Ето ме! Отново съм тук след кратко отсъствие с много идеи за кулинарни вълшебства. Ваканцията в Атина беше много… гореща. Хич не ми се оплаквай, че тук е топло. Да, топло е, но там на юг е като в пещ. Последният ден, който бях в Атина температурите достигнаха 43 градуса и без климатик в къщи трудно се издържа. Единственото решение е да стоиш потопен в морето цял ден (с шапка на главата) или да си направиш разходка до новооткрития музей, намиращ се под Акропола. Най-близката спирка до там с метрото се нарича Акрополи.
В музея е хладно, разглеждаш разни камъчки и мно-ого стари предмети, а на места под краката ти има стъклен под, от където се виждат разкопки под земята.
В кафето на музея цените са „народни“, което много ме учуди. Например кафе, фрапе или чаша вино са все по 2 евро за разлика от другите места в околността, където достигат до 5-6 евро. А между другото входът за музея до края на 2009-та година е 1 евро. След това вероятно ще бъде 5 – казаха от рецепцията.
За други забележителности като Акропола, Пантеона, хълма Люкавито няма да ти говоря, защото те си стоят там от памтивека, чувал си за тях и вероятно си ги виждал. Все пак ако искаш да погледаш снимки отиди във Flickr.
Багажа ми на връщане тежеше много повече, отколкото на отиване. Измежду новите дрешки и обувки се скатава и кулинарна книга със съвременна гръцка кухня, сувенири за приятели, подправки, от които най-се радвам на мастиха-та (μαστίχα) и на водата от портокалови цветове.
Последната се използва много в средиземноморската кухня. Имам много рецепти в които присъства – предимно сладкиши, но не съм имала шанса да ги приготвя поради липсата на тази вода.
Водата от портокалови цветове на гръцки се нарича антóнеро (ανθόνερο) от думите άνθος - цвят и νερό - вода. След кратък разговор с продавачката се оказа, че се приготвя от тичинките на портокаловия цвят. Има приложение като нашата розова вода – може да се използва за козметични цели или в сладкиши. Намира се както на рафтовете с подправки в супермаркета, така и на козметичните щандове или в аптеките. Докато отварях нетърпеливо капачката на шишенцето очаквах да помириша свеж портокалов аромат. Каква илюзия? Водата миреше по-скоро на лекарство. Стори ми се много странно, но и любопитно какво ще стане, като се приложи в кулинарията. Скоро ще разбера.
Не се съмняваш, че гръцката кухня ще има предимство тези дни, нали? Но всичко с времето му. Няма да ти разказвам всичко наведнъж, но сега ще те запозная с един типично гръцки десерт, който обещах да приготвя.
Галактопурико или галактобюреко (γαλακτομπούρεκο) означава млечна баница (от γάλα – мляко) и се приготвя от кори за баница между които има крем от мляко, яйца и грис. След като се опече се залива с гъст захарен сироп с аромат на канела, портокал и лимон. Приготвя се лесно, но има малка подробност. Гърците използват много ситен грис за тази рецепта. В магазините им има две категории пшеничен грис – ситен и едър. Едрият се намира по-често у нас, но смятам, че няма да има проблем да се използва за тази рецепта. Единствено текстурата на крема ще бъде малко по – гранулирана.
Десерта е прекрасен с чаша кафе или пресен портокалов сок. Имах възможност да си изцеждам сок в къщи, за това си купувах портокали от кварталният пазар. Има няколко сорта, за това трябва да се пита кои са за ядене и кои за изцеждане (с времето се познават). Тези за сок са много сочни, сладки и с тънка кора.
Рецептата, която описвам по-долу е за голяма тава – 36×25 см. В Гърция, обикновено големите семейства (от бабата до внучето) живеят заедно в големи къщи и се готви в големи количества, да има за всички. Голяма работа са тези гърци! Но продуктите лесно могат да се редуцират на половина за по-малко количество.
Галактопурико
Продукти:
- 1 пакет кори за баница
- 2 л. прясно мляко
- 600 гр. захар
- 200 гр. ситен пшеничен грис
- 8 яйца
- 100 гр. разтопено масло
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- канела на прах и/или пудра захар за поръсване
Млякото се слага да заври заедно с половината захар. Яйцата се разбиват с останалата захар (направих го с вилица) и се добавя пшеничения грис. Когато млякото заври в него се изсипва яйчната смес и се разбърква непрекъснато докато крема се сгъсти. Отстранява се от огъня, добавя се ванилията и кремът се оставя да поизстине.
Фурната се нагрява на 180°C.
Дълбока тава с размери 36×25 см. се намазва с малко разтопено масло. Половината кори за баница се нареждат в тавата, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Изсипва се охладеният крем и се заглажда по цялата повърхност на тавата. Върху него се нареждат останалата половина от корите, като също се намазват една по една с разтопено масло. (Аз направих така – всяка кора прегънах на две, така идеално пасна на размера на тавата и всъщност се получи двоен лист кора за един.) Кората най-отгоре се намазва с масло. Сладкиша се пече за около 45 минути, докато придобие златист цвят на повърхността.
Докато се пече (или предварително) се приготвя захарния сироп.
Продукти:
- 400 гр. захар
- 400 мл. вода
- 1 пръчка канела
- настъргана кора от 1 портокал
- настъргана кора от 1 лимон
За сиропа са възможни варианти с ванилия, ром или коняк.
Всички продукти се смесват в тенджера и се оставят да поврат 5-6 минути. Сиропа се оставя да се охлади и се прецежда.
Когато сладкиша се опече се оставя за 5 минути да се охлади и докато е топъл се сиропира с лъжица (не наведнъж) с охладения захарен сироп.
Галактопурико се оставя да изстине и тогава се сервира. Поръсва се с пудра захар и/или канела.
Мила Йоана,
страхотно разказваш. С огромен интерес прочетох повече за мастиха-та. По Великден четох, че присъства в състава на гръцките козунаци. Любопитна за мен бе водата от портокалови цветове. Не подозирах за съществуването на нещо подобно. Погледнах, че чичко Гугъл дава като резултат от търсенето на ανθόνερο доста рецепти за сладки, сладкиши и сиропи.
Относно Галактопурико – това явно е много сладък сладкиш. Само като прочетох 1кг. захар и ми стана ясно, че ще трябва да правя по-малка доза. Прилича ми много на крем-пита, но явно канелата, гриса, портокала и лимона придават много по различен аромат и вкус.
Ще очаквам с нетърпение снимките от Атина и твоите нови изкушения от гръцката кухня.
Поздрави Таня
Йоана, добре дошла, мила. Ама, колко си сладкодумна…….. Чакам с нетърпение и другите ти предложения от гръцката кухня.
Здравей, Джо!
)))
Радвам се, че пак си наблизо
Привет! Аз съм нов тук, но впечатлен и вече фен. Разгледах блога ти и много ми допадна и смятам да съм му от редовната читателска аудитория.
) ще редуцирам на око продуктите.
Сладкиша изглежда много интересен. Наистина – единия килограм захар е убийствено много, но понеже под нашия покрив сме си двама (без баби и внучета
Успех!
Сладкишът е невероятно вкусен! Приготвих го с описаното количество и мисля, че захарта си е точно толкова, колкото е нужна…все пак това си е голям сладкиш:)
Йоана, благодаря за гръцкото кулинарно пътешествие:)
Ооо, какво блаженство е този сладкиш! Нищо, че нямах лимон! Добре, че имах половинка кори останали, та разделих рецептата на две, та пак тавата много се напълни и има много много сладкиш.
Здравейте!
Нещата написани в болога Ви са истинско вдъхновение. Знам рецептата за тази баница от преди, но още не съм опитвала да я правя. Искам да попитам, яйцата не се ли пресичат, когато се сложат в крема? Слагат се заедно с гриса, ако правилно съм разбрала.
Ренета, яйцата не се пресичат, но все пак не трябва да се изсипват наведнъж в млякото. При непрекъснато разбъркване и постепенно добавяне няма да има проблем.
Аз вече съм се престрашила. В първият почивен ден, ще правя галактопурико, а дали ще го ядем…:-)))
Блогът ти е чудесен. Онзи ден правих медените сърца, вчера пълнените камби.
наистина десерта е хубав, но не се прави така.плънката от крема с грис се поставя върху лист кора и се навива на руло..а и сиропа не е с толкова захар.. хапнете този десерт в някоя гръцка сладкарница и тук– например във варна има такава и ще разберете за какво става дума,
Как ненавиждам такива коментари!
Ясяко традиционно ядене или десерт има основни съставки, а начина им на подреждане може да е различен!
Ти лени направи ли го по горния начин…за да правиш подобни коментар и даваш такива съвети?
Съгласна съм с Люси, че всяко традиционно ястие има безброй варианти. Практиката ми го показва.
Специално за гръцките десерти – съществуват много варианти на сиропирани баници (думата на десерта почти винаги завършва с окончание пита (πίτα). Например Галатопита (γαλατόπιτα) е млечна баница, която се приготвя по сходен начин на Галакопурико. Друг такъв десерт е Бугатца (μπούγατσα). Във всички тях продуктите са идентични, традиционния начин на поднасяне е един и същ.
Лени, имай предвид, че производителите именуват продукцията си по удобен за тях начин. Иначе казано – някой чул, видял и решил да направи, защото ще се продава.
По-добре да не приемаме всичко буквално. Вярвам на себе си и на собствения си опит с гръцката кухня.
Първо се нарича галактобуреко и второ-вече 7-ма година живея в Гърция,пък галактобуреко на роло не съм видяла,Лени!
Здравей Йоана!!!
Сърдечни поздрави и поздравления за трудът ти, за красотата която създаваш, за прекрасното представяне на рецептите ти!!!
Чета коментарите и някой от тях ме дразнят….. Защо изобщо някои хора си правят труда да пишат подобни забележки?…
Аз живея от 12 години в Кипър и това, че рецептата ти за галатобуреко е различна от моята, не ме кара да мисля, пиша или давам акъл как да направиш рецептата си по-автентична! Няма нужда! Нали точно в това е красотата, магията в кулинарията….
Та нали ако дадеш една и съща рецепта на две различни домакини крайният резултат абсолютно няма да бъде еднакъв…..
Аз ти благодаря, че споделяш опита си!
Чудесно, Мария! Значи и ти може да споделяш опита си. До колкото съм запозната типичната гръцка кухня се различава от тази на различните острови и в частност Кипър.
Права си, че резултата от една и съща рецепта, приготвена от двама различни човека ще се различава. Всеки има свой стил.
Ето ме отново!
Йоана права си че има разлика в Гръцката и Кипърската кухня и не само това са два отделни народа… Дори езикът е различен… (Кипърският е по-благозвучен-е аз съм пристрастена в случая)…Дори в една държава отделните региони имат разлики! Вчера например попаднах на Гръцки сос наречен Скордаля, тук при мен Скордалята е дип не сос и съставките са му други….
Но не затова се върнах на коментарите за Галатобюреко (много се отплеснах). Днес се ровеих из книгите с рецепти от Сандри Лисандроу – тя ми е любима, що се отнася изобщо за тукашната кухня, нейните рецепти съвпадат с вкусовете в моето семейство. Та попаднах на Галатопита (Γαλατοπιτα), която напълно отговаря на описаното от Лени, което обаче не ме кара да се съгласявам с забележките и от рода не се прави така или онака… Просто реших да споделя, че и такъв сладкиш има…
Извода е че всяка рецепта е уникална сама по себе си. Дали ще ти хареса, зависи от вкусовите предпочитания.
sladkisha e chudesen veche sam go opitvala az jiveq v garciq , no az si padam po shokoladovite sladki tuk sa chudesni