Пак съм на аспержи, но нали трябва да си довърша онази връзка, с която приготвих спаначените спагети. Тук обаче, те ще заемат второстепенна роля, защото главната се присъжда на билките. Често влизащи в състава на супи, предястия, основни и дори десерти, аз обичам да готвя с тях, добавяйки по малко и съвсем достатъчно за да допълнят и обогатят ястието. (Всички изброени рецепти са подходящи за този сезон.) В аромата, който се носи от всяка една от тях, улавям лятото, на верандата, когато слънцето огрява листата им. Бавно прокарвам пръсти върху връхчета на растенията, а те още по-силно отделят от благоуханията си. Обожавам този момент. Парфюмирам се с билки, като ръцете ми дълго ухаят след това на тях. Но още е рано. Насажденията едва покарват сега. Затова улавям аромата им, когато пазарувам и после, когато отворя хладилника. А те си стоят прилежно опаковани на най-долния рафт и чакат момента, в който ще разгърна пакетчето и ще си избера 2-3 стръка, които да добавя във вечерята.
2-3 стръка са напълно достатъчни, но не и последния път, в който изпразних най-долния рафт на хладилника и си направих зелен букет от риган и босилек. Босилекът е толкова свеж, че понякога сдъвквам едно-две листа, просто така, а ако го добавям в салата или паста, никак не го пестя. С ригана съм по-внимателна и винаги съм си мислела, че ако прекаля с него, ястието ще нагарча. Излъгала съм се. Ястието в случая е тарт и се състои предимно от босилек и риган. И е толкова свеж с добавените аспержи, че чак не знам, как не съм се сетила досега да го приготвя.
Заслугите са на Силвена Роу, която сервира тарта със сос от нар, зехтин и лимонов сок. Свежото става още по-свежо. Но не се чуди сега, откъде съм намерила нар в този сезон. Той не ни трябва. Трябва ни меласа или редукция от сокът на нар, или както се предлага на нашия пазар „сос от нар“. Сосът има сладко-кисел вкус, напомня балсамов оцет… момент… хм… о, всъщност не, няма нищо общо с неговия вкус. По-гъст е, сладък и плодов. Лимоновият сок му придава нужната киселина, а екстра върджин зехтинът още аромат и спомага за образуването на емулсия докато сосът се разбива.
В тестото за тарта се добавя и малко полента, но не тя придава този жълт цвят. Използвах отново от онези дребните, невзрачни домашни яйчица, които пак ме накараха да се ококоря доволно след като ги добавих в тестото.
Рецептата е и идеално предложение за парти. Все още не съм открила сезона, но мисля да направя една загрявка с едно-две момичешки партита. (Шшшт, Вальо още не знае.)
Билков тарт с аспержи
Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume
Дозите са за 1 тарт с диаметър 24 см.
За тестото:
- 180 г брашно
- 40 г полента (или царевичен грис)
- 1/2 чаена лъжица сол
- 100 г студено масло, нарязано на кубчета
- 2 малки яйца, от свободно отглеждани кокошки (в рецептата е дадено 1 голямо яйце)
В купата на кухненския робот се смесват брашното, полентата и солта. Разбъркват се за кратко докато се смесят. Добавя се маслото и отново се разбива за няколко секунди, докато се образува рохкава смес. Накрая се добавят яйцата. Разбиват се докато се образува тесто, което се събира на топка.
Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20-30 минути. Разточва се върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4-5 мм. Пренася се във форма за пай с диаметър 24 см и се разстила добре по дъното и стените на формата. Излишното тесто по краищата се отстранява. Приготвената основа се оставя се в хладилник за 10-15 минути.
Фурната се нагрява на 190°C.
От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър, колкото е диаметъра на формата. Поставя се върху тестото. Върху хартията плътно се разпределят бобови зърна. Те ще предотвратят надуване и деформиране на тестото. Така приготвената основа от тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10 минути. След това бобовите зърна и хартията се отстраняват. Фурната се редуцира на 180°C и тестото се допича за още 10 минути.
За плънката:
- 50 г пресен риган, нарязан на едро
- 50 г пресен босилек, нарязан на едро
- 50 г пера див лук, нарязани на ситно
- 3 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, леко разбити (в рецептата са дадени 2 големи яйца)
- 200 мл готварска сметана
- 300 г аспержи (използвах останалата част от тази рецепта, като ги нарязах на колелца)
- 30 г прясно настърган пармезан
- сол и черен пипер
Яйцата се разбиват в голяма купа с телена бъркалка или вилица. Добавя се сметаната, сол и черен пипер на вкус и се разбъркват добре. Към сместа се изсипват билките, дивия лук и аспержите. Объркват се хубаво.
Сместа се изсипва върху изпеченото тесто. Разпределя се равномерно по цялата повърхност. Отгоре се поръсва пармезанът. Тартът се пече 30 минути на 180°C или докато пармезанът придобие златист цвят. След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко, преди да се разреже. Може да се сервира и студен.
За соса:
- 2 супени лъжици „сос от нар“
- 2 супени лъжици лимонов сок
- 6 супени лъжици зехтин
Смесват се соса от нар и лимоновия сок. Докато се разбиват с телена бъркалка по малко, на тънка струя се добавя зехтина. Разбиването продължава докато целия зехтин е добавен.
Тарта се сервира със соса.
Забележка: „Сос от нар“ (сварен сок от нар със захар и лимонов сок)намерих само в арабските магазини на Женския пазар. Има различни разфасовки от различни производители.
Ако се използват цели аспержи може да се аранжират върху плънката.
Ето какво ще вечеряме днес 🙂 Много приятно пролетно предложение ! А сосът от нар дали може да се използва и към друго ястие ?
ох, страхотно звучи, наслада за окото. Присъединявам се към въпроса на Mariya защото имам един сос който си седи на рафтовете и не ми се ще да го хвърлям… това е проблема на редките за нашата кухня продукти, че можем да ги ползваме малко и се развалят
Може да ги използваме много, просто не знаем как. Ако нямаме рецепта пред себе си, в която да присъства въпросния продукт, най-често не знаем къде другаде може да го сложим. В салата? На риба? На месо?
И аз често си задавам тези въпроси.
Сосът (меласата) от нар е идеален и за дресинг на салата. Не шопска, разбира се. 🙂 В микс от зелени салати със зеленчуци или плодове ще даде един сладко-кисел плодов аромат.
Също така може да участва в марината за месо или като сос на вече изпечени месо или зеленчуци.
Аз бих го комбинирала дори с богато на сирена ястие или просто няколко капки върху хапки от сирене и плодове.
За да прецените по-лесно на какво ястие би ви допаднал соса, опитайте от него и си представете с какво би ви харесало, разбира се според вашия вкус. Добавете към него малко лимонов сок, ако предпочитате по-кисело.
Сосът прекрасно се съчетава и с десерти или по-сладки плодове.
Прегледайте селекцията в TasteSpotting за идеи.
Йоанка, в един любим турски ресторант в центъра на София поднасят сос от нар именно върху салата от ситно нарязани домати, краставици, чушки, лук 😉 Съчетават се идеално, поне за моя вкус 🙂 И до днес не бях сигурна какво именно е, защото в менюто пише „сок“, а някак не ми изглеждаше реалистично да е от самия плод, но благодарение на теб съм една идея по-грамотна, и дори ще знам като какво и къде да го търся 🙂
Разбира се. 🙂 Ситно нарязаните зеленчуци са много характерни. Вероятно не е имало сирене в салатата. Няма значение. Соса може да се сложи където ви харесва.
Кой е ресторантът?
Сосът за нар наистина има много приятен наситен плодов вкус! Най-много ми харесва с някакъв сладък десерт, открих го зимата поръсен върху тиквеник например:). С пиле и в салати също си отива, но в комбинация със сладко ми е фаворит и придава много свеж вкус! 🙂
Слънчев уикенд от мен и очакваме инетересният ти коментар с впечатления от неделното „вкусно“ училище на сп. Меню, Йоана! 🙂
О, непременно ще се включа с коментар. 🙂
Благодаря ти, че сподели впечатленията си с нас.
за мен е удоволствие да се отбивам набързо тук – за идея или да се застоявам повече – за да науча нещо ново. 🙂
Красиво поднесено, със слънчеви снимки, предполагам и много вкусно, както всяко едно предложение в този блог. Поздравления, Йоана!
Няма сирене в тази салата, права си. Ресторантът е на Юрий Венелин 34, но за толкова години не разбрах има ли си име изобщо 🙂
Хубав ден от мен!
Досещам се. Проверих го наскоро и не останах впечатлена, докато на Вальо му хареса. Особено начина на предлагане на предястията. Въпрос на вкус. 🙂
Здравей, Йоана! Днес имах в хладилника сметана и рикота останали от едни равиоли и за да ги оползотворя, реших да направя тарт. Използвах тази рецепта за маслената кора. Получи се много добре, благодаря за полезната публикация. Когато дойде пролетта и излязат аспержите, ще направя цялостната рецепта:)