Убедих се, че немците са много добри в хляба и изобщо всички тестени изделия. От сладките вече приготвих няколко, които както разбирам по коментарите, някои също са пробвали. Забелязвам, че сладките теста с мая не се различават особено по съставки, а смяната на термичната обработка и добавянето на различни плодове и подправки оформят различни десерти. Един от тях е следващият, който по-скоро върви да се поднесе за закуска или със следобеден чай.
Сега, на въпроса какво точно се явява това тестено произведение, никой от заобикалящите ме немскоговорящи не можа да ми отговори. Buchteln, кнедла ли е или бухта? Каквото и да е, на мен ми е удобно тези пухкави сладки хлебчета да наричам бухти. Виж, знам откъде идва името им Dukatenbuchteln. Идва от старата златна европейска монета дукат, заради кръглата им форма и златистата коричка.
Тези печени бухти (или кнедли) са част от кухнята на няколко страни от централна Европа, от които традиционо се приготвят в Австрия, Словения и Унгария, а в Бавария се наричат Rohrnudl(n), което трябва да рече печени кнедли. Всъщност, историята им започва някъде в Бохемия и явно не могли да устоят на сладките хлебчета, започнали да ги приготвят масово и в съседните страни. Традиционно се сервират с ванилов крем или сладко от сини сливи, но и самостоятелно са си една ароматна експлозия, особено след като се разчупят топли. Едва извадени от фурната разгръщат аромат на цитрус и сладка ванилия. М-м-м…
Dukatenbuchteln
Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook
В Бавария, тестото за Dukatenbuchteln се оставя да втаса два пъти преди да се оформи на топки – веднъж след като е замесено и втори път след първоначалното втасване. Така тестото ще има фини пори и ще бъде по-ароматно. – казва Алфонс Шубек.
Продукти:
- 200 мл топло прясно мляко
- 30 г прясна мая за хляб
- 450 г брашно + допълнително за омесване
- 100 г захар
- 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
- 1 супена лъжица Амарето
- 1 супена лъжица тъмен ром
- щипка сол
- 1 шушулка ванилия
- 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
- 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
- 80 г меко масло
- 50 г разтопено масло за намазване
Маята се разтваря в топлото мляко.
Шушулката ванилия се разполовява по дължина и с нож се остъргват семената. Запазват се настрана.
Брашното се пресява в купа, прави се кладенче в средата и се добавят захарта, жълтъците, бадемовият ликьор, ромът, ваниловите семена, щипка сол, портокаловата и лимоновата кора. По малко се изсипва млякото с маята и се замесва меко тесто. Накрая в тестото се добавя маслото. Меси се няколко минути докато тестото стане гладко и еластично.
Тестото се слага в намаслена купа. Покрива се със стреч фолио или кърпа и се оставя за 30 минути да втаса. След като удвои обема си, се премесва още веднъж и отново се оставя за 30 минути.
Тестото се разделя на 14 равни части, от които се оформят топки. Подреждат се в тава намазана с мазнина. Покриват се с кърпа и се оставят за 20-30 минути на топло място.
Фурната се нагрява на 180°C.
Бухтите се намазват с разтопено масло и се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути или докато придобият златист цвят на повърхността.
Произходът си е точно от бухта, ама чешката 🙂
В този случай народната етомология по изключение не е подвеждаща 🙂
Страхотно! 🙂
Звучат интересно! Трябва да ги пробвам.
А семенцата ванилия в млякото ли се слагат? Преди или след маята? Изглежда лесно и много ароматно, малко като кифлички! Може би могат да се направят и с пълнеж…Благодаря 🙂
За разлика от други рецепти, тук семената ванилия се добавят директно към брашното, заедно с другите съставки и преди млякото с маята.
Има варианти с пълнеж, но аз предпочетох да ги приготвя без и да ги хапнем с различни неща после. 🙂
уха, супер звучат, ще си ги направя без алкохола обаче:) дано да не се отдалеча твърде от оригиналния вкус
Вместо Амарето, може да добавиш бадемова есенция, ако ти харесва този аромат. Но пестеливо (3-4 капки), защото е много силна.
Джо, аз тъкмо се научих на меся – ще взема да си ги направя тези бухтички 🙂
Нина, давай смело. Гордея се с теб. 🙂
Ах, божествено!
А, по езиковата чуденка – бухти улучва в десятката. 🙂 Кнедлите (Knödel) и по технология са друго нещо – варено или парено…
Има варианти с печени кнедли. Превода от различни езици на тези тестени топки дава различни резултати. На баварски диалект се превеждат като печени кнедли. Та, от това дойде чуденката. 🙂 Бухти си е супер, най-много им подхожда. 🙂
Въпреки че не си падам по немската кухня, всякакви домашно приготвени хлебчета са ми любими. След като не обичам да готвя, обаче, само мога да мечтая някой да го направи за мен. 😀
Аз, аз… 🙂
Вече го правиш и изглежда много апетитно. 😀
Страхотна рецепта. Вчера я правих.
Благодаря Йоана. Бъди Здрава!
Илияна
Prekrasen blog, s mnogo hubavi i vkusni rezepti.Vsi4ko e dobre onagledeno i obyasneno taka 4e vsyaka domakinya da se spravi dobre i da zaradva semeystvoto si.A moeto e fen na testenite izdeliya.Neprwmenno chte opitam s buhtite, izglejdat dosta vkusni.No imam i edna molba, naskoro 4etoh v bloga no ne si spomnyam dali ne beche i v komentariite za edna rezepta na baba mu/koyato jivee v 4ujbina/za buhti ot pala4inkovo testo,koito se pekat v hartienite formi za mafini i sled tova se palnyat po jelanie i vkus.Ne moga da gi otkriya,ako nyakoi ima rezeptata molya da ya pomesti v bloga’
Blagodarya!!!!
Милка, не съм публикувала такава рецепта и нямам спомен да сме обсъждали в коментар такива бухти (а и не разбрах на чия баба е рецептата).
Mislya 4e beche komenterina vacha rezepta ot YOLI/otnasaya se za negovata baba,koyato mu e izpratila rezeptata/ za vkusni poni4ki ot pala4inkovo testo.A i imache nagleden material kak izglejdat.
Йоана, хиляди благодарности за тези бухти , току-що ги извадих от фурната! Много са нежни и въздушни, с портокалово сладко по средата е истински разкош….
Вече се специализирах, правя ги непрекъснато тези бухти със всякакви плънки, например локум или сладко от смокини с малко орехи, правих и с обезсолено сирене.Разточвам топче тесто, ръся плънка и правя нещо като охлювче или както ми подскаже вдъхновението. Забелязах, че вкусът е почти както на кроасаните, с малка разлика естествено , заради ароматите в тестото.
Йоанна, вашите рецепти ми вдъхват вяра, че и аз мога да бъда добра готвачка.Бъдете здрава и все така радвайте почитателите си!
Разбира се, че можете! Нужни са само желание, внимание и добра рецепта.
Браво за импровизациите! Не съм пробвала да им слагам плънка, но ето ти идея! 🙂
Тестото за мен е прекалено утежнено с масло, чак до степен при дъвчене да става на глетава топка в устата.
На вкус ми прилича точно на козунак, може би заради ароматите.
Печенето ми отне 35 минути.
Чудя се, дали ще се получи различна структура на тестото, ако маслото предварително се втрие в брашното до степен „трохи“?
Иначе оставам верен почитател на Канелено-карамелените кифлички с тиква!
Разбирам. Тестото като цяло не съдържа много масло, а по-скоро стои тежко от комбинацията масло, жълтъци и захар. Наподобява бриош, макар при бриошът маслото средно е около 50%, а може да достигне и до 80-100%. Опитвала съм веднъж с над 80% масло и тогава бриошът беше наистина тежък.
Ако маслото се втрие до трохи предварително в брашното, е вероятно хлябът да има малко по-различна текстура, но не бих заложила на това, защото тестото така или иначе е необходимо да се измеси, да развие глутен. От това, то ще се затопли и с предварителните трохи е свършено. По-скоро се придържай към друга любима рецепта.
Времето за печене, особено при тестата не е изключено да варира. Причината за това не е само спецификата на фурната, но и силата на маята, времето отделено за втасване, температурата на която втасва… Винаги трябва да се има едно на ум и тестото да се наблюдава.