Времето се захлади за няколко дни и си помисли, че идва есента ли? Да, тя ще дойде, цветна и пъстра, със своите красоти, но мисля, че имаме още малко време да се любуваме на слънцето и топлината. Есента ще дойде, ще я усетиш под краката си от шумолящите листа. От все по-хладните сутрини и вечери. От любимото ми разнообразие на пазара и аромат на печена тиква и желе от дюли. А когато ти предложа от най-ароматните поширани круши и дойде времето за традиционните баварски ястия с месо, тогава, да знаеш, че есента ще е вече тук.
Един коментар в социалната мрежа ме накара да се замисля за времето. Не за синоптичното време, а за времето като период на мечти, реализация, време за действане, време за почивка. Колко относително е то? Колко неща може да свършиш за „отрицателно време“ и колко за „цяла вечност“. Рано е. Все още е рано за равносметка, а и аз като че ли не си падам по тези неща. Обичам да планирам, да съм наясно с нещата, да знам какво е било и какво предстои, но не се замислям какво съм свършила за определен период. Петилетките отминаха отдавна. А равносметка може да си правим тогава, когато изживеем живота си.
След като периода е свършил, значи и аз съм свършила с нещото. Независимо дали се е осъществило или не. В повечето случаи, съдбата ни поднася изненади, а аз ги приемам като предизвикателство. Такива неща се случват и в моя кулинарен живот (смея да кажа, че имам такъв, след като заема по-голямата част от времето). А колко е вълнуващо да науча нещо ново, да изпробвам някоя нова рецепта, да опитам нещо, което звучи и интересно, и мистично, и забавно.
Bienenstich (в превод: пчелно ужилване) е немски десерт, който мой читател сподели, като негов любим. Заинтригувах се и както вече знаеш приготвих десерта за партито с приятелки. Всички се влюбиха в него от първата хапка. Споделиха, че е невероятен сладкиш – нито много сладък, нито блудкав, просто идеален за кафе или чай. Или десерт след няколко бутилки вино. 
Немския десерт, не типично баварски, на каквато кулинарна тема съм сега (с малки отклонения) е така превъзходен, че не мога да се сдържа да не споделя с теб рецептата, по която го приготвих.
Вълнуващо е съчетанието на всички части от десерта - тесто, наподобяващо козунак, млечен крем с бадемов и ванилов аромат и накрая превъзходен карамел с мед, бадеми и канела. Повярвай, това е много по-вкусен немски десерт от тортата Шварцвелдер, питата със сини сливи или баварския крем. Все още търся фаворита за традиционен баварски десерт, но този вече ми е фаворит от немската кухня като цяло. Също като на моя читател.
Сладкиш Бийненщих
Адаптирано от bestrecipes.com.au
За тестото:
- 340 гр. бяло брашно
- 1/2 чаена лъжица сол
- 120 мл. хладко прясно мляко
- 3 супени лъжици светла кафява захар
- 7 гр. суха мая за хляб
- 80 гр. меко масло
- 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
Маята и една супена лъжица захар се разтварят в прясното мляко. Оставя за 10-15 минути да шупне.
Брашното се пресява със солта в купа. В средата се прави кладенче. Добавят се останалата захар, яйцето, маслото и прясното мляко с маята. Замесва се меко тесто. Меси се няколко минути докато стане гладко и еластично. Поставя се в намазана с малко мазнина купа и се покрива с фолио за свежо съхранение. Тестото се оставя да втаса на топло място за 1,5-2 часа или докато удвои обема си.
През това време се приготвят топингът и кремът.
За топинга:
- 120 гр. краве масло
- 50 гр. светла кафява захар
- 3 супени лъжици мед
- 100 гр. филирани бадеми
- 3 супени лъжици течна сметана
- 1 чаена лъжица канела
Маслото се разтопява в малка касерола. Добавят се захарта и медът. Разбъркват се докато се разтопят. Готвенето става на умерен огън. След това се добавят бадемите, сметаната и канелата. Разбъркват се добре и се готвят още 3-4 минути докато сместа се карамелизира. Оставя се да се охлади напълно.
За крема:
- 250 мл. прясно мляко
- 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
- 100 гр. светла кафява захар
- 15 гр. царевично нишесте (1 супена лъжица)
- 120 гр. краве масло
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- няколко капки бадемова есенция
Млякото се загрява докато започне да завира.
Жълтъците и захарта се разбиват с миксер докато се сгъстят и станат светло жълти. Към тях се добавя царевичното нишесте и се разбърква добре. По малко, на тънка струйка се излива врялото прясно мляко. Това може да стане на 3-4 пъти за да свикнат жълтъците с температурата на млякото и да не се пресекат. Сместа се връща на котлона (слаб до умерен огън). Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя маслото на няколко части. Разбърква се енергично докато се разтопи и се поеме от крема. Най-накрая се добавят ваниловата и бадемовата есенция.
Кремът се покрива с фолио за свежо съхранение за да не хваща коричка. Оставя се на стайна температура да се охлади, а след това в хладилник докато дойде време да се използва.
Опичане на тестото:
Фурната се загрява на 180°C.
След като тестото втаса се премесва още веднъж за кратко. Оформя се на топка и с длан се притиска на пита с диаметър 20 см. Поставя се в намазана с мазнина форма с подвижни стени с диаметър 20 см. (Увери се, че формата е здрава и не протича.) Отгоре се разпределя карамеловия топинг с бадемите. Пече се в предварително нагрятата фурна за 40 минути.
Сглобяване на сладкиша:
След като се извади от фурната се оставя за 15 минути във формата или докато топингът стегне. С остър нож се минава по ръба на формата за да се отдели залепеният топинг. Сладкишът се освобождава и се оставя да изстине.
Когато е изстинал се срязва на две части по хоризонтал с назъбен нож (за хляб). Върху основата се разпределя изстиналия крем. Отгоре се поставя втората част с топинга.
Сладкишът става по-хубав, когато престои няколко часа.
Изглежда много вкусно, особено крема. Бих си го хапнала с удоволствие този сладкиш със сложно немско име, обаче с чаша чай и една книжка в ръка.
Направо се размечтах за хубавите съботни следобеди през ранната есен.
Поздравления, Йоанна, сигурна съм, че не само аз ще въздишам по този сладкиш.
До сега не се бях „сблъсквала“ с този сладкиш! Много е примамлив и подозирам, че си заслужава да се пробва. Благодаря за рецептата!
Благодаря за рецептата и за храната за моите сетива! Прекрасен ден ти желая !
Прекрасен сладкиш , Йоана , поздравления за поредната чудесна рецепта !
Поздрави !
Яйййй! Чаках десерта с нетърпение, още когато обеща да представиш Bienenstich. Аз съм похапвала т.нар. Bee Stings – американска версия на по-малки такива сладкишчета с две втасвания! Мням! Вярвам, че и твоята рецепта може да се предложи във формички с различен размер и пак да е чудесна
Благодаря ти 
К (или читателката с желето от дюли и едно несъобразително „здравей“ насред работния ти процес
)
Много на място си беше „Здравей“. Радвам се, че дойде при мен да ме поздравиш. Пък, може пак да се видим.
Сладкиша изглежда мнооого добре,екипирах се с продукти да го пробвам…обаче се оказа,че нямам толкова малка форма за печене(а знам че нищо няма да стане с по-голямата:).Нали,обаче ,си падам по класическите рецепти,а и вече не е толкова топло, имам предложение за теб-твоят вариант на торта „Сахер“.Аз имам лош спомен с тази торта,защото след всичкото разбиване и бъркане ,се оказа че съм сложила сол ,вместо захар…Скоро ,обаче ,мога да пробвам пак:))))
Може да увеличиш дозите с 1/2 и да изпечеш сладкиша в 28-30 см. форма. Времето за печене също ще се увеличи.
Торта Сахер? Записвам си в тефтера. Първо, обаче имам да изпълнявам други желания.
Един съвет към всички: Увеличете дозата двойно за топинга- половината се консумира преди използването му за целта- страхотен вкус- предполагам, че може да се използва и за топинг към мелби например.
изглежна уникално и с малко повече късмет смятам да го направя днес, а иначе откакто направих тортата ти с физалис за сладкиши само към твоя блог се обръщам, беше невероятна благодаря ти за всички прекрасни рецерпти, които споделяш.
Хареса ми идеята за този сладкиш. Аз съм голяма фенка на немските сладкиши и торти и винаги, когато ходя до германия изкушението е огромно. В частните пекарни сладкишите имат вкус като на домашно приготвени, но все пак любим за мен остава Bauer-Kaese Torte, който опитах при моя позната и сега приготвям при всеки удобен случай.
Ако има интерес към този сладкиш с удоволствие ще го споделя с вас.
Сладкишът наистина е много вкусен. Чаках с огромно нетърпение рецептата още от момента, когато прочетох за него в поста ти. Направих го вчера следобяд и днес го нападнахме. Благодаря за поредното неустоимо изкушение, Юоана
Здравейте Йоана,
Покрай описанието и аз се запалих, само моят крем не стана толкова гъст, страхувах се да не ми загори на котлона и май не дочаках точния момент… следващият път ще е перфектно, още повече ако намеря 20 см форма ( не 17см или 22 см) в Бургас…
Наистина се надявам да има скоро магазин за сладкарски стоки
Лек уикенд, Йоана
Теди
Леле хора…..тоя сладкиш е ужасно вкусен! И сигурно съдържа милиард калории…
Скъпа Йоана, мога ли да приготвя блата предишната вечер, защото в деня на празника няма да мога да се справя още повече, че съм и на работа, Яна
Да, Яна, може да изпечеш блатът предварително. След като се охлади добре, го увий в хартиен плик или кърпа, а след това в найлонов плик. Така ще остане мек и няма да изсъхне.
Кремът също може да се приготви предварително. Съхранява се в добре затворен съд в хладилник.
Благодаря! Хубава и спокойна нова седмица! Яна
За топинга – не знам, но за крема – да, двойна доза, че се изяжда неусетно бързо…
Йоана, аз попрепекох блата – засилих на 250 градуса по собствена инициатива. Сгреших. И подозирам, че тестото не съм замесила както трябва … Изяде се. Сестра ми, която дълги години е живяла в Германия, много хареса сладкиша, но каза, че няма много общо с оригинала. Следващия път ще бъда по прилежна в изпалнение на рецептата.
Ау, Диди! 250 градуса са си много, каквото и да печеш. Блатът се е изсушил, а карамела сигурно горчи.
За печене на сладкиши се придържай към златната среда – 180 градуса, освен ако в рецептата не е споменато друго.
Спомних си един момент, когато приготвях целувки. Сложих ги да се изсушат за няколко часа на 100 градуса. Едно от децата, за които се грижих тогава нямаше търпение целувките да станат готови и без да разбера беше увеличило градусите на фурната, че да станат по-бързо. Естествено, че не станаха. Детето предизвика смесени чувства в мен. Хем му се ядосах, хем ме разсмя.
Сега отново се чувствам така.
Сигурна съм ще следващият път ще ти се получи по-добре.
Ще слушам вече, ще слушам…
Йоана,тази седмица си на гости в моя дом.След като паравих захарните борчета преди два-три дни,ден опитах този сладкиш.
Много е трудоемък,доста посуда нацапах,но е страшно вкусен:)
Благодаря ти!!!
Присъединявам се към комплиментите. Всички харесаха сладкиша, но да си призная не изглежда както на твоите снимки. Не знам защо… Но важното е че е вкусно и си струва отделеното време.
Здравейте,този сладкиш е традиция в Германия, по тично в южната и част.
Популярен е почти, както Käsekuchen(буквален превод кекс със сирене,макар,че не се използва никакви сирена)В Германия, е традиция „kafe zeit“ Огромен е изборат на вкусни десерти.
Немците са чудесни сладкари.
Категории
Последни коментари
Последни публикации
Последни коментари
Страници
Блогът работи с WordPress и Carrington.