Аз не си спомням тази реч, но когато Вальо ми я пусна, се захласнах в смях.
Не съм се объркала. Сега, да си дойдем на думата. Че рецептите и предложенията ми, в по-голямата си част са непосилни за някои от читателите, спор няма. Че повечето продукти, които използвам са трудно откриваеми или изобщо не се намират (особено в малки градчета като Ловеч), спор няма. Че летя в облаците, спор няма. Време е да се приземя, но може би за малко. После пак ще полетя към онази синева и към цветната дъга. Или пък по-далеч.
Моментите, в които ще бъда на Земята ще намираш в новата рубрика “Йоана на Земята“. Това ще бъдат моментите, когато ще приготвям простички неща, които всеки ще може да си позволи. И като продукти, и като технология на приготвяне. С други думи – лесни рецепти, достъпни продукти. И все пак не очаквай чудеса. Оказа се, че за мен е трудно да преценя, коя рецепта е лесна и коя по-трудна. Но аз ще се постарая да обяснявам максимално разбираемо и изчерпателно. А ако имаш въпроси, не се притеснявай да питаш.
Признавам, че това начинание изисква известни усилия от мен. Защо? Защото аз обичам да откривам и използвам нови и нестандартни продукти. Харесва ми да откривам интересни рецепти от целия свят и да ги споделям с теб. Но също така признавам, че понякога приготвям семпла вечеря, състояща се от сезонна салата и запечени картофи. Неизбежно в съвременния начин на живот.
В тази рубрика трайно ще се настанят бабините съвети и рецепти. И нека „бабините“ не звучи като клише и не се свързва с нищо друго, освен домашна храна със сезонни плодове и зеленчуци и доказали се с времето семейни рецепти. Когато баба обяснява нещо, тя до такава степен се вживява, затваря очи и имам чувството, че си представя всичко онова, което аз с любопитство слушам. Вальо прояви голямо желание да ни снима.
Стартирам рубриката с един небезизвестен сладкиш, който моята майка приготвяше често, когато бях малка. Взимам многократно приготвяната мамина рецепта от нейната (вече моя 
) папка с рецепти. Като малка, много се впечатлявах от ярко жълтите ромбове, които тя оформяше и си мислех, че този сладкиш е много, много труден за приготвяне. Мама го правеше и за празници и докато внимателно подреждаше сладките ромбове в красив поднос, ние с брат ми бързахме да изядем изрезките, които оставаха по края в тавата. Празничния сладкиш на моето нашето детство – Агнеси.
Агнеси
Адаптирано от мама
Мама приготвяше този сладкиш с тънък блат. Аз не намерих по-подходяща форма от квадратната 23 см. която имам. Блатът се получи малко по-дебел от обичайното.
Кремът, с който се покрива сладкиша се състои от сурови жълтъци и пудра захар. Ако разполагаш с пресни яйца от сигурен източник, може да ги използваш сурови. Аз разбих жълтъците на водна баня за 15 минути, за да елиминирам всякакви подозрения.
Продукти:
- 4 яйца, разделени белтъци от жълтъци
- 200 гр. пудра захар
- 150 гр. меко масло
- 150 гр. ситно смлени орехови ядки
- 100 гр. брашно
- 1/2 чаена лъжица бакпулвер
- щипка сол
- 2 чаена лъжица ванилова есенция
Фурната се нагрява на 180°C.
Маслото и половината захар се разбиват с миксер докато станат на гладък и пухкав крем. Добавя се 1 чаена лъжица ванилова есенция.
Отделно се разбиват белтъците с щипка сол. Добавят се към маслената смес на 2-3 пъти. Разбиването става на ръка или на най-ниската скорост с миксера. По малко се добавя пресятото с бакпулвера брашно, последвано от орехите. Всичко се обърква много добре.
Сместа се изсипва в подходяща форма или тава намазана с масло. Заглажда се на повърхността. Блатът се пече в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Проверя се с дървена клечка за готовност, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха.
Блатът се охлажда, преди да се сложи глазурата.
За глазурата жълтъците се разбиват с останалата половина захар и 1 чаена лъжица ванилия. Както вече споменах, аз ги разбих на водна баня за 15 минути.
Глазурата се разпределя върху охладения блат. Сладкиша се оставя за минимум 12 часа, докато глазурата стегне. Нарязва се на на малки ромбове – колкото две хапки.
Забележка: Преди да започна с изпълнението на тази рецепта прегледах още няколко варианта на сладкиша. Във всички рецепти пропорциите на продуктите варираха. В някои се казва, че глазурата се нанася докато блатът е топъл, в други, че се изсушава в слаба фурна. Аз имах мамината рецепта пред себе си, но в нея нямаше упоменати тези неща. Обадих й се. Мама каза, че нанася глазурата, когато блатът е изстинал. Иначе от топлината се разтопява и попива. Оставя сладкиша до следващия ден, когато глазурата е стегнала. По-нататък, само си спомням, че го унищожавахме за нула време.
П.П. Струва ми се, че жълтъците едно време бяха по-жълти.
Да е жива и здрава баба ти, Йоана и още дълги години да споделя с теб рецептите и опита си! Обожавам Агнеса.
Йоана, какъв хубав разказ за добро утро в неделя
И на мен ми е любим сладкиш, спомням си го точно както го описваше- при нас го правеше баба. Аз няколко пъти също съм го приготвяла и е неуспоримо много вкусен.. интересно е, че нашата рецепта съвпада 1 към 1 с вашата, явно сме я усвоили добре :Р След шоколадовото изкушение с лешници мисля, че можем да си позволим неделна глезотийка именно с агнес- та запретвам ръкави..
пп- Бяха, Йоана, наистина бяха по-жълти и дори си спомням глазурата като наситено жълта..
Спомени, мили спомени…. Твоята баба е истинска късметлийка с такава внучка, и като гледам изражението й, съвсем добре си го знае
И на мен точно този сладкиш ми е от най-любимите, още от детство.
В книгата с рецепти на мама (и баба) при продуктите за агнеси присъства и един лимон – половината сок и малко кора се добавят в тестото, а останалият сок – към глазурата, която става леко киселичка, което съчетано с богато ореховия блат е несравнимо като вкус.
Изключително мила снимка с баба ти – много сте сладки!
Права си, че много от рецептите ти съдържат непознати и екзотични продукти, които хората или не успяват да намерят, или пък ги смятат за прекалено странни. Аз мисля, че точно това прави блогът ти уникален и единствен по рода си.
Въпреки това, новата рублика е чудесна. Мисля, че е хубаво да се обръща внимание и на тепърва навлизащите в кулинарния свят – за всички онези, които нямат форма за мъфини, не знаят какво е звездовиден анасон, или пък никога не са чували за киноа.
Пък и да не забравяме, че понякога най-простичките ястия са и сред най-вкусните.
П.П. Жълтъците са си все оше жълти, само че ако са от домашна кокошка
П.П1. От къде се сдоби с тези прекрасни сърчица за декорация? Търсих в „Кое откъде“, но не открих информация.
Иринка, мисля че сърчицата купих от дрогерията на ул. „Три уши“. Там постоянно зареждат с нови продукти, които бързо свършват. Дори да не намериш същите, сигурна съм, че там ще откриеш други захарни формички за поръска.
Оооо спомени, спомени! Обожавах този следкиш като малка! Благодаря че ми го припомни!
Това е един от сладкишите с които и аз свързвам моето детство. Майка ми го правеше при най-тържествените поводи. Пръви го и днес. Прекрасен е! И доколкото си спомням е поместен в том 1 от кулинарните мемоари на моята майка
– една огромна шарена тетрадка, която наследих след като заживях самостоятелно.
Агнесата ми е тооооооооолкова любим сладкиш. Интересно ми е откъде ли идва името му?! И като казах имена-в предната ти рецепта, когато прочетох лимец, ми прозвуча като вълшебния елфически хляб – лембас от „Властелинът на пръстените“. Но всмето да продължиш с рецепта за джуджешки хляб, ти реши да се приземяваш. Леко кацане тогава
И на мен ми е любопитно откъде идва името на сладкиша. Потърсих информация, но нищо не открих. Защо ли си мисля, че е нещо чешко или унгарско, не знам.
Щом баба и мама са до мен, кацането ще е безаварийно.
Аз съм голям фен на рецептите ти с по-нетрадиционни продукти, те са част от тръпката на печенето. Не просто да метнеш нещо във фурната, а да го изживееш като приключение.
. Благодаря ти 
Този сладкиш съм го пробвала само няколко пъти при една приятелка на баба. Винаги ми се е струвал невероятно екзотичен, защото нито баба нито майка ми го правеха (а те правеха мноооого домашни сладкиши). Все си мислех, че е или нечувано сложен или че се изискват уникални подправки. Направо се изумих като прочетох рецептата
Като един уважаващ „публиката“ кулинарен ентусиаст, реших да редувам кулинарната тръпка от нови продукти и подправки с познати и непознати, но лесни рецепти. До известна степен, контактите с баба ми, ме провокираха да направя това решение. Нека има баланс.
Аз самата установих, че не е нужно да бъда крайна в нито една област от кулинарията. Напротив, връщайки лентата назад, също откривам много интересни и позабравени рецепти. А и баба ме напълни, вече с две папки, с препоръчани от нея готварски шедьоври. Трябва да се пробват.
Аз съм фен на „простите“ рецепти и много се радвам, че ще имаш такава рубрика
В твоя блог намерих преди време няколко такива, които правя често – например бонбоните с кокос и моркови, кексчетата с портокал и черен шоколад, рецепти с непретенциозни продукти и прекрасен вкус…
Този сладкиш е бил любимият на една от любовниците на френския крал Луи IX. Казвала се е Агнес, от там и сладкишът носи нейното име.
Ех, тези французи!
Много добре, вече знаем откъде идва името. Но за сладкиша още не знаем нищо – дали е френски или някой готвач дошъл отдалеч го е внедрил във френската кралска кухня?
И аз харесвам простите, но и по-екзотични предложения. Има дни за семпла храна, но има дни и за развихряне във вкусовете, така че се радвам на това предложение.
Макар да ни е любим десерт, не съм го правила до сега и тъкмо си мислех, че трябва да издиря рецепта – и ето го твоя пост. Хубаво е когато нещата стават с лекота. Приятни пролетни дни
Йоана,
чудесна идея за новата рубрика – често в живота малко означава много. Скриновете на баба крият много сладки тайни:) Накара е да си спомня моето детство и чудните дни, когато моята майка превръщаше кухнята в магично място от цветове и аромати:)
Ще чета и правя с интерес!
Относно „приземяването“ ти – има хора, чиято мисия е да карат земните да вдигат глава към висините. Това е дарба и малко съдба:)
Много ме зарадва с последните две изречения.
Дай Боже всеки му, да върви с поглед, вдигнат към слънцето, но да не забравя корените си.
Аууу, това и аз го обожавам. Моите спомени незнайно защо са, че сладкиша е труден за приготвяне, може би защото рядко го хапвахме. Но, скоро правих и се оказа истинско удоволствие, не можех да му се наситя.
Аз съм от тези, които после изсушиха глазурата във фурната. Да не говорим, че го ядох леко топъл, просто няма сила, която да ме накара да стоя далеч от него до другия ден.
Интересно, че ние наричахме сладкиша Клавиши. Мама го режеше на правоъгълници, които с бялата си глазура напомняха клавиши на пиано, които те подканят да изсвириш вкусна мелодия на радостта.
Йоана, прекланям се пред таланта ти! Радост за сетивата е да разглеждам и да експериментирам да приготвям в моята кухня вкусните ти рецепти.Аз самата се запалих много по кулинарията, от както съм по майчинство. Често експериментирам и съпругът ми е много доволен от това.
Исках да ти споделя, че в мамината рецепта в блата се слага кората от 1 лимон и няколко капки от сока. Комбинацията от орехи и лимонов дъх прави този сладкиш запомнящ се и уникален.Майка ми оставяше сладкиша да изсъхне 24 часа преди да го консумираме. Аз нямам нейното търпение и нанасям глазурата върху топлия сладкиш и суша на 50 градуса във фурната:) А относно желтъците имаш право, ако са домашни глазурата е доста наситено оранжево
Агнесата е любимият ми сладкиш. И аз като теб нямах търпение мама да го разреже на ромбоиди и да нападна коричките, където има най-много глазура
много любим сладкиш
явно мамите знаят най-добре 
сравних рецептите –
моята и тази, като продукти почти няма разлика, преди да се залее сладкиша с глазура, също се оставя да изстине
пп наистина жълтият цвят е специфичен за Агнеси, не го познах от пръв поглед
Ех, рецепти като тази са се раздавали от уста на уста, а експериментите, като че ли не са били застъпени.
Много е вероятно същата рецепта да има в повечето мамини готварски тефтери.
ЙОАНА омъжена ли си ??!!!!!… ако не, омъжи се за мен.Шега е аз съм женен но това което знаеш и правиш е мечта за всеки мъж…и не само за мъжете.Сега влизам за сефте в твоят блог и съм очарован, ще пробвам всичко……..едно по едно.мерси.
Здравей Йоана вече пробвах две от твоите фкуснотийки-Рататуи-и-Мароканските ореховки-и двете станаха супер.Довечера като се саберем цялото семейство ще видя и тяхната оценка,ние понеже сме 4-ма направо удвоих дозата за десерта.v[img]http://www.emotikoni.net/img/emoticons/static1018.gif[/img]
Чудесно! Сигурна съм, че това, което си направил ще се хареса на всички.
Прекрасен сладкиш. Смятам да го пробвам, когато ми приключи диетичното мъчение
Относно жълтеенето на жълтъците – когато кокошките са свободно (в широк двор, за да могат да се ровичкат) отглеждани, жълтъците на яйцата им са по-наситено жълти – почти оранжеви. Когато се отглеждат клетъчно или подово (подово е в помещение, баба ми гледа кокошки така, просто защото няма пространство) жълтъците са по-слабо наситени. По принцип яйцата с 1 преди BG на надписчето са от свободни кокошки и са най-хуабви. Това когато не съм заредил от баба, разбира се
Прекрасен блог!
Много хубав сладкиш. Леля ми правеше подобен сладкиш, но с какао (и в блата и в крема). Става шоколадово вълшебство! А пък аз го пробвах с лешници вместо с орехи и стана пак вкусен, но орехите са си класика
И тази рецепта е пробвана. Прекрасна е!
Много и бяха на тая глазура 15-те минути на водна баня… Мислих си го това и за жалост така и стана. Получи се една твърда консистенция, едвам се мажеше на сладкиша. И като изстина за жалост е много дебела и твърда. Другия път най-много 10 минути, надявам се да стигнат за да измрат салмонелите.
Йоанче, великолепно и земно изпълнение – мили спомени от времената, когато бяхме безгрижни хлапета!
Поздравявам те за чудесните идеи, безпогрешната реализация и артистично заснемане! Караш хората да мечтаят в кухнята…
Благодаря за тази страхотна статия, Йо
Умилих се и си спомних детството. Това е най – любимият ми сладкиш на света.