
Има едно лешниково дърво, което расте до двора на къщата ни в село Дерманци. Никой не се грижи за него, вирее само и въпреки това ражда изобилно плодове. Когато настъпи сезона за обирането на лешниците, баща ми се заема с тази задача, а като се прибера в Ловеч знам, че ме чака една пълна щайга с пресни лешници, а аз чакам тях за да приготвя нещо изненадващо и неустоимо вкусно. Започва се едно чукане по терасата (да ме прощават комшиите), за да изчистя лешниците от черупките. Трябва повече сила и ловкост, отколкото да изчистиш орехи, например. Благодаря на тати, че ми даде наготово тази доза лешници, с която приготвих тарталетите. Просто не можех да отделя време за това, тогава.

Преди около месец се захванах и аз да чистя лешници. Доволно си напълних едно пликче, което оставих за по-нататък, когато имам време да приготвя нещо. Когато настъпи момента, отворих пликчето и бях много, ама много шокирана. Започнах да се ядосвам на себе си, после ми мина и си казах „добре, това да ти е за урок“. Какво се беше случило? Всички лешници, понеже са пресни се бяха задушили в найлоновото пликче и всички до един бяха мухлясали. Десерта с лешници се отложи за следващото ми пътуване до Ловеч, когато щях да си взема още пресни лешници. Ето какво не трябва да се прави с пресните ядки. Сега, си ги държа в една купичка, без пликчета, за да могат да „дишат“. Другият вариант да се запазят е да се опекат.
Рецептата за тарталети е с френско ронливо тесто, наподобяващо бисквита - маслено и хрупкаво. Тестото може да се разточи и от него да се изрежат форми за тарталетите, но ако това ти е трудно, то част от тестото може да се сложи директно във формите и да се пресова с пръсти докато ги запълни.

За пълнежа реших, че комбинацията от лешници и карамел ще даде богат и задоволителен вкус към масленото тесто. Исках да сложа и някакъв завършек на тези таратлети и първото нещо, което ми хрумна е шоколад. Каква комбинация само! Карамел, лешници и шоколад. Направих шоколадови спирали, с които декорирах тарталетите. Метода за шоколадовите спирали (или други форми) научих от списание „Меню“, благодарение на шеф готвача Ивелина Иванова, която приготвя страхотни десерти и декорации към тях. За целта се използва фотографска плака. За съжаления не знам от къде мога да закупя такава, но я замених със стари негативи от снимки (глупаво от моя страна, да поразя негативите, но какво ли не правя в името на кулинарията). Тортата, която приготвих за рожденият ми ден е с панделка от шоколад, направена по този метод.

Нарязах фотографските негативи на дълги, тесни ленти. Намазах върху тях разтопения шоколад и ги усуках на спирали (не повече от две навивания), като закрепих краищата на лентите с чаши и каквато посуда намерих под ръка. Оставят се да изсъхене и да се втвърди шоколада върху тях. След това лентите се обелват внимателно от шоколада. Шоколадовите спирали са готови.
Дозата, която помествам по-долу е за 8 тарталети. Ако дозата се удвои може да се направи една голяма тарта във форма с диаметър 28 см.
Продукти за тестото:
- 180 гр. брашно
- 60 гр. пудра захар
- 100 гр. твърдо масло
- 1 жълтък
- 5-6 суп. лъж. ледена вода
- 1 ч. лъж. сол
Брашното и пудрата захар се пресяват в купа. Към тях се добавя солта и нарязаното на кубчета масло. Омесва се с пръсти за кратко, добавя се жълтъка и толкова водата и бързо се разбърква с пръсти, докато се съединят всички продукти и се образува тесто. Ако е необходимо се слагат още 1-2 супени лъжици вода.

Тестото се увива в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 30 минути.

Фурната се нагрява на 180°C. Тестото се разделя на 8 равни части. Запълват се форми за тарталети с диаметър 9 см. Тестото се надупчва с вилица на няколко места. Тарталетите се слагат в тавичка и се пекат за 15 минути, докато започнат да придобиват златист цвят.

Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат преди да се освободят от формите.
Продукти за карамеления сос с лешници:
- 200 гр. захар
- 1 суп. лъж. глюкоза
- 60 мл. вода
- 120 мл. сладка сметана
- 2 суп. лъж. меко масло
- 1 ч. лъж. ванилова есенция
- 170 гр. сурови лешници
Лешниците се слагат в тавичка върху хартия за печене и се запичат за 10 минути на 150°C. Разбъркват се периодично за да се опекат равномерно. Оставят се да изстинат.
Сметаната се загрява леко, без да завира и се държи на топло място.

Смесват се захарта, глюкозата и водата в тенджерка. Слагат се на котлона да заврат, като се разбъркват периодично, докато захарта се разтопи.

Варенето продължава около 30 минути докато сиропа придобие светъл карамелен цвят. Тенджерката се маха от котлона и към сиропа бавно се изсипва сметаната, разбърква се непрекъснато с дървена лъжица. В този момент трябва да се внимава, защото сметаната завира и започва да пръска. Ако останат бучки в сместа, тя се връща на котлона и се разбърква докато стане гладка.

Добавя се маслото и се разбърква докато се разтопи. Карамеленият сос се оставя да изстине за няколко минути. Накрая се слага ванилията и лешниците. Разбърква се добре и се оставя да се охлади напълно. Когато е изстинал сосът се стяга.

Преди да се напълнят тарталетите, трябва те и карамеления сос да са напълно изстинали.

Карамеленият сос с лешници се разпределя богато в осемте тарталети. Декорират се с шоколадовите спирали.









Отскоро чета блога ви, и много ме радва, както непрестанното желание да правите нещо, така и уменията да документирате нещата след това по страхотен начин. Благодаря
ne stava li tvurde sladko? ina4e e hubava „sladka“ bombi4ka
pozdravi!
Росица, аз ти благодаря.
Маргарита, за мен много сладка е баклавата, на пример. Всеки има индивидуално възприятие за вкусовете и не смятам, че трябва да се слагат под общ знаменател. Сладък е медът, захарта, тортата; сладка е и тиквата или ябълката.
Тарталетите са „нормално“ сладки (ако има такова понятие).
Изброените продукти от рецепта ти дават някаква предтстава за това, какво би се получило, но понякога резултатът от крайния продукт може да те изненада. Опитай ги!
несъм надничала тука от два дена и какво да видя…
очите ми се напълниха с толкова кулинарна красота.
Имам една чанта кестени, и в петък ги почвам.
Поздрави.
На 24 ноември имам Имен ден
Ще ми направиш ли едни такива вкуснотии?
Кати, за мен ще бъде удоволствие.
Точно такива вкуснотии ли искаш или да ти измисля нещо друго?
БРАВО!!!За първи път отварям този блог,и се възхищавам на майсторското умение на Йоана!Хич да не ти се яде,за да спазваме диета поне за празниците да изглеждаме що годе представителни,си принуден да опиташ това изкушение, дали ще се получи като на майсторката това ще видим ….,ако нещо се затрудня ще бъдете ли така добра драга Йоана да се притечете на помощ?Предварително благодаря!Още един въпрос:маслото с което приготвяте тази вкусотия какво е:краве,а тестото може ли да се замеси със свинска мас за да е по хрупкава?
Роза, тук съм за всякакви въпроси свързани с рецептите.
Препоръчвам да се използва немско краве масло. Понякога купувам и българско, но не мога да случа на марка, която да предлага качествен продукт. С каквато и мазнина да направиш тестото (дори маргарин), ще се получи.
Свинска мас, никога не съм използвала. Спомням си как баба и мама, приготвяха сладки и баници предимно със свинска мас и не съм останала очарована. Понякога оставя неприятен дъх в ястието. Но ако ти харесва, мисля че нищо не пречи да използваш мас.
Благодаря за хубавите думи и успех!
Здравей Йоана,
:):)
може и да си описвала някъде в статиите предназначението на глюкозата, а аз да не сам прочела, но все пак ще питам…ще се получи ли успешен карамеления сос, ако не се сложи глюкоза. И накрая, ако все пак е необходима, от къде да си купя….сякаш не ми се е набила в очите по магазините…:(
Благодаря, че се отзоваваш на всичките ми питания…!!!!
Глюкозата в тази рецепта не е задължителна. Добавя се съвсем малко количество и целта и е да придаде гладкост и лъскавина на соса. Но може да я пропуснеш.
Ако пък държиш да сложиш, може да я намериш на диетичните щандове, щандовете със сладка и конфитьори в по-големите хранителни магазини или в специализирани диетични магазини.
Успех!
Здравей Йоана,
приготвих тези кошнички за рождения ден на сина ми, само че използвах по-малки форми и така се получиха 40бр., вместо 9, както са при теб. Рецептата е успешна, но ми се струва, че солта в тестото или е много или е излишна. Предполагах, че ще преобладава карамеления вкус, а всъщност се усеща леко солен вкус и вкуса на лешници. Не знам ти на какво мнение си….Това разбира се не е критика. Просто споделям впечатлението си. И накрая за тези, които се притесняват, че това е твърде „сладка“ бомбичка….мога да ги успокоя и да кажа, че наистина баклавата е много по-сладка от тези тарталетки….:):):)
Поздравления за рождения ден на синът ти.
, за това станаха малко бройки.
На мен не ми направи впечатление, че солта е много. Пък и от лъжичка до лъжичка има разлика. За това най-добре ще е да пиша всичко в грамажи, за да няма грешки.
Ако ти се струва много солта, може да я редуцираш, но в никакъв случай не я изключвай. Солта в тестото (всяко тесто) спомага за неговата еластичност и съединяването на глутеновите връзки. Ако в тестото (което и да е) не се добави сол, то ще се къса лесно, трудно ще се разточва и няма да има еластичност.
Формите за тарталети, които използвах в тази рецепта са с диаметър 9 см. – големички
Радвам се че опита рецептата ми и сподели впечатленията си.
Чудесно изглежда, ще го опитам!
Колкото до солта, в предаване по ФиестаТВ един от майсторите готвачи обясни, че добавянето й в сладки ястия подчертава именно сладкия вкус.