С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.
Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.
Тази рецепта е именно такава – предполага поне четирима и поне бутилка вино, макар че първите два пъти, в които я приготвих си бяхме само с Вальо и бутилката вино. Третият път, в който реших да приготвя рецептата не беше изминал и месец от предишните два пъти, но любовта ми към нея е толкова голяма, че реших да я споделя и с гостите си. Ако започна отначало, това си беше любов от първо прочитане, а сетне от първа хапка и изгледите са тази любов да става все по-интимна докато престана да прочитам нужните съставки и количествата им необходими за рецептата и започна да я приготвям по спомен и усет. Но нека ти разкажа малко за самата рецепта.
Тя е от записките от зимната кухня на Франсис Мейс в книгата Под небето на Тоскана. Тя е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Тя е хармония от медена глазура, която допълва сладникавия анасонов аромат на семената резене, контрастиращи на солеността от пармезана в плътната масленост на маскарпонето. И освен това, сухото бонфиле попива от смолистия аромат на розмарина и неизбежния чесън, за да се превърне в … май го казах вече – хармония. Скоро не бях попадала на толкова лесна и така впечатляваща с вкусови комбинации рецепта. Прекрасна е в съчетание със зелени салати, но поради характера на сезона, глазираните печени кореноплоди са по-подходящи и несъмнено допълващи. И така, Тоскана не е само слънце, цветове от тиквички, прясна паста и домати. Като всяка кухня от света и тя крие своите неподозирани ястия, които с любопитство и удоволствие продължавам да откривам.
Глазирано свинско бонфиле с резене
Рецептата е адаптирана от книгата Под небето на Тоскана.
Семената от резене могат успешно да се заменят със семена от анасон. И двете могат да се намерят в билкова аптека.
Бонфилетата, които използвах първите два пъти пъти бяха малки, с общ грамаж около 750 грама. Третият път взех по-големи бонфилета, чиито общ грамаж беше един килограм. В тази връзка ще има малка разлика във времето за първото печене като за по-малките са достатъчни 20 минути, а за по-големите времето се увеличава с 5-10 минути. Второто печене (когато бонфилетата се покрият със соса) остава същото независимо от големината на месото.
За 4 порции.
За бонфилетата:
- 2 свински бонфилета, около 750 грама общо
- 1 супена лъжица течен мед
- 1 чаена лъжица семена от резене
- 1 супена лъжица ситно нарязан пресен розмарин
- 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
- сол и черен пипер на вкус
За соса от резене:
- 1 глава резене
- 1 супена лъжица зехтин
- сол
- 25 мл сухо бяло вино
- 20 г прясно настърган пармезан
- 60 г маскарпоне
За маслените трохи:
- 1 филия стар хляб
- 1 чаена лъжица зехтин
Фурната се нагрява на 200ºC. Тава за печене се покрива с хартия за печене.
Бонфилетата се измиват и подсушават с кухненска хартия. Намазват се с мед от всички страни.
Семената резене се счукват в хаванче. Смесват се с розмарина, чесъна, сол и прясно смлян черен пипер. С тази смес се натъркват бонфилетата. Поставят се в тавата върху хартията за печене и се запичат за 20 минути.
Междувременно резенето се нарязва на кръгове с дебелина 1 см като твърдият край откъм стеблото се изхвърля. Ако има листенца, те се запазват за декорация. Зехтинът се нагрява в тиган и в него се добавя резенето. Посолява се със сол. Готви се под капак на умерен огън за десетина минути докато се задуши, но да не се оставя да омеква твърде много. Когато стане готово се прехвърля в кухненски робот и се пасира на пюре. Към него се добавят виното, пармезанът и маскарпонето. Ако има нужда се подправя с още сол.
За маслените трохи кората от филията хляб се отстранява. Средата на хляба се смила в кухненски робот на трохи. Добавя се зехтинът и трохите се разбиват за кратко докато се покрият равномерно със зехтин.
Когато свърши първото печене, бонфилетата се изваждат от фурната и се покриват със соса. Поръсват се с маслените трохи. Връщат се във фурната и се запичат на 180ºC с включен вентилатор за 10-15 минути или докато трохите се зачервят хубаво.
След като се извадят от фурната бонфилетата се покриват с алуминиево фолио и се оставят за десетина минути преди да се разрежат.
Звучи чудесно! Но се чудя месото сочно и крехко ли е? Обикновено приготвям бонфиле с кратко запичане на оребрен тиган, за по 2 минути на страна, за да остане розово от вътре, затова се питам дали и с толкова печене на фурна остава сочно.
Месото става крехко. Свинското не е особено подходящо да се оставя сурово. Ако филето е телешко и аз бих го оставила розово в средата. Опитай този начин и сподели дали ти харесва.
Йоанка, толкова е апетитно предложението ти, толкова красиви снимки си ни показала… Добре че съм хапнала. 🙂 Браво!
Здравейте, Йоана!
Знам, че противоречи на замисъла на рецептата, но наистина не понасям анасона и аромата му. Може ли резенето да се замести с друг зеленчук? Наистина изглежда великолепно и ми се иска да опитам нещо подобно.
Пропусни семената резене и оваляй месото само с мед, розмарин и чесън. Може да се добави мащерка или да се направи със салвия.
Вместо корен резене може да карамелизираш малко лук, моркови и пащърнак, които да пюрираш и да добавиш към сирената. Или пък приготви соса само със сирената и отделно сервирай запечени кореноплоди.
Здравей, Йоана, днес ще имам гости и ще приготвя това бон филе.
Не изглежда сложно, сигурно ще се справя и без „генерална репетиция“,както ти се изразяваш:)
Въпросът ми ,ако позволиш, е може ли маскарпонето да го заменя със сметана(това имам в момента)?
Дали ще добия същите трохи, обработени на ръка,нямам робот?
Да, може да използваш сметана. Предполагам става въпрос за заквасена или бъркам?
Трохите може да направиш и на ръка.
Йоана, много интересно празнично предложение. Дали ще намеря някъде резене се чудя.
В големите хранителни магазини има резене. Аз взех от Карфур в България Мол, но съм почти сигурна, че в Хит също ще има.
Прекрасно се получи както винаги. Мерси за оригиналната идея:)
Друго питане:
Наскоро ми дойде идея да си поръчам пресни трюфели от България и сега ги чакам. Обаче се натъкнах на относителен вакум откъм рецепти – имаш ли някакъв опит или идеи?
Трябва да ги консумираш възможно по-бързо след като ги вземеш, защото иначе изсъхват и губят от аромата си.
Класическите комбинации:
– в паста със сметанов сос или сос с гъби
– в омлет, фритата, гратен, суфле с жълти сирена или нещо приготвено с яйца
– настъргани на ситно и добавени в меко масло, което после се охлажда и бучка от него се сервира върху топъл стек, например
– в ризото с манатараки
Трюфелът се настъргва и добавя накрая, когато ястието е готово, но горещо, за да отдели аромата си в него. Не се готви.
Привет Йоана! Отдавна не съм се включвала с коментари, макар и непрекъснато да готвя от рецептите, публикувани тук. Днес обаче нямаше как да подмина. Рецептата е страхотна, днес я опитахме и ние и исках да споделя, че от “ Под небето на Тоскана“ аз лично тази година приготвих няколко рецепти и много се зарадвах когато видях, че и ти си се доверила на авторката. Аз приготвих червените чушки, разтопени в балсамов оцет и то няколко пъти, че ни станаха много любими, супата от резене и панираните цветове от тиквички, пълнени с моцарела. Всичко това от лятната кухня и тъкмо се прицелвах в зимната когато хоп и какво да видя-изненада от теб! Благодаря още веднъж и ти желая винаги такъв кулинарен ентусиазъм! Поздрави!
Хубави са рецептите от книгата, нали? От лятната кухня не съм приготвяла нищо, но няма да я подмина догодина.
Всичко хубаво и вкусно и на теб! 🙂
Здравей, Йоана!
Рецептата е страхотна и се получи много вкусно. За вкуса съдя по празната тава и по желанието на останалите да го направя пак.
Опитвала съм доста варианти със свинско бон филе, дори печено с плънка от ябълка и червени боровинки, също така и със сини сливи.
Много ми се иска да заменя свинското бон филе с телешко бон филе или контра филе. Веднъж опитах, но резултата не беше добър. Месото беше доста сухо и жилаво. Опита ми с телешко месо се свежда до телешко с грах и рецепти с телешка кайма. Много искам да направя вкусно и сочно печено телешко филе, но нямам идея как да постигна този резултат. Ще ме посъветваш ли как да го направя правилно?
Поздрави, Жасмина.
Много се радвам, че рецептата се е харесала. 🙂
За телешкото, особено бонфиле трябва да се готви за кратко време, за да остане сочно. Най-добрият вариант е да се сготви алангле или малко преди „средно изпечено“, така че да запази крехкотата си. Темата е подходяща и за един пост придружен с рецепта, но както винаги, настъпили ли зимния сезон ми се появяват много ангажименти. Затова не мога да обещая за подобна публикация скоро, но ти предлагам да разгледаш и опиташ някоя от рецептите за телешко бонфиле от списание „Меню“.
Много добра рецепта!
Използвах пащърнак за соса, стана невероятно!
Вярвам, че с резене ще е още по-вкусно и задължително ще опитам рецептата в оригинал!
Здрасти!Вчера приготвих това невероятно ястие!Невероятно вкусно!Крехко, ароматно!Браво!Как каза мъжат ми,това ястие за петзвезден ресторант!Препоръчвам го!Благодаря
Здравейте Йоана! Впечатлена съм от рецептата и смятам да я приготвя за гостите си за Нова година. Имам само няколко допълнителни въпроса. Понеже ще сме малко повече хора мислех в тава да сложа 3 бонфилета. Да увелича ли продуктите с 1/2? Другия ми въпрос е меда усеща ли се, защото принципно не съм голям почитател на сладникавото месо? И последно, понеже досега не съм ползвала резене бихте ли ми описали или оприличили вкуса на този зеленчук. Чудя се дали ще се хареса на гостите ми.
Предварително Ви благодаря и желая на Вас и семейството ви приказни празници!
За три бонфилета резенето може да остане 1 глава (нека е по-голяма), а останалите продукти да се увеличат с 1/2.
Медът не е доминиращ тук и добре си хармонира с останалите продукти. Ако те притеснява, не го изключвай напълно, а просто намали количеството му като намажеш месото от всички страни с тънък слой от него.
Коренът резене има свеж вкус с лек отенък на анасон. Той не е така тежък, както ароматът от семената резене, например. Ако някой от гостите не обича анасонов аромат, може да запазиш коренът резене, но пропусни семената резене в сместа с подправките.
Би било добре да направиш един опит, за да прецениш сама за общия вкус.
🙂 Най-после го направих, без резене. Стана чудесно, и като на снимките, което при мен не се случва винаги. Срахотно вкусно и сочно, а и бутилката вино беше вече отворена… Благодаря за рецептата и отговора, ще бъде повторена.
Не съм особено добър в приготвянето на месо или по-скоро много повече се притеснявам и нямам толкова добре изграден усет, както в останалите видове ястия. Но с твоите рецепти съвсем добри резултати имам. А тази правя със заквасена сметана вместо маскарпоне и ми се струва, че тя се държи съвсем добре в соса. Много хубаво става и за мое учудване – крехко.
Много го умувам това бонфиле с каква гарнитура да го комбинирам сега. Може ли някоя идея в помощ?
При всички положения не мисля, че има нужда от сос или някакво друго пюре. Картофи и ориз не ми звучат подходящо. Кестените са ми повече за птици (а и онзи ден варих от тях за една гъска). И вече удрям на камък. Благодаря ти!
Варени броколи, поляти със зехтин и лимон плюс щипка риган за финал.
Разгледай тези предложения, Джулиано:
Карамелизирани брюкселско зеле и моркови
Печени зеленчуци
Печен карфиол с хрупкав нахут
Кускус с тиква, карамелизиран лук и червени боровинки
Може да опиташ и някоя друга комбинация. Например брюкселско зеле, тиква, карамелизиран лук и бекон.
Привет, моите бонфилета са по-големички. Двете общо са 1,4 кг. Колко би било първоначалното време за печене в такъв случай?
8-10 минути отгоре при първоначалното печене ще бъдат напълно достатъчни.
Благодаря, получи се крехко и сочно свинско, най-доброто, което съм правила досега. За десерт приготвих парфето от ягоди с маточина в мой вариант – с горски плодове, мента и босилек. Така „отпразнувах“ изпробването на цели сто рецепти от блога! Преди да намеря това прекрасно кулинарно кътче, бях абсолютен новак в кухнята, а сега меся козунаци и експериментирам с техники и вкусове. Трапезата ни вече е цветна, сезонна и много, много вкусна. Благодаря, Йоана!
Благодаря за обратната връзка и хубавите думи, Виолина!