SOS – Ягодов трифъл

Последните няколко седмици много се размечтах. И много четох, което си дава своето отражение върху последователността на публикациите, плановете за пролетно почистване, смяната на гардероба (разбирай прибиране на зимни и изваждане на летни дрехи, което още не съм свършила) и куп други неща, вероятно маловажни за повечето, но важни за мен. Но затова пък наистина много четох и именно това доведе до размечтаване.

Емил Боев е бил прав за целите си като е казал „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ в едноименния роман, а аз само ще добавя, че наистина зависи от целта. Или за да бъда по-ясна – едно за сметка на друго. Дълго задържалото се лошо време може да бъде провокатор да си стоя у дома и да правя по-необичайни неща от обикновено, но спира правенето на други неща, с които толкова съм свикнала (може би очаквала), че чак започвам да страдам. Спира ми вечерните разходки, така необходимата ми доза слънчева топлина, настроение за лято и дълги топли дни. Откъдето биха дошли внезапни вдъхновения, но уви, сега дори пролетните картофки не са ми съвсем пролетни.

От друга страна лошото време ме постави в ситуация, каквато не бих очаквала да се случи при един нормално развиващ се сезонен преход. Непрестанните валежи промениха плановете ми, мрачното и студено време ме направиха по-ленива и не ми остана друго освен да се свия в топло одеяло и да преживявам истории от книги и още повече – да мечтая.

Времето може да бъде добро оправдание за всичко, но каквото и да е то, онова другото, тиктакащото време май повече ми се отразява. Никога не ми стига за осъществяване на идеите и за изпълняване на намеренията. Или имам много идеи и желания, или не успявам да се организирам. О, не! Не е второто. В никакъв случай! Без организация не мога, но се случва понякога да се вживявам и в неочаквани стечения на обстоятелствата, каквито всъщност ми се стовариха скоро и заради които така се размечтах. Какво четох, че така се вживях, ще си говорим по-късно.

За мен  по-хубаво от лошото време е слънчевото време. Чакам го. Но дългото бездействане в кухнята вече започва да ме прави нервна, още по-жадна за опити и разгръщане на нови страници в неизмерната кулинарна вселена. Колко мина? Две-три седмици, откакто не съм се захващала с изпробване на нови неща. И това ми липсва. Ефектът от изненадата или опитът от неуспеха. Наистина ми липсва. Така че, триумфално се завърнах в моя си свят с едно предложение за десерт, който също е и желание на Красимира. Нещо като загряване след дългото (поне за мен) откъсване. Десертът е много лесен, импровизациите са налице, а въображението и личните вкусове предпочитания са задължителни. И това ако не е по-хубаво от лошото време!

Ягодов трифъл

Тази рецепта е вдъхновение от английския трифъл, който има много варианти. В нея съчетах пандишпан със сладко от малини, ванилов крем, ягоди и тофи с бял шоколад по рецепта на Емил Минев.

За различните компоненти на десерта адаптирах основни рецепти от книгите The International School of Sugarcraft Bk.1, The Cook’s Book: Step-by-step techniques from the world’s top chefs и Вкусове и техники.

Посочените дози са за купа с вместимост 1 литър (6 порции).

За пандишпана:

  • 2 яйца със стайна температура
  • 60 г захар
  • 60 г брашно
  • 25 г разтопено масло
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция
  • сладко от малини за слепване

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма със страни 23 см. Дъното и стените на формата се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва квадрат с размерите на формата и се поставя на дъното.

Яйцата и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато увеличат обема си и се сгъстят. Добавя се ваниловата есенция и сместа отново се разбива за кратко.

Брашното се пресява върху сместа и внимателно се разбърква с шпатула. Накрая се добавя разтопеното и охладено масло и отново се разбърква с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 13-15 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади и тогава пандишпанът се освобождава от формата. Оставя се върху решетка да се охлади напълно.

Пандишпанът се нарязва на правоъгълни парчета, които две по две се слепват със сладкото от малини. В зависимост от формата на купата, в която ще се сервира трифъла, слепените парчета може да се нарежат на по-дребно.

За ваниловия крем:

  • 250 мл прясно мляко
  • 1 ванилова шушулка
  • 3 жълтъка
  • 60 г захар
  • 20 г царевично нишесте
  • 25 г студено масло

Млякото се изсипва в касерола. Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Добавят се към млякото заедно с шушулката. Млякото с ванилията се слага на умерен огън и се оставя на кипне.

Междувременно жълтъците и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато се сгъстят и сместа изсветлее. Към тях се добавя царевичното нишесте и се обърква хубаво.

Кипналото мляко се прецежда и се добавя на тънка струйка към жълтъчната смес при непрекъснато разбиване.

Сместа се връща в тенджерата и се оставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато докато се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи. Готовия крем се оставяна стайна температура и се разбърква периодично докато се охлади.

За тофи:

  • 50 г захар
  • 100 мл животинска сметана 35%
  • 100 г бял шоколад
  • 25 г масло със стайна температура

Захарта се разтопява до светъл карамел. Сметаната се кипва и се добавя към карамела. Разбърква се енергично. Внимава се много, тъй като сместа започва да ври буйно. За по-сигурно, върху ръката, която разбърква може да се сложи кухненска ръкавица (ръкохватка) или да се увие с кърпа.

Сместа се отстранява от огъня и се разбърква докато утихне. Оставя се на стайна температура да се охлади леко. Тогава се добавят ситно нарязания бял шоколад и маслото. Разбъркват се докато се разтопят от остатъчната температура и сместа стане еднородна.

За сглобяването:

  • 300 г ягоди
  • 20 мл вино мадейра
  • 200 мл добре изстудена животинска сметана 35%
  • захаросани цветя или цели ягоди за декорация

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Част от тях се срязват на две, а останалите се нарязват на по-ситно. Ако декорацията ще бъде с ягоди, предвиждат се няколко, които ще останат цели с дръжките.

Сметаната се разбива на пухкав крем.

Сглобяване:

Това е творческата част. Трифълът може да се сглоби в голяма стъклена купа с вместимост 1 литър или в 6 индивидуални чашки. Подредбата е изключително по желание, но ето какво направих аз. На дъното на купата поставих от слепения с малини пандишпан. Сиропирах обилно с мадейра. Отгоре поставих ваниловия крем. По периферията на купата подредих срязаните на две ягоди, а в средата поставих по-дребно нарязаните. Върху тях разлях тофи, а най-отгоре сложих разбитата сметана. Декорирах със захаросани теменужки и люляк.

Хубаво е трифълът да отлежи няколко часа преди сервиране. Съхранява се в хладилник. Сервира се с лъжица ако е приготвен в голяма купа, като се загребва от всички слоеве.

За мен този десерт има две предимства. Първо, всеки от гостите може да си сервира сам, колкото поиска. И второ – това е чудесна алтернатива на торта, която би отнела по-дълго технологично време, но ако и това ти се струва твърде дълго, прегледай вариантите по-долу.

Варианти:

  • Пандишпанът може да се замени с бишкоти савоярди или меки бисквити.
  • Виното мадейра е класика за английския трифъл и все пак всяко предпочитано сладко вино, ликьор, ром или дори плодов сок ще се приемат добре.
  • Ваниловият крем не заменям с нищо. Точка!
  • Тофито на Емил Минев май също не ми се иска да го заменя, но все пак вариант е готово дулсе де лече.
  • Ягодите са си ягоди. Ако ги обичаш – слагай по много. Ако не, бананът също е добра комбинация. А ако в сезона има малини, праскови или кайсии – възползвай се!

 

Забележка: За тази рецепта използвах половината количество от изпечения пандишпан. Ако дозите за трифъла се увеличат, не е необходимо да се увеличава количество за пандишпана. То би стигнало за купа с вместимост 2-3 литра. С останалия пандишпан може прилъжеш изгладнелите зяпачи или да сервираш за закуска с нещо, което имаш подръка.

О, за малко да забравя. След дегустация на три различни трифъла, Вальо отбеляза, цитирам „Обичам трифъл!“. „Има си хас!“ – подсмихвам се аз.

29 коментара

  1. Така не се прави от понеделник сутрин, да знаеш…
    :)))

    Влиза човек да си избере бисквити, и заварва такива неща 🙂

    Произведението изглежда приказно, като нарисувано е 🙂

    Прегръдки и хубава седмица, Йоанка!

  2. Чудесна публикация, както винаги!
    Наскоро прочетох романа „Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми“, авторът е Антъни Капела и се сетих за блога ти. Ако имаш време, (както и четящите форума) може да му хвърлиш едно око. Става дума за мноооого автентични италиански рецепти и любов,разбира се 🙂 Мисля,че е подходяща за пробуждане на вдъхновението.

  3. Винаги ми е много приятно да се отбивам при теб. Прекрасен шедьовър си приготвила отново. Поздравления за дизайна:)

  4. Йоана,забелязах че те нямаше толкова време. Много ми харесаха теменужките и десерта разбира се!

  5. Здравей, здравей Йоана! Толкова дълго те нямаше, домъчня ми….Надявам се да си добре и съм сигурна, че си намислила още ягодови фантазии! Започва любимият ти ягодов сезон..! Обичам ягоди, обичам и теб 🙂
    Харесва ми това как си общуваш с аудиторията, умееш да предизвикаш всеки скептик! Например:
    Някой като мен: „Айде сега пък ягоди, обривам се от тях, не може ли с череши?“
    Ти: „Може и с банани, праскови, малини…:“
    Дори подсказваш варианти! Това, според мен, е много ценно твое качество, даваш крила на въображението! Бъди все такава, готина, млада и неуморна!
    Целувки!

  6. Леле, толкова красиво изглежда, все едно е нарисувано 😀 Ще въоръжа мамчето ми с търпение, кураж и моралната ми подкрепа, за да го приготви :D:D:D:D

  7. Мила Йоана,SOS-торта Добуш.И това нещо има ли карамел в него или не?И има ли орехи в него или не?Срещнах я в 100 различни варианта.Обожавам комбинацията карамел*орехи*маслен крем,но освен един сладкиш от детството ми ,за който не мога да намеря рецептата,май само тази торта я притежава…

    1. Очаквах подобен въпрос. 🙂
      Защото преди време, първият ми сблъсък с името на десерта беше точно Трифъл. По-късно и аз се зачудих защо не се произнася Трайфъл, както е от английски, но установих, че у нас вече е прието да се именува така.
      Мисля, че този въпрос няма да се разреши лесно, както и много други свързани с имена и термини.
      Надявам се това да отговаря на въпроса ти, а ти може да наричаш десерта както ти е удобно. Тук няма да споря. 🙂

  8. Почти си имам Трайфъл 🙂 Сама си го направих 🙂 🙂

    Само че има едно НО .. сметаната не пожела да се разбие и да стане лека и пухкава, такова нещо не ми се беше случвало 🙁 остана си течна като мляко .. и сладкишът ми е половинчат, не че някой знае 😉

    Йоана, защо стана така със сметаната?
    Спазих всички правила – студена, в тесен съд, отначало по-бавно, после на по-високи обороти на миксера ..

    1. Хм, да видим защо. Първо ми кажи каква сметана използва?
      Отначало на бавни обороти, а после на високи, обикновено се разбиват белтъци на сняг. На сметаната и трябва висока скорост. Тесния съд не е задължителен, по-скоро предпазва от пръски. Дори ако разбиваш сметана на ръка съда трябва да е широк и дълбок, за да може по-лесно да се замахва с телената бъркалка. Целта е да се вкара колкото се може повече въздух в нея.

      За успех освен, че самата сметана трябва да е много добре охладена, би могло предварително да се охлади и съда, в който ще се разбива, а по-време на разбиването съда със сметаната да се сложи в друг пълен с лед.

    2. Благодаря за коментара 🙂

      Да, и аз си помислих да сложа съда в друг по-голям с лед, но след 15-тина минути „биене“ май ми беше все едно.
      Както и да е, от сладкиша почти не остана 🙂 следващият път ще сменя марката на сметаната и ще видим ..
      Сега търся сумак, искам да опитам друга твоя рецепта 🙂

  9. Здравей, Йоана! Няма друг кулинарен блог, който така да ме радва. Със сестра ми се захванахме с ягодовия трифъл към 8,30 в неделя. За малко да приключим в ранните часове на понеделника. Нямахме никаква представа какво вълшебство творим, докато не вкусихме първата хапка. Племенникът ми ни гледаше с благоговение заради тофито. Всъщност може и да съм се объркала, защото беше доста зает да си облизва пръстите. Благодаря ти.
    Благодаря и за това, че споделяш за чудесните кулинарни книги, които откриваш.
    Хубав ден!

    1. Много се радвам, че сподели приключението си, Донка. 🙂
      Тофито с бял шоколад наистина си го бива. Може да се използва и в други десерти. Вдъхновение!

  10. Здравейте, според вас може ли да се оформи като торта и вместо с бита сметана да се покрие с бадемов марципан или е прекалено ‘течно’/меко за торта?
    Съответно, ще остане ли много сухо, ако блатовете не се сиропират?
    Обмислям торта за р.д. и този десерт изключително ме привлича 🙂
    До сега каквото съм изпробвала от тук, все се е получавало!
    Благодаря!

    1. Отделните компоненти може да се сглобят на торта. Препоръчвам ти да отлежи 24 часа в хладилник преди да я покриеш с марципан. След като тортата отлежи толкова време, няма да има проблем блатовете да не се сиропират.

  11. И на мен не ми се получи – кремовете не добиха нужния обем и особено тофи си остана напълно течно, а пандишпанът не виждам как може да остане, на мен даже не ми стигна дори да покрия дъното. После прочетох в нета, че се разбиват отделно белтъци от жълтъци и т.н. Но може би е за много напреднали кулинари.

    1. А тофи от какво бухва? Няма разбиване с миксер, няма сгъстяващ компонент…

    2. Тофи не бухва. Това е карамел с бял шоколад. Стяга след като се охлади добре. На стайна температура остава с консистенция като на мед. В хладилника се втърдява, но това не се цели в тази рецепта.

  12. оооо няма такава вкусна торта!!! много хубава ми се получи – направих тройна доза от пандишпана – за 3 блата, двойна от ваниловия крем и съвсем маааалко повече тофи. Вместо ягоди сложих замразени малини, които поразмразих и смесих с малко сладко от малини и положих върху вътрешните блатове – под тофито и в.крем.Горния блат намазах със сладко от малини и цялата торта измазах с битата сметана (но ѝ сложих малко пудра захар). После покрих с бадемов марципан (готов). Аз по принцип не обичам, но и с него комбинацията бе страхотна!!! Мням 🙂

    1. Защото е истинска сметана и защото е по-вкусна.
      Растителната сметана съдържа хидрогенирани растителни мазнини, соеви емулгатори, 4-5 стабилизатора, оцветители и други такива прекрасни неща.
      Животинската сметана съдържа единствено краве мляко.

Коментирай