Пита със сини сливи

Хайде отново да се върна на темата баварска кухня. Този път съм подготвила един сладкиш. Преобладаващите десерти в Бавария са тестени, замесени с мая, понякога придружени с плодове. Плодовете пък от своя страна най-често са дребни червени плодове, ябълки, круши и сливи. Когато преглеждах рецептите от книгата за традиционна баварска кухня си набелязах този сладкиш със сини сливи, като си мислех, че реда му ще дойде по-късно, през есента. Изпреварих малко събитията и то не само от вечното любопитство, но и защото видях много хубави сини сливи на пазара.

Тази рецепта ми се стори странна, може би защото очаквах по-различен резултат от този, който получих. Вече си мисля, че баварските десерти не са толкова впечатляващи. Но нека не избързвам със заключенията си, защото може  все още да не съм попаднала на интересен десерт. И все пак си мисля, че в баварските традиции са застъпени приготвянето на хляб, картофи и месо, отколкото на сладки изкушения.

Както и да е. Аз приготвих тази плодова пита за да се докосна до онова рустик излъчване, което всички кухни по света са запазили, дори в съвременния си, модерен вариант. Отново извадих точилката и изцапах престилката си с брашно. Помирисах аромат идващ като от стара селска печка и отрязах едри парчета от питата, за да вкуся традиция.

Пита със сини сливи

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

За закваската:

  • 30 г прясна мая за хляб
  • 50 мл хладка вода
  • щипка захар
  • 2 супени лъжици бяло брашно

Маята и захарта се разтварят във водата. Добавя се брашното и сместа се разбърква докато се образува каша. Покрива се с кърпа и се оставя на топло място за 15 минути докато шупне.

За тестото:

  • цялата закваска
  • 600 г бяло брашно + допълнително за омесване и разточване
  • 3 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
  • 250 мл хладко прясно мляко
  • 1 супена лъжица меко масло
  • 1 щипка сол

Брашното се пресява със солта в голяма купа. Добавят се закваската, яйцата и маслото. По малко се изсипва прясното мляко, като се замесва тесто. Меси се няколко минути върху набрашнена повърхност докато стане гладко и еластично. Тестото се поставя в намазана с мазнина купа и се покрива се с кърпа или фолио за свежо съхранение. Оставя се да втаса на топло място за 40 минути или докато удвои обема си.

Подготвя се голяма тава с размери 40×32 см. (използвах тавата на фурната). Покрива се с хартия за печене и се напръсква със спрей за печене. Фурната се нагрява на 200°C.

След като тестото втаса се премесва още веднъж. Разточва се върху набрашнена повърхност на правоъгълник с размери приблизителни с размерите на тавата за печене и дебелина 1 см. Разточеното тесто се поставя в тавата.

За топинга:

  • 1,300 кг узрели, но твърди сини сливи
  • пудра захар за поръсване
  • канела за поръсване

Сливите се измиват и се почистват от костилките. Нарязват се на четвъртини. Подреждат се върху тестото, като се оставят свободни по 1 см. от краищата на тестото.

Питата се слага в предварително нагрятата фурна и се пече за 40 минути, докато краищата на тестото се зачервят.

След като се извади от фурната, още топла се поръсва обилно с пудра захар и канела.

Мисля си, обаче че ще изпълня още една рецепта за подобен немски сладкиш, в който присъстват не само сезонните сини сливи, но и хрупкав топинг с бадеми. Това, вероятно ще стане след пожеланите картофени кюфтета със сирене. Отново ще има „Йоана на Земята“ с достъпна и позната рецепта. А ти не се свени да си пожелаеш нещо. В кухнята, винаги съм на твое разположение. 🙂

П.П. Не съм забравила и пожеланата рецепта за тортата Bienenstich.

19 коментара

  1. Здравей Йоана,
    и аз отдавна се каня да направя тази пита със сини сливи по традиционна рецепта – сега му е сезонът.
    Относно баварските (немските) сладкиши – опитай с още нещо, сигурна съм, че ще намериш нещо по вкуса ти. Аз, като човек, живял 5 години в Бавария съм очарована именно от сладкишите им. Да си призная, трябваше ми време, за да призная искрено пред себе си, че те ми харесват много повече от българските например.
    Препоръчвам ти да опиташ с един любим мой немски (не гарантирам, че е баварски, но съм почти сигурна) сладкиш, а именно Rabarber kuchen. Не съм сигурна, че може да се намери rabarber по пазарите, нито пък знам превода му на български – май няма такъв, но е много интересен сладко – кисел вкус. Пожелавам ти още предизвикателства с баварската кухня!

    1. Rabarber значи ревен .Това е растението съдържащо най -много кисели вещества от всички зеленчуци .В Германия е много популярно през месеците юни ,юли .Правят точно тестени сладкиши, компоти и поß рядко солени ястия от него. Също като аспержите и то е сезонен зеленчук? Използват се стеблата на растението, които се обелват леко и са готови за употреба .В България също се е използвало, но в далечното време, когато и аспержите са били ценен продукт.

  2. И аз съм опитвала rhubarbe ( във Франция така се зове) – беше ми един от най странните плодове или зеленчуци, видени там, и много ми хареса(наричах си го червеникав праз, нищо че на вкус няма нищо общо). Чудно ми е било, че има дума на български, а никъде не съм го виждала. И съм много изненадана от тази информация за аспержите! Наистина ли сме ги отглеждали преди ? Къде, през кои години?Ще ми бъде много интересно да разбера 🙂

  3. Ревена е сравнително непознат у нас. Може би, може да се намери отглеждан или в диво състояние в някое малко село из страната. За съжаление няма дори вносен.

    Аспержи са се култивирали у нас до средата на 20 век. По нататък не знам какво се е случило, за да бъдат забравени и едва ли не да се представят като екзотични. Отново, за съжаление.
    Цената им ги прави недостъпни за повечето хора, а те самите ги свързват с гурме кухнята. Всъщност, в тях няма кой знае какво удивително. Прекалено се превъзнасят по тях. 🙂

  4. Йоана, прекрасен десерт- аз си признавам, че си падам по такива десерти, семпли, не много сладки, с плодове.. преди време по една линия упорито не можех да свикна с швейцарските сладкиши- хрупкави, пак с много плодове, но далеч не толкова сладки, колкото ми се искаше- едва ли не безвкусни.. в един момент вкусовите рецептори се променят и започват да оценяват това, което им се е струвало странно. Сега пък мноооого сладките торти например не ме грабват 🙂

  5. много смешен правопис-извинявам се:) малко бързо писах,че съм на работа:)

  6. На мен този сладкиш ми го представиха като традиционен по времето на Октоберфест 🙂 .. и ми беше мноого вкусен тогава!

  7. Ако това тесто се смени с бутертесто, дали ще се получи същото. Че нямам време да го чакам да втасва . Имам подобна рецепта която изпълнявам с бутертесто и ябълки. после се поднася със сметана отгоре и става много хубава

  8. Такаа,тава за тази пита имам и я направих.Стана точно като на твоята снимка:)НО мисля,че очаквах по-сладък резултат(интерсно откъде трябва да дойде сладкото:)))Хайде ще видим другия немски сладкиш с бадемовия топинг..

    1. И аз, както вече споменах, очаквах по-различен резултат.

      Следващият баварски сладкиш със сливи е подобен, не много сладък, но повече ми хареса. Може би заради топинга.

      Опитай Бийненщих, кремът е много вкусен. 🙂

  9. Pravia podoben sladkish, no otgore, v/u plodoverte slagam “trohi“ prigotveni ot brashno, zahar i malko maslo. Taka brashnoto v ‘trohite“ popiva plodovia sok na sinite slivi. Sladkisha se konsumira na sledvashtia den, kogato veche e omeknal.

Коментирай