Последните няколко седмици много се размечтах. И много четох, което си дава своето отражение върху последователността на публикациите, плановете за пролетно почистване, смяната на гардероба (разбирай прибиране на зимни и изваждане на летни дрехи, което още не съм свършила) и куп други неща, вероятно маловажни за повечето, но важни за мен. Но затова пък наистина много четох и именно това доведе до размечтаване.
Емил Боев е бил прав за целите си като е казал „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ в едноименния роман, а аз само ще добавя, че наистина зависи от целта. Или за да бъда по-ясна – едно за сметка на друго. Дълго задържалото се лошо време може да бъде провокатор да си стоя у дома и да правя по-необичайни неща от обикновено, но спира правенето на други неща, с които толкова съм свикнала (може би очаквала), че чак започвам да страдам. Спира ми вечерните разходки, така необходимата ми доза слънчева топлина, настроение за лято и дълги топли дни. Откъдето биха дошли внезапни вдъхновения, но уви, сега дори пролетните картофки не са ми съвсем пролетни.
От друга страна лошото време ме постави в ситуация, каквато не бих очаквала да се случи при един нормално развиващ се сезонен преход. Непрестанните валежи промениха плановете ми, мрачното и студено време ме направиха по-ленива и не ми остана друго освен да се свия в топло одеяло и да преживявам истории от книги и още повече – да мечтая.
Времето може да бъде добро оправдание за всичко, но каквото и да е то, онова другото, тиктакащото време май повече ми се отразява. Никога не ми стига за осъществяване на идеите и за изпълняване на намеренията. Или имам много идеи и желания, или не успявам да се организирам. О, не! Не е второто. В никакъв случай! Без организация не мога, но се случва понякога да се вживявам и в неочаквани стечения на обстоятелствата, каквито всъщност ми се стовариха скоро и заради които така се размечтах. Какво четох, че така се вживях, ще си говорим по-късно.
За мен по-хубаво от лошото време е слънчевото време. Чакам го. Но дългото бездействане в кухнята вече започва да ме прави нервна, още по-жадна за опити и разгръщане на нови страници в неизмерната кулинарна вселена. Колко мина? Две-три седмици, откакто не съм се захващала с изпробване на нови неща. И това ми липсва. Ефектът от изненадата или опитът от неуспеха. Наистина ми липсва. Така че, триумфално се завърнах в моя си свят с едно предложение за десерт, който също е и желание на Красимира. Нещо като загряване след дългото (поне за мен) откъсване. Десертът е много лесен, импровизациите са налице, а въображението и личните вкусове предпочитания са задължителни. И това ако не е по-хубаво от лошото време!
Ягодов трайфъл
Тази рецепта е вдъхновение от английския трайфъл, който има много варианти. В нея съчетах пандишпан със сладко от малини, ванилов крем, ягоди и тофи с бял шоколад по рецепта на Емил Минев.
За различните компоненти на десерта адаптирах основни рецепти от книгите The International School of Sugarcraft Bk.1
Посочените дози са за купа с вместимост 1 литър (6 порции).
За пандишпана:
- 2 яйца със стайна температура
- 60 г захар
- 60 г брашно
- 25 г разтопено масло
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- сладко от малини за слепване
Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма със страни 23 см. Дъното и стените на формата се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва квадрат с размерите на формата и се поставя на дъното.
Яйцата и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато увеличат обема си и се сгъстят. Добавя се ваниловата есенция и сместа отново се разбива за кратко.
Брашното се пресява върху сместа и внимателно се разбърква с шпатула. Накрая се добавя разтопеното и охладено масло и отново се разбърква с шпатула.
Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 13-15 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади и тогава пандишпанът се освобождава от формата. Оставя се върху решетка да се охлади напълно.
Пандишпанът се нарязва на правоъгълни парчета, които две по две се слепват със сладкото от малини. В зависимост от формата на купата, в която ще се сервира трайфъла, слепените парчета може да се нарежат на по-дребно.
За ваниловия крем:
- 250 мл прясно мляко
- 1 ванилова шушулка
- 3 жълтъка
- 60 г захар
- 20 г царевично нишесте
- 25 г студено масло
Млякото се изсипва в касерола. Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Добавят се към млякото заедно с шушулката. Млякото с ванилията се слага на умерен огън и се оставя на кипне.
Междувременно жълтъците и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато се сгъстят и сместа изсветлее. Към тях се добавя царевичното нишесте и се обърква хубаво.
Кипналото мляко се прецежда и се добавя на тънка струйка към жълтъчната смес при непрекъснато разбиване.
Сместа се връща в тенджерата и се оставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато докато се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи. Готовия крем се оставяна стайна температура и се разбърква периодично докато се охлади.
За тофи:
- 50 г захар
- 100 мл животинска сметана 35%
- 100 г бял шоколад
- 25 г масло със стайна температура
Захарта се разтопява до светъл карамел. Сметаната се кипва и се добавя към карамела. Разбърква се енергично. Внимава се много, тъй като сместа започва да ври буйно. За по-сигурно, върху ръката, която разбърква може да се сложи кухненска ръкавица (ръкохватка) или да се увие с кърпа.
Сместа се отстранява от огъня и се разбърква докато утихне. Оставя се на стайна температура да се охлади леко. Тогава се добавят ситно нарязания бял шоколад и маслото. Разбъркват се докато се разтопят от остатъчната температура и сместа стане еднородна.
За сглобяването:
- 300 г ягоди
- 20 мл вино мадейра
- 200 мл добре изстудена животинска сметана 35%
- захаросани цветя или цели ягоди за декорация
Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Част от тях се срязват на две, а останалите се нарязват на по-ситно. Ако декорацията ще бъде с ягоди, предвиждат се няколко, които ще останат цели с дръжките.
Сметаната се разбива на пухкав крем.
Сглобяване:
Това е творческата част. Трайфълът може да се сглоби в голяма стъклена купа с вместимост 1 литър или в 6 индивидуални чашки. Подредбата е изключително по желание, но ето какво направих аз. На дъното на купата поставих от слепения с малини пандишпан. Сиропирах обилно с мадейра. Отгоре поставих ваниловия крем. По периферията на купата подредих срязаните на две ягоди, а в средата поставих по-дребно нарязаните. Върху тях разлях тофи, а най-отгоре сложих разбитата сметана. Декорирах със захаросани теменужки и люляк.
Хубаво е трайфълът да отлежи няколко часа преди сервиране. Съхранява се в хладилник. Сервира се с лъжица ако е приготвен в голяма купа, като се загребва от всички слоеве.
За мен този десерт има две предимства. Първо, всеки от гостите може да си сервира сам, колкото поиска. И второ – това е чудесна алтернатива на торта, която би отнела по-дълго технологично време, но ако и това ти се струва твърде дълго, прегледай вариантите по-долу.
Варианти:
- Пандишпанът може да се замени с бишкоти савоярди или меки бисквити.
- Виното мадейра е класика за английския трайфъл и все пак всяко предпочитано сладко вино, ликьор, ром или дори плодов сок ще се приемат добре.
- Ваниловият крем не заменям с нищо. Точка!
- Тофито на Емил Минев май също не ми се иска да го заменя, но все пак вариант е готово дулсе де лече.
- Ягодите са си ягоди. Ако ги обичаш – слагай по много. Ако не, бананът също е добра комбинация. А ако в сезона има малини, праскови или кайсии – възползвай се!
Забележка: За тази рецепта използвах половината количество от изпечения пандишпан. Ако дозите за трайфъла се увеличат, не е необходимо да се увеличава количество за пандишпана. То би стигнало за купа с вместимост 2-3 литра. С останалия пандишпан може прилъжеш изгладнелите зяпачи или да сервираш за закуска с нещо, което имаш подръка.
О, за малко да забравя. След дегустация на три различни трайфъла, Вальо отбеляза, цитирам „Обичам трайфъл!“. „Има си хас!“ – подсмихвам се аз.
Така не се прави от понеделник сутрин, да знаеш…
:)))
Влиза човек да си избере бисквити, и заварва такива неща 🙂
Произведението изглежда приказно, като нарисувано е 🙂
Прегръдки и хубава седмица, Йоанка!
Чудесна публикация, както винаги!
Наскоро прочетох романа „Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми“, авторът е Антъни Капела и се сетих за блога ти. Ако имаш време, (както и четящите форума) може да му хвърлиш едно око. Става дума за мноооого автентични италиански рецепти и любов,разбира се 🙂 Мисля,че е подходяща за пробуждане на вдъхновението.
Благодаря за предложението. Бях чувала за тази книга, но сега вече смятам да я прочета. 🙂
Винаги ми е много приятно да се отбивам при теб. Прекрасен шедьовър си приготвила отново. Поздравления за дизайна:)
Страхотен ягодов трифъл!
Думи нямам!!!Прекрасно!!!Захаросаните цветя са уникална идея!!!!
Йоана,забелязах че те нямаше толкова време. Много ми харесаха теменужките и десерта разбира се!
Здравей, здравей Йоана! Толкова дълго те нямаше, домъчня ми….Надявам се да си добре и съм сигурна, че си намислила още ягодови фантазии! Започва любимият ти ягодов сезон..! Обичам ягоди, обичам и теб 🙂
Харесва ми това как си общуваш с аудиторията, умееш да предизвикаш всеки скептик! Например:
Някой като мен: „Айде сега пък ягоди, обривам се от тях, не може ли с череши?“
Ти: „Може и с банани, праскови, малини…:“
Дори подсказваш варианти! Това, според мен, е много ценно твое качество, даваш крила на въображението! Бъди все такава, готина, млада и неуморна!
Целувки!
Страхотно изглежда,при първа възможност ще се пробва 🙂
Леле, толкова красиво изглежда, все едно е нарисувано 😀 Ще въоръжа мамчето ми с търпение, кураж и моралната ми подкрепа, за да го приготви :D:D:D:D
Мила Йоана,SOS-торта Добуш.И това нещо има ли карамел в него или не?И има ли орехи в него или не?Срещнах я в 100 различни варианта.Обожавам комбинацията карамел*орехи*маслен крем,но освен един сладкиш от детството ми ,за който не мога да намеря рецептата,май само тази торта я притежава…
Ще я разгадаем тази работа! Мисля, че в оригинала няма орехи, но карамел със сигурност има. 🙂
Защо Трифъл, а не Трайфъл?
Очаквах подобен въпрос. 🙂
Защото преди време, първият ми сблъсък с името на десерта беше точно Трифъл. По-късно и аз се зачудих защо не се произнася Трайфъл, както е от английски, но установих, че у нас вече е прието да се именува така.
Мисля, че този въпрос няма да се разреши лесно, както и много други свързани с имена и термини.
Надявам се това да отговаря на въпроса ти, а ти може да наричаш десерта както ти е удобно. Тук няма да споря. 🙂
Почти си имам Трайфъл 🙂 Сама си го направих 🙂 🙂
Само че има едно НО .. сметаната не пожела да се разбие и да стане лека и пухкава, такова нещо не ми се беше случвало 🙁 остана си течна като мляко .. и сладкишът ми е половинчат, не че някой знае 😉
Йоана, защо стана така със сметаната?
Спазих всички правила – студена, в тесен съд, отначало по-бавно, после на по-високи обороти на миксера ..
Хм, да видим защо. Първо ми кажи каква сметана използва?
Отначало на бавни обороти, а после на високи, обикновено се разбиват белтъци на сняг. На сметаната и трябва висока скорост. Тесния съд не е задължителен, по-скоро предпазва от пръски. Дори ако разбиваш сметана на ръка съда трябва да е широк и дълбок, за да може по-лесно да се замахва с телената бъркалка. Целта е да се вкара колкото се може повече въздух в нея.
За успех освен, че самата сметана трябва да е много добре охладена, би могло предварително да се охлади и съда, в който ще се разбива, а по-време на разбиването съда със сметаната да се сложи в друг пълен с лед.
Благодаря за коментара 🙂
Да, и аз си помислих да сложа съда в друг по-голям с лед, но след 15-тина минути „биене“ май ми беше все едно.
Както и да е, от сладкиша почти не остана 🙂 следващият път ще сменя марката на сметаната и ще видим ..
Сега търся сумак, искам да опитам друга твоя рецепта 🙂
Здравей, Йоана! Няма друг кулинарен блог, който така да ме радва. Със сестра ми се захванахме с ягодовия трифъл към 8,30 в неделя. За малко да приключим в ранните часове на понеделника. Нямахме никаква представа какво вълшебство творим, докато не вкусихме първата хапка. Племенникът ми ни гледаше с благоговение заради тофито. Всъщност може и да съм се объркала, защото беше доста зает да си облизва пръстите. Благодаря ти.
Благодаря и за това, че споделяш за чудесните кулинарни книги, които откриваш.
Хубав ден!
Много се радвам, че сподели приключението си, Донка. 🙂
Тофито с бял шоколад наистина си го бива. Може да се използва и в други десерти. Вдъхновение!
Здравейте, според вас може ли да се оформи като торта и вместо с бита сметана да се покрие с бадемов марципан или е прекалено ‘течно’/меко за торта?
Съответно, ще остане ли много сухо, ако блатовете не се сиропират?
Обмислям торта за р.д. и този десерт изключително ме привлича 🙂
До сега каквото съм изпробвала от тук, все се е получавало!
Благодаря!
Отделните компоненти може да се сглобят на торта. Препоръчвам ти да отлежи 24 часа в хладилник преди да я покриеш с марципан. След като тортата отлежи толкова време, няма да има проблем блатовете да не се сиропират.
Благодаря! 🙂
И на мен не ми се получи – кремовете не добиха нужния обем и особено тофи си остана напълно течно, а пандишпанът не виждам как може да остане, на мен даже не ми стигна дори да покрия дъното. После прочетох в нета, че се разбиват отделно белтъци от жълтъци и т.н. Но може би е за много напреднали кулинари.
А тофи от какво бухва? Няма разбиване с миксер, няма сгъстяващ компонент…
Тофи не бухва. Това е карамел с бял шоколад. Стяга след като се охлади добре. На стайна температура остава с консистенция като на мед. В хладилника се втърдява, но това не се цели в тази рецепта.
оооо няма такава вкусна торта!!! много хубава ми се получи – направих тройна доза от пандишпана – за 3 блата, двойна от ваниловия крем и съвсем маааалко повече тофи. Вместо ягоди сложих замразени малини, които поразмразих и смесих с малко сладко от малини и положих върху вътрешните блатове – под тофито и в.крем.Горния блат намазах със сладко от малини и цялата торта измазах с битата сметана (но ѝ сложих малко пудра захар). После покрих с бадемов марципан (готов). Аз по принцип не обичам, но и с него комбинацията бе страхотна!!! Мням 🙂
Имам още един въпрос: Защо сметаната е животинска??
Защото е истинска сметана и защото е по-вкусна.
Растителната сметана съдържа хидрогенирани растителни мазнини, соеви емулгатори, 4-5 стабилизатора, оцветители и други такива прекрасни неща.
Животинската сметана съдържа единствено краве мляко.
Ей сега го сглобих! Утре има специален повод, а време за торта – не. В сезона на ягодите – фантастично излизане от положение! Ще го украся със свежи ядливи цветя преди сервиране. Нямам търпение да опитаме!
Малко ме тревожи, че те няма доста дълго врвме. Силно се надявам да си добре! Липсваш!!!
Прекрасен избор за последен момент и в този сезон. Браво, Алекс! Весел празник пожелавам.
А иначе, добре съм. Всичко е наред при мен, просто не искам да се отпускам в планирано готвене със снимки и публикации докато не завърша спортното училище. Публикациите отнемат от времето ми, а и от мислите. Съсредоточавам се сега в учене. Миналата неделя мина вътрешния ми изпит, без който не мога да се явя на държавен. Е, мина успешно и съм доволна. (Юпии!) Държавният престои в края на юни и ако всичко там мине добре, вече ще се чувствам свободна да творя и за публикации. Надявам се, че разбираш липсата ми с нови публикации, а и всички читатели наоколо също. А и вярвам, че е за по-добро – и за новото ми амплоа, и за нови идеи, които събрах за този пасивен период включващ бързи, здравословни и питателни предложения за всеки един ден от седмицата. Минавам на друго ниво. 😉
Оставам на разположение с грижа и винаги готова за съдействие по рецептите от блога, ако изникне нужда. Прегръдка!
О, Йоана!!! Толкова се радвам за теб! Възхищавам се на неспирния ти стремеж към нови знания и развитие в нови посоки! Бъди много вдъхноврна и успешна, ние търпеливо ще чакаме новата вълна идеи, които зреят в главата ти и от които всъщност все повече хора ще имат нужда в своето осъзнато ежедневие! Поздрави сърдечни!