Както вече знаеш, като стане въпрос за пазаруване аз съм първа в редиците, развявайки огромен списък в ръка. Независимо дали ще отида в супер маркет, в козметичен магазин или ще се поглезя с нова дреха, пазарът ме разтоварва. Е да, стига да не надвиша собствения си лимит. Но от всичко, най-обичам да пазарувам нови, странни, екзотични или както искаш още го наречи, продукти и подправки. Мога да се разхождам с часове по рафтовете, да разглеждам внимателно продуктите и да чета и най-малките букви върху етикета. В такива моменти, когато не бързам, започвам да сглобявам продуктите още докато ги разглеждам. В такива моменти идват и идеите на теория, които разбира се, не винаги се получават на практика. Но важно е да има идеи.
След един такъв пазар, преди да започна да реализирам новодошлата идея си наливам чаша вино и премислям какво и как точно трябва да се случи (да направя) за да се получи замисленото наистина добре. Чашата вино отключва въображението още повече, потъвам в едно друго пространство, в което се въртят аромати, вкусове, текстури, цветове, цветове, цветове…
Какво се получава, обаче, когато пазарувайки пия вино? Не знаех, но ми се случи. Идеите се прескачаха една друга, всяка застрашавайки предишната, пред мен вече изникваха готовите ястия, помирисах ароматите, вкусих нещо желано… И как не, сред толкова разнообразие в новооткрития магазин на Be Fit.
Вече съм ти говорила за Be Fit и бисквитите с лавандула, които приготвих след един от пазарите ми там. А след този пазар, доволно разхождайки се с чаша вино сред рафтовете ми хрумна да приготвя нещо като брауни, но не съвсем. Взех основна рецепта за брауни, която модифицирах до неузнаваемост. Целта ми беше да бъде без глутен, какаото (шоколада) да заменя с брашно от рошков, исках да използвам меласа, много меласа и накрая да придам едно сезонно звучене на десерта, като сложа в него сушени сини сливи и лешници. Заиграх се. И се получи. Мога да благодая на виното и на Be Fit.
Безглутенов сладкиш със сушени сини сливи, брашно от рошков и лешници
Десерта има превъзходен вкус, който не мога да опиша с думи. Представи си за каква еуфория от вкусове става въпрос. Комбинацията на продуктите се оказа не само сполучлива, но и очарователна.
При първия опит забелязах, че текстурата на сладкиша е ронлива. Обикновено при продукти без глутен се получава този дефект. При втория опит, промених технлогията. И се получи много добре.
Лешниците, които използвах са набрани от баща ми, от онова диворастящо дърво, за което съм ти говорила и преди.
Ами така е, с хубави продукти и с добро настроение, хубави неща се получават. 🙂
Забелязах, че сладкишът става по-вкусен след като престои 1-2 дни.
Продукти:
- 200 гр. меко масло
- 250 гр. захар
- 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
- 100 гр. меласа
- 200 гр. сочни сушени сини сливи
- 50 мл. марсала
- 1 супена лъжица ванилова есенция
- 50 гр. брашно от рошков
- 50 гр. брашно от елда
- 50 гр. оризово брашно
- 50 гр. царевично нишесте
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 1/4 чаена лъжица сол
- 100 гр. едро счукани сурови лешници
Сливите се накисват в марсалата за минимум 30 минути. Пасират се в кухненски робот, заедно с течността.
Фурната се нагрява на 180°C. Форма за кейк с подвижни стени, с диаметър 26 см. се намазва с мазнина. На дъното се поставя изрязан кръг (26 см.) от хартия за печене. И той се намазва с мазнина.
Маслото и захарта се разбиват на пухкав крем. Добавят се яйцата, едно по едно, като след всяко се разбиват добре докато се усвоят от сместа. Следват меласата, пасираните сливи с марсала и ваниловата есенция. Всичко се разбърква много добре.
Отделно се смесват брашното от рошков, брашното от елда, оризовото брашно, царевичното нишесте, бакпулверът и солта. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват добре. Сместа трябва да бъде сравнително гъста.
Сместа се изсипва в подготвената форма. Разпределя се равномерно. Поръсва се с едро счуканите лешници. Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 40 минути. Оставя се да се охлади напълно във формата и тогава се освобождава.
Втория магазин на Be Fit се намира на бул. Шипченски проход 18 (в търговски център Galaxy, ниво 1, срещу Била)
супер рецепта, единствения недостатък е ,че пиеики си виното в момента го няма тоз сладкиш реално пред мен. но нищо ще се насладя само на снимките.
Пу-пу, че си ми хубава! 🙂
Я кажи с какво може да се замени меласата, че хич не я харесвам, а и 100гр от нея + още 250гр захар не са ли много за този сладкиш?
Лешниците просто идеално се вписват в цялата концепция на тази рецепта, а и съм чела, че използването на сушени сини сливи/фурми, накиснати в марсала (ммм…) правят десерта изключително сочен и ароматен.
Хм, да помисля…. Ако не ти харесва, просто я пропусни, но добави още едно яйце, например или малко прясно мляко. Хрумва ми, че мед е добра алтернатива за да се запази текстурата на кейка, такава, каквато е, но пък ще стане прекалено сладък. И аз няма да мога да го ям. 🙂
Ще му дойде времето да възклицавам и по сладкиша, но чантата ти… Ах, чантата ти!!! Въобще трябва да се засрамиш – красива, с вкус, добричка, с чувство за хумор, вълшебница в кухнята… ами то пък всичко си има граници 🙂
Свеждам свенливо глава и се засрамвам. 🙂
Чудесен начин да се задържи погледа на един клиент, интригуващо, закачливо и в крайна сметка едно добро преживяване. А и резултатът е впечатляващ!!!!
Присъединявам се към комплиментите на всички!
Мила ми Йоана- позволявам си това обръщение, защото от 4-5 месеца редовно посещавам блога ти, всъщност се чувствам пяяристрастена към него!
Тази вечер празнувайки Цветница обрах овациите на цялата компания с направения по твоята рецепта – Безглутенов сладкиш с рошков ,!сини сливи ,лешници!
Благодаря ти!
Невероятно талантлива си и готина,естествено от и следствие …на това може би..? Възхищавам ти се от сърце ! Продължавай в същия дух!
Силвана, благодаря ти за този коментар и за това, че се осмели да приготвиш моята импровизация (мисля, че си единствената до момента).
Радвам се заедно с теб и ти пожелавам още такива вечери. 🙂
Здравей. С какво друго може да се замени марсалата? Четох, че тя придава характерен вкус на сладкиша, но може ли да се замени с нещо по-разпространето? Четох, че веднъж отворена може да се съхранява 4-5 месеца, а не съм сигурна дали ще мога да я оползотворя. Едва ли ще правя толкова много сладкиши, а пък не си падам по сладък алкохол. Благодаря
Вместо марсала може да се използва всеки един ликьор, тъмен ром, бренди, сладко вино. Ако искаш да избегнеш алкохола изобщо, накисни сливите в прясно изцеден портокалов или ябълков сок, или просто във вода.
Много благодаря Йоана. Това ме интересуваше. Аз имам ром, тъй като обичам коктейли, пък и рома може дълго да стои без да се разваля. Наистина искрено се възхищавам на страницата ти, а за снимките…. просто нямам думи. От чисто любопитство кой ти ги прави? Аз преди доста време си писах теб във връзка с хляб с квас… Въобще доста неща научих от теб, а в момента чакам да ми стане ваниловата есенция :). Желая ти всичко най-хубаво!
Аз и Вальо правим снимките.