Kак да си направя бриош + видео

Не че много разбирам от бриош, обаче добре ми се получава. Даже много добре и забелязвам дори, че е по-вкусен от тези, които опитах в пекарните в Париж. Изпробвах две рецепти, различаващи се една от друга както по съотношението на продуктите, така и по технология. На видеото, което с Вальо подготвихме ще видиш как се приготвя по-лекият и по-семпъл вариант на бриош във формата на хляб. Но преди да стигна до него, ще ти разкажа разни други неща свързани с бриоша.

Бриошът има разнолики форми, вкусове и текстури, а те зависят предимно от количеството яйца и съотношението на брашното и маслото. Средният и най-приет вариант е този с 50% масло (спрямо брашното). Бриошът като цяло е хляб с богат вкус, мека и пухкава жълта сърцевина и тънка коричка. Парижкият му вариант – Brioche à tête (с глава) е най-разпространената и асоциираща се форма за бриош. Сервира се предимно за закуска. Но съществуват толкова различни видове, колкото и различни рецепти и методи. Количеството на маслото може да започне от 20% и да достигне до 100% в различните рецепти. Това променя и технологията на приготвяне.

Рецепти за бриош датират от началото на XV век и то разбира се не точно такива, каквито се приготвят днес. Твърди се че рецептата идва от Нормандия, но бриошът спада към виенските печива – богати на масло, яйца и мляко теста, към чиято категория спадат и датското тесто, и бутер тестото. С добавка на повече захар, подправки, сушени плодове и ядки, бриошът наподобява козунак и панетоне. Дотук тестото се свързва все със сладко, закуска или десерт. Но един от най-класическите начини да се насладим на бриош извън сладката тема е сервирането му с патешки дроб или печено месо. За това може да четеш по-долу.

В известната репликата на Marie-Antoinette – „Като нямат хляб да ядат пасти“, всъщност е ставало въпрос за бриош. Преводът от френски на английски „… let them eat cake“ струва ми се обърква истинската версия, която намерих като: „S’ils n’ont plus de pain, qu’ils mangent de la brioche“. (Зачудих се как ли звучат версиите в Турция и Гърция, например. Сигурно бриошът е преведен като баклава и тцуреки. Това е шега, разбира се.) Но стига с истории и теории, нека минем към практическата част.

Захванах се първо да приготвя много богат на масло вариант. Процесът отнема два дни, но пък не е сложен и даже изобщо няма месене. Тестото в този вариант е много меко и лепкаво и за да може да се работи по-лесно с него е необходимо да се охлади в хладилник. Тъй като тестото е с мая, неизбежно трябва и да втаса. Тези две задължителни неща  са комбинирани в едно, като тестото втасва докато се охлажда. От тук идва и по-голямата продължителност на приготвянето му, защото втасването на по-ниски температури отнема повече време.

Хлябът, който получих е доста ароматен, пръхкав, но и тежък. Съдържанието на масло е почти 88%. (Какъв ли ще бъде бриошът със 100% масло?) Тежък е да се яде самостоятелно, а камо ли да се съчетае с нещо. Бих го съчетала единствено със сочни плодове, но кой ти яде сурови плодове с хляб? Хлябът, всъщност напомня повече на кифла, но пак ще ми трябва доста кафе и вода ако реша да закусвам с него. Бих го приготвила отново само ако ми трябва много маслен хляб, само ако разполагам с необходимото време и само ако знам какво наистина бих правила с него. С други думи – почти никога.

Но идеята за хляб с масло ми хареса. И вместо да си мажа филията с него, просто ще го сложа вътре. Захванах се да приготвям един от най-семплите варианти с малко повече от 20% масло. Тук вече хлябът се приготвя за няколко часа и не е необходимо охлаждане, но затова пък си иска малко месене. Приготвих бриоша във формата на хляб, за да мога по-лесно да дам няколко предложения за кростини и един десерт. Но нека първо да си го замесим.

Видеото има субтитри. За да ги видиш, като започне натисни бутона CC в черната лента.

Бриош

Адаптирано от книгата The Bread Baker’s Apprentice

Количествата са за 1 голям или два по-малки хляба.

За закваската:

  • 60 г брашно
  • 7 г суха мая за хляб
  • 120 мл топло прясно мляко (не горещо)

В голяма купа се смесват брашното и маята. Добавя се млякото и сместа се разбърква докато се образува каша. Покрива се със стреч фолио и се оставя за 30 минути да шупне.

За тестото:

  • цялата закваска
  • 4 големи яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
  • 400 г брашно + допълнително за омесване
  • 2 равни супени лъжици захар
  • 1 1/4 чаени лъжици сол
  • 100 г меко масло
  • 1 разбито яйце за намазване

Към активната закваска се добавят леко разбитите яйца. Объркват се добре.

Брашното се пресява и се смесва със солта и захарта. Добавя се към закваската с яйцата и се омесва меко тесто. Оставя се да почине за 5 минути.

Към тестото по малко се добавя от маслото. След всяко добавяне се разбърква с дървена лъжица докато се поеме от тестото. Този процес отнема малко повече време. Маслото може лесно да се внедри в тестото като се меси в купата с ръка. След като всичкото масло е добавено, тестото се изсипва върху набрашнен плот и се меси около 10 минути докато стане гладко, еластично и не много лепкаво. Ако е нужно се добавя още брашно, но не прекалено, защото тестото трябва да остане меко.

Тестото се оформя на топка и се пренася в намазана с мазнина купа. Отгоре също се намазва с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на топло място за 1 час (или 1 час и 30 минути в зависимост от температурата в помещението). Тестото е готово, когато е удвоило обема си.

След като втаса, тестото се премесва за кратко и се оформя на хляб – тестото се разстила с ръце във форма на правоъгълник. Навива се на руло, като при всяко навиване вътрешния край се притиска към тестото  (виж видеото). Поставя се в намазана с мазнина форма за хляб, покрива се с кърпа и се оставя на топло място да втаса за 30-40 минути.

Преди да се пече, хлябът се намазва с разбито яйце. Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 40 минути. Хлябът се проверява за готовност по три признака: методът с дървената клечка, която забодена в центъра трябва да излезе суха; измерената температура в средата на хляба трябва да бъде около 90 °C; когато хлябът се обърне, при почукване на дъното трябва да звучи кухо.

След като се изпече, хлябът се оставя за 5 минути във формата и тогава се изважда върху решетка. Оставя се да се охлади напълно.

Забележка: Използвах форма с размери 25x11x8 см. Може да се използва и малко по-голяма форма като времето за печене се запази.

Температурата, която измерих в средата на хляба след печенето показа 94°C.

Тестото може да се приготви във форма на бриош à tête, при наличието на специалните форми. В зависимост от големината им се получават 12-16 броя. Ако се приготвя тази форма или малки питки, то времето на третото втасване се намалява и хлебчетата се пекат на 200°C за 15-20 минути.

След като вече имаме бриош, да видим какво може да направим с него.

Моят избор се състои в три вида кростини и разбира се не можах да се въздържа да опитам патешки дроб върху препечена филийка бриош.

При кростините единият вариант е с меко козе сирене, прошуто крудо, праскови и сос от нар. Вторият вариант е същият, но прасковите са заменени със смокини, а сосът от нар – с балсамова редукция.

И в последния вариант също присъстват меко козе сирене и прошуто крудо, но с добавка от рукола и тазгодишните сушени домати, при които намалих времето за сушене на 4 часа при включен вентилатор на фурната.

Харесаха ми всички. Но не се спрях дотук. Исках да опитам десерт с бриош. Почерпих идея от една от любимите ми френски книги. Напомня ми на пържените филийки, но някак по-изискани. Десертът става завършен с топка ванилов сладолед и няколко разпръснати нарязани бадема. Ако се пропуснат (или поне сладоледа) тези ароматни пържени филийки със сладко от дребни червени плодове са идеални за съботния закуско-обяд.

Десерт с бриош

По идея от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques

За крема (панировката):

  • 100 мл прясно мляко
  • 100 мл течна сладкарска сметана
  • 2 яйца и 2 жълтъка от свободно отглеждани кокошки
  • 2 супени лъжици захар
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция
  • 1-2 супени лъжици Амарето или няколко капки бадемова есенция

Целите яйца, жълтъците и захарта се разбиват в купа с телена бъркалка. Добавят се прясното мляко и сметаната. Разбиват се за кратко до хомогенезиране. Накрая се добавят ароматите. Сместа се прецежда през цедка и е готова за употреба.

За плодовете:

  • 400 г микс от дребни червени плодове (малини, къпини, ягоди, боровинки)
  • 150-200 г захар в зависимост от сладостта на плодовете
  • 50 мл тъмен ром или коняк
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция

Почистените и измити плодове се смесват в тенджерка със захарта и рома (коняка). Оставят се на умерен огън да заврат. Варят се 8 минути или докато се образува гъст сос. Махат се от огъня и се добавя ванилията. Може да се охладят или да се сервират топли.

Приготвяне и сервиране:

От бриоша се отрязват 8-10 филийки с дебелина 2 см. Може да се нарежат на триъгълници по желание. Филийките се потапят в панировката и се напояват добре. Пържат се от двете страни в малко масло докато придобият златисто-кафяв цвят.

Филийките се сервират с плодовете и ванилов сладолед. Поръсват се с бадеми.

Идейка: От същият крем (панировката) и плодовете може да се приготви печен десерт с бриош. С добавка на прясно сирене подсладено с малко пудра захар става много добре.

В малка тавичка се нареждат няколко филийки от бриоша. Поръсват се с прясно мляко. Отгоре се нареждат сиренето и плодовете. Покриват се с още филийки бриош и се заливат с крема (панировката). Пече се на 180°C докато придобие златист цвят на повърхността.

И така нататък, и така нататък… Спирам се вече, защото бриошът свърши. Пак ще си направя, но сега съм хвърлила око на един друг френски хляб. Искаш ли още видео?

42 коментара

    1. Изобщо не е тежък! Маслото е малко! И и прекрасен!

  1. Вариантите с бриош ме изумиха ! Не знаех, че могат да се приготвят толкова изкусни ястия с бриош. Ще опитаме, непременно ! Сигурна съм, че ще изненадаме дори и французите 🙂

  2. Като се замисля, 100г масло за цял бриош не ми се виждат много, но сигурно имам изкривени представи, покрай всичките сладкиши и десерти, които включват в пъти повече масло 🙂
    Много хубава публикация, Йоана, искам да опитам от всички кростини. И от десерта, разбира се 🙂

  3. И аз не харесах бриоша, който опитах във Франция, но за сметка на това в немските пекарни правят страхотен – много пухкав и с дъх на масло. Така и не съм пробвала да си направя сама (все отскачам до пекарната 🙂 ), но бих опитала с удоволствие твоята рецепта. Само се чудя, ако искам по-маслен вариант, тип като кифла (говоря за малки бриоши с шапка), кое би било подходящото количество масло според теб?

    1. Може да опиташ вариант между 50 и 70% масло, като замесиш меко тесто и го оставиш в хладилник да втасва и да се охлажда за цяла нощ. Докато тестото е студено се оформят бриошчетата. След това се оставят да втасат и се пекат на 200°C за 15-20 минути.
      Рецептата от видеото също става, но тестото е по-леко и по-скоро като хляб, отколкото кифла.
      Имаш ли рецепта?

  4. Изпробвах рецептата и получих много вкусна бриошка :-). Пробвала съм един два пъти други рецепти, но не беше толкова сполучливо. Мисля, че 100гр масло е напълно достатъчно. Много хубаво ухае на масълце, но не е прекалено тежко.

    Изненадана останах от факта, че се изпече много добре, нито теклива, нито суха. Имам често проблем с печенето на козунаци, остават винаги сурови отвътре, направо сурово тесто, а бриошката пекох при същата температура и в същия съд..

    1. Много се радвам, Мария. 🙂
      С козунаците е малко по-различно. Въпреки че продуктите са едни и същи, съотношението между тях е друго. При козунаците има повече брашно и захар, което допълнено от яйца, мляко и масло прави тестото по-тежко. А и обикновено се пече голямо количество тесто. Две важни неща за козунаците (те всъщност са повече, но.. 🙂 ) – не бива да се прекалява със захарта и печенето според мен е най-добре да става на 160°C.

  5. Йоана,благодаря за изпитаната рецепта!Фантастичен резултат!!!Имам слабост към печенето на всякакъв вид хляб и веднага я изпробвах .Бях пробвала http://www.kingarthurflour.com/recipes/brioche-recipe ,но не останах така възхитена както от твоята рецепта .Лесна и безгрешна!!!!

    1. Добър повод за радост и при мен. 🙂
      В посочената от теб рецепта забелязвам, че не се приготвя закваска. Но пък тестото има време да втаса добре – веднъж на стайна температура и веднъж докато се охлажда. Маслото е около 36% (ако добре смятам) и рецептата звучи добре, но също така забелязвам, че тестото трябва да се меси дълго. Ако рецептата казва, че тестото трябва да се меси 15-20 минути в машина или миксер, то ако решим да го месим на ръка времето трябва да се увеличи с около 1/3. (Това го казвам от наблюдения.)
      Както и да е. Радвам се, че си открила подходящата за теб рецепта и още повече, че обичаш да месиш хляб у дома.

  6. Последните няколко снимки са направо упомрачително вкусни….Не съм голям специалист в месенето и приготвянето на хляб, но винаги искам да меся тесто и ми доставя такова удоволствие. Поздравления за готината статия!

  7. Добър вечер,
    Защо при положение че си имаме българска дума за назоваване – козунак, предпочитате „бриош“ ? Ако примерно детайли в рецептата го правят малко по-различен от козунакаспокойно можем да го наречем „френски козунак“. И е сигурно, че всеки среден българин моментално ще разбере за що иде реч. 🙂
    Иначе снимките са чудесни, благодаря!

    1. Аз не бих ги нарекла едно и също нещо. Сходството на продукти не прави бриоша козунак, било то и френски. Не само детайлите в технологията различават едното от другото. Една от основните причини да бъдат различни неща, това е захарта. Докато бриошът е богат хляб с аромат на масло, то козунакът е сладък хляб. Разликата се усеща още в допира на суровото тесто.

  8. И аз мисля, че козунак и бриош нямат много общо, освен приликите в съставките. Вкусовете и консистенцията са съвсем различни.

    Йоана, нямам определена рецепта, ще се радвам, ако можеш да ми предложиш някакъв вариант с повече масло 🙂 .

    1. Ок, записвай рецептите. 🙂
      Давам два варианта, като основния е с 88% масло, а вторият с 50%. В скобите съм отбелязала необходимия грамаж от дадения продукт за бриош с 50% масло. Технологията и при двете рецепти е една и съща.
      Закваската се приготвя като рецептата от видеото със същите пропорции на продуктите.
      За тестото:
      цялата закваска
      5 големи яйца
      450 гр. брашно (380 гр. за бриош с 50% масло)
      2 супени лъжици захар (1 супена лъжица за бриош с 50% масло)
      1 чаена лъжица сол (3/4 чаена лъжица за бриош с 50% масло)
      450 гр. меко масло (220 гр. за бриош с 50% масло)
      Тестото се замесва както е показано на видеото с разликата, че след като се добави маслото, тестото не се меси. Така, както си е меко и лепкаво в купата се покрива със стреч фолио и се оставя за една нощ в хладилник. През това време втасва и се охлажда, така че да може да се работи лесно с него.
      На другия ден тестото се премесва за кратко (колкото да се събере и оформи) върху леко набрашнена повърхност. Докато е студено от него се оформя хляб или бриош с глава (шапка). Сега вече оформеното тесто се оставя да втаса на стайна температура. Във форма на хляб отнема около 1 час и 30 минути. По малките бриоши втасват около 40 минути. (Тъй като тестото е студено и при двата варианта може да отнеме повече време.)
      Хлябът се пече на 180°C за 40 минути. Малките бриоши – на 200°C за около 20 минути.
      Успех! И да споделиш кой ти харесва повече. 🙂

  9. Много ти благодаря за бързата реакция и рецептите, ще изпробвам първо варианта с 50% масло и ще докладвам за резултата 🙂 . А, и видеото ми харесва, много е полезно, когато може да се види нагледно, определено искам още.

  10. Както се случва с всяка твоя рецепта , резултатът беше умопомрачителен – аромат, цвят и консистенция. Освен това се получи прекрасна фина коричка. Благодаря ти Йоана!

  11. За пръв път меся хляб – следих всяка твоя стъпка от видеото. И се получи едно чудесно хлебче. Семейството ми беше очаровано. Големия ми син толкова много го хареса, че си го хапваше, като козуначе.

    1. Да разбирам ли, че видеото (нагледността на рецептата) те е провокирало да замесиш хляб? (Въпросът ми е свързан с планирането на други клипчета.)
      Иначе, много се радвам, че хлябът ви е харесал. 🙂

  12. Йоанчеее, спри да публикуваш, че станах 100 кила! Сега пък пробвах бриош. Много ни хареса! Лесен и вкусен. Във връзка с горното питане – да – предпочитам да видя нагледно нещата, защото сравнявам веднага и ако се налага напр. оставям да втаса още малко. Благодарности!!!

    1. Пропорциите на продуктите, технологията и количеството захар – това е основната разлика в тестото.

      Бриош е хляб богат на масло и яйца, докато козунакът е сладък хляб, обикновено с присъствие на сушени плодове, ядки и аромати.
      Брьош е френски хляб за закуска или канапе или във форма на кифла или с шапка, приготвя се целогодишно. Козунакът е обреден, празничен хляб, известен на Балканите и присъства на трапезата ни веднъж годишно.
      В различните страни си има различни имена и рецепти за подобни великденски сладки хлябове. Нашият е именно козунака.

  13. Знам какво е бриош, защото живея във Франция 🙂 Козунак също, защото съм българка. Въпроса ми беше каква разлика виждаш ти между двете, не културна разлика, а единствено разлика в приготвянето и вкуса. Освен разликата в количеството захар и различните добавки по избор за плънката или в самото тесто, не виждам друга такава. Но това е достатъчно за да направи от козунака много по-вкусен хляб 🙂

    1. Хей, не исках да те засегна. 🙂 Предпочитам да обясня всичко, което знам, някой може да се запита същото.

      От разликата в пропорциите и начина на приготвяне идва и разликата в суровото тесто, както и след изпичането.

      Двете теста са различно плътни – на брьош е по-меко, а маслото се добавя със стайна температура и се внедрява в тестото чрез разбъркване с дървена лъжица (на ръка) или миксер с приставки за тесто, докато маслото се усвои от тестото. Според мен затова се получава много пухкав и въздушен, някак пръхкав, с отчетлив аромат и вкус на масло. Разликата в количеството масло добавено в брьош е съществена не само за вкуса, но и за неговата текстура след изпичането. Колкото повече масло се слага, толкова по-меко трябва да остане тестото, с дълга (нощна) ферментация на студено. Тестото в този случай изобщо не се меси и се оформя докато е студено.

      Козунака е една идея по-плътен и сладък, а изпеченото тесто се дели лесно на сегменти, когато се отчупи (конците). Това е защото тестото за козунака се меси дълго с разтопено масло. Но тук няма опция тестото да бъде меко, защото му трябва месене. Всъщност, вариант е полската Бабка и въпреки същите съставки (има вариант на Бабка и с цели яйца), това не е козунак, но напомня за него.

      Надявам се да опиташ да приготвиш вкъщи различните рецепти и сама да усетиш разликите. Това е начинът според мен.

  14. О не, в никакъв случай не си ме засегнала – просто първото обяснение не ме задоволи защото се подчертаваше културната разлика, нещо което аз очевидно няма как да не знам 🙂 Второто обяснение е това което исках, чисто технически различия, сега ми е по-ясно за което ти благодаря. Поздравления за блога ти, разгледах го подробно и наистина се вижда че е направен с много любов 🙂

  15. Привет Йоана, Њеднага минавам на „ти“, защото следя блога ти от може би 2 години насам и те чувствам беѕкрайно близка заради помощта, която си ми оказвала с постовете в твоя сайт. 🙂
    Някои рецепти са ми се получавали, други – не, но бриошът се оказа безотказният блокбъстър в семейния арсенал с любими рецепти!
    Изключително вкусен, богат и най-важното – лесен и приятен за приготвяне хляб. Малко прилича на козунак, само че без сладостта на козунаците. Този Великден даже приготвих за пръв път домашен „козунак“ по видео рецептата, която ти си публикувала за бриош. (blush) 🙂 Получи се ч-у-д-е-с-н-о, макар някои да биха казали, че това, което съм направила, въобще не е бил козунак. Което за семейството и приятелите ни няма ни най-малко значение, уверявам ви. 😉

    Още веднъж ти благодаря, че се грижиш така добре за своя сайт и обогатяваш кулинарната ми култура с идеи, които се различават от масовото хранене на българина. Ще продължвам да те следя, а на тези, които още не са опитали да приготвят бриош, само мога да кажа – не чакайте, направо се запрятайте! 🙂

    1. Благодаря за милите думи, Ванче! 🙂
      Радостта от споделянето идва с по-голяма сила от обратната връзка на читателите. Радвам се много, много…
      Радвам се и че имаш стимул за импровизации. Така трябва да бъде, независимо кой какво твърди за твоя козуначен брьош. 😉 Важно е да се пробва, да се експериментира.
      Поздравления и още много вдъхновения!

  16. Да се похваля за моя бриош (50% масло).
    Като човек, който никога не беше правил нищо подобно, не очаквах тестото буквално да излезе от формата и да я обгърне като „гъба“.
    Наложи се да го пека така и след като го извадих от фурната и го оставих 10-тина минути да се охлади, трябваше да отрежа „гъбата“ и след това да извадя остатъка от формичката.
    Това се случи в петък, но моята идея беше за бриошените пържени филийки в събота сутринта, които в моя случай бяха със странна форма, но уникално вкусни се получиха.
    Нямах пресни ягоди и малини, но имах в хладилника четири подядени сладка ( ягоди, 2 от малини и едно от вишни) всичките ги изсипах в една малка тенджерка и ги разтопих с брендито…..няма такова сладко, а и го сервирах още топло. Вече само така ще го правя, ако не се сервира на деца разбира се.
    Йоанна ако можеш да ми кажеш, защо ми избълва тестото от формата – спазих всички грамажи и формичката ми беше като твоята.
    Благодя ти също така за много лесните обяснения и видеото много ми помогна (особенно при подгъването, само от обяснения нямаше да го разбера)

    1. Предполагам от силна мая и/или по-дълго втасване. Друга възможна причина е вида на брашното, от който зависи какво количество ще се използва – дали брашното поема повече или по-малко вода(течности).
      Не си използвала самонабухващо се брашно, нали? Ако е така, вида на брашното може да се отрази на консистенцията на тестото, което означава, че дори при правилно спазени пропорции, тестото може да се е получило по-меко. Вследствие на това при слагането му във фурната то не се надига на височина, която да се запази до края на печенето, а се разлива настрани. Затова много хлебари задават в рецептата определено количество брашно, но описват какво точно тесто трябва да се получи, а следващият рецептата преценява дали тестото има нужда от още брашно или вода.
      Месенето също е от значение, за да може да се създадат повече глутенови връзки, които държат тестото еластично.
      Следващият път използвай по-голяма форма за да се застраховаш.

  17. Йоана, благодаря за бързия отговор.
    Явно не съм се изразила добре – тестото бухна и нагоре и на страни – явно си права за формичката.
    А иначе ползвах тип 500 на софимел (най- стандартното брашно).
    Дано да съм от полза с моя „страннен“ опит и на други ентусиасти:-)

  18. Здравей,уникална си с видеото в повечето случай няма такива и … , а за хляба и пастите грешка в историята Мария-Тереза Хабсбург-Испанска е казала тези думи 100 г. по-рано . 🙂

  19. Реших да се напиша Мира 2,защото видях,че има още една Мира и реших,че няма да е коректно спрямо нея,аз се появих наскоро ,но отдавна чета блога,имам и 2-3 поста,но няма да спра дотук.
    Поводът да се включа пак е страхотната рецепта на Йоанка за бриош.Направихме я с голямо внимание и спазихме всичко.Получи се страхотен,вече е от любимите ми храни.Рецептата не е трудна и си заслужава!
    Благодаря,Йоанка!

  20. Забравих да отбележа,че изгледах и видеото в You tube и даже изтичах да си купя същата тавичка за хляб.Невероятен е!

  21. Здравей:)
    Дали има шанс тестото да се получи в машина за хляб? Има бързо активираща се мая,която не е нужно да предтоява с брашното и млякото ? Благодаря ☺

    1. Вероятно би могло, но не мога да кажа какво е необходимо да се направи, защото нямам опит с машини за хляб. Виж дали има програма, подходяща за технологията на тази рецепта и опитай.

  22. Определено хлябът беше едно от нещата, които първо научих как се прави от бабите ми, но с времето започнах да издирвам различни рецепти. Бриошът винаги ми е бил интересен, но заради многото масло избягвах да го правя. Реших се като разбрах от теб, че съществуват различни видове и пак се получава. Най-вероятно като съм опитвал е било най-малко 50% съотношението брашно-масло, защото определено нямаше вкус на хляб, а по-скоро на мекичък кроасан смасло и не си представях да го поднеса с основно ястие. Но докато не направих тази рецепта… Получи се наистина уникален хляб. Истинска магия е да гледаш как това нещо се надува във фурната и обгръща формата ти, почти щеше да докосне реотаните на печката и го свалих с позиция по-надолу. Определено ще опитвам в по-голяма форма занапред, може би по-висока. Така или иначе засенчи всичко без десерта, твоето семифредо. Не знам за кое от двете чувах да се ахка повече честно казано. Поздрави, Васил.

  23. Здравей! И аз съм един от твоите последователи – благодаря за вкуснотиите и свежото настроение! На гръцки във фразата използват пандешпан – παντεσπάνι 🙂

Коментирай