Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Ето ни и в септември! Носталгия ли долавям? Да, вероятно. Дойде ли септември започваме да тъжим по лятото и да се подготвяме за учебната година. Тази година обаче аз ще имам първокласник. Вълнуващо е, може би и затова не усещам началото на месеца тъжен, макар че само като си помисля за първия учебен ден с всички свързващи го трепети ми се насълзяват очите. От радост, разбира се.

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Като никога имам свободно време. Всичкото свободно време на света. И като в несвяст събирам лятото в буркани. Туршия от динени кори, печена лютеница, сладко от смокини, желе от грозде… Затварям там вкусът, онзи първичния, за да го потърся по-късно в студения ден. Ще ми стане топло, с хубав спомен за отминалото лято и ще приготвям традиционните за нашето семейство съботни палачинки с още по-голямо настроение. Защото това настроение го има в бурканчетата със сладко, с които ще намажа палачинките. Любовта дава още любов.

Подобно на вечния въпрос за яйцето и кокошката, понякога се питам същото за вкусната храна и настроението. Кое е първо, кое е определящо? Не мога да си отговоря еднозначно, вероятно защото са реципрочни. Когато съм в приповдигнато настроение, винаги ми се иска да си сготвя нещо много вкусно. Когато си сготвя нещо много вкусно, винаги съм в приповдигнато настроение. Този бумеранг ефект храни най-много душата.

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Понякога съм тъжна. Тогава почти не готвя. Оставям това на другите. Когато съм тъжна, започна ли да готвя, нищо не върви. Бързам, за да смогна навреме. Порязването с ножа е най-малкият белег. Нямам хубаво настроение – нямам муза. Вдъхновението и за най-простите неща си тръгва, защото няма място в тъжна душа. Празно е. А ако все пак опитам да си сготвя вкусно, дали ще дойде бумерангът?

Разпилявам мислите си, за да мога да ги погледна поотделно. Всяка от тях със своите чувства и настроения. След това успявам донякъде да ги събера и подредя по цветове. Като заплетено кълбо от няколко цвята прежда, издърпвам всеки цвят и го слагам на мястото му до другия сходен. Образувам палитра, в която цветовете се преливат плавно, а фокусът е от край до край. Нарича се хубаво настроение.

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Началото на септември не е краят на хубавото настроение. На лятното настроение. Рано е! Той е все още топъл и слънчев. Той събира всички цветове, чиято радост за очите е и радост за вкуса. Той събира концентрати, от всичко през предхождащите го месеци. Този мой септември е специален. Подредените нишки все някога ще бъдат заплетени отново. Не се страхувам от това, защото ще си направя нова палитра. Но докато са подредени, онова чувство за приповдигнато настроение ме подканва да си приготвя вкусна храна. Ефектът на бумеранга. Винаги работи и най-вече за душата!

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Идеята за сирене панирано в сусам е от oliveandmango.com.

Реших, че това предложение няма нужда от строга рецепта, затова давам само насоки. Може да се приготвят всякакви количества според нуждите, а самото изпълнение е много лесно.

Тук, освен сладко от смокини, много подходящо е и желето от грозде. Също така, панираната фета може да се включи в плато с различни сирена, в което да присъстват още пресни плодове и ядки. Приготви, импровизирай, наслаждавай се!

Продукти:

  • фета, нарязана на плочки с дебелина около 2 см
  • брашно
  • разбито яйце
  • зехтин
  • пресни листа салвия
  • сладко от смокини

Фурната се нагрява на 220ºC с опция горен и долен реотан. Подготвя се тава с хартия за печене.

Сиренето се подсушава с кухненска хартия и се панира, като първо се овалва в брашно, след това в яйце и накрая в сусам от всички страни. Слага се в тавата и се полива с малко зехтин.

В същата тава се слагат листата салвия и също се поливат със зехтин, така че да се овлажнят равномерно с него.

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се засичат 2 минути за салвията. Възможно е да бъде готова и по-рано, затова следи. Трябва да завехне и да стане хрупкава, без да изгаря. Когато е готова се отстранява с щипки и се оставя върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина.

Печенето на сиренето продължава още 16-18 минути, докато сусамът се запече хубаво на повърхността.

Когато сиренето е готово също се изважда върху кухненска хартия.

Сервира се топло (но не горещо) със сладко от смокини и хрупкавата салвия.

Панирана фета в сусам със сладко от смокини и хрупкава салвия

Още рецепти със смокини

Други рецепти с фета

5 коментара

  1. Невероятна идея!
    Правил съм панирана твърда моцарела с кокосово и бадемово брашно с кленов сироп, но този вариант определено е няколко обиколки напред. Благодаря за идеята!

  2. Йоана, благодаря за уюта, настроението и най-вече хрананата за душата! Непременно ще пробвам предложението ти. Ще стане и на хапки, нали?

    1. Да, ще бъде перфектно за хапки. Една от идеите ми за презентация беше кубчета от фета панирани поотделно и гарнирани с прясна смокиня и салвията, забодени на коктейлна клечка. Идеална хапка за парти. Ще се радвам да опиташ която и да е идея и да споделиш впечатленията си.

  3. Мила Йоана,
    прекрасна идея! Бях й хвърлила око още с публикацията, но чак снощи успях да я изпълня. Колко лесно може да се почувства щастие… само няколко съставки свързани с приятни спомени, лесно приготовление и насладата е на лице! 😊
    Към сиренцето сервирах най-класическа салата със зеле и моркови, приятно подправена с лимон и олио от магарешки бодил както и пресен ръжен хляб, и се получи чудесно.
    Благодаря отново за всичко, което предизвикваш в мен с труда си и блога! Прекрасен ден 😊

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *