Не ме питай защо.

Равновесието ми
от пепелта на крайностите
се издига, като феникс.
Този, който не е изгорял
не ще има опитност такава.
Мирът ми се излива
само за готовия
целия мир да потопи
в крайна страст.

Мевляна Джелаледин Руми

Понякога имам нужда да се вкопча в нещо силно, което да ме накара да забравя за всичко около себе си. Не се случва често или поне не толкова често, колкото би ми се искало. Не ме разбирай погрешно. Храната, готвенето и личните открития в тази насока са нещото, за което постоянно мисля, държи ме толкова жива, колкото не съм била никога през живота си, дори и в тинейджърските любови. Преди време отново бях обсебена от нещо, което беше хем хубаво, хем мъчително и тогава наистина се наложи да хвана гората. С времето това отшумя, като че ли се вразумих и погълната от ежедневието всичко отново си дойде на мястото. До този момент.

В момента в който започвам да пиша това навън се извива гръмотевична буря, дошла толкова внезапно след слънчевия топъл ден, колкото внезапно ме връхлетя една история. Промяната на времето ми се стори толкова забавна и подходяща в този момент, че на мига започнах да описвам чувствата си. Историята, която ме погълна изцяло е историята на Стефани Майър, представена в поредицата „Здрач“. Преживявах всичко, сякаш аз бях главната героиня Бела и за няколко седмици се понесох в приказката за вампири и върколаци, игнорирах всичко около мен, не си давах сметка, че забравям да следя любимите си кулинарни блогове и още повече – почти не готвех. Нямах апетит. Хранех се с емоциите на героите и това ми беше напълно достатъчно. Сякаш бях обсебена. Обсебена от какво? Все още си задавам този въпрос. Опитвам се да разбера. Може би част от себе си. Както и да си спомня откъде започна всичко.

Една вечер за кратко съзрях по телевизията първия филм от поредицата. Не му обърнах сериозно внимание, струваше ми се твърде сладникав и безумен. Пропуснах по-голямата част от него и вероятно съм си намерила по-интересно занимание. На следващата вечер попаднах на същия филм, вече втора част, но този път нещо ме накара да се загледам. Не знам какво, може би актьорите или ефектите във филма. Все още не знаех напълно историята. Изгледах филма до края. Почуствах се щастлива.

На сутринта се събудих със същите емоции, с които си легнах вечерта, че даже по-силни. И наистина се чувствах така, сякаш предната вечер лично бях изживяла всичко. Същата сутрин преди работа потърсих информация за филма и така попаднах на българския фен сайт на „Здрач“. (Благодаря, Петя!) Зачетох се ентусиазирано, но времето напредваше и трябваше вече да тръгвам за работа. През целия ден, потънала в захар, какао и брашно не спрях да мисля за историята, за героите, и за необяснимите емоции, които ме бяха погълнали безвъзвратно. От време на време дори се улавях, че се усмихвам, спомняйки си сцени от филма. Добре осъзнавах, че бях погълната от всичко това, но не исках да приключва. Чувствах се щастлива.

След работа, почти тичешком се запътих към близката книжарница и с голяма надежда и очакване попитах за книгите от поредицата „Здрач“. Упътиха ме към рафта, където доволно видях и четирите книги. Без да се замислям ги грабнах и тръгнах към касата. Излизайки от книжарницата се почувствах още по-щастлива и нетърпелива да започна историята от самото начало. Сега като се замисля, май оставих Вальо без вечеря или май спретнах нещо набързо, без особена възхита. В главата ми присъстваха само Бела и Едуарт и наистина не исках нищо друго да попречи на трайно настанилото се в мен необяснимо чувство на щастие.

В същия този ден, в който започнам да пиша направих корекция на татуировката си, този път без припадъци, а цялата процедура мина толкова леко, че дори не вярвах. Преписвам го на това, че все още съм изключително обсебена от „Здрач“ и дори не внимавах много добре в разговора с татуистът, който предвид работата ми, естествено беше на тема храна. Истината е, че в студиото, изпълнено със снимки и скици на татуировки, които бяха предимно на митични същества и демони, се чувствах толкова комфортно, при все че в главата ми се въртяха истории за вампири и тайнственост.

Навън продължава да вали, но вече е по-тихо, гръмотевиците се чуват отдалеч. Може би се успокоих малко, след като написах всичко по-горе, а бурята утихваше наравно с емоциите ми. Eмоциите трябва да се изразяват! Не трябва да таим нищо в себе си, колкото и лично, хубаво или лошо да е. Все ще се намери сходна душа, която да разбере. Обаче тук, с историята на Стефани Майър и обзелите ме чувства попаднах на камък сред мъжката аудитория. Когато подхванах разговора за „Здрач“ пред група приятели, мъжете ме гледаха не толкова заинтригувано, но реакцията на единственото момиче ме обнадежди да продължа да изказвам чувствата си по тази история. Как ли пък не! Разбира се, това са момичешки работи. Споделих с още двама-трима и не се учудих от реакцията им, но видимо дадоха вид, че ме разбират след като се аргументирах и дори извадих на показ вдъхновението на писателката да започне да пише тази история. Или може би бързо се съгласиха с мен, само и само да спра да им говоря за романтика. Момичетата, с които споделих, естествено ме разбраха.

Очаквано Вальо също ме разбра (той е от друга порода, както казват всички жени покрай него), даже ми се зарадва, предвид, че почти ме беше обвинил в зомбиране –  неистовото ми, планирано приготвяне на различна храна, постоянното ми ровене в книги и сайтове за храна, дори понасяше среднощните ми пристъпи на вдъхновение, в които толкова ентусиазирано се поглъщах в приготвянето на някой десерт. С тази история вкопчила се в мен, забравих да готвя, в последният момент се вайках дали е останало нещо в хладилника и напълно забравих за любимото ми пазаруване. И добре че Вальо не е предирчив и добре умее, даже май му харесва да се наслаждава на сандвичи и печени картофи. Какво щастие за мен в този момент – има пресни картофи на пазара, не се налага да губя време в белене, вместо това подхващам поредната глава от книгите. Не съм за вярване!

Вероятно звучи налудничаво, но съм сигурна, че всеки ще открие по нещо за себе си в тази история на „Здрач“. Или по-точно всеки ще се открие в някой от героите, в някой момент от сцените, връщайки се назад във вече избледнели спомени, припомняйки си изживени случки или отприщване в съзнанието на личен блян, който умело е бил подтискан от разума. А може би пък не. Може би аз съм налудничавата романтичка, която с напредване на годините обръща все по-голямо внимание на чувствата си и никак не умее да контролира емоциите си. Когато бях малка се подсмихвах на баба ми, която гледайки някой филм или сериал (вероятно за робинята Изаура или Шатовалон) преживяваше всичко заедно с героите, вълнуваше се, плачеше с тях. Мисля, че сега я разбирам.

Знаеш ли, както в историята „Здрач“ някои от персонажите се прикриват, така и в живота някои не са това, което са. Това, за което се представят. Опитват се да бъдат силни (силата в случая се изразява в подтискане на чувствата), но във всеки един от нас има поне мъничко романтика, която смятам за ненужно да прикрива. Може просто да ѝ се остави. И понякога не е нужно да се задават въпроси. Понякога нещата просто се случват. Без тревога, без да се питаме „Защо?“, пък дори и без да искаме мнение или подкрепа. Понякога, може би е по-добре да следваме чувствата си. Без съпротива. Те могат да бъдат толкова силни, че осъзнато или не те поглъщат, обвиват те в кадифена мекота, от която душата ти се чувства уютно, а очите ти (уж без причина) ги отразяват с палави искри. Искам да ти го пожелая!

След като почти приключих с излиянието си в тази дъждовна нощ, долях чашата с още малко вино, а в този момент Вальо ме погледна и сякаш прочел мислите ми се усмихна. Аз му се усмихнах също толкова дяволито и само добавих: „Чувал ли си за десерта Здрач?“

Следва продължение…

Продължението, което следва е може би най-добрия израз, който мога да направя за това, което изживях.

27 коментара

  1. Йоана, така добре разбирам всичко, което си описала. Спомня си, че когато преди 2-3 години попаднах на книгите, ги изчетох на един дъх и също като теб бях забравила за обикалящия ме свят.
    После много време не успях да намеря книга, която така да ме плени и да не ми позволи да я оставя, докато не изчета и последната страница. До преди няколко месеца, когато ми препоръчаха книгите от поредицата „Игрите на глада“. Препоръчвам ти ги и аз.

  2. И аз бях обсебена от книгата и не можех да се отлепя. Филмите не гледах, мисля, че само биха развалили емоциите от прочита на самите книги.
    И какво съвпадение, днес и аз цитирах Руми 🙂 и във връзка с това другата книга, която не ми позволи да мигна преди да я дочета-‘Любов’ на Елиф Шафак 🙂
    Очаквам с нетърпение десерта Здрач.
    Поздрави

    1. При мен беше синхронно. Исках да чета, да гледам, да чета… Филмите са доста съкратени, но са направени хубаво.
      Понеже първо зърнах филма, вече имах образи на героите и това някак ми допадна. Мисля, че актьорите са много добре подбрани. Обаче с най-голям интерес прочетох последната книга, чиито филм ще излезе през ноември. Нямам търпение.

  3. Напълно те разбирам. Поредицата съм я чела поне пет пъти, даже и незнам точно колко. Докато четях твойте чувства сърцето ми си спомни силния копнеж, който аз изпитвам всеки път докато я чета. Даже сега май пак ще я почна. Десерта здрач трябва да бъде според мен изпълнен с копнеж, които те кара да се чувстваш изпълнен до пръсване.

    1. Нещо такова. 🙂
      Докато прочитах отделни глави от първата книга, за да извадя няколко цитата, които ще ми трябват за продължението, вълната отново ме обля…

  4. Хайде и аз в компанията на разбиращите… Но какво да се прави. Ще пропусна колко пъти съм чела историята на Бела и Едуард, ще пропусна как гонех приятели, роднини и колеги, за да ги облъчвам с преживените от мен емоции, но за мъжете няма да пропусна – мъжът ми стигна до там, че излизаше от стаята в момента, който заговорех за поредицата. Ще чакам с ОГРОМНО нетърпение десерта „Здрач“ и обещавам най-тържествено да го приготвя въпреки не особено добрите ми сладкарски способности.
    Относно цитата, с който си започнала, ще си позволя да подкрепя Бети – прочети „Любов“ на Елиф Шафак, нищо не може да опише с думи тази книга…
    И понеже стана много дълъг този мой коментар само ще кажа, че се влюбих в снимката с книгата в пералнята :)))

    1. Ще я намеря тази книга, още днес.
      Аз продължавам да досаждам на темата и гледам реакции. Понякога даже ми е забавно и се чудя кое точно не разбират тези мъже. Било фантасмагории. Междузвездни войни да не би да е по истински случай? 🙂

  5. И аз като една от обсебените на тема Здрач, ще ти препоръчам и друга книга на Стефани Майър – „Скитница“. Няма нищо общо със Здрач, даже в началото започва доста странно и се чудех дали да продължа да я чета, но не я оставих и не съжалявам – също толкова обсебваща поне за мен 🙂

  6. Аз по подобен обсесивен начин четох прочетох Мъртви преди мрак – първата от книгите, по които е сниман сериала Истинска кръв. След това се разсеях малко и не продължих с останалите от поредицатам но много добре те разбирам 🙂

  7. Изчетох ти поста така както навремето и аз се бях зачела в Здрач… бяхме на морето, когато я започнах и така се бях отплеснала, че не обръщах внимание на никой. Дори си спомням, че отидохме после на гости на родителите на Део, а аз прекарах 2-та дена в спалнята четейки книга :))) Миналата година си купих и някакъв вид продължение с историята на Бри (вампирката от Сиатъл) на английски, няма нищо общо с първите 4, но докато си на вълната мога да ти я дам да я прочетеш :))

  8. Ooo, Йоана, много си личи обсебването (точно тази дума – обсебване) във фотосите! Наистина тази история те е следвала навсякъде, денем и нощем! И, знаеш ли, когато попаднеш на човек, който в момента е обзет от същата мания, ще усетиш, какво е да се разбираш с някого от половин дума…Мисля си … всеки има такива моменти на обсебване и добре, че е така, защото, в един момент, имаме нужда да разберем кой живее в душата ни 🙂

  9. Когато прочетох книгите гледах и първия филм. Спомням си, че превъртах едни и зъщи сцени от филма до 2 сутринта. Бях обсебена. Напълно разбирам)))

  10. Не съм чела поредицата, но се възхитих от снимките, които си качила. Страхотно са идейни! Не мога да откъсна очи от тях!

  11. .. за това мечтаех в детството ми – за ДаУан и ЗаВинаги.. Тези чисти неща от детсвото, които се завръщат няма как да не са толкова силни.. мнооого силни и чисти, особено ако вече животът те е поочукал от към емоционална страна.
    .. толкова е романтично и .. Истинско

  12. Душата на човека се нуждае от такова обсебване,макар и временно.И ти се иска това да продължи,без да спира.Чувстваш се извисена,пречистена,завладяна,омаяна,опиянена…

  13. Много се зарадвах, като прочетох тази твоя публикация.Когато аз попаднах на „Здрач“,бях като обсебена.Всичко и всички ми пречиха да се потопя в историята.Прочетох книгите на един дъх и изгледах филмите.Освен че историята е много хубава,авторката е невероятен майстор с перото.Много рядко в последно време попадам на така завладявщ и умел разказвач.

  14. Невероятна книга, обсебваща и оставяща те без дъх :)Радвам се, че точно тук откривам и други, които да имат сходни на моите вкусове. А магията, която искри от тортата ти, Йоана… да се чуди човек за кое да копнее по-напред, за тортата или за историята 🙂 Благодаря за всичкото вдъхновение в кухнята, с което ме даряваш. Продължавай все така! Дерзай!

  15. Здравейте, темата е отдавна изоставена, но бих искала да споделя и аз моята история. Отдавна следя вашия блог и рядко се престрашавам да изпробвам тези прекрасни за окото и небцето вкусотии. И така попаднах на десерта „Здрач“. Бях чувала за филма, но го намирах за тинейджърски и не по моя вкус. Мислех, че е поредният вампирски, а аз тези не ги харесвам изобщо!!! Та като видях, че човек от който се възхищавам е бил „обсебен“ се впечатлих и реших да видя филма, а после свих всички книги на племенницата ми… Останалото е история. Определено съм завладяна от този копнеж, страст, болка и абсолютна отдаденост. Не мисля да продължавам да описвам чувствата които поражда в мен но ето че и аз се броя към обсебените. Отдавна нищо ни ме беше докосвало така. БЛАГОДАРЯ 😉
    и до 17ти ноември…

    1. Не сме единствените. 🙂
      Благодаря, че сподели с нас. Както и да я погледнеш, историята е обсебваща за романтици. 🙂
      Въпреки, че знам края, искам да го видя и на филм. Чакаме!

  16. Домът ми е притихнал, децата по чудо са заспали, а аз умирам за сън, но се зачетох и не мога да спра. Атмосферата при вас е страхотна. Не знам защо, но се сетих за филма „Джули и Джулия“. Присъединявам се към всички дами влюбени в „Здрач“. Чакам с нетърпение последната част.

Коментирай