Като че ли не успях пълноценно да се насладя на есента. Времето изведнъж стана много студено, почти зимно. Липсват ми разходките в парка сред накапалите шарени листа от дърветата и последното слънце, нагряващо косите ми. Липсват ми съботните късни закуски с бананови палачинки, неделният обяд с кафяв ориз със зеленчуци по провансалски, десерта от карамелизиран кейк с ябълки и бадеми. Не ми остава време за домашен хляб, нито пък за моите любими бонбони. Не ми остава време за самата мен и още по-тъжното – за моите близки. Но знам, че те ме разбират, защото се впуснах в едно бленувано приключение. Аз съм щастлива, това е достатъчно и вие мамо, татко, Валко да бъдете щастливи.
Този пост стана доста личен, но аз знам, че ти, моят читател се вълнуваш от това, което се случва с мен. Не е лесно и не съм очаквала да бъде. Но затова пък, се занимавам с онова, което през последните три години съм желала. Да приготвям храна, за теб. Спомням си, още в началото на създаване на блога, бях споделила с моя приятелка, че имам нужда да готвя за много хора. Е, това се случва. Аз наистина съм щастлива.
Малкото време, което ми остава отделям за близките. И разбира се обичам да ги изненадвам с десерти.
Есента е приказен сезон и неименуемо го свързвам с любимите ми плодове -ябълките. Цветни, като накапалите листа, събрали сочност от слънцето, различните сортове ябълки са подходящи за всякакви десерти. Аз предпочитам сладките като златна превъзходна, например. И точно с този сорт приготвих гръцки ябълков пай, наречен Милопита (от μήλο – ябълка).
Някак, запазих есента в тези студени дни, запазих слънцето и чувството за топлина, че аз съм тук и готвя в моята кухня. Топлината, в този студен есенен ден идва от любовта с която аз приготвям всеки един компонент от този десерт. Любовта, която всеки един таи в себе си, и която всеки може да предаде на всичко, което прави.
Пая се оказа любим десерт на Вальо след неговото кулинарно приключение с класическия американски пай с ябълки. А след като опита моят пай с праскови, мисля че когато поиска нещо сладко, без въпроси от моя страна, знам какво да приготвя. За разлика от гореспоменатите два пая, този гръцки пай е открит. Тестото много лесно се замесва в кухненски робот и не се разточва. Ябълките за пая се задушават в сироп с мед и коняк. Канелата е задължителна в случая, а чаша чай от портокалови кори препоръчителна.
Милопита – гръцки ябълков пай
Рецептата е от книгата Съвремена гръцка кухня.
За тестото:
- 170 г брашно
- 125 г студено краве масло, нарязано на кубчета
- 1 супена лъжица захар
- 1 яйце
- 60 мл прясно мляко
- 1 супена лъжица коняк
- 1 чаена лъжица бакпулвер
Брашното се пресява с бакпулвера. Изсипва се в купата на кухненски робот заедно с маслото и захарта. Разбиват се за кратко. Добавят се яйцето и конякът. Разбиват се отново, като едновременно се добавя по малко от прясното мляко докато се оформи меко тесто.
Тестото се разстила в тава за пай с диаметър 25 см. Оставя се в хладилник за 20-30 минути.
За пълнежа:
- 600 г ябълки
- 2 супени лъжици кафява захар
- 1 супена лъжица мед
- 1 супена лъжица краве масло
- 1 супена лъжица коняк
- 1 супена лъжица захар за поръсване
Ябълките се нарязват на дълги парчета.
Загряват се маслото, захарта, медът и конякът. Изсипват се ябълките и се задушават 6-7 минути докато омекнат. Изваждат се от сиропа и се оставят да се охладят.
Парченцата ябълки се подреждат върху тестото. Посипват се със захар. Паят се пече на 180°C за 35-40 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади.
Може да се поръси със сиропа, в който са се задушавали ябълките, канела и смлени орехи.
О, чудесна рецепта за неделния ден!
Може ли конякът да се замени с нещо друго, есенция например? Вече съм си харесала кухненски робот, но още не съм го купила. Но след моя труимф с пая с праскови мисля, че ще се справя и без него 🙂
Йоана, благодаря Ви за тази рецепта! Да, напълно разбирам тъгата ви по есенните разходки и домашния хляб. Още помня как баба ми печеше сладки с пълнеж от борови иглички, а дядо се почесваше по наболата брада, преди да я погледне любовно. Неизменно след това пеехме баптиски песни, докато холът се изпълваше с миризма на сладост, изместваща тази на нафталин, а после взимах една сладка и отивах на училище, тръпнейки за момента, в който ще се прибера и ще заваря остатъка от десерта в сервизната купа. За съжаление баба така и не успя да направи добър ябълков пай, а това е любомият ми сладкиш, така че сърдечно благодаря за очарователната рецепта! Отново ме върнахте в първи клас 😀
prekrasno n1
Ухае на есен,на ябълки,на канела и на ….вкусно.Поздрави!
Като имах ябълки не открих интересна рецепта и импровизирах. Сега пък ми съвршиха ябълките…
Привет Йоанна,сутринта се събудих от желанието да направя твоята вълшебна МИЛОПИТА :):):) БЛАГОДАРЯ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО :):):)ТИ СИ ИСТИНСКА ЧАРОДЕЙКА:):):)
Този ябълков пай се получи прекрасен! Препоръчвам на всеки да го опита. Благодаря за пореден път, Йоана!
До вчера не харесвах ябълков пай, защото ябълките все оставаха някак недоовкусени, блудкави. Правих по няколко рецепти, но моите момчета също не го харесваха.
Е, ТОВА Е ТОЧНАТА РЕЦЕПТА! Вече всички харесваме ябълков пай 🙂 Получи се тооолкова вкусен, лек, приятен, пролетен с чудесно овкусени плодове, мммм….
Признавам си, че чакам с нетърпение и първите праскови, за да направя пак твоя прословут „Пай с праскови“ 🙂
Поздравления, Йоана! Ти си царица на пая!
Призовавам всички любители на сладкишите с плодове да приготвят тази рецепта! Сигурна съм, че невероятната комбинация от аромати и вкусове, както и ненатрапчивата сладост на Милопита ще стане и ваш фаворит в есенните дни. Благодаря Йоанна!
освен че си супер сладкарка си имного добра писателка
Може ли тестото да се забърка без кухненски робот ?
Може. Работи се бързо с ръце за да не се размеква маслото от телесната температура. Брашното, бакпулвера, захарта и маслото може да се размесят първо с вилица, докато станат на трохи. След това се добавят разбитото за кратко яйце и коняка. По малко се добавя от млякото, толкова, колкото е необходимо да се оформи тесто. Ако е необходимо тестото може да се охлади преди да се разточи във формата.
Само един пропуск има за канелата и орехите, нищо не пише , няма доза и къде точно се прибавят?
Канелата и орехите са по желание. С тях се поръсва вече готовия пай. Не съм споменала грамажи, тъй като тези добавки са пожелателни и според вкуса.
Здравейте, обожавам рецептите ви! Пробвала съм няколко и съм постигала страхотни резултати. Можете ли да кажете нещо за замяната на коняка с нещо подходящо, тъй като в къщи не се пие и не ми се купува цяло шише 🙂
Предварително благодаря!
Използвай каквото имаш под ръка – ром, уиски, ликьор, сладко вино. Нещо, чиито аромат харесваш – той остава в сладкиша.
Ще пробвам непременно, благодря ти за бързия отговор 🙂
Хмм, в детството си ненавиждах ябълков сладкиш… и така четвърт век, докато не опитах случайно плодов пай в една закусвалня. Скъсах се да диря рецепти при чичко Гугъл (но тогава тази не беше качена за жалост), попрочетох и изпробвах няколко – прилични, но нищо особено…
Приятел, който беше работил в италианска сладкарница ми даде една, която почти се припокрива с предложената тук от Йоана. За две години съм правил ябълковия пай 6-7 пъти, приятели и близки го оценяваха с онова мълчаливо ентусиазирано гребане с виличка, което говори дваж повече от изказаните хвалби. Но най-ценното е, че дори капризните хлапета си досипват! Малката разлика е, че ползвам възкиселки (петровки, кантарки) сортове ябълки, белени и накълцани на кубчета. Сипвам ги горещи барабар с „чорбата“ в разстланото тесто и по „купешкому“ кръстосвам отгоре фитилчета на мрежа. На който харесва сладко-кисело, вероятно този вариант би допаднал, още повече, ако при термичната обработка на плодовете се прибави шепа бели стафиди, стъргана кора на един лимон и чаша бяло вино.
Чудесен пай с който да си подсладим почивните дни особено, когато времето е студено, мрачно и подтискащо.Вкус, който ни навява топли спомени от детството,багрите и плодородието на есента в родния край…Благодаря, Йоана!
Бих споделила моя импровизиран „пай“ с ябълки или круши. За съжаление почти не ползвам мерки и теглилки,за това казвам – импровизиран.
Карамелизирам чаша захар в тавата в която ще пека сладкиша. По желание може да се добави бучка масълце. Сваля се от огъня и върху карамелизираната захар се подреждат красиво обелени резенчета ябълки или круши,сипва се малко водичка и се връща на котлона като се добавя аще захар на вкус. Когато плодовете поомекнат може да поръсите малко канела и снемете от огъня. Разбийте около чаша захар с 3-4 яйца и чаш
а брашно да стане като кексова смес.Опечете на около 180 градуса около 25-30 минути.Обърнете в подходяща чиния.Плодовете стават красиви от самата карамелизирана захар и няма нужда от поръсване, но може да поднесете с ивички от топинг по избор.Опитвала съм го с шоколад и с боровинка.Много е приятно. Добър апетит!
Благодаря, Клавдия. Звучи вкусно… и с този карамел… ммм
Дойде ми още едно въпросче 🙂 Утре ми е много важен ден и много ми се иска да приготвя пая, за да почерпя приятели. Трябва ми обаче за сутринта и мислех да го приготвя от вечерта и да го оставя във фурната на топло. Какво ще ме посъветвате? Как е най-добре да се поднася?
И двата начина са удачни – може да се сервира топъл или студен. Но специално за това време ще ти препоръчам да е топъл. Ако имаш време подготви отсега основата, а на сутринта го изпечи.
Ако нямаш време – ще почерпиш със студен пай и топло кафе. 🙂
Ако го изпечеш сега, дори оставен във фурната, той ще изстине до сутринта. Но ако решиш да направиш така, остави вратата на фурната леко отворена след изпичането. Иначе ще се овлажни.
Записах си рецептата и една седмица я гледах. 🙂 Нямам робот, но с малко притеснение и огромно желание и фантазия най-накрая направих тази Милопита. Получи се перфектна! Накрая я полях със соса + канела, инсийско орехче и орехи.
Браво за ентусиазма и куража!
Ронливото тесто е лесно да се приготви и на ръка. Но с кухненски робот е още по-лесно. А и понякога ме заболяват пръстите да мачкам студеното масло, затова предпочитам да използвам уреда. Но и двата начина вършат работа.
Страхотен стана!:):) Следващият път обаче бих прибавила конякът накрая към вече задушените ябълки и накрая остатъка от сместа върху готовия пай, иначе не остава нищо от аромата на прекрасното Courvoisier, което сложих. Имам и един въпрос относно тестото – имах проблеми при замесването с това количество брашно – стана твърде лепкаво и не можех да го разстела, наложи се да прибавя още малко брашно – защо се получи така?
Различните брашна (пълнозърнести, бели), както и различните марки от един тип брашно поемат различно количество вода (течност). Това зависи от съдържанието на белтъчини в тях и смилането им (по-едро или много фино).
Не е фатално, това което ти се е случило и ако опиташ пая следващ път, и използваш същото брашно като при първия опит, просто добави още малко в самото начало.
Да стартираш рецептата с малко повече брашно е препоръчително, защото ако стане твърдо после лесно може да се овлажни с малко количество ледена вода.
Това важи за ронливите теста не важи за тестата за хляб, при които е по-лесно да се контролира тестото докато е меко и лепкаво.
Този пай се получи нещо невероятно. Благодаря за рецептата! В началото тестото едвам с миксера го смесих но все пак се получи. Нямах тавичка за пай, но го направих във форма с падащи стени, като го подвих в крайчетата мислех че това тесто и ябълки нищо осебено… но резултата ме изненада, стана невероятно, толкова вкусно тестото, бе като бисквитка тип хрупкава корабййка и в комбинация с ябълките и орехите и канелата уау … стана ми любим десерт при това и много евтин Още веднъж ако някой се чуди да не му мисли а да го направи голяма вкусотия!
Великолепен десерт! Очарована съм, за мен това е най-добрият „пай“ (в смисъл на десерт от маслено тесто с някаква плънка, най-често плодова), който съм опитвала и единствният, който истински харесвам. Много лек, ненатрапчиво сладък, фин и тооолкова домашен! Прави се бързо и лесно (дори без робот;), съставките ги има във всеки дом, а и не излиза скъпо. Много съм щастлива, че го открих, препоръчвам го горещо – с кафе, чай, сладолед, ядки… няма значение – винаги е прекрасен:)
Пая е великолепен!!!Искам да попитам може ли да заменя маслото с друга мазнина?
И в тестото и в плънката може да се замени с кокосово масло. За тестото би могло да се използва и неутрално олио (слънчогледово или от гроздови семена), но тогава тестото ще бъде по-трудно за работа и разточване.
Здравей, Йоана. Отдавна следя твоя блог и искрено ти се възхищавам… Отдавна съм ти голям фен… Много ми хареса рецептата за този пай и реших да я пробвам, но за жалост нямам специална тава за пай, мога ли да я заместя с нещо? 🙂 Благодаря предварително 🙂 и продължавай все така… не можеш и да си представиш каква радост доставяш с твоето изкуство 🙂
Поздрави,
Светла
Благодаря за милите думи, Светла!
Може да използваш плитка тава с диаметър около 25 см или да приготвиш пая без какъвто и да е съд, подобно на галет. Разточи тестото върху хартия за печене, за да може да го пренесеш по-лесно в по-голяма тава.
Само искам да ти благодаря за помощта и да споделя, че паят стана превъзходен 🙂 Направих го снощи и до сутринта нямаше нищо 🙂 Препоръчвам го на всички…
Здравейте ! Написаното количеството на ябълките след като са почистени ли е?
Ябълките за рецептата се измерват цели, преди да бъдат почистени. Малки разлики в грамажа, няма да се отразят фатално.
Много благодаря за споделената рецепта! Аз съм фал със сладкишите, но този е толкова лесен и в същото време вкусен и красив!
Поздрави!
Здравей Йоана, спазих точно рецептата, но тестото не стана тесто, а лепкава каша…. добавих още брашно и така се получи очакваното меко тесто. Чудех се дали наистина това е количество брашно: 170г? Казваш, че канелата е Задължителна, но тя отсъства в продуктите, които посочвал за рецептата, вероятно е въпрос на досещаме или желание…. всъщност канелата не е проблем. Бих помолила да изясним ситуацията с количеството на брашното. Благодаря ти.
Съжалявам за неуспеха. Сега подготвям публикация точно за ронливо тесто за пай – какво е важно да се спази и къде трябва да се внимава.
Темата с този проблем споделен от читатели и курсисти не е нова за мен (независимо откъде използват рецепта) и всички уроци и напътствия не винаги са достатъчни. Необходим е малко повече опит.
Замесването на ронливо тесто става със студени продукти и усет към него. Маслото трябва да бъде студено, а някои автори препоръчват дори и брашното да се охлади предварително. Ако се замесва на ръка, необходимо е да държим и ръцети си студени. В случая имаме и яйце, което също е добре да бъде студено. Целта е да се запазят възможно повече цели бучици масло в тестото и самото тесто да не се премесва дълго, за да остане пръхкаво. Когато такова тесто се замесва в кухненски робот е малко по-рисковано, защото от бързите обороти маслото се затопля и се внедрява по-бързо в брашното. Ако пулсираме брашното с маслото малко по-дълго време и особено ако маслото не е много студено, те може да се съединят на тесто дори без да са добавени към тях течни съставки.
От вида на брашното – колко старо е то (кога е смляно), дали е избелено или не, също зависи какво количество масло и течност ще поеме. Затова е важно процесът на смесване на съставките да се следи. Разбиването в робота трябва да става за кратко или на опция пулс и всеки път да се поглежда до каква степен съставките са започнали да се съединяват. При тази ситуация, накрая може да бъде необходимо добавяне на малко количество от млякото или изобщо да се изпусне. Всичко зависи от суровините, температурите и нашето наблюдение.
Желая успех следващия път!
Благодаря ви за отговора и вниманието. Обичам пайове, всички продукти, които ползвах бяха студени, но си мисля, че течните продукти за тестото са в повече за грамажа на брашното. Все пак: крайния резултат беше добър. Още веднъж благодаря за чудесния блог и рецепти.
Изискан, не много сладък десерт, който оставя аромата на ябълките и вкусното тесто да изпъкнат. Както винаги – прекрасен резултат!