
Като че ли не успях пълноценно да се насладя на есента. Времето изведнъж стана много студено, почти зимно. Липсват ми разходките в парка сред накапалите шарени листа от дърветата и последното слънце, нагряващо косите ми. Липсват ми съботните късни закуски с бананови палачинки, неделният обяд с кафяв ориз със зеленчуци по провансалски, десерта от карамелизиран кейк с ябълки и бадеми. Не ми остава време за домашен хляб, нито пък за моите любими бонбони. Не ми остава време за самата мен и още по-тъжното – за моите близки. Но знам, че те ме разбират, защото се впуснах в едно бленувано приключение. Аз съм щастлива, това е достатъчно и вие мамо, татко, Валко да бъдете щастливи.
Този пост стана доста личен, но аз знам, че ти, моят читател се вълнуваш от това, което се случва с мен. Не е лесно и не съм очаквала да бъде. Но затова пък, се занимавам с онова, което през последните три години съм желала. Да приготвям храна, за теб. Спомням си, още в началото на създаване на блога, бях споделила с моя приятелка, че имам нужда да готвя за много хора. Е, това се случва. Аз наистина съм щастлива.
Малкото време, което ми остава отделям за близките. И разбира се обичам да ги изненадвам с десерти.

Есента е приказен сезон и неименуемо го свързвам с любимите ми плодове -ябълките. Цветни, като накапалите листа, събрали сочност от слънцето, различните сортове ябълки са подходящи за всякакви десерти. Аз предпочитам сладките като златна превъзходна, например. И точно с този сорт приготвих гръцки ябълков пай, наречен Милопита (от μήλο – ябълка).

Някак, запазих есента в тези студени дни, запазих слънцето и чувството за топлина, че аз съм тук и готвя в моята кухня. Топлината, в този студен есенен ден идва от любовта с която аз приготвям всеки един компонент от този десерт. Любовта, която всеки един таи в себе си, и която всеки може да предаде на всичко, което прави.
Пая се оказа любим десерт на Вальо след неговото кулинарно приключение с класическия американски пай с ябълки. А след като опита моят пай с праскови, мисля че когато поиска нещо сладко, без въпроси от моя страна, знам какво да приготвя. За разлика от гореспоменатите два пая, този гръцки пай е открит. Тестото много лесно се замесва в кухненски робот и не се разточва. Ябълките за пая се задушават в сироп с мед и коняк. Канелата е задължителна в случая, а чаша чай от портокалови кори препоръчителна.
Милопита – гръцки ябълков пай
Рецептата е от книгата Съвремена гръцка кухня.
За тестото:
- 170 гр.брашно
- 125 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
- 1 супена лъжица захар
- 1 яйце
- 60 мл. прясно мляко
- 1 супена лъжица коняк
- 1 чаена лъжица бакпулвер
Брашното се пресява с бакпулвера. Изсипва се в купата на кухненски робот заедно с маслото и захарта. Разбиват се за кратко. Добавя се яйцето и коняка. Разбиват се отново, като едновременно се добавя по малко от прясното мляко докато се оформи меко тесто.
Тестото се разстила в тава за пай с диаметър 25 см. Оставя се в хладилник за 20-30 минути.
За пълнежа:
- 600 гр. ябълки
- 2 супени лъжици кафява захар
- 1 супена лъжица мед
- 1 супена лъжица краве масло
- 1 супена лъжица коняк
- 1 супена лъжица захар за поръсване
Ябълките се нарязват на дълги парчета.
Загряват се маслото, захарта, меда и коняка. Изсипват се ябълките и се задушават 6-7 минути докато омекнат. Изваждат се от сиропа и се оставят да се охладят.
Парченцата ябълки се подреждат върху тестото. Посипват се със захар. Пая се пече на 180°C за 35-40 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади.
Може да се поръси със сиропа, в който са се задушавали ябълките, канела и смлени орехи.









О, чудесна рецепта за неделния ден!
Може ли конякът да се замени с нещо друго, есенция например? Вече съм си харесала кухненски робот, но още не съм го купила. Но след моя труимф с пая с праскови мисля, че ще се справя и без него
Йоана, благодаря Ви за тази рецепта! Да, напълно разбирам тъгата ви по есенните разходки и домашния хляб. Още помня как баба ми печеше сладки с пълнеж от борови иглички, а дядо се почесваше по наболата брада, преди да я погледне любовно. Неизменно след това пеехме баптиски песни, докато холът се изпълваше с миризма на сладост, изместваща тази на нафталин, а после взимах една сладка и отивах на училище, тръпнейки за момента, в който ще се прибера и ще заваря остатъка от десерта в сервизната купа. За съжаление баба така и не успя да направи добър ябълков пай, а това е любомият ми сладкиш, така че сърдечно благодаря за очарователната рецепта! Отново ме върнахте в първи клас
prekrasno n1
Ухае на есен,на ябълки,на канела и на ….вкусно.Поздрави!
Като имах ябълки не открих интересна рецепта и импровизирах. Сега пък ми съвршиха ябълките…
Привет Йоанна,сутринта се събудих от желанието да направя твоята вълшебна МИЛОПИТА
:):) БЛАГОДАРЯ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО
:):)ТИ СИ ИСТИНСКА ЧАРОДЕЙКА:):):)
Този ябълков пай се получи прекрасен! Препоръчвам на всеки да го опита. Благодаря за пореден път, Йоана!
До вчера не харесвах ябълков пай, защото ябълките все оставаха някак недоовкусени, блудкави. Правих по няколко рецепти, но моите момчета също не го харесваха.
Получи се тооолкова вкусен, лек, приятен, пролетен с чудесно овкусени плодове, мммм….
Е, ТОВА Е ТОЧНАТА РЕЦЕПТА! Вече всички харесваме ябълков пай
Признавам си, че чакам с нетърпение и първите праскови, за да направя пак твоя прословут „Пай с праскови“
Поздравления, Йоана! Ти си царица на пая!