не са хрупкави.
За брускетите
Брускетите се приготвят веднага след като станат гъбите. В същата тава, в която са се пекли гъбите има останала мазнина и сокове от тях. Филиите от багета се натъркват хубаво от двете страни с тези сокове и се подреждат в същата тава на един ред. Запичат се под грила на фурната докато придобият златист цвят.
Още предложения за леща
- Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
- Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
- Агнешко с пармезан и салата от френска леща
- Вариация на Табуле с черна леща и сумак, и млечен сос с левурда
- Салата с кускус и черна леща
- Топло. Още по-топло. Горещо!
- Крем супа от червена леща с кокосово мляко, джинджифил и сушени домати
- Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур
- Кафяв ориз с леща, гъби и билки
Други рецепти с гъби
- Яйчени мъфини със зеленчуци
- Сотирани гъби с кафяв ориз и песто от кейл
- Билкова холандска палачинка със сотирани гъби и аспержи
- Пай с кладница, спанак и кора от картофи
- Пълнени калмари с кайма и гъби
- Тарт с карамелизиран лук, гъби и билки
- Заедно със Симеон Николов – Патешко с манатарки, трюфел и череши
- Гъста гъбена супа с хрян, печен чесън и карамелизиран с куркума лук
- Печено бри с карамелизиран лук и гъби в кора от многолистно тесто и вариации със сладък вкус
- Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
- Сарми от савойско зеле със спелта, печени карамелизирани моркови и зеленчуков грейви сос
- Картофени ньоки с гъби и рукола
- Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
- Пшенични тортили с гъби пачи крак и козе сирене
- Телешки медальони с марсала
- Пиле Марсала
- „Старото пристанище“
Обичам леща, интересно е приготвена по този начин с вкусни „гарнитурки“, но що за късмет имам- досега не съм купувала леща, която да се свари за 30 мин и за всеки случай вече я варя само във вакуумна тенджера.
За по-бързо сваряване, лещата може да се накисне във вода за няколко часа, така както се накисва боб. Има ефект, дори за 1-2 часа.
И аз правя нещо подобно, но без спанак. И аз като малкият Дани нещо не го долюбвам 🙂
Но за сметка на това добавям сушени гъби и сушени домати, става вълшебно. Но както казва по-горе дамата след последната леща на Крина, която взех и трябваше да варя час и половина и все още хрупкаше, не съм готвил. Твоята ми мирише вкусно. Идвам ви на гости 😉
Здравей Йоана,искам да попитам селъри нали означава целина.Защо тогава не се използва българската дума,а тези неуместни чуждици.Моля те,би ли се поправила за напред.Срещала съм също (не само в твоя блог) и меранг,вместо белтъци (разбити) на сняг.Мисля,че е по-правилно да си използваме българските думи.Нали сме българи.
Призивът ми е и към всички-и читатели,и блогъри.Моля ви,не използвайте касерола,вместо дълбок тиган;брьош или бриош,вместо козунак;йогурт,вместо кисело мляко.
А иначе,рецептата за леща със спанак ми харесва.Благодаря за идеята.
Здравей! В няколко предишни сходни коментара съм дала отговора си за селърито, затова просто препращам натам: тук, тук и тук.
Относно терминологията, това е кулинарен блог и предпочитам да използвам кулинарни термини като с тях уточнявам за продукт, съд или техника. Това не означава, че замествам български думи с чуждици, а означава че говоря и пиша на кулинарен език. Ако блогът беше за вино, щеше да срещаш думи като мацерация; ако беше за компютри, щеше да срещаш други странни думи и термини, от които и аз не разбирам. Просто защото не се занимавам с компютри, а с кулинария.
За мен е съвсем нормално, избити под каквато и форма белтъци да се нарече с общото име меренг. Не съм съгласна, че бриошът е козунак. Това са съвсем различни хлябове, с различна технология на замесване и с различно предназначение.
Киселото мляко си е кисело мляко и йогуртът си е йогурт. Това също са два различни продукта и би трябвало да се обърне внимание на това, когато се използват в рецепта. Думата касерола може да се срещне и на етикет в супермаркета за дълбок съд с една дълга дръжка (например).
Радвам се, че рецептата за леща със спанак ти допада. Надявам се да я опиташ и да споделиш впечатленията си от нея.
Здравей Йоана,не съм съгласна,с това,което казваш,защото е неправилно.Думата селъри не е никакъв кулинарен термин.Просто е чуждица (на френски е céleri).Ти си цитирала от английски език.А когато трябва да се уточни в рецепта,просто се казва:листа от целина,стъбла(стебла-дублетна форма) от целина или глава (от) целина.На всеки са му ясни тези неща.Факта,че и други хора са обръщали внимание на това,означава,че масово на хората им прави неприятно впечатление(и то не веднъж) и не са съгласни с теб,и го намират за неправилно.
Меренг също не е кулинарен термин.Пак е чужда дума.На френски(meringue) означава целувки(от разбити на сняг белтъци).Никъде не съм срещала досега думата „меренг“ със значение за разбити на сняг белтъци.Да се използва това наименование е грешно.Правилно е да се казва:разбити на сняг белтъци или белтъци на сняг.
Бриош от френски означава козунак(une brioche).Пак същата работа.
И за киселото мляко и йогурта си в грешка.Йогурт е наименование на кисело мляко в други езици.(yaourt на френски).Едното е по-кремообразно,а другото не.Все си е кисело мляко с различна текстура.
Това,че пишат по етикетите касерола(фр.ез. une casserole),не означава че е правилно.Не е правилно.
Веднъж видях на етикет на камамбер в Метро,бяха написали,вместо правилното „coeur de lion“(чете се „кьор дю лион“ и означава „лъвско сърце“),сьор дю лион(soeur-чете се „сьор“-сестра) – което идва като „сестра на лъва“ или „лъвска сестра“.Абсолютно неправилно.Буквата „С“ във френски се произнася веднъж като „С българско“,веднъж като „К“,в зависимост от позицията си в думата-дали е до гласна или не.Пълно незнание и некомпетентност при превода.Ти нямаш никаква връзка с това,само го споменавам,за да са ясни нещата.Тъй като от ей такива неправилно написани неща по магазините,хората ги приемат и използват,и смятат,че са правилни.А те не са.
От нас зависи да пазим езика си чист и да използваме българските думи.Колкото и модерно да звучат такива чуждици,не бива да ги предпочитаме пред българските думи.
Прави впечатление, че на днешните познавачи на даден език (преводачи) им куца общата култура. А когато се превежда даден специализиран текст, преводачът би трябвало да се запознае по-издълбоко с дадената тематика.
За съжаление, Селъри и Меренг са кулинарни термини (вече изцапали езика), защото на кулинарите така им е по-лесно – те не са филолози, но са успели да наложат тези термини за масова употреба.
А кисело мляко и йогурт са два различни продукта – „кисело мляко“ може да се каже само на това, което е заквасено с Лактобацилус Булгарикус и на никое друго. Киселото мляко, за сведение, е патентовано.
По повод цапането на езика – селърито и меренгът са най-малкият проблем, а, виж, уикендът, трипчето и други чуждици-масовки са много по-дразнещи.