Не всяко чудо е за три дни. След разходката във Венеция още ме държи италианската вълна, ако изобщо някога ме е пускала. Случва се от време на време да се увлека по друга кухня от света, но това трае много кратко, докато не ми светне една лампичка и ме подсети: Ехо, Италия, върни се.
Студеното време тези дни ме кара по-често, всъщност, всеки ден да включвам фурната и да приготвям апетитни манджички за мен и Вальо. Включвам есенни зеленчуци, в добавка с плътни сосове и ухани подправки, все още от моята градина.
Струва ми се, че все по-често от тук нататък ще се редуват гозби като от бабината кухня – топли и разнасящи аромат на черен пипер и магданоз, с не по-малко вкусните средиземноморски ястия. Десертите стават по-тежки, с плътен шоколад или с наситени аромати на канела и индийско орехче като в банановия кейк и джинджифил в ореховия кейк с мак и тиквички. А есенния хлад ми припомня за плътното червено вино, на което мога да се насладя в края на деня и с което мога да приготвя есенни круши в ароматно червено вино.
Ентусиазирано мога да изброявам малките неща, които ме впечатляват – добавената прясна мента в шоколадови сладки, водата от портокалови цветове в милфьой с плодове, канелата и карамфила в гръцката мусака. Подправките, са тези, които оформят ястието или десерта. В комбинация, те могат да променят аромата до неузнаваемост и да подчертаят вкуса на основните продукти.
Зелените пресни подправки не само обогатяват ястието. Повечето от тях са билки, които подпомагат храносмилането, действат на имунната система и не на последно място на духа. Сушените, не им отстъпват и дори понякога са предпочитана алтернатива.
Есента сега е добър повод да си приготвя топла фокача със зеленчуци. Освен това, с много зехтин и подправки. В допълнение не ми е нужно нищо повече от малко песто, маслинена паста и хубаво сирене за да имам вкусно ядене. Тази фокача ме оставя с лека носталгия по слънчевите и топли летни дни.
Е, това е. Малко неща са нужни на човек за да бъде щастлив. Остава да ги открием и оценим.
Пълнозърнеста фокача с ароматен зехтин и зеленчуци
За тестото:
- 200 г пълнозърнесто ръжено-пшенично брашно с добавка на овесени ядки (прочети по-долу)
- 150 г бяло брашно + допълнително за омесване
- 200 мл топла вода
- 50 мл зехтин
- 1 пакет суха мая за хляб (7 г)
- 1/2 чаена лъжица сол
Брашното се пресява със солта. Добавя се маята и се разбърква добре. Прави се кладенче в средата и се изсипват зехтина и по малко от водата. Замесва се лепкаво тесто. Пренася се върху набрашнена повърхност и се омесва за кратко, докато престане да лепне.
Тестото се слага в купа намазана със зехтин, покрива се с кърпа и се оставя да втаса за около 1 час на топло място.
Втасалото тесто се разточва на правоъгълник или кръг и се поставя в голяма тава намазана със зехтин. Може да се разстели с пръсти, направо в тавата. Аз използвах кръгла тава с диаметър 28 см. Покрива се с кърпа и отново се оставя да втаса за 30 минути.
За топинга:
- 50 мл зехтин
- 1 супена лъжица сушени италиански подправки (прочети по-долу)
- 1 малка тиквичка
- 5-6 чери домата
- 2 глави стар лук
- 2 супени лъжици зехтин, за лука
- 1 скилидка чесън
- 5-6 листа пресен босилек
Италианските подправки се смесват с 50 мл зехтин. Оставят се настрана.
Лукът се нарязва на полумесеци. В тиган се загряват 2 супени лъжици зехтин. Добавя се лукът и се разбърква около 20 минути, докато се карамелизира и придобие кафяв цвят. Маха се от огъня и се оставя да изстине.
Тиквичката и чери доматите се нарязват на тънки колелца, а чесъна на филийки.
Аранжиране:
Фурната се нагрява на 200°C.
Втасалото тесто се набожда с върха на пръстите, така че да се образуват малки ямки. Целта им е да задържат зехтина с подправките в тестото.
Повърхността на фокачата се намазва с половината от сместа със зехтина и подправките.
Отгоре се разпределят карамелизираният лук, тиквичките, доматите и чесънът. Поръсват се с останалата смес от зехтин и подправки. Добавих и няколко листа пресен босилек.
Фокачата се пече 30 минути. Оставя се да се охлади леко и се нарязва на парчета.
Забележка: Пълнозърнесто ръжено пшенично брашно с добавка на овесени ядки се произвежда от мелница Арчар. Купих това брашно от диетичен магазин на ул. Иван Шишман. Може да се замени като се смесят двата вида пълнозърнесто брашно в съотношение 1:1 и да се добавят 2 супени лъжици фини овесени ядки.
Миксът от италиански подправки е готов и купен от Италия. В него има смлени сушени домати, чесън, босилек, риган, черен пипер и морска сол. Може да се използват същите продукти, като сушените домати и чесъна се нарежат на много ситно и се смесят със сушен босилек, риган, черен пипер и сол на вкус или използвай пресни подправки по твое желание.
О, колко е красиво :))) (не се съмнявам, че е и вкусно)! Есенен пейзаж нарисуван с храна.
Благодаря 🙂
Като пъстроцветно слънце изглежда. Ще го направя тези дни, пък дано и да ме постопли 🙂 Тъкмо вече си смучех от пръстите подходящи хапвания за това странно време навън. Фокача… о, да!
Страхотна фокача. Много цветна, много ароматна. Със сигурност ще опитаме тази феерия от вкусове тези дни.
Поздрави!
Йоана – чест и почитания 🙂 Само мога да съжалявам, че няма как да го опитам. Другия път ще помоля да ми се обадиш ако го приготвиш 🙂
Малко допълнителна информация относно брашното : може да се намери и в супермаркети “Сани“
Strahotna вкусотия стана!!!! Благодаря за рецептата, Йоана (както и за много други 😉
много много вкусно стана. благодарности за рецептата, снимките и страхотните пояснения! следвах всичко стъпка по стъпка и после преядохме…
a moje li da se naprawi samo s wuprosnoto brashno bez bqloto?
Може да приготвиш фокача само с пълнозърнесто брашно. Времето за втасване вероятно ще се увеличи, а крайния резултат на хлебчето ще бъде по-плътна текстура.
zabrawih da popitam oshte neshto :)) сухата мая директно с брашното ли се смесва или се разтваря във вода?
Смесва се с брашното, без да се разтваря предварително във вода.
edin den q napravih tochno po recepta , strahotno vkusna.
Ioana sardechno ti blagodaria.
Макар и побългарена рецептата ще се получи и така. В италианската кухня самото наименование фокача означава, че в тестото има сварени и пасирани картофи според мен.
За първи път виждам такова твърдение! Опасявам се, че не си права. Тестото за фокача се състои от брашно, сол, зехтин и вода. Може да се аранжира със зеленчуци, нарязани на тънко картофи, различни сирена, маслини и подправки.
Думата фокача идва от латински и е синоним на огнище. Няма картофи в тестото!
Йоана, благодаря ти за прекрасната рецепта!
Тъкмо й „видяхме сметката“ на фокачата 🙂 Аз я направих с ръжено брашно и към зеленчуците добавих няколко гъби и маслини, а за финал наръсих с малко морска сол. Прекрасна е и ще се прави пак! Благодаря ти още веднъж!
Само с ръжено брашно не съм опитвала. Добра идея, ще се пробва. И аз благодаря. 🙂
Благодаря за перфектната рецепта. Ако някой се колебае дали да пробва – направо да запретва ръкави. Много лесна, но за това пък много, много, много вкусна. Бих изяла цялата тава 🙂 Трябва да призня, че гарнирах с микс моцарела и кашкавал, т.к. съпругът ми щеше да се понамръщи. Тази седмица сме само на Ваши рецепти <3
Бих казала, че фокача е една от любимите ми пици. По този начин направена, както е представена в този пост, просто мога само и единствено да си оближа прсътите. Поздравления.
Здравей Йоана,
Вече приготвих някои от твоите изкушения тук 🙂 и съм очарована!
Искам да те попитам дали фокачата ще се препече много или няма да е така вкусна без тиквичките и чери доматите?Иска ми се да е по-семпла ..за да дам и на детенце 🙂
Може да я приготвиш и без зеленчуците. Прецени на момента дали е нужно да се редуцира времето за печене. Фокачата трябва да придобие златист цвят на повърхността. Обикновено 25-30 минути са достатъчни, но зависи и от дебелината на тестото.
Благодаря за бързия отговор!