Розово и сладко

В сезона на розите не мога просто да седя и да гледам безучастно – грабнах си настроението и потеглих към Казанлък. Хубавите емоции от миналогодшния празник оставиха траен спомен и много неосъществени розови намерения. Самият празник, траещ повече от месец с организирани концерти, работилници и други, както се казва сега…хепънинги, е хубаво изживяване, но най-силното което желаех е пак да се озова в розовите градини. Последствието от това е пълна торба с маслодайна роза и умуване какво да приготвя по-напред докато цветовете са още свежи.

Разбира се първата ми работа беше да захаросам листенца. Обожавам ги! При това не са никак трудни за приготвяне, стига да успея да се заседя на едно място за поне час.

Този път набрах много повече рози от миналата година, но освен да захаросам и изсуша листенцата не си бях намислила нищо друго, което мога да направя с тях веднага. По подразбиране би трябвало да съм по-организирана и като се прибера вкъщи с купища свежи рози да разполагам с продукти, с които бих изпълнила всевъзможни желания под формата на храна. Но не се организирах, не знаех какво искам да сготвя и по-скоро отидох на празника за да събера и запазя този така вълнуващ, любовен аромат.

Все още имам от розовата сол, която направих миналата година. Присъства в едно от предложенията на Силвена Роу в книгата Purple Citrus & Sweet Perfume – интересна и много семпла рецепта за риба поръсена със сол, която е овкусена с рози. Така и не я опитах. Може би е време. А може би не трябва да се заканвам толкова. Хубавите идеи идват изведнъж, но по-важно е да се намери начин да се осъществят.

Докато си захаросвах кротко, си помислих, че никога не съм правила сладко от рози. И без това разполагам с много цвят, защо пък да не опитам? Трябваше да проверя само какви са пропорциите и отново се сетих за Силвена Роу. Мисля си, че знам наизуст всичките и предложения от гореспоменатата книга и във всеки удобен случай се възползвам от това.

Веднага щом приключих със захаросването се заех с приготвянето на сладкото. Свежи розови листенца, захар, вода и лимонов сок – това беше всичко необходимо. Но нямах намерение да консервирам сладкото, затова направих малко количество и пропуснах лимоновия сок. За моя изненада от посочените дози получих гъсто сладко, не като онези, които се продават – розов захарен сироп и тук-там някое листо за разкош. Това веднага ме постави в друга ситуация и разгърна друга страница от книгата на Силвена Роу. Но за това после. Първо сладкото.

Сладко от рози

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume.

Позволих си да направя някои корекции от посочената рецепта в книгата, като добавих допълнително вода и следователно захар. Последното не е за учудване, особено за тези, които добре ме познават. Резултатът е удовлетворяващ.

В настоящата рецепта пропуснах да добавя лимонов сок. Ако целта е консервиране на сладкото, то необходимото количество за дадените пропорции е сок от 1/2 лимон.

Посочените дози са за 200 грама сладко.

Продукти:

  • 100 г розови листенца от маслодайна роза
  • 150 г захар
  • 300 мл вода

Листенцата се измиват внимателно със студена вода и се подсушават. Към тях се добавя захарта и се претриват с нея. Оставят се за 2 часа.

Листенцата със захарта и водата се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън и се варят около 20 минути или докато образувалият се сироп се сгъсти. Ако се добавя лимонов сок това става накрая. Ами това е!

Освен със захаросани и изсушени розови листа, както и сладко от рози, се сдобих и с не малко одрасквания по ръцете и краката, но това да се брои в реда на нещата. Вальо, както обикновено се шегува: „Истинското сладко е горчиво!“ Откъде ли му хрумна пък това? 🙂

33 коментара

  1. Еееее, Йоана, върна ме в детството! В двора на къщата имахме един трендафил с цвят точно като този от твоите снимки … Асортиментът от сладка на баба беше мнооого голям и сладкото от рози просто беше задължително 🙂 Сега, когато пиша, направо ми замириса на рози 🙂 Благодаря ти и хубав ден!

  2. Тъкмо и аз щях да напиша, че ме върна в детството. Баба ми правеше сладко от рози, в градината имаше много, но градински, големи и със силен аромат, не маслодайни като тези в Казанлък и Карлово. Правеше сладко, а аз не го обичах, и до сега не го обичам – много ми е парфюмирано, но обичах да съм до нея като бере розите и после приготвя сладкото в бурканчета.
    А тази година и аз успях да си набера маслодайна роза от една розова поляна до Карлово, уникално ухание – сякаш цялата долина ухаеше – и красиво, и ароматно, каква хубава долина си има България!

  3. Здравей Йоана!

    Наскоро попаднах случайно на този великолепен блог и съм очарована. Рядко се случва кулинарния талант да е съчетан с литературен, а изглежда и с фотографско око:)) Всъщност си търсех рецепта за хляб с лимец и така намерих твоите чудесно представени рецепти и идеи за още поне 10 години, прекарани в кухнята.
    Никога не съм оптивала сладко от рози, а и не съм била в долината по време на розобер:( Много жалко, защото обожавам да пътувам в България, но като че ли все не успявам да се прибера в периода май-началото на юни. Явно кунята ми в Южна Германия няма да ухае скоро на рози, но в момента се носи невероятния аромат на ягодово сладко! Вчера направихме малък семеен тийм-билдинг на ягодова градина. Тук, в Баден-Вюртемберг зреят може би най-вкусните ягоди, или поне аз не съм яла по-хубави. В този сезон градините са отворени и за `външни посетители`, береш, хапваш си от ягодките, накрая плащаш набраните килограми. За сина ми, който е почти на 5, беше страхотно забавно да търси добре узрелите и вкусни ягоди, да носи картонените кутии и изобщо да помага:)) Сега приготвям сладко за първи път в живота си и дано да се получи. Всеки случай ухае страхотно, а и ние май консумираме само около 2-3 бурканчета на година.
    Следващото предизвикателство е ягодова торта за скорошния рожден ден на малкия човек. Някаква рецепта случайно някой да подхърли? Мисля да я направя с готов блат, купен от любимата ми сладкарница, защото фурната ми не ми вдъхва доверие.
    Поздрави на всички и чудесно лято!

    1. Ако и тук има такива градини с такива „услуги“ бих се възползвала. 🙂

      На ягодите много им подхожда шоколад, кремове на основата на сирене (маскарпоне, рикота) и млечни варени кремове като патисери. Всъщност и много други неща. 🙂

      Виж крема в ягодовия трифъл, и крема в ягоди с крем сирене и целувки или приготви шоколадов ганаш от шоколад (млечен или черен, по твой вкус) и сметана в съотношение 1:1. Ако изникнат въпроси по рецептите не се колебай да ми пишеш.

      Разгледай и предложенията за торти на списание „Меню“. Може да си харесаш нещо.

  4. До момента така и не съм правила сладко от рози. Срамота, защото имаме къща близо до Стрелча, където има доста розови градини. Мисля, че за тази година пак няма да успея, но си запазвам рецептата с надежда, че догодина ще имам тази чест.

    1. Време е да се поправиш. 🙂 Сладкото е много хубаво и добре се съчетава в десерти. За някои е прекалено парфюмирано, но аз смятам, че може да се постигне добър баланс, стига да не се прекалява с него.

  5. Може ли да се използват и други рози за розово сладко? В къщи събирам розови листенца по романтични причини и си ги суша, но още не съм ги използвала по предназначение – само че не съм се сещала да си направя розово сладко от розовата роза, наречена Кралица Елизабет (поне така си мисля че се казва). Истинска кралица си е, все пак! :)Възхитена съм от блога и от създателката му! Поздравления – абонирах се за публикации…

    1. Може да се използват градински рози, които не са третирани с химикали, но те не са така ароматни като маслодайните. Попадала съм на рецепти с такива рози и обикновено в сладкото се добавя и розова вода за по-силен аромат. По-подходящи са за захаросване на листенцата и декорация.
      Розите, които се продават в цветарските магазини не са подходящи за готвене и захаросване.

  6. Поздравления, Йоана! Аз съм казанлъчанка и ми стана толкова приятно от твоят разказ! Пишеш и разказваш толкова увлекателно и интресно! Като ученичка, преди много години съм ходела на розобер,и честно казано не бях никак във възторг да ставам в 4 часа и да бера мокрите рози, надирайки ръцете си …но това беше толкова отдавна, че сега като те чета, пак ми се прииска да бера дъхавите розички :)!
    Успех с блога и продължавай да ни радваш с прекрасните си разкази и рецепти! Бъди много щастлива!

  7. Здравей Йоана, с удоволствие разглеждам и черпя вдухновение от блога ти, но чак сега попаднах на тази рецепта, която е малко по-различна от моя начин на правене на розово сладко. Може би ще опитам и по твоя начин. Моята рецепта е от баба ми, която я знае от своята майка 🙂 – семейна един вид, но да сладкото от рози е невероятно преживяване.

  8. Аз също правя в момента сладко от рози.Почти всяка година приготвям по няколко бурканчета.И аз се чувствам по същия начин,като че ли се пренасям в миналото,усещам уханията,които се носеха наоколо,когато го приготвяше майка ми.

  9. с градинска роза ставали хубаво сладко,че аз нямам откъде да взема маслодайна роза.

  10. И аз тази година правих сладко от рози.Твоята снимка потвърди моята теория,че лимона дава натуралния свеж розов цвят на сладкото.Преди да го добавя в сместа,веднага след отдръпването от огъня,и моето имаще такъв убит оттенък,след лимоновия сок обаче пред очите ми,сместа се транформира в невероятно,свежо,наситено розово оцветяване. 🙂

    1. Свежи розови листенца от казанлъшка роза може да си набереш от розовите градини край Казанлък, когато розите цъфтят. Когато е празникът на розата има посещения в градините с празнична програма, които в програмата на фестивала се вписват като „Ритуал розобер“. Програмата на фестивала за тази година може да изтеглиш от сайта на Община Казанлък – http://www.kazanlak.bg/cat-381.html

  11. Men me interesuva sega kade moga da namerya roza v bilkovi apteki moga li da namerya. Az sam ot varna i neznam kade da potarsy

    1. Сега може да намериш само изсушени цветове. Вероятно има в билкови аптеки, но може да потърсиш в био магазини или да поръчаш онлайн.

  12. За какво се използва сладкото от рози?

    За ядене намазано на филийка някак не е подходящо…

    1. Използвано самостоятелно, би било твърде натрапчиво за повечето хора. Но, може да се използва като компонент в десерти. Виж няколко предложения от блога:
      Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад – http://www.kulinarno-joana.com/2013/06/rozovi-rula-s-krem-ot-mascarpone-i-bial-shocolad/
      Тарталети с розово сладко и шамфъстък – http://www.kulinarno-joana.com/2012/06/tartaleti-s-rozovo-sladko-i-shamfastak/
      Сладолед с рози – http://www.kulinarno-joana.com/2011/06/sladoled-s-rozi/ (вместо свежи розови листенца, може да се използва сладко от рози).

  13. Здравейте,прочетох коментарите и искам да се включа и аз. Всяка година по това време правя сладко от рози. Имам няколко розови храста и правя по 2, 3 дози всяка година. В момента съм събрала за една доза и днес ще го варя, а първата е вече готова от 2 бурканчета.Използвам го за лекарство срещу запек,а правя и ликьор.Подарявам и на приятели.А в градината ухае така приятно .На всички ,които правят сладко от рози,приятно забавление.

    1. Каква е вашата рецепта за ликьор, защото аз имам с водка и коняк, а предпочитам с домашна силна ракия?

    1. Използва се маслодайна роза, защото притежава силен аромат, който ще остане в сладкото. Градинските рози нямат чак такъв аромат и сладкото не би имало своя харакетерн вкус.
      Все пак може да опиташ с градински рози, ако преценяваш, че ароматът им е силен, но се увери, че не са третирани с химикали. И в никакъв случай не използвай рози от цветарските магазини.

Коментирай