Като чуя паксимадя и си представям сухарите, които продават в гръцките хлебарници. Приготвени от стар хляб, много сухи и твърди, винаги съм се чудила как и с какво ги ядат. Случвало се е и аз да си взема, но ако не се напоят с нещо, няма ядене. Виждала съм да си ги топят в зехтин. Пробвала съм и аз. После се започва едно хрупане, хрупане, чак главата ти кънти и не чуваш нищо, само гледаш картини и се мъчиш със залъка в устата. Това ли било то паксимади? Май не е само това.
Същата дума се използва и за сладки курабии, разбира се не толкова твърди като гореспоменатия сухар. И за разлика от него се ядат без усилия и с наслада. Характерното на тези гръцки курабии е, че се приготвят с много анасон; присъстват също портокал, канела и карамфил, както и стафиди. Тестото се замесва с бяло вино и зехтин , а сусамът е една от емблематичните поръски за всякакви гръцки изделия. Колко гръцко, нали? Това всъщност е другото паксимади – сладко и ароматно.
Напомнят ми на италианските бишкоти, само че не се пекат два пъти. Напомнят ми и на сладкиша със силен анасонов аромат, както и на Меломакарона със свежия си портокалов дъх. Но нека да не се заблуждавам – това са паксимадя. Гръцки паксимадя! Не могат да напомнят за нищо, освен за себе си.
Има различни рецепти за паксимадя, в които продуктите варират- с узо, с бадеми, с шамфъстък и различни комбинации от подправки. Но Мария си пожела точна тази, в която присъстват зехтин, вино, стафиди и анасон. И аз с удоволствие я изпълних. Приготвя се лесно и бързо. За повече яснота може да видиш това видео. В рецептата за паксимадя, която Костас показва, виното се добавя накрая, а тестото се оставя да почине за 5 минути преди да се работи с него.
Паксимадя
Адаптирано от mikrikouzina.blogspot.com
Продукти:
- 170 мл зехтин (за предпочитане лек)
- 180 мл бяло вино
- 120 мл прясно изцеден портокалов сок
- 2 чаени лъжици бакпулвер
- 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
- 1/2 чаена лъжица канела
- 1/4 чаена лъжица смлян карамфил
- 2 чаени лъжици анасонови семена, стрити в хаванче
- 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
- 150 г стафиди
- 200 г фина кристална захар
- 750 г брашно + допълнително ако има нужда
- сусам за поръсване
В голяма купа се смесват зехтинът, виното и портокаловият сок. Разбъркват се за кратко. Добавят се захарта, стафидите, анасонът, канелата и карамфилът. Сместа се разбърква добре докато захарта започне да се разтопява.
Отделно се смесват брашното, бакпулверът и содата. Пресяват се и се добавят към горната смес. Замесва се меко тесто, което не трябва да лепне.
Тестото се разделя на четири равни части. Правят се фитили и се подреждат на разстояние един от друг в тава, покрита с хартия за печене. Фитилите се нарязват на парчета с дебелина 2- 2,5 см. Намазват се с малко вода и се поръсват обилно със сусам. Пекат се в предварително нагрята фурна на 180ºC за 50-60 минути, в зависимост колко твърди искаш да бъдат. Охлаждат се в тавата и се разделят по предварителните разрези.
Соленият вариант на паксимада ми е любим в една много специална салата „Крета салата“. В салата те се натрошават на малки парчета и се поставят на дъното на чинията. Отгоре се поставят нарязания на кубчета домат(и), фета сирене и маслини (тип каламата). Всичко се поръсва обилно с риган и зехтин. Вкусът е уникален!
Така и не им намерих приложение. В салата със сочни домати сигурно ще станат. Трябва да опитам.
Потвърждавам! Салатата става изключително вкусна. Приятел грък ме научи на тази лятна магия, не пропускам щом излязат българските домати, става и с обикновено саламурено сирене. Веднъж пробвах с пресен босилек поради липсата на риган, но добавих и малко чесън, също се получи много добре.
Ей, че са хубави, Йоана!
Точно този тип ми харесва да придружава вареното кафе 🙂
Иначе си права, случвало ми се е да купя такива с които наистина може да си счупиш зъбите 🙂
Паксимадя всъщност означава сухари – но гърците явно са отприщили въображението си и не са останали само на изсушен стар хляб – разнообразието наистина е умопомрачително – правят се от какви ли не брашна, в комбинация с яки, сушени плодове и мерудии…
И аз предпочитам тези, които не са прекалено твъррди, а за кафето или чая като че ли клоня към тези които са леко сладки. Тук в Кипър се консумират много, особенно през зимата с чаша топъл чай, мляко или кафе, в което да се топят.
Освен това (не сладките сухари) се ползват и за много салати, в които могат да бъдат начупени или цели – накиснати в прясно нарязани домати или зехтин – обожавам такъв тип салати! Сухарите поемат от дресинга и стават страхотни!!!
Поздрави, Йоана и благодаря за рецептата!
Аз скоро разбрах за сладките паксимадя и определено не ги свързвам със сухар. Защо са им дали това име? Приличат по-скоро на курабии.
Йоана, прекрасно е човек да стане сутрин и да види, че си изпълнила някое негово желание 🙂 Благодаря ти! Много ме накара да се усмихна, паксимадя са свързани само с най-хубави моменти от живота ми, а да си призная- като ги купя в по-голямо количество и няма кой да ме спре после… Винаги предизвикват асоциации за слънце, топлина, малки дъхави пекарнички, абе- щастливи дни 🙂 Още тези дни ще си ги приготвя и ще докладвам дали са като закинтоските паксимадя. Хубав уикенд, Йоана, и още веднъж благодаря за чудесната рецепта 🙂
Мария, за мен е удоволствие. 🙂 Надявам се да ти харесат.
Аз, от своя страна, не бях чувала за паксимадя, така че разказът ти ми беше доста интересен, освен това анасон със стафиди и портокалова кора ми ухае интересно и любопитно … благодаря за хубавата рецепта
Една идея от къде да си намеря анасонови семена? (не се сещам да съм виждала в големите маркети)
За продукти използвани в рецептите от блога погледни страницата Кое откъде?
Йоанаааа))))) Добре че все пак макар и късно , видях че си БЛИЗНАЦИ като мен )))) И то бива , бива еднакви страсти …От малко дете си спомням именно ПАКИМАДЯ на баба ми )))БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Мога да ти изпращам интересни РЕТРО рецепти от цял свят , които и днес даже а лесни за направа ))) БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА РАДОСТТА !!!
Ще ми бъде много интересно. Само ако не те затруднява, може да ги напишеш тук и в имейл.