Повечето продукти, с които приготвяме вкусна и питателна храна приемаме за даденост. През сезоните се редуват листни зеленчуци, сладки и сочни плодове, кореноплоди, с които вкусове сме свикнали. Но има и такива, за които само сме чували или чели, а никога не сме ги докосвали или опитвали.
Скоро си купих черни картофи, които от вътре са тъмно лилави. Наричат ги френски картофи, но след консултация с шеф готвача на списание „Меню“ - Ивелина Иванова, картофите се оказаха с името китайски трюфели. Купих малко количество, от любопитство. По неин съвет приготвих картофите сварени с малко масло.
Всъщност, като се замисля, няма друг начин да опиташ непозната храна, ако не я приготвиш само със семпла термична обработка или без, ако това позволява. След като вече си опитал вкусът на този непознат продукт, може да импровизираш и да добавиш подправки или други продукти към него. (Нямам снимка на картофите, защото бързо ги хапнахме, но може да ги намериш в Пикадили на щанда за екзотични плодове и зеленчуци)
Така се случи и с кленовият сироп, за които идва реч. За него знаех само, че е течен, сладък продукт, приготвен от соковете на дървото клен. Има по-течна консистенция от тази на медът, а цветът му може да варират от светъл до много тъмен кехлибар. Има много имитации на кленов сироп, за това трябва да внимаваш, ако искаш да си купиш истински продукт. В имитациите най-често се включва глюкоза или мед. За качеството на продукта може да се ориентираш по неговата цена (скъпичък е ) и разбира се да четеш внимателно етикетът. Производството на кленов сироп е съсредоточено предимно в САЩ и Канада.
Вкусът на кленовият сироп е сладък, напомня този на течен мед, но има смолист характер. Използва се най-вече за заливане на палачинки, пържени тестени десерти или печени плодове. Може да се включи в състава на тесто за кейк или различни сладки и солени сосове. Има голямо кулинарно приложение и ако не беше толкова скъп, щях да го използвам почти навсякъде. Отличен е дори за подслаждане на сутрешното кафе или чай.
И като стигнах до кафето, не мога да не засегна и така важната закуска, която от скоро се опитвам да приемам, поне в почивните дни.
И така, приготвих палачинки за закуска в ранният съботен следобед. 
Но не какви да е палачинки, а плодови залети със сладък и ароматен кленов сироп.
Идеята ми за тях дойде, след като попаднах на рецепта за американски палачинки с ябълки. Импровизирах и към сместа добавих намачкан банан, който заедно с ябълките и подправките допринесе за още по-богат, плътен и интензивен вкус на палачинките. Вместо с мед ги залях с кленов сироп. Комбинацията от продукти нежно се преля в едно съвършенство, което ме доведе до оргазъм на сетивата. Мисля, че няма какво повече да добавя. Ето и рецептата.
Продукти:
- 1 голяма, сладка ябълка
- 1 голям, добре узрял банан
- 1 яйце
- 200 мл. прясно мляко
- 50 гр. разтопено и охладено масло + допълнително за тигана
- 180 гр. брашно
- 2 ч. лъж. бакпулвер
- 1/4 ч. лъж. канела
- щипка прясно настъргано индийско орехче
- 2 суп. лъж. захар
- кленов сироп за заливане на палачинките
Ябълката се почиства от семките, обелва се и се настъргва на едро ренде. Бананът се обелва и се намачква с вилица.
Яйцата, захарта и маслото се разбиват с телена бъркалка. Добавя се прясното мляко и всичко се обърква много добре.
В този момент към яйчната смес се слагат плодовете. Разбъркват се хубаво.
В отделна купа се пресяват заедно брашното, бакпулвера и подправките. По малко се добавят към яйчно-плодовата смес. Разбърква се много добре.
На среден огън се нагрява тиган с тефлоново покритие. В него се разтопява малко масло (1/2 ч. лъж. е достатъчна).
С малък черпак или супена лъжица се взима от сместа и се слага в тигана. За една палачинка са достатъчни 2 – 2 1/2 супени лъжици от сместа. Оформят се кръгли и плътни палачинки с диаметър около 7-8 см. На веднъж могат да се пекат две или три палачинки, в зависимост от размера на тигана. Температурата не трябва да е много висока, за да могат да се изпекат добре отвътре.
Палачинките се пекат в тигана за 4-5 минути от едната страна, докато започнат да се образуват дупчици по повърхността им. Обръщат се с дървена шпатула и се запичат от другата страна за още 4-5 минути.
Подреждат се в чиния и се заливат с кленов сироп.
Разбира се ако нямаш кленов сироп, може да използваш мед, любимото ти сладко или просто да ги поръсиш с пудра захар.
Privet Joanna
Az syshto obozhavam palachinki, palachinki s razlichni dobavki kato apple, banan,, portokalovi kori i t.n. kanadski palachinki .(razlikata e che se slaga bakluver i se pekat po 2 v tigana, t.e. po-malki sa.
Klenovia sirop e hubav. Borovia med, i med ot gluharcheta se doblizhavat do nego po vkus.
Не съм опитвала мед от глухарчета. Звучи интересно.
пак идея за интересни палачинки!
йоана, все пак вкусът на черните/френски картофи какъв беше? интересно ми е? следващият път ти пожелавам да опиташ френски трюфели
И аз много бих искала да опитам трюфели. Те са от храните, за които споменах в статията – само слушаме и четем за тях, а кога ще имаме възможност да ги опитаме или сготвим?
Черните картофи имат вкус на обикновен картоф, но ми направи впечатление, че са по-плътни, много лилави, почти до черно, а в средата се белееше сърцевина като на обикновен картоф. Незнам как точно бих могла да опиша вкусът им. В информацията, която четох за тях пише, че имат лек вкус на орехово или лешниково олио. С други думи лек ядков, земен вкус. На повечто хора, може би няма да им направи впечатление. Но аз реших да опитам и нищо не загубих, напротив. Ако ми се наложи да сготвя такива картофи, вече имам идея как да ги приготвя.
Йоанна от къде да се снабдя с кленов сироп?
Обичам мноооого палачинки от всякакъв вид и с пълнеж!
Лошото е че не съм много добър в готвенето въобще…но тези изглеждат мноооого вкусно
Кленовият сироп купих от малко магазинче на ул. Иван Шишман 20, София. Същият видях да се продава и в Пикадили на щанда с мед.
mnogo interesno isigorno vcysno
privet Joana
pisha otnovo, makar i ne vyv vryzka s palachinkite. Beh v Greece za praznicite i popadnah v poslednia den na karnavala, za chistia ponedelnik i praznika na hvyrchilata. Tova, k’ opitah e GYROS PIE – na 3 mesta i napylno razlichen 3 pyti
i nishto obshto s dunerite po nashite ulici. T.e. vinagi kakvo i kak zavisi ot situaciata, sredata i nashata kultura, bez znachenie kakvo hapvame za 1 pyt, dali shte sa trufeli ili cheren hajver ili dori fast food za 2 Euro.
Shte ti dam receptata za med ot gluharcheta. To nema koj znae kakvo razlichno ot tova kak se pravi sladko, no imash emociata ot nabiraneto na gluharchetata, i tova che e polezno i kato bilka. A za palachinki e super.
Uspeshna sedmica
Домашен мед от глухарчета, звучи страхотно, а и сега му е времето за приготвяне, като се разпролети. И да тичаме по поляните.
Да, в Гърция се продават гирос или сувлаки. Не бих ги нарекла дюнери, въпреки, че приличат на такива. Работих там извстно време в едно такова заведение, където се предлага „бърза храна“. Всичко се прави със зехтин. Името гирос идва от думата гиро, което означава наоколо или с други думи „върти се“. Сувлаки пък идва от сувла – това е шиш на който се върти месо или както ние му викаме чеверме. Тази дюнер мания е навсякъде – тръгнала от изток и стигнала чак до запад в Германия. Аз лично, не харесвам такава храна.
Много си права за културата и бита на различните хора. Ако някоя храна е „екзотична“ за нас, то други народи се изхранват ежедневно с нея. Хубаво е да се опита от всичко.
Палачинките са страхотни – много ароматни и подходящи за лека следобедна закуска! Преди малко ги направих и ги опитахме..
По форма много ми напомнят на бухтичките, които правеше майка ми, когато бях малка, но на вкус са уникални! 
Използвах пчелен мед, защото нямам кленов сироп, но при първа възможност ще опитам и със сироп.
Поздрави, Йоана!
Поздрави от мен за хубавия блог!
решихме директно да си направим двойна доза. Естествено не бяхме прочели предварително всичко и особено това, че се пекат по 4-5 мин. от всяка страна.
И времеспестяващо.
Опитахме палачинките. Но!
Тъй като с мъжа ми сме големи палачинкоядци
Мдаааам, както се сещаш много време щеше да ни отнеме.
Затова направихме около 10-тина. Много вкусни наистина. Канелата и ябълката чудесно се допълват (то си е класика) и много отиват като вкус на палачинката. Ние също ги изпробвахме с мед. И определено е нужен топинг по мое мнение като мед, кленов сироп, или който каквото предпочита или има.
Но да не се отплесвам…
Естествено остана огромно количество от сместа.
И какво, какво да я правим…?
Реших да я опека като кекс.
Малко клисав излезе накрая. И чак, когато го изпекох се сетих, че трябваше да го направя на печени палачинки, вместо кекс. Т.е. пак по две с.л. само че в тавичката с хартия за печене…
Щеше да е чудесно изпечено
Та така с моите кулинарни (не)сполуки.
Ще пробвам пак някой ден
Приключение сте имали с тези палачинки.
Нана, радвам се че блогът ви харесва. Поздрави!
Онзи ден купих кленов сироп, на цена от 15 лв. , от магазин за диетични храни, на ул. „Позитано“, в началото, пада се срещу Съдебната палата, в сграда, която е малко по-навътре.
От време на в Метро има трюфели – пресни; има също и в бурканчета, както цели така и наситнени (по-евтин вариант). Не знам в момента дали има, не съм гледала, по Коледа имаше, в това съм сигурна, но цената бешеее… Също от време на време, но доста рядко, има и зехтин, ароматизиран с бели трюфели на фирма Monini – Condimento a base de Olio Extra Vergine di Oliva Aromatizzato al Tartufo Bianco, 250 мл, цената беше или 9 или 11 лв. Слага се съвсем по малко, доста е силно.
Имам брашно от кестени – мисля него да използвам за рецептата
Обожавам и пържени банани, така че сигурно много ще ми хареса.
pomognete – kak e na angliiski klenov sirop?
Maple syrup.
Та…как се прави мед от глухарчета?
В този пост има линк към рецептата за мед от глухарчета.
Благодаря много!
Джо, опитах да направя тези палачинки. Бъркането добре – печенето мъка
))) От тигана изваждах някакви почти безформени неща, тук там попрепечни 
))) Но пък ме гонеше ентусиазмът.
)) от наличните 
)))
))))))
Мислех, че нищо не се е получило. Но когато изстинаха и ги опитах пак, излапах две-три
Страхотно забавление е това готвенето
Джи, супер е че си опитала. Ако имаш въпроси – тук съм.
И надявам се, този опит да не те обезкуражи. Напротив, трябва да го чувстваш като забавление, както вече спомена.
O да, Джо! Нула обезкуражаване чувствам
))) Всичко е страхотно, мисля че му хванах цаката 
))
)))
И следвам принципа всичко да се приготвя от и за любов