Един юлски ден

Един слънчев юлски ден. Събуждам се рано от самосебе си, отпочинала и пълна с енергия за предстоящия кулинарен ден. Споменавам от самосебе си, защото за разлика от предишната сутрин, когато сънувах, че умирам и се събудих като че ли преродена, сега денят започваше по съвсем обикновен и обичаен начин. Докато се разбудя напълно, отпивайки големи глътки топло кафе все още не осъзнавах, какво ми предстоеше. А то бе – пълна програма. Все пак аз за никъде не бързах и реших, че спокойно мога да си изпия кафето, докато проверявам пощата си.

Малко по-късно погледнах какво се случва със закваската за чабатата, която бях приготвила от предната вечер. Ау, съвсем се беше надигнало това тесто и нещо в мен ми подсказваше, че този път ще успея да приготвя истинска италианска чабата. Чабатата ми трябваше за брускети, които бях решила да приготвя за вечерното парти с приятелки. Този път без франзели и измислени хлебчета, този път с домашно приготвена чабата.

И понеже тестото за чабата си иска яко втасване, то аз вместо да се шляя чакайки го, реших да оползотворя свободното време в приготвяне на десерт. Един приятел тук ми пусна мухата за негов любим немски десерт с името Bienenstich, а пък аз нали съм все още на тема немска кухня (да, де баварска, по-скоро), та реших да го проверя. Прочетох рецепта – хареса ми. И забърках набързо сладкиша.

Междувременно, моите две хубавици – чабатите се скъсаха да правят балончета и най-накрая опекох и тях. Еее, е това вече е чабата. Нямах търпение да направя брускетите с нея. За целта избрах класически вариант с домати и песто и още един с печени тиквички и патладжани, богато подправени с чесън и зехтин, риган, прясна мента и босилек.

Това, за което всъщност щяхме да се събираме беше швейцарско фондю със сирена. О, да. Вече можех да приготвя класическо фондю, защото разполагах с кирш. Освен това си набавих и швейцарски грюер и ементал. Все още усещам вкусът им по небцето си и няма да ти разправям каква вкусотия е това фондю.

Връщам се в реално време – чабатите опечени, сладкиша готов, зеленчуците подготвени. Свалих съда за фюндю, който беше прашасал, стоейки най-отгоре на шкафа и чакайки заветния момент да си намеря кирш. Виното се охлажда в хладилника. Разопаковах новите кристални чаши за бяло вино и напълних една с божествената напитка.

Една кратка вълна премина през стомаха ми, като че ли ме удари слаб ток. В този момент погледнах къде е телефона, взех го и го включих в зарядното. Очаквах обаждане. Не от Вальо или маминка, не от баща ми или от работа, а от Благоевград. Телефона звънна и този път вълната, която мина през стомаха ми беше по силна. Вълнението, което ме бе обсебило се задържа доста дълго време от очакваното. Вдигнах телефона, а отсреща Людмила Прангова с приятен, леко дрезгав глас и характерна интонация на радио водещ ми каза: „Йоана, здравей. Готова ли си?“ Да – отговорих аз, отпивайки глътка от виното и в този момент си помислих: В какво пак се забърках, не мога да удържа този адреналин.

Не знам при теб как се случват нещата, но при мен винаги са твърде емоционални. Радио предаването с жива връзка продължи на тема кулинария, моят блог, българската кухня. В паузата за песен получавам съобщение от Вальо: „Браво, много добре се справяш“. Вальо ме слушаше по радио Благоевград! Колко мило, какво облекчение, каква съпричастност. Почуствах се по-сигурна и вече уверено, продължих да си говоря по темите с радио водещата.

Още едно съобщение от Вальо: „Чуват се някакви кучета“. Погледнах какво се случва във вътрешния двор, точно под балкона ми. Възрастна жена разхожда глутница кучета, които изглеждаха да са като подивели. Не можех сега да обръщам внимание на това. Затворих вратата на балкона. Предаването завърши много добре, аз бях доволна и още повече стимулирана да ти говоря и разказвам за всички неща, които преживявам емоционално и които улавям с вкусовите си рецептори.

Последва кратка почивка. Да се осъзная какво се случи, да отшуми горещата вълна оцветила страните ми, да поема дълбоко въздух. Вече трябваше да се залавям с подготовката за вечерното парти.

Не ми оставаше много време. Сглобих брускетите, подготвих продуктите за фондюто и си взех един топъл душ. Може би в този момент трябваше душа да е студен, но като че ли неосъзнато исках да задържа емоцията и горещата вълна изпълнила цялото ми тяло.

Докато чаках гостите, долях чашата с вино и седнах да пиша.

И така. Женското парти премина типично по женски, с дълбоки размисли и споделяне на преживени емоции, съпроводени от вкусна храна и хубави вина. Хубаво ми е. Не искам да свършва. Но утре отново трябва да ставам рано, този път събуждайки се от алармата на часовника.

40 коментара

  1. Много топло го разказваш… като топлия душ или като топлината, заляла страните ти 🙂 А дали не може да се появи страничка, подобна на „Кое от къде“, в която да ни споделяш за подоби изяви предварително. Защото и неделния 24 изпуснах, и радиото… Иначе сърдечни поздравления!

    1. 24 часа го остави. За радиото имах избор между запис и жива връзка. Избрах жива връзка и не знаех какво точно ще се случва. 🙂 Та, за да не се излагам много не казах на никого. 🙂 Същевременно с този избор за живо предаване, съвсем умишлено си покачих адреналина. 🙂

      П.П. Следващото парти ще е с блогъри. 🙂

  2. Благодаря за чудесното ми започване на деня, четейки това толкова завладяващо преживяване!

  3. Йоана,
    справила си се отлично! Не съм слушала предаването, но на Вальо му вярвам :). Радвам се, че те познавам макар и виртуално. Още много -много изяви на голямата сцена на живота ти желая.
    А партито, ох, ах! Женски приказки, фондю, сладки спомени, прекрасно вино- звучи страхотно.
    Хубав и усмихнат ден 🙂

  4. Йоана още веднъж огромни поздравления! Не съм слушала радио Благоевград, но искрено се радвям на успехите ти!
    Желая ти много усмивки и слънчеви дни!
    Руми

  5. Йоана, надявам се, че на 27 години дните ти не са само кулинарни, защото освен партита и кухни има и по-важни неща.Искрено ти желая скоро да ги откриеш.

    1. Защо си мислиш, че това което за теб е „по-важно“, трябва и за другите да важи. Айде пишете си именцата щом отправяте пожелания! Показвате лошо възпитание така!

    2. Малко ме подмлади, но и така е добре. 🙂

      Блогът е кулинарен и разбира се в него няма да пиша основно за политическите си възгледи, религиозните убеждения, сексуалната ориентация или личните и професионални планове. Наслаждавай се! 🙂

  6. Страшно хубаво е да го четеш, а само като гледаш снимките и всичко ти напомня за вкусни аромати – лично на мен чабата ми е любимото хлебче, а аромата на фондю с подправки, е няма такава друга приказка. Много зареждаща статия – поздравления Йоана.

  7. Сладкишът изглежда много изкусителен(за мен)…а защо се казва Bienenstich (=“Ужилване от пчела“), да не се приготвя с мед? 🙂
    Харесвам подобни партита в тесен кръг и с вкусни неща!
    Поздрави!

    1. Приготвя се с мед, но не от това идва името му. Разказва се, че когато готвача приготвял този кейк, една пчела била привлечена от карамеления топинг и явно от стремежа си той да я изгони, бил ужилен от пчелата.
      Друга легенда разказва, че в някое си село имало нападение от пчели и след като те били елиминирани денят се отпразнувал с този кейк.

  8. Поздравления! Така хармонично , в унисон е представена историята, гарнирана със снимков материал, хем сладникаво, но в никакъв случай натрапчиво… просто перфектно.Мойте адмирации за положения труд на екипа Ви!

  9. Сега видях написаното от „анонимен“. Хе, той явно не знае, що за човек си ти, нали? Странно – интелекта, интересите ти, стила ти – те струят и говорят за личност, далеч по-сложна и интересна от „готвачка в кухнята“, както явно си те представя „анонимен“. Нищо – вярвам, че знаеш цената си и това не би повлияло на самочувствието и настроението ти. Дерзай – можеш на всяко поприще – убедена съм. Хобито ти е прекрасно. Аз съм на 42, също обичам да готвя, но бога ми не се ограничавам само с това. Дай боже повече млади хора като теб.

  10. Еееее, какви чабати! Не се интересувам от сладкиши, но хлябът ти мирише чак тук…. 🙂 Браво!!!
    PS Освен това в днешно време по-често ще срещнеш майстор на хляб, отколкото човек, който знае как се пише правилно „от самосебе си“ 😉

    1. искреният комплимент за правописа не отменя комлимента за хляба 🙂

    2. Съмнявах се за тази дума и търсих места в Интернет за да проверя как се ползва. Видях, че два начина на изписване са доста разпространени. Доверих се на журналистите от Дневник.

      Проверих как се изписва думата в правописния речник на Петър Пашов, но думата липсваше.

      Ако можеш да посочиш източник, където е обяснено правилното изписване, наистина ще е полезно.

  11. Като стана въпрос за чиабатата – моля да ме извините ако не се пише така, не съм я срещала изписана думата на български. Йоана, при каква температура оставяш хлебчетата да втасват? В хладилника си мисля че ще е студено, а на вън топло. Четох че трябва да втасват около 18 часа, при около 18С.
    Страхотен разказ!

    1. През цялото време – от закваската до финалното втасване, температурата е стайна – 20 -21 градуса. (У нас лятото е поносимо.) 🙂

  12. Страхотен пост! Много жив, истински и завладяващ – така и не усещаш как на второто изречение и вече си забравил къде си, какво правиш, колко е топло и т.н…
    Ужасно завиждам на късметлиите, които имат възможността на живо да се докоснат и опитат подбраните ти кулинарни наслади. С удоволствие чета блога ти и продължавам да се вдъхновявам от него.
    Поздрави!

  13. и аз се оглеждах за рецептата за сладкиша:)))много примамливо изглежда:)чакаме:)

  14. Здравей Йоана,
    вчера за първи път попаднах в този блог и вече нямам търпение да го изчета целия и да сготвя поне половината от споделените рецепти. Снимките ти са разкошни, стилът ти на писане ми допада много, а конкретно с този разказ поздравявам днес всички мои приятелки. Дано и те като мен се заредят с добро настроение, когато го прочетат и се почустват повече жени.
    Благодаря, че споделяш!

  15. Целувки на Всички !
    Аз съм пекар ( разбирай по западен стандарт = сладкар, хлебар, ситничар и т.н )от 20 години, половината в Дания, Холандия и Франция.
    В цяла Европа няма угодия за ЧАБАТА, ЧИАБАТА ,ЧАБА и други пеоизводни.
    На италиански това означава Чехъл или смачкан пантоф – Папук.
    Така че да се порадваме на Домакинята за прекрасният блог и майната му на точното име за хляба.
    PS
    Сложете малко млечна закваска в началото и зехтин в края на месенето – докато тестото не започне да “ ПЛЯКА’ , ефекта е поразителен !

  16. Здравей, необходима ми е спешна помощ от специалист: как се прави фондю от сирена? Потърсих инфо първо при теб, но открих само тази статия. Благодаря предварително!

Коментирай