Срещам известно предизвикателство в приготвянето на индийски десерти. За съжаление, повечето продукти, необходими за един автентичен индийски десерт, не се намират лесно. Това не ми пречи да откривам алтернативни продукти и разбира се рецепти. Но предизвикателството и повечето неуспехи са свързани с технологията на приготвяне, която е характерна за повечето десерти от Индия. Сваряването на пълномаслено прясно мляко със захар и подправки, до неговото карамелизиране със завидна гъстота е най-трудното нещо, което съм опитвала до сега. Освен търпение (отнема време), здрава ръка (непрекъснато разбъркване) и зорко око (постоянно наблюдение за загар) ти трябва и нюх (той май е вродено свойство).
Опитвала съм няколко рецепти на такива десерти и съм претърпяла също толкова неуспешни опити. Да се откажа е най-лесното нещо, което мога да направя. Но не бива. Защото кулинарния дух е в мен, а насреща е Иван. Да, той може много да ти разказва за тънкостите и незнайните подробности на индийската кухня. Следвайки негова рецепта, сътворих една импровизация на бенгалски десерт, в постен вариант.
Особеностите и изненадите в този десерт идват от използването на прясно настъргано месо от кокосов орех. Разликата във вкуса с масово използваните сушени кокосови стърготини е огромна. Долавя се познатия вкус на кокос, но много по наситен и маслен. Добавеното от мен кокосово мляко и кокосово масло (като постен вариант) съвсем обогатиха този вкус.
Борбата с кокосовия орех бе по-трудна отколкото си представях. Тук на помощ идва списание „Меню“. В брой 33 (м. февруари) има подробно описание от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, как да се доберем до месото на кокосовия орех. За да пробия едно от „очичките“ на ореха използвах тирбушон. (В списанието е описано използването на дървен шиш.) Изцедих кокосовото мляко (не се прилъгвай да го изпиеш). Поставих дървена дъска на пода (да не рискувам с новия кухненски плот), върху нея кърпа и застопорих кокосовия орех върху кърпата. Следваха няколко, според мен и моите силови възможности, силни удара с чука за месо. Аха, да поддаде, но не. Трябваха му още много такива удари. Накрая кората се разцепи, а под нея се разкри желаното нещо – кокосовото месо. Оттук нататък е лесно. Отрязах си необходимото количество и го настъргах на едро ренде.
Последва малка суетня около карамелизирането на млякото. Важно тук е това да става на слаб, до умерен огън. Не бях сигурна колко време ще ми отнеме сгъстяването и колко гъсто трябваше да бъде, затова се доверих на вътрешния си глас и след двадесетина минути варене махнах тенджерката от котлона. В последствие се оказа, че времето е можело да се удължи с още поне 15-20 минути. Но както и да е. За да мога да оформя десерта на топчета (бонбони), се наложи да добавя повече бадемово брашно от предвиденото. В крайна сметка, получените бонбони ми харесаха и като консистенция и на вкус. Затова ти предлагам рецептата на моята импровизация.
Постни бонбони с пресен кокос и бадеми
Продукти:
- 300 г бяла захар
- 40 г кафява захар Muscovado
- 120 мл течна глюкоза
- 120 мл кокосово мляко
- 100 г прясно настъргано месо от кокосов орех (на едро ренде)
- 200 г бланширани бадеми, фино смлени
- 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- 2 супени лъжици органично кокосово масло
В тенджера се смесват двата вида захар, глюкозата и кокосовото мляко. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да заври. Вари се 3 минути с капак. След това капакът се маха и температурата на котлона се намаля.
Сместа се вари без разбъркване около 20 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавят останалите продукти. Разбърква се добре. Трябва да се получи меко тесто. Оставя се за кратко да изстине и от него се оформят бонбони. Овалват се в сушени кокосови стърготини.
Съхраняват се в добре затворена кутия. След известно време стягат и стават по-твърди, но запазват дъвчащата си консистенция. След два дни престой ми харесаха повече, отколкото прясно приготвени.
Забележка: Заглавието на поста ми дойде изведнъж и реших да не го променям, въпреки че ми хрумнаха и други идеи. Това ме накара да се замисля: Има ли импровизация с очакван резултат? Да, определено след като си се захванал да приготвяш нещо, имаш някаква идея за крайния резултат, но в повечето случаи се изненадваш.
Кои са твоите импровизации с неочаквано изненадващ резултат? 🙂
Здравей, Йоана!
Хубаво нещо са импровизациите, а за изкуството са задължителни. Кулинарията за някои е смехотворна, за други професия, за трети хоби. Когато е превърната в изкуство, тогава носи удовлетворение на повечето, а дори и скептиците не остават равнодушни.
Радвам се, че попаднах на твоя сайт!
Поздрави!
Изглежда апетитно 😀 Моя единствен опит с индийски десерт засега също завърши с нещо вкусно, но нямаше нищо общо с оригинала (вероятно защото си преведох основната съставка като печена мляна леблебия, а тя определено не беше това :))
Аз искам малко офтопик само да кажа – Павловата с праскови….
супер вкусна и невероятна. аз чета така редовно ама като кучето пред месарницата само се облизвам. давай смело
„Импровизация с очакван резултат“… на мен ми звучи малко несъвместимо.Нали импровизацията е един вид спонтанна активност,няма начин да си сигурен какъв ще е резултатът. А талантът и опитът определят добрия резултат на импровизацията:) Тези бонбони ми изглеждат много вкусен финал на твоята кулинарна импровизацията!
Бонбоните изглеждат невероятно! За съжаление усещам, че ще си остана с гледането – изглежда ми малко екзотична за приготвяне и едва ли бих се наел да я опитам. Но много, много се изкушавам….
Здравей Йоана!
За мен е чест, а и голямо удоволствие да разбера, че си импровизирала така страхотно по рецептата ми за кокосовото ладу. Като гледам крайния резултат мога само да кажа, че са се получили съвсем автентични бенгалски топчета ладу. А и самата ти рецепта е крайно оригинална. Това е една от многото причини, заради които следя с огромно удоволствие блога ти. „Импровизация с неочакван резултат“ определено ще стане една от любимите ми рецепти. Още веднъж най-искрени поздравления за оригиналната ти авторска импровизация!
Благодаря ти. 🙂
Между другото твоят коментар е номер 3000 от създаването на блога (без да броя спам-а 🙂 ).
Ако бях обявила награда, щеше да спечелиш. 🙂
Да, мисля, че Иван заслужава да го почерпиш поне един бонбон по този повод 🙂 Този път няма да се впускам да следвам рецептата ти, тъй като съм на диета, но докато четох първата част на поста ми хрумна, че би било интересно освен снимки да качваш и кратки филмчета от кулинарните си подвизи. Особено интересно би ми било например видео „Йоана в борба с кокосовия орех“ 🙂
Ах, това видео! Планирам го от известно време насам. Надявам се скоро да имаме време (аз, режисьора и оператора 🙂 ) да го осъществим.
По-добре да не ме бе видял в борба с ореха. Хвърчаха трески и разни думички от устата ми… 🙂
Аз и така съм доволен – достатъчна награда ми е, че така добре импровизира по моята рецепта и създаде нова. Другия вариант е да се пробвам да уцеля 6000я коментар.
🙂
Йоана, много искам да пробвам да си направя бонбони в домашни условия! Вдъхнових се от теб. Обаче не знам от къде да си купя такива хартиени формичи. Ще ми помогнеш ли ? :S
Изготвих страницата Кое откъде?, където може да проверяваш откъде купувам продукти и аксесоари използвани в рецептите от блога. Посочените магазини са в София.
Ако нещо, което те интересува и го няма в списъка, пиши ми.
Днес бях в Хит. Е нямаше точно за бонбони, но имаше за мини мъфини, които също ще ми свършат работа. По-важното беше, че хартиените капсулки са многоцветни и много красиви. Радвам се,че ги намерих. А и бяха страшно евтини… по левче. Благодаря!
Здравей Йоана, знам че не е мястото на тазе вкусна рецепта да ти питам този въпрос, но имаш ли рецепта за 8- март с която да изненеадамв мама??
Защо не я изненадаш с Агнеси? Или ако ти се иска нещо по-така ти предлагам да импровизираш с рецептата за шоколадов фъдж или да приготвиш шоколадов кейк.
И разбира се може да използваш всяка една рецепта от блога, стига да бъде по възможностите ти. Ако имаш въпроси не се колебай да ми пишеш.
Не знам дали точно тук е мястото, но ще споделя за един десерт от индийската кухня, който ме заплени. Опитах го само веднъж, домашно приготвен от момиче от Пакистан и сега си спомних за този уникален, плътен вкус, но без да натежава. Спомням си само,че основните съставки са настъргани моркови и онова специално масло, което използват в десертите, не знам какво точно е гхи, но сигурно е същото нещо. Имаше и една специфична подправка, май карамфил. Едва ли с толкова малко информация е лесно да се открие за какво говоря, но си заслужава търсенето. Получава се нещо като гъст крем, който не се вари и може да издържи известно време в затворена кутия. Знам, че е нещо като традиционен за тях, всяка домакиня го умее. Ако ми помогнете в откриването на името и рецептата, ще съм много благодарна! Поздравления за страхотния блог!
Здравеѝ те . Как се процедира при липса на 120 мл. течност в кокосовия орех ?
Кокосовото мляко в рецептата не е водата, която се намира във вътрешността на кокосовия орех. Тя не се консумира по принцип. Кокосовото мляко е продукт, който се приготвя от месото на кокосовия орех и се продава във всеки един супермаркет в консервна кутия. За предпочитане е да се използва кокосово мляко с по-висока масленост, а не това, на което на пише „Light“.
Много благодаря за пояснението ! Пила съм кокосово мляко , но не от тези орехи , а от зелените !Лека и прията вечер . Весели празници !