Сега ще ти говоря за един мой много любим и лесен (повтарям – лесен) сладкиш, който обикновено приготвям точно в този сезон, точно по време на пости. И за друго ще ти говоря. Навярно си срещал този сладкиш в много от старите кулинарни книги. И навярно не му се радваш особено, заради наличието на грис. Най-често причисляван към онези храни, които – решено – никога повече няма да опиташ. Всички го свързват с едно – детската градина. Не ми се слуша/чете повече за тази детска градина. Само аз ли не съм била насилвана да ям каша от грис или просто всичко съм си изяждала без принуда? Не си спомням. Но за мен пшениченият грис е храна като всяка друга и в никакъв случай не я асоциирам с каша. Грисът може да влезе в състава на много десерти и ястия и безспорно, ако преглътнеш лошите спомени, то ще го преоткриеш в друга светлина.
Ето например тази халва от грис, която забелязвам, много хора като видят за какво става въпрос, казват: „Аз не обичам това!“ Защо? Опита ли го? Да, ама хайвер от грис ядеш, нали? Или пак не го обичаш? Както и да е. При всички положения няма да те карам да ядеш каша. След като приготвих супата от кнедли с телешки бульон си припомних, че когато едно нещо е сервирано с друго нещо по подходящ начин, то може да бъде вкусно. В случая с десертите тези неща са комбинация от продукти, така подбрани, че да ти заговорят. Да оставят хубав спомен на небцето. Досещам се за един такъв гръцки сладкиш, толкова ароматен и толкова вкусен, че преди да изядеш първото парче се оглеждаш за второ. Нищо, че в крема му има грис.
Пшеничения грис е неизменна съставка за домашната прясна паста, както и в много зеленчукови и постни кюфтета.
Пшеничения грис може да бъде и съставка на лесен и вкусен десерт, решен от есента и вдъхновението, която тя води. И май стана време да ти говоря за въпросния сладкиш. В него няма какво да се сбърка. Това един от малкото десерти, в които пропорциите и грамажите не са фатални. И дори тези, които нямат кухненска везна (веднага да си купиш), могат да го приготвят без да се притесняват за резултата. Този сладкиш също така търпи и импровизации, както с плодовете и ядките, така и с подправките. Но дори се замислих за онези, които наистина не понасят мисълта за грис. Сменете я с оризово брашно.
Класическата рецепта за този сладкиш е с ябълки. Но когато отидох на пазара да купя малко ябълки, грабнах и две дюли, малко стафиди и сушени кайсии. Междувременно се обадих на баща ми да изчисти лешници (все се измъквам от тази досадна задача) и вече разполагах с част от основните продукти за десерта. Самия десерт е решен напълно и категорично в рустик стил. Абе направо да си го кажа – домашен. Това не ми попречи да използвам от новото Божоле (розе) в тестото за хрупкавия топинг. Междувременно си налях от виното…
Постен сладкиш с ябълки и дюли
Продукти:
- 1 кг ябълки, настъргани на едро ренде
- 500 г дюли, настъргани на едро ренде
- 100 г стафиди
- 100 г сушени кайсии, нарязани на ситно
- 200 г едро счукани сурови лешници
- 1/2 чаена лъжица канела
- 1 супена лъжица ванилов екстракт
- 150 г пшеничен грис
- 200 г захар
- 120 г брашно
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- олио за намазване на тавата
- пудра захар за поръсване
За хрупкавия топинг:
- 50 мл олио
- 50 мл ароматно бяло вино или розе
- 150 г брашно
Ябълките и дюлите се смесват. Оставят се настрана.
Смесват се стафидите, сушените кайсии, лешниците, канелата и ванилията. Оставят се настрана.
Отделно се смесват пшениченият грис, захарта, брашното и бакпулверът.
Тава с приблизителни размери 30×20 см. се намазва обилно с олио. Отделните съставки се подреждат в тавата в следния ред: 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове.
От продуктите за топинга се замесва тесто. Настъргва се с едро ренде върху сладкиша.
Сладкишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 35-40 минути или докато придобие златист цвят на повърхността. След като се извади от фурната се поръсва с пудра захар. Оставя се да се охлади и се нарязва.
Чудесно! Скоро приготвих подобен сладкиш, но вместо дюли добавих ароматно грозде, а топингът беше без вино, за съжаление.
Благодаря за рецептата!
Чудесен начин да превъзмогнеш прехода към зимата. Мерси за рецептата.
И мен не са ме карали да ям каша с грис 🙂
Но виж, за маслините голям тормоз преживях и дълги години твърдях, че не ги обичам, след което в един момент просто се престраших да опитам и осъзнах колко много съм изгубила.
Сладкиша изглежда страшно вкусен, много обичам такива, които изглеждат в рустик (домашен) стил, направо ти иде да грабнеш лъжицата и да хапваш директно от тавата 🙂
Поредното изкушение. Благодаря!
Този сладкиш наистина си е класика. Когато моята баба го прави (макар и без топинг или сушени плодове) става безкрайно фино и вкусно, а когато аз опитах се получи една насипна маса. Тя после ме осветли, че е важно добре да престои преди да се изяде, по възможност един ден – така сладкишът става добре оформен при нарязване и вкусовете се преливат един в друг и се насищат.
Не опитвала този сладкиш, но изглежда изключително примамливо и точно по мой вкус (т.е без с малко тесто и мнооооооооооого плодове:)))) Мисля да го направя още днес. Благодаря за хубавото предложение!
Йоана много си сладка 😉
Aз не разбирам, аз само дегустирам и ви гарантирам „вьлшебен вкус“.
Здравейте, Йоана! Аз съм голям (и в буквалния смисъл) почитател на вкусната храна. Затова блогът много ми допадна. Хареса ми и тази рецепта и неперменно ще я опитам при първа възможност, защото и аз спазвам постите. Намерих и много други неща, които ми допаднаха, а рубриката „Кое откъде?“ е направо безценна. Благодаря! Аз също искам да съм полезна, на Вас и на феновете на блога. На бул. „Стефан Стамболов“ № 16 или 18 има едно малко магазинче, от което могат да се купят всевъзможни метални формички за печене (включително рингове от всички размери) и накрайници за щприцоване. Намира се между „Тодор Александров“ и „Пиротска“, от дясната страна в посока Женски пазар.
Здравей Свети, благодаря ти за полезната информация.
Аз често пазарувам от този магазин. Собственика сам изработва повечето неща от френска ламарина (каквото и да значи това), която според него е много качествена. Въпреки че ако не се поддържа правилно може да ръждяса. Така че подсушавайте добре след измиване. 🙂
Здравей Йоана, вече няколко пъти съм казвала, че много харесвам блога ти, особено много самия разказ, дори някога се дрразня, че няма нещо ново .когато сядам пред компютъра. Няколко пъти започвам да пиша за нещо и после го изтривам ,а именно, че обръщението – ти- [сега ще ти говоря…]аз лично го намирам неуместно, не съм и за -вие-, а просто без обръщение. Интересува ме твоето мнение, ако желаеш да го споделиш разбира се.
Много приятен ден .
Здравей Мария,
Обръщам се към теб, читателя, който стоиш пред компютъра и четеш тази статия. Мога да пиша в множествено число, като се обръщам към всички вас, но когато ти четеш блога, сме само аз и ти. 🙂 Показвам приятелско, лично отношение.
Понякога използвам „вие“, като се обръщам към аудиторията като цяло.
Това е аргумента ми. 🙂
Благодаря за отговора,
така си мислех и аз, и го приемам така, единствено в случая ²… Навярно си срещал този сладкиш в….² не се получава, защото има и четящи жени все пак. Освен ако не се обръщаш само към другия пол.(последното е шега)
Поздрави.
Извинявам се за кавичките.
Сега се замислих как да избегна това и същевременно да се обръщам като към приятел и стана сложно. 🙂
Привет Йоана:)
Моят братовчед все повтаряше: „Не искам на градина, там постоянно ни дават ГРЕС“ :):):):):):):):):):)
Аз обожавам грис и то най-простичък , с мляко:)
Определено твоето предложение ми възбуди апетита, и то пак по никое време:):):)
Поздрав най-сърдечен от мен:)
Много добре ми се получи сладкишчето. Истинска калорийна бомба е обаче:))
Сладкиша стана бомба, обаче много по-бавно стана печенето. Пуснах го на 180 градуса и хайде да стане златисто, ама не става, и така на петдесетата минута го усилих, даже го пуснах на грил и след 15 вече имаше златист цвят. Не знам аз ли обърках нещо, фурната ми ли не пече както трябва, но отида час и 15 вместо 35-40 минути.
Много вкусно предложение, сега попадам на него и непременно в най-скоро време ще го изпробвам. Благодаря за вдъхновението 🙂
И на мен вече над час ми се пече:-( А и нещо тестото не ми изглежда добре, виждат се и белите зрънца грис, а имах такова желание да ми се получи, защото е точно по мой вкус, а и плодовете са ми домашни…:-(
Зрънцата грис ще си личат при всички положения. Те омекват от плодовете, от които идва сочността на сладкиша.
Колкото по-дълго се готви, толкова повече влагата се изпарява и вероятността да изсъхне е голяма. Може да се включи вентилатор в края на печенето за да придобие хрупкава коричка отгоре.
Не отричам, че времето за печене може да варира в зависимост от фурната.
Наистина, поизсъхна, но по-скоро аз не се справих с фурната:-) Иначе е много хубав и ще се постарая повече другия път.
Привет, Йоана! Благодаря за чудесната рецепта и удоволствието от посещенията на страницата ти! Сладкиша ми се получи чудесен и на вид, и на вкус и се одобри от цялото семейство. Само да си призная, че не го направих съвсем постен и от страх да не стане сух /дюлите ми не бяха много сочни/ добавих и прясно мляко, а в топинга масло. Сега виждам че съм пропуснала пудрата захар. Благодаря още веднъж за споделената рецепта и се надявам и другите рецепти, които съм си набелязала от твоя блог да осъществя с подобен успех! Пепи
Момичета, извинявам се, обяснете ми какво означава „хрупкав топинг“?
Топинг е нещо, което се слага отгоре върху храната. Може да бъде върху кекс, мъфини, бисквити, тесто (пица, например) и т.н.
Топингът може да бъде приготвен от много храни и има общо значение за нещо, което се поръсва върху готовото за печене изделие и върху вече изпеченото изделие.
При десертите топинг може да бъде крем, ядки или смес от различни хранителни продукти поставени върху готов десерт или поръсени върху него преди да се изпече.
В случая топинга (нещото, което се поръсва отгоре) е смес от брашно и мазнина, в които се добавят и вино за аромат. (В случай, че десерта не се приготвя в постен вариант вместо олио може да се добави масло.) Това сурово тесто се разтрошава с пръсти върху десерта. При печенето става хрупкаво и се зачервява приятно.
Извинявайте, Йоанна, моля да направите рубрика лесни ястия т.е. лесни за приготвяне. Няма нищо по-ценно от практичността особено ако си съвременна заета жена с желание да ядеш както и близките ти домашно приготвена храна. Предварително ви благодаря!
Ани
Рубриката за лесни, достъпни и познати ястия и десерти е „Йоана на Земята“. Също лесни, но понякога по-нестандартни рецепти има във всички категории.
Здравей Йоана, според теб с царевичен грис ще се получили десерта?
Хубав ден
Мисля, че ще се получи. Ще има вкус на царевица. Ако решиш да опиташ, ще се радвам да споделиш после.
Здравей Йоана, направих го с царевичен грис и се получи много вкусен.
Благодаря за рецептите, които споделяш с нас. Всичко, което съм сготвила по троя рецепта е било много вкусно
Благодаря! 🙂
Фантастичен сладкиш,поздравления и благодарност,че го споделяш с нас.
Правих го вече няколко пъти и винаги ми се получава чудесно 🙂
Здравейте Йоана, би ли могло да се добави и тиква? Или вместо ябълки да се сложи тиква?
Може. Ще стане много добре да се добави самостоятелно или в комбинация с ябълка и/или дюля.
Много вкусен сладкиш – изпробвано! В 23 часа снощи, поради липса на търпение :). Днес ще е още по-добър със сигурност. Тъкмо се бях отчаяла, че няма кой да ми яде сладкото от дюли. Защото по пътя за работа намерих едно дърво, и как да ги оставя да си гнят тези прекрасни дюли… За аромата говоря. За готвенето мислех, че са много трудни, но се оказва, че и това не е вярно. Просто трябва да се опита. Както ни учи „нашата“ прекрасна Йоана.
Вместо вино използвах лимончело – става! Само този номер с рендосването не можах да го направя, знам какво се целеше, но може би тестото бе много меко?
Скъпа Теди, мама донесе една едра дюля – 400 гр! – от вилиджа и хубави ябълки. Попаднах на рецептата на Йоана, която с радост ще опитам, звучи страхотно. Относно топинга – следващия път или добавете още 30 гр. брашно / за твърдост /, или, опитайте да сложите в камерата – максимум 20 мин. При силно охлаждане / не замразяване / става твърдо и се поддава на обработка с ренде. Надявам се да помогна и съветът да подейства. Успехи!
Прекрасен сладкиш за предстоящата Бъдни вечер. В топинга сложих кокосово масло вместо олио. Тавичката ми (20на 30см) се напълни съвсем догоре и се притеснявах дали няма да има поражения във фурната, но всичко си беше наред.
Весели, светли и топли празници! Много здраве на теб и всички обичани от теб хора! Продължавай все така да ни вдъхновяваш и радваш с изкуството си!
Здравейте, а дали брашното не може да се замести с бадемово? Благодаря!
Мисля, че ще се получи добре. Може да добавите и 1-2 супени лъжици царевично нишесте към него, за да обере влагата от плодовете, макар че и грисът ще се справи с това.
Страхотен сладкиш! Години наред го правя! Толкова аромат има, гали сетивата!