Салатата Табуле е основа за импровизации, на които като че ли повече се радвам от основната рецепта. Но главното, което винаги се спазва в различните вариации е наличието на обилно количество магданоз, лимонов сок, както и малко домати за свежест и цвят. Допълнителните съставки може да се променят и да се създадат нови и нови варианти. Колко хубаво! И колко не ми е скучно така.
Вместо обичайния булгур мога да добавя кус кус или киноа, или амарант. А предложението на Силвена Роу за леща ме грабна веднага и още повече се заинтригувах от това, че салатата е придружена с млечен сос, в който се долавят мекия чеснов вкус и аромат на див чесън, обгърнати от свежата пикантност на сумака, присъстващ в салатата. Пак този сумак! Но колкото повече приготвям нейните рецепти, толкова повече се убеждавам, че това е подправка, която може да се сложи на всичко. И това всичко да придобие нов облик, нови сетивни изживявания.
Свежата салата ми напомни за идващото лято и топлите вечери, в които обичам да се разхождам навън до полунощ. Във времето, когато улиците на града са празни, а лекия полъх на вятъра освежава въздуха. Това време идва и аз както винаги нямам търпение да му се отдам. Моят месец е! Юни е! Време за късни разходки и партита.
Вариация на Табуле с черна леща и сумак и млечен сос с левурда
Адаптирано от книгата Orient Express
Заглавието на книгата трябва да ни подскаже, че рецептите са бързи, но уверявам те в никакъв случай не са стандартни и още повече представени като бърза храна. В книгата се откриват цели раздели с типичните за ориенталската кухня подправки и комбинации от заатар и шафран, сумак и пресни билки, кимион и чили, кардамон и мед и накрая- канела и цветя. Всички тези подправки са част от много рецепти включващи морски дарове и риби, хлябове, бюреци, зеленчуци, варива и какво ли не. Нали обещах да бъде вълнуващо! 🙂
За тази рецепта Силвена Роу използва френска зелена леща, която е много подходяща за салати, тъй като запазва целостта си и не се разварява. Замених френската леща с черна леща, която също остава цяла и добре се комбинира с останалите продукти.
С добавка на няколко листа свежа маруля, салата би била още по-превъзходна.
За салатата:
- 100 г черна леща
- 1 връзка магданоз, нарязан на ситно
- 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
- 2 малки глави шалот (или 1 малка глава червен лук), нарязан на ситно
- прясно изцеден сок от 1/2 лимон (на вкус може и от 1 лимон)
- 2 супени лъжици зехтин
- 1 чаена лъжица смлян сумак
- сол и черен пипер
Лещата се сварява до готовност. Отцежда се и се оставя да изстине.
Смесват се сварената леща, магданозът, доматите, шалотът, лимоновият сок, зехтинът и сумакът. Салатата се подправя със сол и черен пипер на вкус.
За млечния сос с левурда
- 1 чаена лъжица масло
- 1 връзка левурда (около 60 грама)
- 150 г цедено кисело мляко
- 1 супена лъжица черен сусам
- сол и черен пипер
Маслото се разтопява в широк тиган. Добавят се листата левурда (ако са големи, може да се нарежат на едро) и се сотират за 2-3 минути. Посоляват се със сол и черен пипер и се отстраняват от огъня. Оставят се да се охладят. Когато изстинат се смесват с цеденото кисело мляко и сусама.
Салатата се сервира със соса.
Забележка: Сотираните листа див чесън придобиват жилава и дъвчаща текстура, затова ако са големи е по-добре да се нарежат.
Пресни листа левурда, нарязани на ситно и добавени към цеденото мляко, също биха били добър вариант за соса и салатата.
Като гледам тази хубава салата, ми потичат лиги от устата / особено преди вечеря / с чаша хубава ракия, в домашен уют с любимите хора.
Изглежда приятна салтака, трябва да се пробва и на вкус
Якооо
„Вариация на Вариацията“
седях и разучавах рецептата известно време, твърдо убедена, че ми се иска поне веднъж да изпълня някоя без да замествам продукт или да доизмислям нещо…. е, не стана! но ми се прииска накрая да споделя какво се получи =))
относно салатата – ограничихме се до великото трио от домати на кубчета, тънко наразяна зелена салата и все пак нужната леща…. колкото до соса – овършах поред саксийките по перваза на прозореца и след известно време в купата се озоваха голямо количество ситно нарязани пера от млад лук, много свеж розмарин, леко смачкани със значително количество зехтин и черен пипер…. накрая към тях се присъедини намачкано бяло сирене и кисело мляко и малко черен сусам. беше приятно….. поне съдя по факта, че със съквартиранта ми го ометохме доста бързо. но си обещах да направя и оригиналната „Вариация“ някой ден! =))
Ето на това му се казва вдъхновение. 🙂
Браво, Мила! Радвам се.
Joana,
Izviniavam se,che pisha na latinica,no prosto niamam vyzmojnost na kirilica v momenta,ta napravih salatata,prosto me grabna snimkata i moga da zaiavia,che e edna ot nai-hubavite,koito sym opitvala,vyrha eeee!Mersi za ideite,koito mi davash tuk!!
Здравей Деси! Радвам се да прочета този коментар.
Стой наблизо за още интересни предложния. 🙂
Йони, направих я!Отново!Обожавам табуле във всички вариации, моето сега беше с булгур.Мерси,че ме подсети за тази чудесна рецепта 🙂
Здравей, Йоана!
Наскоро ми донесоха от Турция много готини подправки, включително сумак. Иска ми се да приготвя нещо с източен привкус и тази рецепта силно ме заинтригува. Имам само два въпроса: 1. Мога ли да използвам червена леща вместо черна (това имам в момента)? 2. Останала съм с впечатлението, че на левурдата сега не ѝ е сезон, т. е. почти съм сигурна, че няма да намеря. Мога ли да я заменя с прясна мента или босилек? А може би естрагон? Благодаря!
Може да използваш каквато леща предпочиташ (с каквато разполагаш), но имай предвид, че червената леща бързо се разварява. Подходяща тук би била и зелената леща.
Вместо левурда може да добавиш малко спанак (суров ако е дребен и крехък или леко сотиран ако е по-жилав) и ситно нарязан чесън. А може да овкусиш и с мента, джоджен, естрагон – каквото ти харесва. С мента ще се получи много добре. И не забравяй чесъна. 🙂
Благодаря ти! За спанак изобщо не бих се сетила, макар че по принцип го обичам. Първоначалната ми идея беше за прясна мента. Може пък да сложа и спанак и мента:) На принципа на Мечо Пух. Поздрави!