Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Колкото и да ме привлича Ориентът и източната кухня, често се завръщам към Средиземноморието, в което продължавам да откривам спиращи дъха ястия и до степен на опиянение аромати. Не напразно величая средиземноморската кухня, пастата, свежите зеленчуци, твърдите сирена, билките и подправките, които с най-чиста съвест възприемам за моята храна. Увлеченията по нещо по-пикантно, нетрадиционно и смесица на стилове е не само опит, но и сетивно преживяване, което мисля, че не мога да пренебрегна. Обаче пастата… онази хубава паста с гъст сос и аромат на пармезан, от който веднага ми се допива вино.. Не мога така.. ще си налея една чаша.

Такааа… Така е по-добре. Сега мога да говоря в несвяст надълго и нашироко за предстоящата рецепта. Всички рецепти за паста са толкова прости и толкова вкусни. Имаш паста, сваряваш я. Добавяш сос и пармезан, някоя прясна билка и в зависимост от силата на виното, въображението ти може да те отнесе… ами, къде ли не.

„Силата“ на виното обаче е способна да ме накара да оспорвам собствените си думи. Често срещано при мен, но прояснението винаги изниква някъде между двете (трите, четирите..) ми твърдения. Нещо като „ал денте“ – уж готово, но не съвсем. И простотата на приготвяне на пастата приключва с пропускането на този момент. Научих се да сварявам пастата не като чета на етикета колко време се вари, а като я опитвам, взимайки от врялото крайче на спагета (например) и наблюдавайки колко голямо бяло петно остава в средата. При цветните пасти бялото петънце се забелязва по-добре, а при белите пробата трябва да става по-скоро с дъвчене.

В повечето случай пастата не се сервира точно ал денте, защото е повряла за минута-две в соса, което практически не само я е овкусява, но я и досварява. Това ми харесва. Не ми харесва да дъвча и по зъбите ми да се лепи полусварено тесто. Пък и за стомаха не е добре.

В крайна сметка всеки може да си я приготви по предпочитания начин и то само чрез опитване по време на варенето. А минутите за варене, обозначени на опаковката са по-скоро ориентировъчни. Времето може да варира в зависимост от вида и големината на пастата, количеството, което се вари, силата на огъня и ако помисля още малко, ще измисля още нещо.

Пастата на която се спрях е спагети със спанак (готов продукт), а сосът към нея е сос Алфредо. Към тях са добавени връхчета от аспержи и запечени орехи. Няколко капки орехово олио завършват композицията. Пастата е много вкусна, стига да си падаш по аспержи. А пък аспержите са толкова боготворени, че превъзнасянето по тях като към зеленчук от Луната ми идва малко в повече. Нищо, че са обявени за „кралят на зеленчуците“, а градинари на кралския двор са се грижели за тях целогодишно, за да могат персоните със синя кръв да му се наслаждават и да му създадат реноме, запазило се и до днес.  На мен, обаче не ми минават тия. Първият път, когато опитах аспержи очаквах да се случи нещо наистина запомнящо се, но уви, от безбройните възхваляващи го приказки си останах с едно голямо разочарование.

Аспержата, всъщност си е много добър обикновен зеленчук, но неговото присъствие на масата се ограничава от високата му цена (23-24 лв. за килограма). И като взема под внимание, че около 1/3 от него е негодна за консумация поради твърдите влакна, то разбирам, че нищо не разбирам от този зеленчук (явно). Нещо подобно се случва и с артишока. Скоро обаче видях в едни супермаркет възрастна жена да си избира артишоци по 4 лв. за брой и това ми дава добри надежди, че може и аспержи да си купи. Дали чете кулинарни блогове?

За алтернатива на аспержите си мисля, че пресен грах (отново зелено) ще се впише чудесно и тук се сещам за друга история. Някои твърдят, че даже са ме и учили, че сервираното ястие трябва да съдържа ако не всички, то поне основните цветове. Аз не съм съгласна. Защото смятам, че дори когато е в различни тоналности на един цвят, но сервирано с допълващи го елементи, които не е задължително да са ядливи и разбира се предпочитано вино, ястието може да разгърне своя потенциал, както вкусово, така и визуално в общата атмосфера.

Все пак рецептата е от книгата Art and Cook, а пастата е представена с релефно изображение на човешко лице (от спагети). Това какво идва да ни каже, все още го мисля, но ми се струва, че служи единствено да придаде смисъл на думичката „art“ от заглавието на книгата. Но по-добре да спра да пия вино и да философствам. Да се насладим на пастата в зелено! Добре де, и на още една чаша вино.

А, сетих се още нещо. В книгата, на раздела с паста, пише: „Готвенето е начин да изразим себе си. Рецептата е инструментът, с който може да го направим по-добре“.  Нека започнем! И нали запомни – ал денте, после още 2 минути в соса.

Спаначени спагети с аспержи, орехи и сметанов сос

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

  • 250 г спаначени спагети
  • 2 супени лъжици масло
  • 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
  • 150 мл готварска сметана
  • 80 г прясно настърган пармезан
  • 1 връзка зелени аспержи (450 г)
  • 60-80 г запечени орехи, едро нарязани
  • 1 супена лъжица орехово олио
  • сол и черен пипер

За тази рецепта са необходими само връхчетата на аспержите. След като се измият и подсушат от аспержите се отрязва горната 1/3. Останалата част от тях, след като бъде обелена, може да се използва за друга рецепта.

Връхчетата на аспержите се бланшират във вряща подсолена вода за около минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода за да се спре процесът на готвене. Отцеждат се добре и се оставят настрана.

Междувременно пастата се сварява във вряща подсолена вода за около 6-7 минути. Отцежда се.

Маслото и сметаната се загряват в дълбок и широк тиган. Добавят се чесънът и пармезанът. Разбъркват докато пармезанът се разтопи и сосът се сгъсти. Посолява се със сол (може да се пропусне, тъй като пармезана дава достатъчно) и черен пипер на вкус.

Към соса се добавят пастата и аспержите. Готвят се още 2 минути.

Пастата се сервира гореща, поръсена с орехови ядки и няколко капки орехово олио на порция.

12 коментара

  1. Отново вкусна рецепта, Йоана, особено с любимите ми аспержи! Скоро си хапнах „домашно отгледани“, а не от магазин невероятно вкусни и крехки! 🙂 Не били никак капризни за отглеждане, само че давали резултат след втората година. Също така в разговор с приятели, разбрах, че преди Девети септември, България е била страна, в която са се отглеждали и изнасяли аспержи за цяла Европа, след което са били обявени за „буржоазен“ зеленчук и произвеждането им е спряло по незнайни причини,
    Относно спагетите – наситен ли е на спанак вкусът им или?
    Хубав ден от мен! 🙂

    1. И аз съм попадала на такава информация. Защо не се отглеждат и сега? Всъщност, днес на пазара на Графа видях бг аспержи (поне така твърдяха) по 10 лв. за килограм или връзката е 5 лв. Оказва се, че винаги е имало там, само че аз съм минавала твърде късно, когато вече са свършили.

      Спаначените спагети, които приготвих нямат натрапчив вкус на спанак. Усеща се леко.

  2. Хем просто, хем уникално…довечере ще го изпробвам, защото точно едни аспержи чакат вече втори ден да им дойде ред. Благодаря ти за красивата рецепта…за пореден път 🙂

  3. Разбира се, намерих спаначените спагети едва след като вече бях купила лингуините с босилек и чесън и маалко спанак, но както и да е – страхотна рецепта.

  4. Йоана, една невероятна рецепта!!! Единственият ми проблем бяха аспержите, защото се опитах да мина „тънко“ и купих една връзка за 3.50, вместо да дам 7.50 и да ям…ами аспержи. За следващия път ще знам и няма да се стискам. Особено много ми хареса хрупкавото усещане на орехите, а маслото в сметаната май беше причината сметаново-пармезановият сос да се разпредели така добре върху пастата. Благодаря!!!

Коментирай