Паста със зелен боб и сос от макови цветове

Не знам защо така, но настъпи ли лятото подхващам книгите на Силвена Роу и забравям за ежедневната (обикновена) кухня. Сякаш се включвам в някакъв маратон по изпробване на необичайни вкусове и всеки път, с всяка нова рецепта, потръпвам с възхищение към умело подбраните продукти, чрез които авторката описва своя възглед за храната. Харесвам стила на Силвена Роу и се опитвам да задоволя безкрайния интерес към рецептите ѝ, в които по невероятен начин се комбинират не само обикновени продукти с източни подправки, плодове в ястията, пикантни подправки в десертите, но и много цветя. Готвенето с цветя май ми стана любимо или по-скоро интересно, а любопитството кое цвете какъв вкус има и как може да се сготви, вероятно ще ме докара до някоя болница с хранително отравяне.

Дано не ми се случи това последното, защото тогава не знам Вальо какво ще прави. Бих могла да му връча една от книгите на Хестън Блументал, в която великият шеф подробно обяснява най-простичките неща от готвенето, като например как да си свариш зеленчуци, така че да запазят вкуса, цвета и хранителната си стойност, и не на последно място – да не станат на пюре. По-интересното в тази част е, че господин Блументал разсъждава върху теории и описва различни практики. Той не ти забранява да си разкашкаш зеленчуците ако така повече ти харесват, но къде по-добре би било да ги оценим, пък дори и с риск да превъзпитаме вкуса си.

Както и да е. Отворих темата за Хестън Блументал, защото в настоящата рецепта присъства зелен боб, който разбира се се постарах да не направя на кайма със сивкав отенък. Интересно е да прочета различните версии за варене на зеленчуци – със сол във водата или без, в твърда или мека вода, времето за варене, силата на огъня, с или без капак, шокиращото спиране на топлинната обработка с поставяне на зеленчуците в ледена вода и все такива фактори, които могат да повлияят на крайния резултат. В книгата са отделени доста страници за това. В крайна сметка не знам от чешмата вкъщи дали тече вода богата на калции (твърда) или не, но благодарение на прочетеното сготвих боба добре. Струва ми се странно да търся съвети за уж толкова лесни неща, но те се оказват не толкова прости, колкото си мислим. Със сигурност, колкото повече научаваме, толкова повече се объркваме.

По-добре да се върна на първата част със Силвена Роу и готвенето с цветя, защото идеята беше това да е основната тема на тази публикация. Бленувам соса от макове цветови още от миналата пролет, когато пътувайки за Казанлък по пътя на няколко места видях поляни изпъстрени с мак. Изключително красива картина, в която яркото червено изпъква още повече на фона на зелената трева. Така и не спряхме тогава, но си запазих идеята за следващата разходка към Казанлък в този сезон. Е, очевидно този път спряхме.

Маковете са доста крехки и не издържат много след като са откъснати, така че нямах много време за губене. След като се прибрах вкъщи, между захаросването на розови листенца и приготвянето на сладко от рози направих соса от макови листа. Тук някъде и тарталетите трябва да впиша, но кое след кое беше.. няма значение. Беше изключително ароматна вечер. Беше вечер за нови вкусови усещания.

В една от книгите си Силвена Роу приготвя сос от латинки, който сервира върху аспержи. Използвах същата технология за соса, като замених латинките с макови цветове. Импровизацията продължи със зелен боб, а за да не бъде съвсем скучна вечерята добавих и паста с малко пармезан.

Вкусът на соса е тревист и леко трапчив. Сякаш не съм очаквала друго, но по-интересното, което установих е, че ярко червените макови листа се превърнаха в пурпурни след като ги залях с вряла вода. Сосът също остана виолетов, а храната като цяло е интригуваща.

Паста със зелен боб и сос от макови цветове

Рецептата е вдъхновена от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Посочените дози са за 2 големи (даже огромни) порции.

Продукти:

  • 250 г зелен боб
  • 150 г фузили
  • 50 г пресни макови цветове (само венчелистчетата)
  • 50 мл зеленчуков бульон
  • 50 г масло, разтопено
  • пармезан за поръсване
  • сол и прясно смлян черен пипер на вкус

За соса цветовете се поставят в купа и се заливат с вряла вода. Оставят се за 30 секунди и се прецеждат. Изсипват се в блендер, добавя се бульонът и се пюрират. Ако е необходимо се добавя още бульон или вода докато се получи гъст, плътен сос и всички листенца са добре смлени. Към тях се добавя маслото и отново се разбиват. Сосът се оставя настрана.

Зеленият боб се почиства и може да се накисне за няколко часа в студена вода преди да се свари, освен ако не е току-що откъснат от градината.

В тенджера се изипват 2 литра вода. Ако водата е твърда се добавя сол, ако не е – това не е необходимо. Водата се загрява до завиране. Ако бобът е накиснат се отцежда и се изсипва във врящата вода.

Тенджерата се покрива с капак.

Бобът се вари докато започне да омеква. Това може да отнеме 8-10 минути. Прецежда се и веднага се поставя в купа с ледена вода. Щом се охлади се прецежда. Ако е нужно се нарязва на по-малки парчета.

Пастата се сварява според инструкциите на опаковката.

В тиган се загрява малко масло. Добавя се зеления боб, посолява се със сол и черен пипер и се разбърква за минута. Към него се изсипва сосът от макови цветове и се готви за още минута докато сосът се загрее. Накрая се добавя пастата и всичко се разбърква внимателно.

Пастата се сервира веднага, поръсена с пармезан.

7 коментара

  1. Маковете наистина са едно недооценено цвете…или може би не? Има песни за тях, като „ален мак самотен нейде…“ 🙂 Аз също много ги харесвам, листенцата на цвета са като копринени, нежни и блестящи, с искрящ червен цвят, а и конструкцията на стеблото и листата са някак изящни! Но да се ядат???
    Само ти, Йоана, можеш да направиш тази смела стъпка! Абсолютно предизвикателство! И красотата на ястието: освен комбинация на вкусове, също и на цветове! Казвала ли съм ти че си тънък естет?
    Поздравления!

  2. Е не! Сега като видя макове из парковете тук и се сещам за фусили =)

    Ох, Джо…прекланям се пред експериментаторския ти дух! Аз бих го опитала туй чудо, но не знам дали някога бих се „съгласила“ да пробвам такова нещо вкъщи =)

    А боядисват ли трайно цветовете? Т.е. остана ли ти по ръцете или по някоя кърпа?

    1. Не съм се цапала, но цветът е много силен и мисля, че може да се използва за трайно боядисване. Жалко, че по Великден няма макове. 🙂

    1. За коса се съмнявам, но плат може би ще може да оцвети. Дали ще стане равномерно, не знам. Трябва да се опита.

Коментирай