Ето, настъпиха прохладните есенни дни, а с тях ще дойде ред и за сгряващите есенни печива разнасящи спомени за летни благоухания. С напредване на дните, в които слънцето залязва все по-рано, ястията и десертите ще съдържат все по-силни аромати, плътни сосове, надграждащи се топли вкусове . Преди това, обаче имам нещо все още в летен дух, със слънчево излъчване и неустоима гледка. Това лято се случва да приготвям всичко в последния момент, необичайно за мен поведение, а тенденцията продължава с позакъснял тарт с малини и сини боровинки.
Тартът, разбира се е толкова добър (имай предвид успешен и вкусен), че с каквото и да се гарнира ще пожъне все голям успех сред дегустиращите го. Аз се възползвах от последните малини и боровинки, преди да започна да се наслаждавам на крушите масловки и ябълковите пити. Бисквитеното тесто, от което се приготвя основата за тарта е лесно за изпълнение и без особено ангажиращите инструкции спрямо ронливото маслено тесто, при което трябва да се внимава да останат бучици масло и да не се преразбива. На френски това тесто звучи като pâte sucrée и има кремообразна структура за разика от класическото ронливо тесто pâte brisée и подсладеното ронливо тесто pâte sablée. Разликите в продуктите и технологията и на трите са минимални, но крайните резултати са със съществени разлики във вкуса и структурата. При настоящото лесно за приготвяне тесто, всички продукти се смесват в кухненски робот и се разбиват докато се получи гладка маса. Няма какво да се обърка, а единственото което следва е тестото да се охлади за известно време в хладилник за да може да се работи по-добре с него. Освен за основа на тарти и тарталети, тестото е подходящо и за изпичане на бисквити, а самите те имат богат маслен вкус, не са твърде ронливи и се топят в устата.
Имам чувствуто, че възможносите на това тесто са неограничени, защото може да се изпече самостоятелно в различни форми, които после да се напълнят с крем или пък върху все още суровото тесто да се разпредели плънка, която да се пече заедно с него. Особено подходяща е плънката на любимия ми тарт Бейкуел, плънката от бадеми и шамфъстък при тарта с череши, които череши, разбира се могат да се заменят с подходящи сезонни плодове (опитай с боровинки, круши, грозде без семки или сини сливи) или пък розови тарталети ако си в изключително розово настроение и си си подготвил някое и друго бурканче със сладко от рози това лято. И тук може би е ненужно да споменавам, но все пак, ако не харесваш розите (помисли си пак), сладкото от тях може да се замени с всяко едно предпочитано плодово сладко, конфитюр или мармалад.
Дотук ще приключа с тестото, само искам да обобщя от гореизложеното, че това тесто може да има широко приложение в домашната сладка кухня и ще се убедиш сам, колко е лесно за приготвяне и работа. Въпросът с крема, с който се запълва основата е сходен, защото това е семпъл сладкарски крем и е подходящ с всякакви плодове, особено с дребни червени и круши (според моя вкус). В зависимост от плодовете, с които се съчетава, а и от личните предпочитания, кремът може да придобие желан аромат само от една-две лъжици ароматен ликьор, ром или уиски ако щеш. Аз предпочетох да допълня вкуса на малините и боровинките със свежия лимонов аромат от домашното лимончело.
Възможностите в началото на есента, с които да позапазя още малко от вкусовете на лятото са безброй и понеже нямам толкова време и сили за да представя всяка една идея поотделно, ще оставя това на твоя вкус и въображение, но за последно само ще подскажа, че тартът би бил неустоим с ароматизиран с лавандула крем, гарниран с поширани круши. Каквото и да предприемеш, насладата от последните слънчеви плодове и ароматни треви ще има силата да стопли в прохладните есенни вечери, а вкусът останал на небцето ще напомня дълго за отиващото си лято.
Тарт с малини и боровинки
Адаптирано от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques
Тартът е най-вкусен след като престои една нощ, през която част от крема попива в тестото и то става изключително вкусно. За целта приготвената основа, с разпределения крем в нея се съхранява в добре затворена кутия в хладилник и се гарнира с плодовете преди сервиране, за да запазят свежия си вид.
За настоящата рецепта избрах да използвам култивирани сини боровинки, тъй като са по-издръжливи и по-сладки от дивите боровинки и отчасти компенсират по-киселия вкус на малините. Разбира се, както вече споменах, изборът на плодове може да варира според предпочитанията и възможностите.
Посочените дози са за 1 тарт с диаметър 27 см или 8 порции.
За тестото:
- 125 г меко масло
- 100 г захар
- 1 яйце
- 250 г бяло брашно
- 1/2 чаена лъжица сол
Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за тарт с диаметър 27 см с подвижно дъно.
В кухненски робот се смесват маслото, захарта и яйцето. Разбиват се докато се смесят. Добавят се брашното и солта. Разбиват се докато се образува меко тесто, което да не лепне. Тестото се изважда от купата на робота и се оформя на топка, която се притиска леко, така че да се образува диск. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 20 минути.
Охладенто тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3-4 мм. С помощта на точилката се пренася във формата за печене и се притиска по дъното и стените ѝ. Излишното тесто по краищата се изрязва с остър нож. От него може да се приготвят бисквити, като тестото се разточи на дебелина 3-4 мм и от него се изрежат различни форми. Бисквитите се пекат на 180°C за 8-12 минути в зависимост от размера им.
Тестото във формата се надупчва с вилица на няколко места. Покрива се с алуминиево фолио върху което се изсипват тежести – керамични топчета, сух боб или леща. Основата с тежестите се слага да се пече в предварително нагрятата фурна за 20 минути. След това тежестите с фолиото се отстраняват и тестото се допича за още 8-10 минути или докато придобие златисто-кафяв цвят. Охлажда се във формата и след това внимателно се освобождава от нея. Основата се поставя в сервизна чиния или поднос.
За крема:
- 500 мл прясно мляко
- 1 ванилова шушулка
- 3 жълтъка
- 125 г захар
- 60 г царевично нишесте
- 15 мл (1 супена лъжица) лимончело
Прясното мляко се изсипва в тенджера. В него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка и се загрява на умерен огън докато заври.
Отделно се разбиват жълтъците, захарта и царевичното нишесте. Сместа ще стане сравнително гъста. Към нея при непрекъснато разбиване се добавя врялото мляко на тънка струйка. Продължава се докато се добави цялото мляко и всичко се разбърква много добре. Течността се връща в тенджерата и се поставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато се образува гъст крем, който да заври. Вари се 2-3 минути, отново при непрекъснато разбъркване и се отстранява от огъня. Добавя се лимончелото и се разбърква.
Кремът може още топъл (но не горещ) да се изсипе в изпечената и охладена основа. Ако се приготви преди основата за тарта да е готова, повърхността на крема се покрива със стреч фoлио и се оставя да се охлади. Преди да се разпредели в основата, кремът се разбива за кратко с миксер или енергично с телена бъркалка.
За гарниране:
- 300-400 г смесени малини и култивирани сини боровинки
- листа прясна мента
Плодовете се подреждат върху крема, до 1 час преди сервираето на тарта, за да запазят свежестта си. Декорира се с пресни ментови листа.
Ако непосредственото аранжиране на плодовете не е възможно, то те може да се смесят с разреден с малко лимонов сок или вода кайсиев мармалад и тогава да се нанесат върху крема. Мармаладът ще предпази плодовете от изсъхване и ще им придаде апетитен гланц.
Тартът се съхранява в добре затворена кутия в хладилник до 3 дни.
Йоана, снимките ти са неустоими, а описанието ти е удоволствие за четящия. Как да не опита човек твоя тарт!
Определено ще го приготвя тези дни, макар и не с малини и боровинки. Смятам да използвам праскови или сини сливи.
Поздрави за разкошната рецепта!
Мира
Прекрасен е, Йоанка! И аз ще се възползвам някой път от идеята ти, така силно ме впечатли!
Желая ти още лятно настроение и много слънчеви дни! 🙂
Здравей, Йоана!
Такова слънце, настроение и аромати се леят твоя сайт, че ако затвори човек очи , може и да ги помирише :).
Невероятен фен съм на твоите рецепти .
Въпросът ми е следният – тъй като това са ми едни от любимите плодове, бих искала дори и през студените месеци да правя този страхотен тарт.Мислиш ли , че замразени плодчета биха свършили работа и ако ги използвам трябва ли да се видоизмени нещо в рецептата /Тъй като ще бъдат все пак по мокри/.
Може да се използват замразени плодове. След като се размразят и отцедят от сока, ако са цели и изгеждат добре декорирай върху крема. Ако пък се случи да се посмачкат, може да ги смесиш с крема, а отгоре да настържеш шоколад или да поръсиш с ядки.
Мммм.вкусно решение…Много благодаря за отговора!
Оххх,че чудно изглежда! Чудя се..тестото *ако е под формата на бисквити* колко време издържа? Защото имам нужда от бисквити,които ще изтърпят няколко дневно пътуване по пощата и си помислих,че с тези би станало?
Благодаря за всички страхотни рецепти! ^_^
Ще издържат. Не ги прави големи, за да не се чупят.
Едни от любимите ми плодове. А това, че бисквитите се превръщат в блат, който не само е вкусен, но и траен, най ми допада. Благодаря за рецептата „)
Нещо ми се опъна тоя тарт. Откъде да започна?
Първо, може би тестото ми се получи малко меко, защото разточването и прехвърлянето в тавичката за печене си беше истинско предизвикателство. Второ, крайщата на моя тарт покафеняха доста, да не кажа изгоряха. Гледайки снимките ми се струва, че моята тавичка е доста по-дълбока от показаната тук.
Трето, кремът ми се струва недостатъчно, следващият път ще приготва двойна доза. Може би причината е отново по-голямата тавичка.
Иначе нямям търпение да опитам творението си.
Йоана, моля те, дай малко повече подробности за това тесто и как се работи с него! Колко дълбок трябва да е използвания съд за печене? Благодаря предварително!
Това бисквитено тесто е по-лесно за работа от ронливото маслено тесто, но и при него трябва да се спазят някои неща. Тестото се замесва бързо на ръка или в кухненски робот докато съставките се смесят. Ако се премеси ще стане жилаво. След това задължително се охлажда в хладилник, за да може да се разточи без да лепне. Охлаждането наистина е много важна стъпка.
По-голямата тавичка в случая с тестото не би трябвало да е проблем, тъй като от него остава известно количество (на едната снимка се вижда). Ако е разточено на 3-4 мм дебелина и е загоряло по краищата, предполагам че проблемът може да идва от самото печене и фурната. Независимо, че в рецептата са зададени определени минути, те по-скоро са ориентир. Щом тестото придобие златист цвят, значи е готово.
Ако след печенето тестото има приятен златист цвят в средата, а краишата са изгорели, много вероятно е краищата да са били разточени по-тънко от центъра. Това се получава понякога без да забележим, затова трябва да се внимава центърът да е разточен на същото ниво като краищата.
По-голямата на диаметър тавичка и по-високите стени вече са проблем за количеството крем.
Обикновено тавичките за тарт за с височина около 2 см, а тези за пай са по-високи – около 3-4 см.
Благодаря за идеята. Току що направих тартата, само че вместо да я украся с горски плодове, нарязах вътре в крема на кубчета три кивита и настъргах лимонена и портокалова кора. И тестото не го точих, а го моделирах по тавата и заедно с нея го изстудих преди печене. Стана си супер, иначе освен тези импровизации си спазвах всички инструкции. 🙂
Чудесна интерпретация за зимния период? Благодаря за обратната връзка, Виктория.
Ммм, вкусно! 🙂
А фасула какво да го правя после,става ли за готвене или да го пазя за друг тарт?
Не става за готвене. Запазваш го за следващ тарт. След 10-15 ползвания става много лек и тогава се изхвърля.
Здравей, Йоана! Прекрасно изглежда този сладкиш и мисля да го пробвам днес. проблема е обаче, че купих тарт, който е 30 см. Преполагам, че това е проблем за дозировката… Какво ще ме посъветваш? Благодаря предварително!
Готов тарт или форма за тарт 30 см?
Ако имаш готова основа с диаметър 30 см, увеличи крема двойно.
Ако имаш форма с диаметър 30 см, увеличи дозите за основата с половина (трябва да приготвиш 1,5 пъти дозите). Не се съблазнявай да сложиш 2 яйца, а сложи едно и половина, като половинката яйце си я измериш.
Крема спокойно може да увеличиш 2 пъти или да използваш рецептата за крем Муселин (ванилов или шоколадов, каквото ти харесва).
Половинката яйце, което ще остане от основата може да сложиш в някой от кремовете.
Здравей, Йоана! Впечатлена съм от твоите рецепти и книгата ти!
Искам да те попитам има ли някакъв подходящ крем (лесен за приготвяне или купуване :), с който да се слепят бисквити, приготвени от това тесто и възможно ли е сладките „Алфахорес“ да се приготвят вместо с нишесте с смляни бадеми? Чудя се кои от тези двете да направя първо, кои са по-сладки? Много ти благодаря за рецептите и всичко, на което ни учиш 🙂
Лесен крем за слепване на бисквити – шоколадов ганаш. Трябват ти равни части животинска сметана и натурален шоколад. Загряваш сметаната до завиране и изсипваш върху нарязания на ситно шоколад. Разбъркваш и охлаждаш в хладилник. Друг вариант е бял шоколадов ганаш с маскарпоне, крем от крем-сирене или още две разновидности на тези кремове.
Царевичното нишесте в алфахорес има определена роля – прави бисквитите много пръхкави. Количеството му не е малко и заменянето му със смлени бадеми ще промени съотношението между сухи и течни съставки. Ако искаш да приготвиш бисквити с бадеми, съветвам те да използваш рецептата за „Най-хубавите бисквити“. Тях отново може да слепиш с дулсе де лече.
Здравей, Йоана! Сравнително наскоро открих блога ти, но пък веднага се влюбих – първо в прекрасните снимки, след това в подредения му и супер практичен лейаут /извинявам се за чуждицата/ и не на последно място – във факта, че всяка рецепта, която си избера да изпробвам се получава страхотно! 🙂
Вчера приготвих тарта, защото най-накрая си купих подходящата тавичка и исках веднага да я включа в употреба…та имам няколко въпроса. Приготвих тестото, така както си го описала тук и стана много вкусно, но доста твърдо – сладкишът се реже трудно с нож и парчето не може да се яде с прибор, а трябва да се хрупа точно като бисквита. Такова ли трябва да бъде наистина или има нещо при приготвянето, което определя твърдостта на готовото тесто и аз съм го сгрешила? Увеличих времето на охлаждане с 10-15 мин. – не знам това има ли значение? /по принцип знам, че масленото тесто обича хладилника/ Ако наистина това тесто е така твърдо мога ли да използвам тестото на лимоновия пай, т.е. pâte brisée /така разбрах, че се нарича/за този тарт, така че да е по-лесно за рязане и набождане?
Здравей! Радвам се, че блогът ти харесва. Надявам се да продължиш да откриваш тук вдъхновение.
Всичко за тестото, което описваш е ОК. Ако желаеш да бъде по-меко, разпредели в него крема докато е все още топъл. Така има по-голям шанс тестото да попие от него и да омекне. Ако тартът се напълни с крема от предния ден или дори постои 2 дни в хладилника, тестото ще омекне. Преди сервиране се гарнира с плодовете.
Иначе, разбира се може да използваш всяка една рецепта за ронливо тесто (неутрално или леко подсладено) и да го запълниш с крем и плодове.
Здравей Йоана! Блогът ти е прекрасен! Поздравления!
Въпросите ми може би ще ти се сторят смешни, но бих искала да попитам може ли тестото да се разбие с обикновен миксер или е по добре на ръка? И за тавичката – моята не е с несвалящо се дъно – дали ще може да се извади основата без да се разчупи?
Благодаря ти!
Точно това тесто с тази техника би могло да се приготви с миксер, а не в кухненски робот. Следвай последователността на добавяне на съставките и внимавай да не разбиваш прекалено, след като е добавено брашното.
Формите за тартове с падащо дъно са много удобни, но разбира се тестото може да се изпече и във форма без падащо дъно. Не е необходимо формата за печене да се маже с мазнина или да се третира по някакъв начин. Изпеченото тесто се оставя да се охлади напълно и тогава внимателно се изважда от формата. Изваждането става лесно чрез обръщане, разбира се като се внимава да не се нарани целостта на черупката за тарта. Поставя се в подходящ поднос и тогава се запълва с крема и плодовете.
Здравей Йоана, с какво мога да заместя лимончелото?
Имам налична Марсала, дали ще стане добре?
Марсала също ще стои добре тук, макар че идеята е за повече свежест. Може да се добави настъргана лимонова кора, вместо лимончело.
Здравей Йоана, много ми харесват рецептите ти ще ми бъде много полезно ако публикуваш рецепта за лимонов тарт със меренг.
Здравей, Симона! Радвам се че рецептите ти допадат. Може да опиташ този лимонов пай.
Благодаря, ще го направя задължително! Благодарение на твойте подробни рецепти и гледане на видеата ти успях да направя френски кроасани и козунак а дори не мога да меся!!!
Здравейте! Тарта изглежда страхотен. Мисля да го пробвам тези дни! Имам само един въпрос. Възможно ли е да се направи в силиконова форма за печене, която после се а обратно, с дупето нагоре? Има ли шанс да го счупя? 🙂
Силиконовите форми не са подходящи за изпичане на ронливо тесто за тарт. Изпеченото тесто трудно би се извадило от формата без да се начупи. Не може и да остане и напълни вътре в нея, защото после няма как да се нареже. Използвай метална форма за тарт, най-добре с подвижно дъно или керамична форма за пай. Би могло да се използва форма за торта с подвижни стени или в краен случай метална тава с подходящи размери.
Много благодаря за идеята. Имам фирма за торта. Не съм голям кулинар, но вие ме вдъхновихте!
Чудесен тарт! Много ми хареса съчетанието на крема с кадифената мекота на малините и пропукващите се в устата боровинки. Благодаря за прекрасната рецепта!
Здравейте бих искала да приготвя тарт ,но дали ще се получи ако върху изпечения блат ,добавя разтопен черен шоколад със сметана ? благодаря ви
Да, ще се получи чудесно с шоколадов ганаш върху основата. Вие сте!