Печени кореноплоди със сладка джинджифилова глазура

Пости са. И аз постя. Но защо го правя е въпрос, чиито отговор, май позабравих. Вече по инерция, настъпят ли постните дни от годината, се възпирам от всякаква месна и млечна храна и се отдавам на растителната храна. Не че през останалото време не я консумирам, но когато сама реша да се огранича за 40 дни само със зеленчукова храна, тогава търся по-интересни варианти как да я приготвя и сервирам. Това оттегляне от всички онези безумно вкусни ястия и десерти, които по принцип бих могла да приготвя ме отвлича в друго, също вкусно меню, на което като че ли обръщам гръб през останалото време. Откривам вкусове, за които не съм подозирала преди. Но така ли трябва да бъде?

В гостуването ми в радио JazzFM, темата беше именно за постите и предстоящите празници. Времето, разбира се, никога не стига и аз не успях да кажа всичко, което исках. Е, и притеснението си каза думата, но след като подхванах въпроса, то нека пак да кажа. Постите не са зеленчукова диета. С това би трябвало да са наясно всички православни християни. С лишения, не само с храната, но и с всички забави като телевизия, бурни срещи и удоволствия, включително и секс, ние имаме време да осмислим съществуването си, себе си и света. И да, така е. Получаваме едно ново виждане за нас самите и приемаме всички като равни. Няма агресия, неудобство и злоба. Звучи фанатично, но не е. Чувстваш се лек, а душата ти е пълна.

Постите, в техния смисъл, трудно биха могли да се изпълнят в съвременния начин на живот, освен ако не станем отшелници за 40 дни. Но може да опитаме и вече с пречистен организъм и разум да погледнем на живота различно.

От друга страна, аз като кулинар, практикуващ както у дома, така и професионално, изпитвам нестихваща нужда да експериментирам и да откривам нови комбинации, радващи небцето ми. Постите са период, в който аз неистово се хвърлям в нови рецепти и опити за да докажа (вече не знам на кого), че постната храна е вкусна. И да, тя може да бъде такава. И може да се храним само с нея. Аз по-принцип си клоня към вегетарианството, но както вече казах, като кулинар, не мога да се въздържа и да не опитам всичко, което може да се яде. Любопитството и експериментаторският ми дух са виновни за това, но аз съм Близнаци. И имам нужда да удовлетворя капризите си.

Това, разбира се  не отговаря на въпроса ми дали е редно или не да си угаждам с нови вкусове по време на пости. Със сигурност обаче знам, че развивам себе си и увеличавам практиката си.

Е, реших да споделя нещо постно, което грабна вниманието и сетивата ми. А на въпросът „Редно ли е или не?“ ще си отговоря, когато стана отшелник. 🙂

Печени кореноплоди със сладка джинджиилова глазура

Адаптирано от книгата The Essential Vegetarian Cookbook

Продукти:

  • 200 г батат (сладък картоф)
  • 2 средно големи картофа
  • 1 средно голям морков
  • 1 средно голям пащърнак
  • 1 бяла ряпа
  • 50 мл зехтин
  • 1 супена лъжица захар
  • 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
  • 60 мл вода

Зеленчуците се измиват и се обелват. Нарязват се на еднакви ленти.

Голяма тава се намазва с малко зехтин. Зеленчуците се разпределят в тавата на един пласт и се поръсват с още малко мазнина.

Запичат се на 200°C за около 1 час, докато придобият златист цвят.

Междувременно в касерола се смесват останалият зехтин, захарта, джинджифилът и водата. Загряват се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи. Сосът се вари 4-5 минути.

Когато зеленчуците са готови се заливат със соса, разбъркват се леко и се връщат във фурната за още 5 минути.

Забележка: В рецептата не присъства сол. Аз също не сложих и повярвай, с този сос (глазура) няма да усетиш нейната липса. Ако все пак зеленчуците ти се струват прекалено сладки, добави сол и черен пипер по твой вкус.

20 коментара

  1. Аз също опитвам да постя по няколко дни.Обикновено продуктите които се купуват са за друго готвене-но салати и обикновени храни които има в дома стават.Въпрос на издръжливост.

  2. Обичам кореноплодните зеленчуци на салата, но след като открих тази рецепта, ми се прииска да опитам и по този начин…от доста време търся пащърнак и не намирам. търсила съм по пазарите и в хипермаркетите, но безуспешно… някои от Пловдив, който би могъл да ми помогне ?

  3. Благодаря за тази рецепта –
    чудесно съчетание на вкусове и аромати.
    Поздрав и усмихнат ден, Диана

  4. Много апетитно изглеждаща рецепта, изкушавам се да я опитам! Допадна ми това, че няма първоначално запържване на зеленчуците, а лекото им запичане вероятно прави подобен вкуса, поне така си мисля. Сосът, с който се заливат сладникав ли е? Все още ни е трудно да възприемем смесването на вкусове.

    1. Сладникав е, но заедно със зеленчуците на мен много ми допада.
      Бих ти дала съвет да опиташ соса без да добавяш захар. Зеленчуците също имат своята сладост (повече изразена при бататите и морковите) и посоли с малко сол и черен пипер.

    1. Чудя се дали ще стане добре и с червено цвекло, то допълнително ще придаде сладост?

    2. Опитай, но ястието ще загуби пъстрия си вид, защото всичко ще се оцвети от цвеклото. И все пак, може да използваш и други любими зеленчуци или само един от посочените.

  5. Здравей Йоана,
    аз пак с моето [ти], прочетох всичко и нищо не ме подразни и после си дадох сметка че липсва любимото ти обръщение.
    Лично мое мнение: Прекрасно написано а и предложението ми харесва.
    Поздрави.

  6. И на мен ми харесва. И аз, вдъхновена от тук, в моя блог пиша, като използвам обръщението „ти“. Така за мен хората в съответния блог се чувстват по-близки, най-вече заради това, което ги обединява, за да четат съответния сайт.

  7. И при мен се получи нещо много вкусно. Позволих си да добавя малко тиква и да заменя захарта с половин чаена лъжичка мед .Още веднъж – благодаря,миличка, за чудесната рецепта.

  8. Чудесна идея! А тези неща ги подминавам в магазина поради липса на грам идея за тяхното приложение. Благодарение на снимката на тази рецепта ги видях в друга светлина. И буквално ги видях и в магазина. Дори и красивата комбинация на цветовете допринася за добрия вкус. А иначе кой ти използва ряпа… Страхотно

  9. Йоана, търсих и питах къде ли не, остана само тук… Знаеш ли къде в София може да се намери жълта ряпа, понякога я наричат брюква? На вид прилича на бялата обла ряпа (не ряпата дайкон), т.е. отвън е жълтеникаво-лилава, но отвътре е жълта (а не бяла като бялата ряпа). Когато е сурова има вкус на зелев кочан, но ако се изпече, става по-хлебна и леко сладникава. Нарича се още rutabaga, swedish turnip, Steckrübe (да не се бърка с Speiserübe, което бялата обла ряпа). Страшно много я харесвам и когато бях в чужбина, много често я правех печена, заедно с пащърнак и целина, като добавка към кус-кус. На вкус напомня малко на сладък картоф, но не е същото.

    1. Не съм срещала такава ряпа. За сведение, на пазар Ситняково, в Хит и в Метро могат да се открият по-нестандартни и екзотични плодове и зеленчуци, но дори и там не ми правило впечатление за такава ряпа. Трябва да се вземе под внимание, че подобни стоки не се зареждат редовно и просто трябва да попаднеш на тях. Все пак, ако имаш път към тези места, може да провериш за всеки случай.

  10. Здравейте, искам да попитам, ако използвам тази рецепта за печени кореноплодни като гарнитура към месо 🙂 какво месо би било най- подходящо- пилешко, свинско…

    1. На тази гарнитура би подхождало птиче месо (пилешко, пуйка, патица), свинско и телешко месо. Ако използвам тази рецепта към пуйка и патица, бих добавила и портокалова кора към глазурата, вероятно и мед или кленов сироп, вместо захар. За да уравновеся вкусовете, ще посоля с малдонска сол преди сервиране.

Коментирай