Скоро баба ми се обади да ми каже (отново), че ми е заделила няколко щайги с есенни плодове. Питам се – какво да ги правя толкова много. За щастие все още има някой, който си отглежда сам продукцията и който няколко пъти в годината ме зарежда с пресни плодове и зеленчуци. Но понякога (от престараване на баба) ми идват в повече. И не съм само аз. Има и друг такъв случай, в който читателка ми писа, че е затрупана от ябълки и дюли. Може би и на теб ти се е случвало. Започваш да ядеш по три пъти на ден от тези плодове, да приготвяш различни сладкиши, а те, плодовете все не свършват. Какво остава тогава, освен да ги консервираме.
По принцип не съм голям фен на консервирана храна и туршии. Не приготвям в къщи зимнина, защото предпочитам да се храня сезонно. Ако сложа нещо в буркан, то ще бъде за 1-2 месеца съхранявано в хладилник. Но предизвикана от моята читателка и от загрижената ми баба се зачудих какво бих направила с тези плодове.
Става въпрос за дюлите. Стипчиви, малко трудно се ядат сурови. Но пък още помня онзи бабин компот от дюли с индрише или дюлевото сладко. Проблема с многото плодове е решен. Дюлево желе. Без консерванти и Е-та.
Желе от дюли
Продукти:
- 1.200 кг. дюли
- сока от 1 лимон
- захар, пропорционално на количеството пюре от дюли ( в моят случай – 1,300 кг.)
Дюлите се измиват добре и се почистват от семената. Нарязват се на едри парчета. Заливат се с вода, колкото да ги покрие и се варят 1 час.
Оставят се леко да се охладят и се пасират в кухненски робот. Количеството на пюрето се измерва и към него се добавя толкова захар. Изсипва се и лимоновия сок. Пюрето се връщана котлона и се вари на тих огън около 1,5-2 часа, докато се сгъсти и промени цвета си. Разбърква се периодично за да не загори.
Докато е топло се изсипва в стерилизирани буркани, затваря се и се оставя да се охлади. Съхранявам го в хладилник.
Здравей Йоана,
) Пиеха чай.. с коняк в него:)) Веднъж имаше и инцидент, когато чистеше семките в средата с твърдата част около тях, си сряза много лошо палеца… А от тази средна част със семките правеше желе, което беше бистро, прозрачно и точно такова на цвят. Много го обичахме със сестра ми, върху препечена филийка с масло……ммммм………Моите момчета май нямат такива спомени за мен:((…
Страхотно изглежда желето от дюли, точно такъв му беше цвета, когато майка ми го правеше! Сигурно е много вкусно и ароматно…
Спомням си как мама печеше дюлите, разрязани на половинки, във фурната, със захар, която се карамелизира. След това, като изстинат, им слагаше бели калпачета от разбити белтъци… и поканваше приятелки у дома да си бъбрят и да ги почерпи
Тези ретро сбирки звучат фантастично за мен. Представям си дамите с големи капели и бели дантелени ръкавици, които бавно отпийват от чаят с коняк.
Сигурна съм, че твоите момчета са запазили в спомените си други хубави моменти.
Ммм,в избата на баба:)И майка и баба преди години приготвяха компот от дюли,задължително с индрише,леко кисел,свеж и много ароматен.А в желето от дюли слагаха орехови ядки.Е,аз предпочитам дюлите като естествени „ароматизатори“,наредени върху шкафовете:)И тъй като днес е Варвара,пожелавам ти все да ти върви на много и изкусителни кулинарни „приключения“ и през новата година:)
Благодаря ти Милена. Аз винаги се вкарвам в приключения. Няма да ми е скучно.
Да, съгласна съм с останалите, прекрасно изглежда, а и е такова на вкус. Обожавам дюлите, дори най – обикновения компот от дюли е радост за сетивата. Моята баба също правеше прозрачно желе от семките, което освен много вкусно, е изключително полезно за всички, които са болни и силно кашлят. Прекрасен сайт, доста рецепти са приготвяла вече и съм щастлива, че стават точно, както описваш. Поздравления! Пожелавам ти много кулинарни и други вдъхновения.
Лили, добре дошла в моята кухня.
Благодаря ти за пожеланията.
Чудех се… ако Вальо ще ме познае по ангелите, той ще носи ли бурканче желе да го разпозная аз
Рос, разсмя ме с глас.
Не съм сигурна дали идеята ще се осъществи (по непредвидени причини), но се надявам все пак, някой ден да се срещнем.