Ако има конкурс за най-бързо и същевременно вкусно ястие, то Spaghetti Aglio e Olio ще бъде начело в класацията. И както казва заглавието на рецептата, ястието се състои единствено от спагети, чесън и зехтин. Хм, малко съставки, бързо приготвяне и невероятен вкус, на който не мога да устоя. Това го могат само италианците с тяхната паста и съпътстващите я средиземноморски аромати.
Не си спомням момент, в който да не се поддам на изкушението италианска кухня. Всъщност има ли някой, който да не я обича? Особено паста с разнообразни сосове – сметанови, зеленчукови, месни и с морски дарове. С обилни количества зехтин, чесън, домати и сирена, пастата се е превърнала в мое любимо ядене, а виното към нея е нещо съвесем естествено. Или направо задължително.
Още повече заобичах пастата, когато се научих да я приготвям у дома. Но сега няма да приготвям прясна паста, защото ястието, което ще ти покажа е много лесно и бързо и бих искала да запазя тази негова привилегия. Така че, остава ми само да направя избор на суха паста.
Класическото ястие се приготвя със спагети, но ако имам избор (а аз имам) бих избрала фетучини или талиателе. И за да внеса още по-интензивен вкус на семплия, но (повярвай) зашеметяващ сос, състоящ се само от зехтин и чесън, аз избрах да приготвя ястието с пълнозърнеста паста. Защото освен да са вкусни, здравословната нотка в ястията винаги ме е привличала. Спрях се на фетучини приготвени от древния сорт пшеница емер, която е с мек глутен и придава на пастата сравнително тъмен цвят – най-тъмният, който съм срещала сред пълнозърнестите пасти.
Мисля, че изборът ми се повлия и от поръчителя на рецептата – GreenJotter. Не бях приготвяла тази рецепта с пълнозърнеста паста, но ето, че ми се отдаде случай, чиито резултат мога да приветствам възторжено, премлясквайки горещи фетучини. А и обещах изненада, нали Green… 🙂
Пълнозърнести фетучини с чесън и зехтин
Основната рецепта се състои от сварена паста, която се овкусява с чеснов зехтин. За целта чесънът може да се добави цял в нагорещения зехтин и да се запържи за кратко докато зехтинът поеме аромата. След това чесънът се отстранява. Другият вариант, който аз предпочитам е чесънът да се нареже на филийки и да се остави в зехтина. Често ястието се приготвя с пикантна нотка, като към зехтина се добавят и сушени стрити люти чушлета.
В ястието може да се включат пресни зелени подправки като магданоз, босилек или риган. В повечето предложения на рецептата не присъства сирене, но аз не си представям паста без прясно настърган пармезан. Ето и моя предпочитан вариант на соса.
Дозите са за 2 порции.
Продукти:
- 200 г пълнозърнести фетучини от емер
- 50 мл зехтин
- 2 скилидки чесън, нарязани на филийки
- щипка лют червен пипер (или повече, на вкус)
- 1/2 връзка пресен магданоз
- прясно настърган пармезан
- сол и черен пипер
Фетучините се слагат във вряща подсолена вода и се сваряват ал денте. При мен това отне 10 минути. Отцеждат се, като се запазва част от водата, в която са врели, която ще се използва по-късно, ако се наложи.
В дълбок тиган се нагрява зехтинът. Добавят се чесънът и лютия пипер и се запържват за няколко секунди докато отделят ароматите си. Добавят се отцедените фетучини и се готвят 1-2 минути. Ако са сухи се добавя малко от водата, в която са врели. Посоляват се със сол и черен пипер.
Накрая към фетучините се добавят нарязаният на ситно магданоз и настърганият пармезан. Разбъркват се за няколко секунди и се сервират веднага.
Една доста семпла рецепта, но и заинтригуваща.Йоана искам да те поздравя,че отново наруши правилата и избяга от темата 14-ти февруари 🙂
Още се мъча да проумея защо всички празнуват св. Валентин при положение, че сме източноправославни християни.
П.П. Аз предпочитам да празнувам рожденния си ден. И в тон на всички луднали по празниците – спорен ден с много вино и любов.
Aglio, olio e pepеroncino!
3 са – но последното в бързината може и да не се каже – подразбира се.
чао
🙂
Мерси, Йоана, каква изненада!!! Истинско откритие! И ние сме в отбора на ценителите на италианската кухня, а идеята ти за пълнозърнеста паста не я очаквахме. Чудесна идея! Ще я изпробваме в най-скоро време! С бутилка червено, разбира се!
Йоана, от няколко седмици чета рецептите из блога ти- страхотни са! Не съм кой знае колко веща в кухнята, но си признавам, че твоите рецепти ме вдъхновяват и ми дават увереност в кулинарните начинания. Конкретно за тези фетучини искам да те попитам какво точно се има предвид под „паприка“- нашия си червен пипер или нещо друго? Ще съм ти балгодарна за отговора, понеже ми се иска да изненадам любимия човек с това ястие:) И двамата сме ценители на италианската кухня, затова искам като приготвям тази паста всичко да се получи какво трябва.
Паприка е лют червен пипер. Ако обичате люто може да добавиш стрити люти чушлета или всеки един лют пипер на вкус.
Благодаря за бързия отговор, ще я пробвам още тази вечер :))))
Рецептата е доста модифицирана – например магданоз и пармезан не присъстват в традиционните спагети aglio e olio. Вместо пармезан, за тази паста се слага pecorino. А от магданоз просто няма нужда, става прекалeнo натоварено. Ароматът на чесъна е достатъчно силен и затрупва магданоза. По същия начин и черният пипер е напълно излишен и даже не се връзва с вкусовете на останалите съставки.
Както казва моят мъж (италианец и невероятен готвач) – хубавата кухня е проста и няма нужда от финтифлюшки за да бъде разкрасена.
Други два трика за тази паста: олиото в което се пържи чесънът не бива да е много нагорещено, за да остане ароматът му лек и богат. Той само вижда олиото колкото да си пусне вкуса, нe e тежко запържен.
Опитай вместо да слагаш люта паприка в спагетите, използвай олио в което живеят няколко люти чушчици. Ние имаме отделно бурканче с олио само за тази паста (или за друга, която се предполага да е люта).
Традиционният тип паста за тази рецепта е или спагети, или orecchiette. Според мъж ми формата на пастата има значение за вкуса, защото различните форми поемат соса по различен начин.
В такъв случай ще трябва да редактираме Wikipedia или да чиракувам при съпруга. 🙂
Благодаря за подробностите. Биха били полезни за всички.
Е, чак да чиракуваш при него… 🙂 Той е само един от всочки италианци, които си готвят както са научили от детството си, което за тях е вид свещенодействие. Виж, съжалявам ако коментарът ми е прозвучал наставнически – само исках да дам друга гледна точка 🙂
Амa ползването на уикипедия винаги е нож с две остриета. Не бих я препоръчала като гарантиран източник на информация. Особено американската версия и то що се отнася за кулинария, защото американската кулинарна практика доста ентусиазирано и волно преработва другите кухни и за съжаление все в посока „колкото повече толкова по-добре“. Повече подправки, дори и да нямат нищо общо помежду си, от всичко по малко на едно място. Американският вариант на италианската кухня няма нищо общо с италианския оригинал. Не бих препоръчала дори и известните звезди на италианска кухня на американска територия, защото дори и да познават истински традиционните рецепти те неизменно ги адаптират за американския вкус.
Най-добре при специфични за дадена страна рецепти да се ползват местни източници. Пък ако мога да допринеса с нещо – считай ме доброволец преводач 🙂
Поздрави за интересно писания блог! 😉
Няма никакъв проблем. Всеки има гледна точка и вкус. Благодаря ти за коментара.
Преди да публикувам тази рецепта се допитах до различни източници, включително и хора, готвили в Италия италианска храна.
Всеки, който се интересува от кулинария би трябвало да е разбрал, че уникална и еднопосочна рецепта няма. Вярно, има някакви основни техники, но другото е импровизация и индивидуален възглед (вкус).
Така, както приготвих рецептата за статията, на мен много ми хареса. И я споделям. 🙂
Считай, че ще те имам за навигатор за други рецепти от италианската кухня. 🙂
На мен тази рецепта ми се е „запечатала“ в съзнанието от предаването на Дейвид Роко по Фиеста ТВ, там доста добре обяснява всякакви интересни, семпли, но много вкусни и не много популярни италиански рецепти! 🙂
п.с. много ми харесват чиниите, сребърния прибор и „гръцката“ салфетка, всичко в синьо! 🙂
Хубава вечер и честит Трифон Зарезан! 🙂
маргарита съм по-горе 🙂
Доста често времето което мога да отделя за любимия си блог е вечер, и винаги така ми се отваря апетита. Йоанаа явно добре си вършиш работата ама може ли в 11 вечерта да се готви паста?
Хубав блог и хубава рецепта.
Обаче това, което наричаш „паприка“ никога не е значело нито на български, нито на английски „лют червен пипер“. Paprika означава червен пипер на английски и обикновено се добавя hot, за да изразиш „люто“. Или просто използваш други думи (на английски).
Знам, че ги знаеш тези неща, но ако ще променяш термините, мисля, че е по-добре да се прави по-точно.
Иначе, от личен интерес, има ли разлика между червен пипер и паприка (не, не е в лютивостта)?
Нищо лично, поздрави!
Прав/а си. Това, че аз наричам (асоциирам) паприка с лют пипер, не означава, че всички разбират какво имам предвид. Ще внимавам повече. Благодаря за коментара. 🙂
Йоана, напоследък не споделяш оценката за рецептите измерени с Вальометъра 🙂 …
🙂 Вальометъра се включва при не толкова класически и нови за него (нас) рецепти.
Вероятно има пропуски, ще ги поправим. 🙂
ААаа, това за Вальометъра много ми хареса 🙂 Тази рецепта я направих с класически спагети №5. У дома си имам Пламкометър, който много се учуди за ентусиазма ми! Харесахме ги, наистина колко семпло и вкусно може да бъде 🙂 Прилагам тук едно клипче, в което без думи е пояснено какво да слагаме и какво не – друго представяне на Aglio, olio e peperoncino!
Поздравления Йоана! Вдъхновителка си:)
И аз не слагам магданоз и чер пипер в моите спагети,но не намирам нищо нередно и дразнещо в това,че в Своя блог Йоана е споделила Своята импровизация на тази рецепта.Точно обратното.Иначе нямаше да се отбиваме тук.
Не вярвам,че 60 милиона италианци от Алпите до Сицилия приготвят това ястие по абсолютно идентична рецепта.
Както и,че начинът,по който моят съпруг – българин, импровизира по темата кавърма, е единствено правилният.
Преди да ме обвините в ерес, ще споделя, че пригових тази рецепта още в деня, в който я прочетох 🙂 С единственото допълнение, че замених магданоза с мащерка, запържена заедно с чесъна. Очарована съм и мисля съвсем скоро да повторя. Такива идеи просто са манна небесна за хората с добър вкус, но малко време (през седмицата например).
И аз мисля да опитам да направя рецептата, още тази вечер, особено ме грабна това, че е лесна и вкусна. После ще споделя. Утре се прибираме за няколко дни при мама и тате, така че няма как да готвя големи количества, за това тази е много подходяща за момента.
След два месеца планираме да ходим в Париж и, тъй като не планираме да наблегнем на ресторантите и френската храна там, а на разходките и музеите, ще ми се да нестроим френски с ястия от тук. Не е точно по темата, но, Йоана, би ли споделила имаш ли публикувани подобни рецепти?
Може да си избереш от категорията френски рецепти.
Не са много и преобладават десертите, но ти препоръчвам ориз със зеленчуци по провансалски.
Йоанка, твоите са подобни . Супер са !
Браво ,Йанче браво .Перфектни са спагетките
Години наред съм готвил тази паста и смятам, че е великолепна. Напоследък я промених малко и то под въздействието на един НЕМСКИ ГОТВАЧ!
Най- напред запържвам с малко захар нарязана на полумесеци глава лук до златисто. След това слагам чесъна и лютия пипер за 2 мин. Сол, бял пипер, сух ригън и босилек. Готово! Опитайте и няма да съжалявате.
Тези спагети са просто прекрасни! Вече няколко пъти ги правя, майка ми също ги хареса и когате не съм била у дома /студентка съм/, ги е наготвила на сестра ми 🙂 Пробвайте и с една идейка сушени домати /които научих как да си приготвям от този блог и мноооого благодаря/ – просто нямам думи :):):)
Браво, Йоана! Много често си приготвям тази паста. Живяла съм малко в Италия – в Рим се казват „ергенски спагети“ заради лесното и бързо приготвяне.
Направих пълнозърнести макарони по начина описан за паста, станаха уникални, без пармезан, но с галета и кашкавал, наистина всеки избира сам как да бъдат приготвени според вкуса.Благодаря за идеята чесън зехтин, но аз ще предложа и друг сос- лук и морков, стават уникални, идея на моя скъп брат, поздрави и успех на готвачите!
Алио&Олио с лук и морков?! Обичам и лук, и моркови, но гениалността на ТАЗИ рецепта е именно в запържените в зехтин чесън и лют пипер, чийто великолепен вкус е напълно достатъчен. Честно, откакто преди четири години ми „донесоха“ тази рецепта от Италия, другите сосове не ме привличат! Но това е само мое мнение, „На вкус и цвет товарищей нет“!
Пържене със зехтин……?
Да, напълно възможно и практикувано в цялото Средиземноморие! Тази статия на български език отговаря подробно на въпроса ти. В тази преводна статия се разисква същия въпрос като твоя. Може да прегледаш и всички тези резултати и сам/а да прецениш дали е добре или не да използваш зехтин за готвене. Важно е да бъдем информирани и тогава да избираме според собствените ни възгледи.