Шведски шафранови кифлички (Lussekatter)

Като си говоря с Вальо, приятели и колеги изглежда, че никой не обича студеното време, ранното стъмване и изобщо зимата. Къде по-добре би било, вместо с три ката дрехи, шал, шапка и големи ботуши, да се разхождаш свободно по тениска, шорти и сандали. Е, зимата е част от кръговрата, а от статистиката, която събрах от непринудените разговори, стигнах до извод, че онези, които предимно се радват на зимата са децата.

Шведски шафранови кифлички (Lussekatter)

И ние като деца сме очаквали с нетърпение първия сняг, след който следват целодневни игри в снега, пързалки и снежни човеци, направени на цената на измръзнали пръсти, но на кое дете му пука за това? То знае, че ще се прибере у дома, когато играта му омръзне, а у дома ще бъде топло и много възможно, освен гореща супа да има и кифлички. Моето дете поне със сигурност ще знае това. Ето откъде започва тази история, преди да се е случила.

Накиснатият шафран във водка

В нощта, в която заваля първият сняг за тази година, аз бях не по-малко въодушевена от малко дете и веднага след като забелязах, че снегът натрупва, облякох Даниел с яке и излязохме на терасата. След като той му се порадва и се прибрахме на топло, радостно сподели с Вальо впечатленията си с думите „Тате, сняг!“. Казвам си, вече знае и тази дума, и освен, че я знае, е запознат и за какво се отнася тя. Чудесно! Следваща стъпка е снежен човек, премръзнали пръсти, а после топла супа и кифлички. И то какви кифлички!

Замесенето тесто за шведските шафранови кифлички

Отдавна исках да приготвя и опитам тези шафранови кифлички, и откакто получих за рождения си ден три книги за традиционна скандинавска кухня, желанието ми се превърна в намерение. Започнах да се информирам по-подробно за тяхната история, сравнявах различни рецепти, и не пропуснах да се допитам до Камелия, която всяка година по това време ме провокира с изпробване на някоя шведска рецепта. С нея сякаш си четем мислите, защото получих имейл с преведена от шведски рецепта и видео с приготвяне на тестото и различни идеи за оформянето му, в момент, в който тъкмо планувах да започна опитите.

Илюстрация на различните форми при шведските шафранови кифлички

Накрая се спрях на една рецепта от книгата The Nordic Cook Book, в която има илюстрация на различните традиционни форми на кифличките, с техните имена. Изпробвах по-голямата част от тях и като че ли най-много ми допадна една от най-често срещаните форми – S. Независимо как предпочетеш да оформиш твоите кифлички, необходимо е тяхното приготвяне да започне от предната вечер с накисване на шафрана в малко водка или друг алкохол като бренди, коняк или тъмен ром. По този начин ароматът и цветът на шафрана ще се отделят в алкохола, за да дадат на кифличките интензивен вкус и цвят. Кардамонът в рецептата е пожелателен, но аз мисля, че с него вкусът става по-добър.

Оформените кифлички за последно втасване

Намазаните кифлички, преди печенето

Изпечените кифлички

За Даниел са просто вкусни. За нас възрастните, освен вкусни са и нестандартни, дори странни, ако не сме свикнали с аромата на шафрана. С тези кифлички в ярко жълт цвят и традиционни форми, се празнува светлината в Швеция и в някои други северни страни. Приготвят се за 13 декември, денят на Света Луция, който е най-късият ден в годината. След него, макар и бавно, тъмнината намалява, а светлината става все повече. Чудесен повод за празник!

Аз и шведското момиче в носия за празника на светлината

На благотворителния коледен базар, организиран от Международен женски клуб София, който се проведе на 4 декември тази година, видях момиче от Швеция, облечено в традиционната носия за празника на светлината и онемях от щастие, че виждам на живо част от тази традиция. Момичето с корона от свещи, с което се снимах, беше следвано от още няколко, по-малки момичета със свещи в ръце. Точно както научих от моите проучвания за този празник.

Шведски шафранови кифлички

Шведски шафранови кифлички

Рецептата е адаптирана от книгата  The Nordic Cook Book.

Забелязала съм, че във всички шведски рецепти, които съдържат мая, количеството ѝ е сравнително много. Не съм сигурна каква точно е причината (може би тяхната мая е по-слаба), но винаги се налага да правя корекции, спрямо силата на маята, която се продава у нас, затова фиксирах този въпрос и в тази рецепта.

Количеството на шафрана във всички рецепти, които прегледах е 1 грам за тесто замесено с 800-1000 грама брашно. За някои може да се стори много, но аз мисля (а изглежда и не само аз), че количеството е идеално. Разбира се, резултатите зависят и от качеството на шафрана. Тъй като 1 грам шафран се измерва трудно дори с електронна кухненска везна, неговото количество в обем е 1/2 чаена лъжица или това ще бъде горе-долу 2-3 щипки. Вече споменах по-горе, но пак ще повторя, че за интензивен аромат и цвят, приготвянето на кифличките започва от предната вечер с накисване на шафрана в алкохол.

От посочените дози се получават 30 броя кифлички, което си е добро количество, затова ако предпочиташ да приготвиш по-малко, може да процедираш по два начина: Първият е да намалиш рецептата наполовина. Вторият е да замразиш половината (или колкото прецениш) тесто, което може да изпечеш след време. Когато тестото е замразено е необходимо да се размрази в хладилник за една нощ, а след това да се остави на стайна температура за да се отпусне. Оформят се кифлички и се оставят да втасат преди печенето.

За 30 броя.

Продукти:

  • 1 грам (1/2 чаена лъжица) шафран
  • 15 мл (1 супена лъжица) водка (може да се използва бренди, коняк или ром)
  • 320 мл прясно мляко
  • 150 г масло
  • 1/2 чаена лъжица смлян кардамон (по желание)
  • 20 г прясна мая за хляб или 7 грама суха мая
  • 1 яйце
  • 125 г захар
  • 1 чаена лъжица сол (не трапезна)
  • 800 г брашно + допълнително ако е необходимо
  • шепа стафиди (хубаво е да бъдат накиснати предварително във вода или ароматен алкохол)
  • 1 яйце, за намазване на кифличките
  • 15 мл (1 супена лъжица) прясно мляко, за намазване на кифличките

От предната вечер шафранът се смесва с водката, покрива се и се оставя да се инфузира.

На следващия ден в касерола се смесват млякото, маслото, шафранът с водката и кардамонът, ако се използва. Загряват се докато маслото се разтопи. Сместа се отстранява от котлона и се оставя да се поохлади. Трябва да бъде топла, но не гореща.

Маята се разтваря в млечната смес. Добавят се яйцата, захарта, солта и брашното. Замесва се тесто. Меси се 10 минути докато стане гладко и еластично. Тестото се поставя в купа намазана с малко мазнина, покрива се и се оставя на стайна температура за около 1 час или докато удвои обема си.

След като тестото втаса се премесва за кратко и се разделя на 30 топки по 50 грама всяка. Ако част от тестото ще се замразява, то се поставя в плик намазан отвътре с мазнина и се прибира във фризера. Не забравяй да сложиш етикет със съдържанието на плика и настоящата дата. Тестото може да се съхранява във фризера 3 месеца.

От всяка топка се оформят кифлички. За S – образна форма от топчето тесто се прави фитил, чиито краища се навиват противоположно до средата на фитила. В центъра на образувалите се „охлювчета“ се забожда по една стафида.

Кифличките се подреждат в тава върху хартия за печене, на разстояние една от друга. Покриват се хлабаво със стреч фолио и се оставят на стайна температура за 30 минути или докато втасат.

Междувременно фурната се нагрява на 200ºC.  Яйцето и прясното мляко за намазване се смесват и разбиват леко с вилица. Кифличките се намазват със сместа и се пекат 12-15 минути. Не допускай да се препекат, тъй като ще станат много сухи. Най-хубави са в деня на изпичането им, но ако останат за следващия ден могат да се затоплят, да се срежат на две и да се намажат с масло.

Шведски шафранови кифлички

Шведски шафранови кифличка - разчупена

Още рецепти от шведска кухня

Други рецепти за кифлички

9 коментара

  1. Била си на базара, късно го научих… Ама и аз почти не мръднах от българския щанд, та не е имало много шансове да те засека.
    За жалост няма да мога да изпробвам рецептата, поне не в този й вариант; шафранът не е моят аромат, а пък толкова чаках да го опитам, и бях и убедена, че ще го харесам.
    А аз тепърва опознавам тази страна, Швеция, и смятам да зарадвам хора с пиперените бисквити; предни пъти се получиха чудесни. И, след известно пребиваване там, и сега след коментара ти за маята си мисля дали е възможно климатичните различия да обуславят това разминаване с маята. Лятото засякох жеги (всички се кокорихме; не е най-очаквано да се развяваш лятно из Скандинавието, или да мръзнеш в Средиземноморието; стереотипите са живи 🙂 ), но ми се струва възможно климатът да е причина за по-бавно активиране. Дано не приказвам глупости, Камелия вероятно може по-добре да обясни 🙂

    Помня, че в един от постовете със северни рецепти беше изразила желание и намерение да посетиш тази част от света. Обезателно го направи 🙂 Надявам се да ти хареса, както и да те вдъхнови за още кулинарни приключения.
    Прегръдки и хубава нова седмица!

    1. Тюх! И аз минах набързо из другите щандове, не остана много време.
      А Швеция е задължителна, нека порасне още малко Даниел, ще го взимам със себе си. Започвам да се влюбвам в културата им, жалко само, че не обичам студено и тъмно.

  2. За стереотипите ти казвах 🙂 През юли, на рождения ми ден, се чудехме как да се скрием от палещото слънце 🙂 А за тъмнината – с носталгия се сещам как привечер си казвахме, че имаме още часове, докато се стъмни, защото, заради белите нощи, наистина тъмно ставаше едва след 11. След което започваше да се развиделява към 3-4 сутринта 🙂
    Иди лятото. Макар че и в другите сезони ще ти хареса, според мен.
    Още малко за възможното влияние на климата върху маята – в края на юли там ядох ягоди, каквито тук в близките години не съм опитвала, хем работата ми е свързана с храната и земята. Обяснението – поради неласкавия климат, продукцията узрява бавно, което й дава възможност да натрупа цвят, вкус и аромат, които силно ме впечатлиха. Не зная дали това се отнася за части от страната или в цялост (за района даже), както и за отделни продукти или общо, но се сещам как водата завира различно и солта соли различно според надморската височина, и т.н.
    Спирам с повествованията, и ще се придържам към темата на блога, както досега 🙂

  3. Противно да мнозинството, много обичам зимата! С всичките й аромати, споделени моменти и сняг (когато го има, уви) 🙂 Тези кифлички преди 1 година ги приготвих, като рецептата видят в една детска коледна книжка – Коледна книга за Феликс. Получиха се страхотни кифлички, особено хапнати малко след изпичането им! Само дето там показаната форма беше като брецел, но без кръстоската, и със стафиди на завъртулките, за да прилича на котка (имало си причина за това,но не я помня). Благодаря за напомнянето, бях забравила тези вкусни и пухкави кифлички! 🙂

  4. Налага ми се да направя голям брой както шафранови кифлички, така и канелени. Има ли го варианта, в който да ги подготвя предварително и само да ги изпека в определения ден?

    1. Може да подготвиш от предния ден тестата. Оставяш ги да втасат, след това премесваш и оставяш в хладилника. На следващия ден продължаваш с оформяне, второ втасване и печене. Съобрази се с количеството на тестото и капацитета на фурната.

  5. За тези които не обичат шафран могат да го заменят с куркума. Получава се същия хубав жълт цвят. Живея в Норвегия и тук “ Люсекатане“се приготвят предимно с куркума.

  6. Здравейте!
    Търсих рецепта на шафрановите кифлички в Google (шведка съм но исках рецептата на бг) и попаднах тук, и приятно се изненадвах когато видях снимката с дъщеря ми Емма като Лусия;)
    Имате много хубави рецепти, пак ще разгледам блога;)
    /Анки

    1. Здравейте, Анки!
      Дъщеря ви беше прекрасна като Лусия.
      Надявам се блогът да ви хареса и да намирате в него вдъхновение. Ще се радвам да обменим опит с шведски рецепти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *