Какво ли пък да е това нещо? Не ми се ядат сладки, нито кейк. И пица не ми се яде, ни ризото. Какво ли друго мога да приготвя? Чудя се какво са правили нашите баби, освен разбира се вита баница и печена тиква с мляко. Но предпочитам да е лесно. За да може и на теб да ти е лесно. Заравям се в старите книги. Намирам чудати предложения. Хм, започва да ми става интересно.
От заглавията, обаче нищо не се разбира. Трябва да прочета рецептите от край до край. Например под „Тиква с мармалад“ се крие торта от сварена тиква с орехи и сладко от сини сливи. Прималиво, но не ми хрумва как ще се сервира подобаващо. Или пък „Комбус“, който представлява пюре от тиква и сушени плодове. Нещо подобно е и „Мангафиш“. Интересни имена, но не знам откъде идват. Има най-много предложения за тиква на фурна. Май и на теб ти е омръзнало това. Добре. Ще прегледам още някоя рецепта. Спирам се на тиквени питки. Очаквам да има тесто, втасване, разточване – нещо такова. Обаче няма. Следвам рецептата и получавам палачинково тесто, но с тиква. Започвам да пържа. Малки питки, средни питки, по-големи питки, тънки, дебели… нещо не е наред. Загарят бързо, не могат да се обърнат. Имат вид на поплесък. Че даже и по-зле. Спирам да пържа, изключвам котлона. Още една неадекватна рецепта. Малко съм тъжна.
Имам още смес. Чудя се какво да я правя. Помотвам се из кухнята. От време на време поглеждам несполучливото тесто. Да го изпека на кекс или мъфини? Не! Сладък киш с тиква? Ммм, не! Препрочитам рецептата. Пропорциите са спазени. Защо не се получават тогава тези питки? Питки?! Ще добавя още брашно. Включвам котлона. Олиото започва да цвърчи. Ще ги хапнем топли с мед.
Тиквени питки
Адаптирано от книгата Българска национална кухня
Тази закуска наподобява повече на тиганици, отколкото на питки, но реших да оставя заглавието от книгата. И са пухкави като американските палачинки.
Посочените дози са достатъчни за закуска на четиричленно семейство, че даже и за почерпка на съседските деца.
Продукти:
- 250 г сварена тиква
- 1 яйце от свободно отглеждани кокошки
- 200 мл прясно мляко
- 1 супена лъжица захар
- 1 щипка сол
- 1 супена лъжица ванилов екстракт
- 200 г брашно
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- олио за пържене
Тиквата се намачква с вилица докато стане на пюре. Към нея се добавя яйцето и се разбива добре. Добавят се захарта, солта, млякото и ванилията. Всичко се разбърква хубаво.
Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към тиквената смес. Трябва да се получи консистенция като на гъсто тесто за кекс.
Олиото се загрява в тефлонов тиган. Със супена лъжица се загребва от сместа и се пуска в нагорещеното олио. Пържи се от двете страни докато придобие златист цвят. Могат да се пържат по няколко питки наведнъж.
Изваждат се и се отцеждат върху кухненска хартия. Поръсват се с пудра захар или се сервират с мед или сладко.
Тези малки симпатични питчици идват съвсем навреме за закуска! Много приличат на тиганичките на баба ми, които напълно бях забравила! Ще пробвам твоите, може пък и не само на външен вид да напмнят на тях !:)
Изглеждат много апетитно! В старата кухня и традиции има толкова много уют…
Лелеле, страхотно!
Точно такова нещо исках
(писах ти в коментарите под рецептата за печени ябълки, ако си спомняш).
Вече имам план – днес ще сваря тиква и утре ще закусим както си му е реда
в събота сутрин! 🙂
Въпрос:
Ще се получат ли ако се запекат в тава върху хартия за печене?
Хич не обичам да пържа…
Лек ден и приятен уикенд. 🙂
Може да се получи нещо интересно. Опитай!
В случая пърженето не е толкова досадно. Стават бързо, а и в добре нагрята мазнина няма да поемат много от нея. Освен това ми хареса, че се получава хрупкава коричка и мека сърцевина. Най-добре се усещат докато са топли.
Чудесна идея с тиква. Изглеждат много вкусни.
Хм, точно си опекох тиква вчера, това изглежда много вкусно. Само че ме притеснява прясното мляко, ще станат много воднисти и колкото и брашно да му слагаш… ще стане същото което описваш с пърженето. Ще сложа кисело, мисля че ще се получи по-сполучлива консистенция. Ммм и канела ще им пасне добре.
О, да може да се добавят подправки според вкуса.
Сподели как са се получили с кисело мляко. Интересно ми е.
Страхотна рецепта! Обожавам тиква и това е една Различна идея от традиционните. Както винаги, си страхотно изобретателна! Поздравления!
Рецептата много ми допадна и тъй като имах тиква реших да пробвам. Към сместа добавих и канела и портокалова кора. Но ми станаха мн тестени питките 🙁 отвътре ми останаха тесто, може би на мн силно съм ги пържила и са се запържили само отвън :(…
Може и това да е – силно нагорещена мазнина. Но може да е и от брашното. Различните марки брашна и начина им на съхранение оказват влияние към това, какво количество течност поемат. Грамажът, който съм дала е ориентир, но имай едно на ум да го добавяш постепенно докато се получи желаната смес. А тя в моя случай беше малко по-гъста от обикновено тесто за кекс.
Големината на яйцата и вида на тиквата също могат да окажат значение.
Тази рецепта, колкото и лесно да звучи се оказа капризна. Потвърди го първоначалния ми опит, при който тестото беше много течно и след добавяне на малко брашно се получиха добри питки. Ако бях добавила още лъжица-две брашно вероятно нямаше да се получи много добре.
Йоана, кога ще издадеш книга? Ти имаш толкова талант. И да готвиш, но и да пишеш и да запалваш хората. Искам да си имам рецептите на хартия, какво ще правя, ако изчезнат от тук някой ден?!? Ако се изпринтират, няма да е същото, на книга ще страхотно!
А за тази рецепта, получи ми се страхотно, от раз, използвах за тиква бебешко пюре. И пърженето също си е супер, защото мисля че не е онова пържене от едно време с много мазнина, а с тефлоновия тиган може дори с няколко капки олио да се изпекат.
Книгата – скоро! Но все с нови и непоказвани досега рецепти, защото не виждам смисъл да пренапиша блога си, макар и в друга форма.
Не се бой за рецептите в блога. Те винаги ще си стоят тук. 🙂
И браво за импровизацията с тиганиците! 🙂
Еха колко се радвам! Дали стари или нови рецепти, това е твое и редакторско решение навярно, аз все ще си купя книгата! Стискам палци да стане бързо.
На тази рецепта й се каня откакто си я публикувала, Йоана… От тогава в живота ми се случиха куп промени, домакинствах в различни кухни и формати, но всяка есен се намислях, че ще пробвам бухтите, и така до тази, когато опитах, повторих и вече и споделям 🙂
В моята версия млякото беше кисело, а предварително нагрятото – фурна 🙂 Станаха прекрасни, изключително са бързи и лесни, и, поради по-скоро неутралния си вкус (не ръся с пудра захар) носят и сирене, и мед, и шипков мармалад (особено насипан в шуплите на бухтичките 🙂 )
Благодаря ти за идеите и за провокирането на творческото мислене!
Рал, благодаря че сподели твоята версия. Ще ми се и аз да пробвам във фурната.