SOS – Паксимадя

Като чуя паксимадя и си представям сухарите, които продават в гръцките хлебарници. Приготвени от стар хляб, много сухи и твърди, винаги съм се чудила как и с какво ги ядат. Случвало се е и аз да си взема, но ако не се напоят с нещо, няма ядене. Виждала съм да си ги топят в зехтин. Пробвала съм и аз. После се започва едно хрупане, хрупане, чак главата ти кънти и не чуваш нищо, само гледаш картини и се мъчиш със залъка в устата. Това ли било то паксимади? Май не е само това.

Същата дума се използва и за сладки курабии, разбира се не толкова твърди като гореспоменатия сухар. И за разлика от него  се ядат без усилия и с наслада. Характерното на тези гръцки курабии е, че се приготвят с много анасон; присъстват също портокал, канела и карамфил, както и стафиди. Тестото се замесва с бяло вино и зехтин , а сусамът е една от емблематичните поръски за всякакви гръцки изделия. Колко гръцко, нали? Това всъщност е другото паксимади – сладко и ароматно.

Напомнят ми на италианските бишкоти, само че не се пекат два пъти. Напомнят ми и на сладкиша със силен анасонов аромат, както и на Меломакарона със свежия си портокалов дъх. Но нека да не се заблуждавам – това са паксимадя. Гръцки паксимадя! Не могат да напомнят за нищо, освен за себе си.

Има различни рецепти за паксимадя, в които продуктите варират- с узо, с бадеми, с шамфъстък и различни комбинации от подправки. Но Мария си пожела точна тази, в която присъстват зехтин, вино, стафиди и анасон. И аз с удоволствие я изпълних. Приготвя се лесно и бързо. За повече яснота може да видиш това видео. В рецептата за паксимадя, която Костас показва, виното се добавя накрая, а тестото се оставя да почине за 5 минути преди да се работи с него.

Паксимадя

Адаптирано от mikrikouzina.blogspot.com

Продукти:

  • 170 мл зехтин (за предпочитане лек)
  • 180 мл бяло вино
  • 120 мл прясно изцеден портокалов сок
  • 2 чаени лъжици бакпулвер
  • 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1/2 чаена лъжица канела
  • 1/4 чаена лъжица смлян карамфил
  • 2 чаени лъжици анасонови семена, стрити в хаванче
  • 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
  • 150 г стафиди
  • 200 г фина кристална захар
  • 750 г брашно + допълнително ако има нужда
  • сусам за поръсване

В голяма купа се смесват зехтинът, виното и портокаловият сок. Разбъркват се за кратко. Добавят се захарта, стафидите, анасонът, канелата и карамфилът. Сместа се разбърква добре докато захарта започне да се разтопява.

Отделно се смесват брашното, бакпулверът и содата. Пресяват се и се добавят към горната смес. Замесва се меко тесто, което не трябва да лепне.

Тестото се разделя на четири равни части. Правят се фитили и се подреждат на разстояние един от друг в тава, покрита с хартия за печене. Фитилите се нарязват на парчета с дебелина 2- 2,5 см. Намазват се с малко вода и се поръсват обилно със сусам. Пекат се в предварително нагрята фурна на 180ºC за 50-60 минути, в зависимост колко твърди искаш да бъдат. Охлаждат се в тавата и се разделят по предварителните разрези.

12 коментара

  1. Соленият вариант на паксимада ми е любим в една много специална салата „Крета салата“. В салата те се натрошават на малки парчета и се поставят на дъното на чинията. Отгоре се поставят нарязания на кубчета домат(и), фета сирене и маслини (тип каламата). Всичко се поръсва обилно с риган и зехтин. Вкусът е уникален!

    1. Така и не им намерих приложение. В салата със сочни домати сигурно ще станат. Трябва да опитам.

    2. Потвърждавам! Салатата става изключително вкусна. Приятел грък ме научи на тази лятна магия, не пропускам щом излязат българските домати, става и с обикновено саламурено сирене. Веднъж пробвах с пресен босилек поради липсата на риган, но добавих и малко чесън, също се получи много добре.

  2. Ей, че са хубави, Йоана!
    Точно този тип ми харесва да придружава вареното кафе 🙂
    Иначе си права, случвало ми се е да купя такива с които наистина може да си счупиш зъбите 🙂

    Паксимадя всъщност означава сухари – но гърците явно са отприщили въображението си и не са останали само на изсушен стар хляб – разнообразието наистина е умопомрачително – правят се от какви ли не брашна, в комбинация с яки, сушени плодове и мерудии…
    И аз предпочитам тези, които не са прекалено твъррди, а за кафето или чая като че ли клоня към тези които са леко сладки. Тук в Кипър се консумират много, особенно през зимата с чаша топъл чай, мляко или кафе, в което да се топят.
    Освен това (не сладките сухари) се ползват и за много салати, в които могат да бъдат начупени или цели – накиснати в прясно нарязани домати или зехтин – обожавам такъв тип салати! Сухарите поемат от дресинга и стават страхотни!!!
    Поздрави, Йоана и благодаря за рецептата!

    1. Аз скоро разбрах за сладките паксимадя и определено не ги свързвам със сухар. Защо са им дали това име? Приличат по-скоро на курабии.

  3. Йоана, прекрасно е човек да стане сутрин и да види, че си изпълнила някое негово желание 🙂 Благодаря ти! Много ме накара да се усмихна, паксимадя са свързани само с най-хубави моменти от живота ми, а да си призная- като ги купя в по-голямо количество и няма кой да ме спре после… Винаги предизвикват асоциации за слънце, топлина, малки дъхави пекарнички, абе- щастливи дни 🙂 Още тези дни ще си ги приготвя и ще докладвам дали са като закинтоските паксимадя. Хубав уикенд, Йоана, и още веднъж благодаря за чудесната рецепта 🙂

  4. Аз, от своя страна, не бях чувала за паксимадя, така че разказът ти ми беше доста интересен, освен това анасон със стафиди и портокалова кора ми ухае интересно и любопитно … благодаря за хубавата рецепта

  5. Една идея от къде да си намеря анасонови семена? (не се сещам да съм виждала в големите маркети)

  6. Йоанаааа))))) Добре че все пак макар и късно , видях че си БЛИЗНАЦИ като мен )))) И то бива , бива еднакви страсти …От малко дете си спомням именно ПАКИМАДЯ на баба ми )))БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Мога да ти изпращам интересни РЕТРО рецепти от цял свят , които и днес даже а лесни за направа ))) БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА РАДОСТТА !!!

Коментирай