Канелено-карамелени кифлички с тиква

Време е да сложа малко повече подправки тук. От онези, които напомнят за коледен сладкиш. Онези подправки, които имат способността да разсеят миризмата на пушек, носеща се на талази в студения въздух. От онези подправки, от които ти става уютно, когато ги вдъхнеш. Става ти уютно, защото ги асоциираш с топлината у дома, когато навън е достатъчно студено, че да не ти се излиза и искаш само да се сгушиш под някое одеяло и да наблюдаваш през прозореца как бледата светлина бързо преминава в сиво-син фон, на който една по-една светват рамките на прозорците от отсрещните сгради в топло жълто. Някъде там е шумно, чуват се гласове, вижда се движение. Другаде е тихо и спокойно, само жълто-оранжевата светлина зад пердетата предполага, че там има някой. Погледнато отвън, у нас вероятно няма признаци да се случва нещо. Но всъщност, нещото което се случва разбива на пух и прах онзи студен пушек и колкото синьо-сивия фон става все по-тъмен и плътен, почти черен, толкова жълтата светлинка излизаща през очертанията на прозорците става все по-топла, оранжева до канелено-карамелена.

Реалните картини, които може да видиш в такава студена привечер, могат да се превърнат в абстрактни. Зависи какви настроения искаш да ти се случат. Навън е все по-черно, а аз се чувствам все по-добре сред ароматите, които създадох. Именно защото искам да се чувствам добре и понякога ми е по-лесно да правя абстрактните картини реални. Нещо като цветен сън, който да вкусиш наяве. И когато го вкусиш, знаеш, че вече си помирисвал от цветовете му, но той изглежда като ново предизвикателство за сетивата ти. Сякаш е нещо познато, пък всъщност нищо не знаеш за него. Все още. И понеже никога не е късно за нещо, аз реших да преоткрия този цветен сън и да му се насладя наяве в студената ноемврийска привечер.

Канелено-карамелени кифлички с тиква

Извън абстрактните картини, този сбор от пухкави и ароматни сладки парчета е известен под името маймунски хляб или pull apart bread (не мога да намеря кратък и подходящо звучен превод на това словосъчетание). И докато второто име дава достатъчно ясно значение, че малки части от него се разделят без усилие и без намесата на ножа, то за името маймунски, произходът не e известен. Предполага се, че идва от вид африканско дърво, чиито плодове имат сходно устройство. Подобно на нар, чиито зрънца са свързани в едно цяло, но лесно се разпръскат, когато го разчупиш и разрониш с пръсти.

Извън имената и структурата на този сладък хляб, за мен той просто е сбор от кифлички. Меки и наситени с аромати. Лепкави от карамела, който се образува между тях докато се пекат. С допълващ контраст от орехите, покрити с този канелен карамел. И ако всичко това продължава да ти се струва абстрактно, лесно може да го направиш реално.

Рецептата е адаптирана от whipthisup.com  с няколко промени. В тестото добавих портокалова кора и замених водата с прясно мляко. Замесих го със смес от пълнозърнесто пшенично брашно и бяло брашно. Между топките тесто добавих орехи, а глазурата направих с уиски, вместо с кленов сироп и прясно мляко.

Необходима е форма за кейк с дупка, с обем най-малко 2 литра (тази, която използвам е точно 2 литра, но ако се използва малко по-голяма ще бъде по-удобна).

За тестото:

• 50 г разтопено масло + допълнително за формата
• 50 г захар
• 1 чаена лъжица сол
• 1 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица смлян карамфил
• 1/4 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 200 г пюре от тиква
• 1 голямо яйце (използвах 2 много малки)
• 7 г суха мая за хляб
• 120 мл топло прясно мляко
• 200 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 300 г бяло брашно + допълнително за измесване

За овалване:

• 200 г кафява захар демерара
• 1 чаена лъжица канела
• 80 г разтопено масло
• 100 г едро нарязани орехи

За глазурата:

• 70 г пудра захар
• 15 мл (1 супена лъжица) уиски, тъмен ром или бренди

За тестото в купа се смесват маята, една супена лъжица от захарта и топлото прясно мляко. Разбъркват се и се оставят за 5-10 минути докато маята шупне.

Отделно се смесват разтопеното масло, останалата захар, солта, подправките, пюрето от тиква и яйцето. Разбъркват се. Към тази смес се добавя шупналата мая и отново се разбърква. Изсипва се първо пълнозърнестото брашно и се разбърква с дървена лъжица. По малко се добавя от бялото брашно докато се образува меко лепкаво тесто.

Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се меси около 5 минути докато се изглади. Ако е необходимо се добавя още бяло брашно, но тестото трябва да остане меко и леко лепкаво. Слага се в намазана с растителна мазнина купа, повърхността на тестото също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и тестото се оставя да втаса за 60-90 минути или докато удвои обема си.

Подготвя се форма за кейк с дупка в средата, чиито обем трябва да бъде най-малко 2 литра. Формата се намазва обилно с меко масло.

За овалване захарта се смесва с канелата.

От тестото се правят малки топки, колкото орех. Всяка топка последователно се потапя в разтопено масло и след това се овалва в канелената захар. Подрежда се един ред топки във формата и се поръсват с малко от орехите. Продължават да се редят топки, всяка оваляна в масло и канелена захар, а между редовете се поръсва от орехите, докато тестото свърши.

Формата се покрива хлабаво със стреч фолио и подредените така топки се оставят да втасат за 30 минути.

Фурната се нагрява на 180ºC. Формата се слага на средно ниво на фурната и маймунският хляб се пече за 30-35 минути. След като се извади от фурната, формата се оставя за 5 минути да се поохлади, след това се обръща върху поднос или сервизна чиния и внимателно се отделя от кифличките.

За глазурата пудрата захар се разбърква с уискито. Глазурата се нанася върху все още топлите кифлички. Могат да се разчупват и ядат веднага.