Йоана на Земята – Хайвер от грис с домашна майонеза

Напомняй ми по-често, какво съм писала и обещала, защото забравям. Факт е. От един ангажимент, на друг, после трети и накрая в тефтера ми, само аз си разбирам, какво съм писала. Остава и за това да си водя бележки и ще имам вече 5-ти тефтер за записки. А може би трябва да го направя, защото не искам да те разочаровам.

Прегледах и в един друг тефтер, в който баба ми е написала избрани от нея рецепти. Сигурно има защо и сигурно всички са хубави. В него преобладават десертите и затова е озаглавен така: „Папка за сладки на Йоана…“,  написани са и трите ми инициала. Когато баба многократно е изпробвала дадена рецепта, това е отбелязано като: „много хубаво“, а когато става въпрос за торта или по-засукан десерт, пише: „сполучливо“. Под всяка рецепта има забележки от баба, с какво мога да заменя някой продукт или много описателни подробности за технологията на приготвяне.

Но най ме изкефи листата с цитирам: „полезни съвети“. Тук баба включва съвет от това да не пържа лука, а да го задушавам, защото иначе боли коремчето и може да се получи язва, минава през разни пинизи, как да направя „звездички“ в супата от олио и завършва със съвети за чисто бяло пране, пак цитирам: „като пуканка“. Страшна е баба!

Баба е наблегнала на по-непретенциозни и евтини рецепти. По нейно време, фалшивият хайвер сигурно е бил хит, докато сега по-скоро е консумиран и ценен от вегетарианци. Фалшивият хайвер, приготвен от грис с майонеза е моят първи избор от този тефтер. Рецептата е изключително лесна и достъпна. Но вместо да купя готова майонеза (не съм го правила от години), приготвих такава вкъщи, както баба ми е описала. Използвах миксер, който си мисля по-често се среща в домакинствата, отколкото пасатор или кухненски робот. Използвах и домашни яйца, които баба ми даде от кокошките, които отглежда.

Хайверът от грис може да се консумира не само като предястие, мезе или намазан на филийка. Той може да бъде част от вегетарианско меню, като с него с напълнят тарталети или зеленчуци. Или пък да съпровожда печена риба, а защо не и с тортила или наан. Решенията за употребата му са много.

И да не съм видяла намусени физиономии. 🙂

Хайвер от грис с домашна майонеза

За майонезата:

От посочените количества се получава 110 грама майонеза.

  • 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
  • 1 супена лъжица лимонов сок
  • 100 мл олио
  • сол

Жълтъците се смесват с лимоновия сок и се разбиват с миксер. По малко, на много тънка струйка или почти на капки се добавя олиото, като разбиването с миксера продължава. Тук е необходимо единствено търпение.

Когато цялото олио е добавено, сместа ще се сгъсти и ще се получи вкусна, кремообразна и жълта майонеза. Посолява се на вкус.

За хайвера от грис:

От посочените дози се получава 600 грама хайвер от грис.

  • 100 г  пшеничен грис
  • 500 мл вода
  • цялото количество майонеза (от горната рецепта)
  • сокът от 1/2 лимон
  • сол

Водата и грисът се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват докато сместа заври. Вари се 3-4 минути, отново с непрекъснато бъркане докато се сгъсти.

В сместа трябва да остават отчетливи ивици при разбъркването. Маха се от огъня, посолява се на вкус и се оставя за 10 минути да се охлади леко.

Към тази смес се добавят майонезата и лимоновият сок. Разбърква се добре и се посолява със сол, ако има нужда.

И по съвет на баба:

35 коментара

  1. Много хубава, лесна, вкусна и обична рецепта, благодаря, че ми я припоняш! Преди време я приготвях често. А домашната майонеза още не съм правила, но ще опитам. Благодаря

  2. Оооо, Йоана, как нахлуха мили спомени в главата ми от твоя пост!!
    Като студентка живеех на квартира с една моя приятелка, Дида. Когато се завръщахме от вкъщи някоя неделна вечер, всяка от нас носеше съкровища-вкуснотии, приготвени от нашите майки:) Моят специалитет беше печени сини сливи с орехи и канела и/или нежни тънки кисели краставички-туршия, а Дидиния специалитет – кекс и/или домашен грис хайвер! (нещо сладичко, нещо соленичко:)) Зарязвахме другите багажи и сядахме да си хапнем и да си разкажем новините…Този хайвер беше наистина вълшебен на вкус! По-късно майката на Дида ме научи да го правя. Технологията беше по-друга, ще си позволя да ти я кажа, не го приемай като съвет. Сухият грис се сипва на тънка струйка във врящата посолена вода, като се бърка много енергично да не се образуват бучици.. намалява се малко котлона и се бърка докато се сгъсти. Оставя се да се охлади напълно, до стайна температура. Майонезата не я правехме отделно. Към гриса се прибавят последователно 2 цели яйца , после на тънка струйка олиото и лимоновия сок, като се разбива непрекъснато с миксера. Грисът става пухкав и лек и увеличава малко обема си. Прибавяхме и сока от една глава червен лук, настърган на най-ситното ренде. От него се получва един по-пикантен, леко горчив привкус.
    Между другото, този грис хайвер върви много и с кисели краставички 😉
    А баба ти наистина е страшна с описанията на тънкостите и съветите! Много мило, че си снимала записките й!
    Благодаря ти, Йоана, за хубавата рецепта и припомнянето!

    1. О, да. Варианта с лук си го спомням. Мама приготвяше този хайвер от грис с добавка от настъргана глава лук. Наистина придава по-пикантен вкус.
      На мен много ми харесва и обичам да го мажа на филийка. 🙂

  3. Благодаря за припомнянето – отдавна не съм го правила, но днес ще го. 🙂 Много ще ми е полезен и номерът с предварителното смесване на водата с гриса – не го знаех, понеже с другия, на galika , все докарвам на бучки. 😳

  4. Йоана днсе разглеждах сайта-zdravosloven.com и там имаше снимки от твоя блог,към рецепти от друг автор,мисля че не е коректно да се използва нещо наготово,но пък е възможно да има твоето позволение

    1. Уф, тези кражби нямат край. Автора използвал моите снимки е един от администраторите на сайта.
      Благодаря за информацията. Ще се заема.

  5. направо ми се прихапва, майонеза не съм яла от …..незнам вече кога , но тази рецепта ме изкушава. Много ми харесва простотата в нея и …абе лакомникът в мен е събуден

  6. Здравей, Йоана! Страхотно е да ровиш в бабините тетрадки. И аз редовно го практикувам и винаги резултатът е впечатляващ. А иначе тази много вкусна и лесна разядка май си е от нашия край. В къщи обикновено я приготвяме зимата, но слагаме и малко стар лук, нараязан много наситно или рендосан.
    Поздрави!

  7. Жалко, че не съм наследила нищо от моите баби… Била съм прекалено малка, когато са починали. Сега с удоволствие следя твоята рубрика от бабините тефтери. Не съм правила хайвер от грис, но определено мисля да пробвам твоята рецепта!

  8. Ех, Йоана, да отвориш твоя блог понякога е като да се върнеш вкъщи. И да усетиш отдавна забравени вкусове, като този например. Благодаря ти за този пост, много ме зарадва! Толкова е сладък бабиния тефтер със всичките забележки 🙂

    p.с. Незнам как е при другите, но домашно направената майонеза за мен е един персонален кулинарен кошмар. Никога не ми се е получавала, дали ще я правя с миксер или на ръка, или в дървено хаванче, все едно. Както и да бъркам или добавям мазнината, накрая получавам два пласта – първия (долен) са жълтъците мътни и и зеленикави от зехтина, а втория болшенството зехтин, мътен от жълтъците. Бляк. Като видях твоята пухкава майонеза, направо завидях…

    1. Аз от 2-3 годни правя майонеза и още от първия опит не съм имала проблеми.. Не знам на какво може да се дължат. Нямам даже и миксер, само 1 елементарен пасатор, та с него.
      Всъщност рецептата, която видях и изпробвах е за „ali oli’ – чеснов сос от каталунската кухня, но като го направих, се оказа, че си е просто чеснова майонеза 🙂 Обичам силните и пикантни вкусове, в резултат на което рецептата е следната:
      Мятам в купата за пасатора /задължително суха/ няколко скилидки чесън /крайният обем е колкото кутия маргарин 500 г – преценете с колко чесън ще ви е вкусно/. Посолявам и пасирам лекинко. Добавям 2 жълтъка и сока на половин или цял лимон. Моят вкус иска много чесън и цял лимон 🙂 Пак пасирам, понеже чесънът като е по-малко не се разбива добре, а сега с повечето съставки всичко си става както му е ред. Получава се сравнително рядка консистенция с белезникаво-жълта пяна отгоре. С непрекъснато разбиване доливам олиото, майонезата постепенно се уплътнява и сгъстява. Спирам с доливането на олио когато ми хареса консистенцията. За ориентир – някъде м/у 300 и 500 мл поема.
      Ползвам я като сосче към риба на скара , за овкусяване на паста, картофена салата или просто намазана на филийка. Ням-ням 🙂

    2. Катя, не знам каква е вероятността да видиш коментара ми, тъй като рецептата е публикувана доста отдавна, но – все пак.
      От години не ползвам купешка майонеза, а правя у дома млечна майонеза. В тясна висока купа за миксер (от 1 л.) сипвам 1 част прясно мляко, 2 части олио и 1-2 с. л. лимонов сок – количеството зависи от това колко кисело обичаш. Слагам на миксера накрайника за пасиране (с нож като на кафемелачка), потопявам го на дъното на купата и го включвам. Бия около 1 минута – може да се правят леки кръгове, за да се „засмуче“ олиото, изплувало встрани. След като майонезата се е „захванала“ добре, миксерът се изтегля бавно нагоре. Оттук нататък овкусяването е въпрос на лични предпочитания – сол, горчица, чесън на прах; може да се сложи и кисело мляко, за да стане по-лека.
      Честно казано, не съм пробвала да направя по този начин майонеза с яйца, но си струва да се опита…

    3. Скоро и аз приготвих (за първи път) такава млечна майонеза и наистина е добра, по-лека от яйчната. Става за тези, които искат да избегнат жълтъците, но пък разбира се има разлика във вкуса. Все пак и при двата варианта има риск от несполучлив опит.
      Йова, благодаря, че сподели рецептата си.

  9. И аз досега си мислех, че домашната майонеза може да стане само с пасатор, а толкова я обичам. В този случай майка ми я прави с цели яйца. Но сега ще пробвам само с жълтъжите и то с миксера, дано се получи.

    Имаме нужда от такива малки готварски тайни, които всеки си мисли, че знае, а са полезни на много хора. Благодаря.

  10. Направих майонеза и със зехтин. Получи се добра консистенция със зеленикав цвят. Но вкусът на зехтин е много натрапчив. Предпочитам да приготвям майонезата със слънчогледово олио.

  11. Аз не съм голям фен на хайвер, но честно да имат само сьомга хайвер на сушата. Това изглежда като вкусна разпространението струва да се опита с пресни корички хляб.

  12. Мисля,че повече мъже трябва да се включват ….в така добре приготвената трибуна на този Блог
    ….

  13. Така ще помогнем на Авторката да е все така свежа….и опърничава спрямо конвинционалната кулинарна „пръжка“….

  14. съжалявам за правописа ……….ако някой се смущава да приеме мойте извинения!

  15. Здравей, Йоана
    много хубава рецепта, но много с изненадах като видях как си пишеш рецептите, хаха, по същия начин както и аз, явно таланта и въображението ти се проявява навсякъде.Поздравление за невероятните изкушения, които ни предлагаш!

  16. Към гриста слагам чаена лъжичка червен пипер докато я варя,цветът става като на истински тарама хайвер .Пробвай !

  17. Еееее,много сладко.Колко мило си описала всичко.Твоя блог Йоана е много приятно място да избягаш от ежедневието.Благодаря.

  18. Аз по рецепта от моята баба слагам салца на края, сигурно навремето лимоните не са били в ежедневната кухня както са сега. Цветът на хайвера придобива оранжев цвят и винаги е бил на почит при моите гости. Докато е леко топъл гриса, слагам ситно нарязан стар лук, а и салцата, докато е топъл гриса, майонезата след това, саморъчно приготвена или готова, но без горчица, някои готово приготвени майонези имат в състава си и горчица. А рецептите на Йоана са наистина един миг от миналото и затова са ми ценни. Става традиция да се поддържа традицията и това много ми харесва! Благодаря!

  19. Ако позволите и аз да се включа с една модификация на грис-хайвера,който правеше майка ми,лека й пръст и аз сега доста успешно правя също.Всичките ми гости го харесват и ме питат за рецептата и впоследствие все не им се получавало,незнайно защо.Може би един път трябва да види човек как се прави и после става лесно,защото си има някои тънкости,най-ве4е в майнезата./с купената изобщо не става същото/
    И така – в тенджера наливам 3 ч.ч. вода + 1 с.л. сол.Това завира.През това време отделно смесвам
    1 ч.ч. грис+ ч.ч.вода.Разбърквам .Като заври онова нещо прибавям изведнъж гриста и започвам да бъркам интензивно,то бълбука,пръска,но може и да се намали котлона.Като започне да се отделя от стените на тенджерата,значи е готово.Оставям да изстине до хладко.
    МАЙОНЕЗА : 3 жълтъка се сипват в купа за миксер.
    ВАЖНО : Ръцете,яйцата,купата,бъркалките на миксера трябва да са абсолютно сухи,една капчица вода от някъде да попадне и всичко отива по дяволите.Та сложихме жълтъците,започваме да бъркаме на висока степен с миксера ,докато малко станат пухкави,след това някой помощник /мъж,дете :)/ идва и започва капка по капка да сипва олио,през това време вие бъркате /със зехтин не съм пробвала,колежката по-горе може би затова не е имала успех,заради зехтина,незнам /Още на няколко капки то си проли4ава дали ще стане работата или не,ако се разводни изведнъж и по4не да пръска по стените ,зна4и може да се откажете и да вземете други жълтъци,друга купа и т.н. Ако започне да става гъстичко,значи всичко е наред и може да почнете по-бързичко да слагате олиото.Аз нямам доза за олиото,правя на око ,но идва един момент ,когато се сгъстява пове4ко,по4ва да се пръска по стените и да поизбелява леко сместта,това показва,4е трябва да спрете с олиото.
    Така-майонезата е готова.Изсипвам я в гриста,след това настъргвам една средно голяма към малка глава лук на ситното ренде /ако е много лукът горчи/,изцеждам сока на един лимон ,пак средно голям и тези две неща ги сипвам пак към гриста и се почва едно мъчително бъркане с миксера,че някога подпушва чак 🙂 ,но трябва да е много добре разбито.
    На филийка с маслинки или луканчица,за мезе украсено пак с маслинки – чудна работа.Но го приготвям само зимно време,когато е студено и само със сигурни яйца.
    Успех от мен !

    1. Аз съм правила майонеза със зехтин и се получи на консистенция.

  20. Йова, много благодаря за рецептата за млечна майонеза! Бременна съм и се налага да избягвам каквито и да е сурови яйца, а твоят пост веднага ми навява: чеснов сос, чеснов сос, чеснов сос… 😀

  21. Много хубава рецепта. Ще я пробвам и аз. Само не знам защо толкова се изтезавате с тая майонеза- навремето вуйна ми я правеше, на майка ми все се пресичаше, та затова вуйна ми беше майсторката- на нея се получаваше – та топло трябвало да е, та олиото затоплено, та по-малко да се сипва, енергично да се бърка и т.н. И като не стане нерви само. Но в годините на моето детство майонеза в магазините рядко се намираше и това беше решението като искаш да направиш нещо с майонеза. Когато се омъжих пробвах и аз да направя, но не ми се получи и се отказах- вече се намираше по магазините и беше по-лесно. И в един момент същата тая вуйна ми даде нова рецепта за майонеза, която използвам и до ден днешен и домашните я мажат по филиите и ядат. Та рецептата е следната- буркан тип „Омния“ – 4 цели яйца, олио 1 пръст под гърлото на буркана (аз понякога добавям олио като видя, че ми е по-рядка майонезата), 1к.л. сол и 1 к.л. лимонена киселина. Това е оригиналната рецепта. Аз обаче добавям чесън на прах, малко индийско орехче, малко мащерка. Можете да я овкусите с каквото предпочитате. Слагам пасатора на дъното на буркана и включвам. Полека изтеглям пасатора нагоре. И опала майонезата е готова. Ако някъде видя по стените на буркана, че е останало от олиото пак връщам пасатора надолу в буркана и разбивам. Само да отбележа- всички продукти трябва да са със стайна температура. Правила съм опита – яйцата от хладилника, олиото от мазето – не се получава хубава майонеза. Така вече 25 години си я правя и не ходим до магазина за майонеза, но пък филиите са дебело намазани винаги.

  22. За моя голяма изненада майонезата се получи от първия път, но никой вкъщи не я хареса на вкус, включително и аз 🙁 – доста е различна от тази, която купуваме от магазина. Но следващия път ще пробвам с чесън и ще намаля лимона…предполагам че така повече ще ни хареса!!! 🙂

  23. Ако добавиш настъргана главичка лук ще стане като истинския хайвер (в него се добавя този зеленчук). 😉

Коментирай