Пай с праскови

Аз много обичам сладкия вкус и в повечето случай когато пригладнея посягам именно към него. Може да е сочна ябълка, праскова, чепка грозде или парче шоколад. А може да е поширана круша, кейк, корни или овесени сладки. Тенденция напоследък е в къщи да приготвям десерт почти всяка вечер. Половин час след вечеря, Вальо свикна да търси нещо сладичко. Вчера на въпроса му „Имаме ли нещо сладко?“, последва моят отрицателен отговор и видимо разочарование от това.

Ау, този път пропуснах да приготвя. Добре – казах аз – избери си за утре шоколадов кейк с тиквички или пай с праскови. В първото предложение май го стресна комбинацията на тиквички и шоколад, за това предпочете класически плодов пай, въпреки, че аз държах повече на кейка. Нищо, желанието си е желание и то изпълнимо, а кейка ще приготвя друг път.  И без това прасковите вече са към своя край за тази година. Нека се възползвам до последно.

В класическите рецепти за пай с праскови няма особени различия от пай с ябълки, например. Плодовете се нарязват и смесват със захар, царевично нишесте и подправки. Тестото за пай най-често е ронливо маслено тесто приготвено от брашно и масло. Но този път се спрях на рецепта с друг вид тесто, в което се добавят захар и цели яйца. Тестото е подходящо за начинаещи, защото се омесва и разточва лесно. За разлика от обикновеното ронливо тесто, това е по меко и може да се разточва няколко пъти без да го направи жилаво и твърдо. Разбира се не трябва да се прекалява с ръсенето на брашно. Захарта в него го прави по хрупкаво и въздушно.

От тестото могат да се приготвят бисквити, сладки тарталети и както вече разбрахме плодови пайове. Използва се най-често за малки тарталети, където плънката се слага директно върху суровото тесто и тогава се пекат.

Погледнато общо в този вид теста (ронливи маслени) резултата от доброто и правилно приготвяне се вижда на-добре след като се изпече. То трябва да е хрупкаво, леко и нежно. За това трябва да се спазват вечните инструкции. Не ги пиша за първи път, но нали повторението е майка на знанието, за това ще ги напомня: 1. Продуктите трябва да бъдат студени. 2. Брашното винаги се пресява предварително. 3. Тестото се замесва бързо, само докато съставките се съберат. Ако ръцете ти търпят студено, желателно е да се охладят преди месенето – в много студена вода или с пликче с лед. 4. Тестото задължително се охлажда.

Печенето също е от значение. Обикновено тестото се пече на 190°C- 200°C. Трябва да се получи със златисто-кафяв цвят в средата и малко по тъмни краища.

Готов ли си за пай с праскови със сладко ронливо тесто?

Пай с праскови

Адаптирано от maplencornbread.blogspot.com

Продукти за тестото:

• 280 гр. брашно
• 70 гр. захар
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 120 гр.студено масло, нарязано на кубчета
• 2 големи яйца, студени

Продукти за плънката:

• 1 кг. праскови (4-5 бр.)
• 100 гр. кафява захар
• 70 гр. бяла захар
• 30 гр. царевично нишесте
• 1/2 чаена лъжица канела
• щипка прясно настъргано индийско орехче
• щипка смлян карамфил
• 2 супени лъжици масло
• 1 супена лъжица прясно мляко за намазване
• 1 супена лъжица кафява захар за поръсване

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Омесва се със захарта. Добавя се маслото и с бързи движения на пръстите се разрохква докато сместа стане на трохи.

Яйцата се разбиват леко. Изсипват се при брашнената смес и се замесват с вилица. Тестото бързо започва да се събира, но остават и трохи. Изсипва се върху работен плот и с бързи движения (на 3-4 пъти) се събира и оформя на топка.  Разделя се на две равни части. Всяка се опакова по отделно с прозрачно фолио и се слагат в хладилник за минимум 1 час.

Фурната се нагрява на 200°C.

Приготвя се тава (форма) за пай с диаметър 22 см. Дъното и стените се напръскват с мазнина за печене или се намазват с масло. (Аз използвах тава с диаметър 24 см. но тестото не стигна до всички краищата на тавата. Хубаво е да има малко излишно тесто по краищата, което после да се свържи с горния пласт тесто. Така по периферията ще има по дебел борд, които няма да изгори при печенето.)

Прасковите се нарязват на едри кубчета. Смесват се с двата вида захар, царевичното нишесте и подправките. Разбъркват се добре.

Когато тестото е добре охладено, едната топка се изважда от хладилника и се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина около 3-4 мм. Излишното брашно се маха с мека четка. С помощта на точилката се пренася в тавата за пай. (Разточеното тесто се повдига от единия край и се навива на точилката. Точилката се слага върху тавата и се развива.) Тестото се намества плътно по дъното и стените на тавата.

Изсипва се плънката от прасковите. Отгоре се разпределят малки бучки от маслото.

Втората топка тесто се разточва по същия начин. Може пая да се покрие изцяло с тесто или да се нарежат ленти, които се подреждат като решетка. Краищата на долното и горното тесто се събират. Може да се оформи къдрав борд или да се съберат като се притиснат с вилица. Излишното тесто се изрязва.

Горната кора (ленти) се намазват с прясно мляко и се поръсват с кафява захар.

Пая се пече в предварително нагрятата фурна на 200°C  за 20 минути. След това температурата се намаля до 180°C и пая се допича още 25-30 минути. (За да редуцирам по-бързо градусите, отварям вратата на фурната за 30-40 секунди). Ако горната кора тесто започне бързо да се зачервява се покрива с алуминиево фолио.

Когато пая е готов се изважда от фурната и се оставя да се охлади преди да се разреже и поднесе. Горещите плодове никак не са приятно усещане в устата, за това имай търпение.

В този случай игнорирам всякакви класически начини на поднасяне – пудра захар, сметана или сладолед. Пая е достатъчно сладък (от сладкото тесто, от захарта и от плодовете) и вкусен, без каквито и да е добавки.

Коментар на Вальо:

Паят се яде на едри гребвания с вилицата, директно от тавичката. Така се губи усещането, че ще ти свърши бързо порцията. А на тебе не ти се иска да свършва. Това се очертава да е любимия ми пай.

Това парченце на снимката е постановка.