Колко див е дивият ориз, не знам. Но поглеждайки го плахо на рафта в магазина в продължение на месеци и обръщайки му гръб, с надежда, че все някога, някъде ще го опитам без да се налага да си го купувам и аз взех да издивявам от собствената си наивност. И къде бих могла да го опитам? Накрая се абстрахирах от високата му цена и доволна се прибрах у дома с пакет див ориз, който с голямо любопитство започнах да изследвам.
Дивият ориз има дълги, тънки, тъмно кафяви зърна и богат ядков вкус. Не ме учудва, че той е далечен родственик на обикновения ориз, но няма нищо общо с древните видове ориз, от които произлизат сегашните видове. Никъде не намирам информация обаче, дали дивият ориз, във вида в който се продава, не е полиран (като кафeвия ориз) или е претърпял обработка (като белия ориз). Но също като тях, той не съдържа глутен. В Северна Америка, където основно се отглежда за храна, се използват зърната, докато в Китай, където също има плантации, се използват предимно стеблата като зеленчук. Времето му за варене е малко повече от на останалите видове ориз, а приложението му в повечето случаи ми се струва декоративно.
В крайна сметка съм се заела да изследвам храните и да обогатявам знанията си и не съжалявам за покупката. Защото не се знае дали ще отида в Канада или Китай, където разбира се, ще видя и вкуся много повече от сварен див ориз, но засега пакет от този ориз ми струва по-рационалния вариант да разбера повече за него.
И така, приготвих си салата от два вида ориз и зеленчуци. От зеленчуците отново избрах да присъства селъри. И за да бъда коректна и убедителна към всички, които ще ме контрират с въпроса: „Защо просто не кажеш целина?“, взех че снимах селъри в пълната му красота. И ще добавя, че селъри е предпочитан от мен заради ненатрапчивия си вкус, реално бих могла да го използвам навсякъде. Докато корен от целина използвам предимно за бульони и супи. Но хайде, да не се повтарям. Виж сега какво си забърках.
Салата от див и кафяв ориз с цитрусов дресинг
По идея от книгата The Essential Vegetarian Cookbook
Продукти:
- 100 г див ориз
- 200 г кафяв ориз
- 1 глава червен лук
- 1 червена чушка
- 2 стръка селъри
- 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
- 50 г сурови смлени бадеми
За дресинга:
- 50 мл зехтин
- прясно изцеден сок от 1/2 портокал
- прясно изцеден сок от 1/2 лимон
- 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
- 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
- сол и черен пипер
Двата вида ориз се сваряват поотделно в голямо количество вода. За дивия ориз са необходими 35-40 минути, за кафeвия ориз – 25-30 минути. Отцеждат се добре от водата и се оставят да се охладят.
Лукът и чушката се нарязват на малки кубчета. Селърито се нарязва на тънки парчета. Смесват се в купа, заедно с бадемите, магданоза, дивия и кафевия ориз.
За дресинга всички съставки се смесват и се разбиват добре. Салатата се залива с дресинга и се разбърква.
Благодаря на авторката за чудесното предложение.Днес непременно ще я направя тази салата,още повече,че имам черен ориз.Моят е от Тайланд-17 евро за кг. е.И аз предпочитал селери за салата.Честит Никулден на теб и твоите близки.
Дивия или черния ориз внасят нотка екстравагантност на салатата. (Може би трябваше да спомена, че див и черен ориз не е едно и също.)
Салатата би могла да се приготви и само с кафяв ориз.
Весел празник!
shte probvam , fen sam na takav vid salati . blagodaria za ideiata
На мен ми се върти в главата ако правя подобна салата да добавя и нарязан на кубчета белен пресен домат. Би се вързал перфектно със селърито, ориза и чушката.
Звучи чудесно, но в случая може би трябва да се премахнат цитрусите от дресинга. Или поне портокала. 🙂
О Йоана отвори ми се такъв ааапетит, страхотно звучи направо почувствах вкуса на тази приказна салата. Мечтая си за време та и аз да си я приготвя. Може би заради студа навън, но и малко хрян ми звучи добра към нея …дресинг с малко хрян
Ауууу, дресинг с хрян. Супер идея. И едно топло хлебче да се навърта наоколо… 🙂
Йо, много интересна комбинация на вкусове, аромати ипродукти. Определено успя да ме заинтригуваш!
За първи път успя да ме разсмееш… 🙂 Обикновено ме радваш с постовете и рецептите, понякога – умиляваш, с танцуване по забравени емоционални струни… Но сега ме разсмя, особено с първия абзац – много образно си те представих, с въпросителни над главата, като по анимационните филмчета 🙂
Апропо, див ориз сервират в някои софийски заведения, мяркала съм в менюта някъде. Може и да съм пробвала, не съм сигурна. Дали нямаше нещо с него в The Fox & Hound…
Благодаря ти за настроението, Йоана!
Е, нямаше как и аз се разсмях сега. 🙂
Не съм срещала до сега див ориз по заведенията. Пък аз толкова и излизам, де. Очевидно защо. 🙂
1.Izviniavam se za lipsata na ‘kirilitza’.Niamam! 🙁
A ina4e tazi rezepta opredeleno zvu4i super-shte ia probvam mnogo skoro i ZNAM che 6te si zaslujava! ;)) Moje bi samo portokala bix go napravila po-skoro na fresh otdelno i bix pribavila malko cherry domat4eta,no ne za6toto ne viarvam 4e e xubavo s nego,a za6toto moia vkus e po-skoro tradizionalen i leko sku4en,predpolagam…
P.S. obojavam vsiakavi orizovo-zarneni kulturi pod vsiakava ‘forma’-4eren,bial i div oriz,jito,e4emik,bulgur i t.n….a zelen4uzite sa mi naki-nai goliama slabost!
Ioana,ti si naistina mnogo spezialna,blagodaria za vdaxnoviava6tite idei!!!
Аз също си купих див ориз, макар и само 100 гр. Сложих съвсем малко в супа спанак, като предварително го сварих. Останалото количество смятам да направя сютляш, дано ми се получи. Как мислите?
Хм, ще се получи доста интересно.
Убеди се, че оризът е добре сварен първо във вода, преди да го смесиш с прясното мляко и захарта. Ще се радвам ако опиташ и споделиш впечатленията си после.