Мислим си, че знаем много неща. Понякога се оказва, че нищо не знаем. Четем, учим се от житейските уроци, споделяме с приятели, които ни дават „умни“ съвети, накрая всичко отново се оказва един фалш. Разбрани ли сме от другите и дали ние ги разбираме е един въпрос, който си зададох вчера и не спира да мъчи съзнанието ми. Познаваме ли толкова добре човешката психология, за да твърдим факти за човека застанал срещу нас, само от външния му вид или един разговор? Несъмнено вътрешната ни интуиция или както аз бих я нарекла – шестото чувство, понякога говори по-добре от каквато и да е психология, от какъвто и да е опит. Аз предпочитам да следвам интуицията си. Това е нещо, което всеки притежава, но трябва да развива в себе си.
Но понякога и интуицията ни изневерява и се оказва, че това, което мислим е породено от предишни наши преживявания. Дали сме прави в действията си, това зависи единствено от гледната точка. Или както често се казва: за един си прав, за друг си крив.
Всъщност, за да познаваш добре психологията на другия, трябва първо добре да познаваш своята. Да бъдеш наясно със своите „черни“ страни, със слабостите си, със способността си да предизвикаш другия и последствията от това. Познаваме ли добре себе си, бихме могли да направим много.
Сега погледни тази ситуация и тези мои мисли като аз и амарантът, в ролята на другия. Дали ще бъде по-лесно да го приемеш, след като го опознаеш по-добре? Или ще бъде по-добре да се довериш на интуицията си? Това, трябва ти да ми кажеш. Аз се доверих, въпреки, че не го познавам, но се опитвам да го разбирам. И не сгреших.
Сладки от амарант с мед и стафиди
Адаптирано от nuworldfoods.com
Тези сладки се приготвят с брашно и пуканки от амарант. И двата продукта се продават готови, но може да си ги приготвиш и вкъщи.
За брашното от амарант смилаш същото количество семена от амарант в кухненски робот или кафемелачка.
Пуканките от амарант може да приготвиш като загрееш голяма тенджера и в нея добавиш семена от амарант. Започват да пукат веднага в нагрятата тенджера, затова трябва да се сложи капак, за да не изхвърчат навън. Тенджерата се разклаща за да не загорят вече изпукалите се пуканки. Замирисва на царевица, също както, когато се пукат царевични пуканки. Тъй като процента на изпукалите напълно семена е горе-долу 50:50, то е по-добре за тази рецепта да се купят готови пуканки от амарант, които са и по едри. А иначе, изпуканите вкъщи семена от амарант могат да се използват за пълнени тиквички или да се добавят в салата.
Сладките не съдържат захар, а се подслаждат с мед, който допринася и за обединяването на продуктите и за дъвчащата им текстура. Стафидите, които са добавени, също допринасят за сладостта им и обогатяват с плодов нюанс, иначе зърнените сладки.
Бадемовата есенция е добър избор, но може да се замени с предпочитан от теб аромат – ванилия, лимон и т.н.
Продукти:
- 140 г брашно от амарант
- 60 г пуканки от амарант
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 2 белтъка от яйца, от свободно отглеждани кокошки
- 140 г течен мед
- 1 чаена лъжица бадемова есенция
- 2 супени лъжици разтопено масло
- 80 г стафиди
Фурната се нагрява на 180°C.
В купа се смесват брашното от амарант, пуканките от амарант и бакпулверът.
Белтъците се разбиват на сняг. Добавя се медът, бадемовата есенция и маслото. Разбиването продължава докато сместа стегне и стане гъста и пухкава.
Добавят се сухите съставки, като разбъркването става на ръка с дървена лъжица. Следват стафидите и всичко се обърква много добре.
От полученото меко тесто с лъжица се правят купчинки в тава, върху хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с малко масло или растителна мазнина. Аз използвах малка мерителна лъжица, за да оформя правилни полусфери. Най-лесно и бързо става с малка лъжица за сладолед.
Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 15 минути или докато станат златисто жълти. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.
Това изглежда вкусно. Аз съм виждал амарантът брашно в София, но никога не амарантът пуканки. Къде мога да го намеря?
Кейси, за продуктите, които използвам в рецептите от блога, чети в страницата „Кое откъде?“
Отново изненадваща рецепта, при това доста философски написана – поздравления. Аз винаги следвам интуицията си, досега не ме е подвеждала, надявам се и вбъдеще да е така.
Изглеждат прекрасно и тези дни ще ги опитам, че отдавна съм си купил амарант и искам да го приложа в употреба. Само един въпрос тавата я пръскам със спрей преди или след като направя на нея купчинките от тесто?
Преди. Целта е да не се залепят. Може да използваш и растително олио.
Джо, казала си го много вярно. В действителност и колкото странно да звучи, човешката интуиция се гради върху натрупания опит, така че тя може да подвежда. Предвид че себеопознаването е труден и дълъг процес, то и приближението към същността на другите е немислимо да се случва от първата среща. Често се обграждаме с подобни нам хора, само защото ни липсва познанието за човешкото различие и с това губим от разнообразието на света, с което да изпълваме нашия собствен. Не знам какво е амарант *puppy eyes*, но с удоволствие бих опитала от тези твои вкусотийки- толкова много приличат на любимите ми бабини ореховки *yummi*
Днес ги направих, обаче, за мое голямо разочарование амарантът не щя да пука и т’ва е (нямаше готови пуканки в магазина)! Или е бил стар или аз не съм нацелила с температурата, /макар че минах през всяка възможна на котлона/ чаках дълго, но резултата беше около 5% изпукан амарант от 100 гр. Та, направих ги само с брашното, и мократа смес не ми стана лепкава, но пък съм с ръчен миксер, съвсем ретро. Въпреки това станаха чудесно и не отстъпват на сниманите тук! Изваждайки ги от фурната пробвах една още топла и се стреснах – „О, ето го този ужасен земен вкус на цвекло! Край, мъжа няма да ги яде!“ (много ми е капризен). Все пак като поизстинаха го пробвах с една, после още една и заедно преполовихме бройката. Не знам, свикнах ли или след като изстинат уляга вкуса, но сега са ми любими и не мога да им се наситя! Също така добавих половин смачкан банан в сместа и смятам, че много се връзва. Ще пробвам и с цял. Благодаря за рецептата, Йо! Супер си!
Пукането на амарант е като при пукането на царевични пуканки. Необходимо е съдът, в който ще се пукат да бъде добре нагрят, а също така зърната да не са овлажнени.
Радвам се на импровизацията ти и по-важното е, че сладките са изядени. 🙂
Привет!
Глася се да приготвям тези прекрасни сладки и искам да попитам за тази бадемова есенция. От къде си я купила? Може ли да я заместя с бадемово масло? 🙂
Привет, Ралица!
Бадемовата есенция има аромат на горчив бадем. Заменянето му с бадемово масло не е удачно, тъй като то се извлича от сладкия (обикновен) бадем и няма този аромат. Възможно е да се постигне подобен аромат с няколко фино смлени кайсиеви ядки в сместа. Като цяло не е фатално да го пропуснеш и дори може да го замениш с друг аромат като ванилия, портокалова кора и/или канела.
Преди Йоткер предлагаха на пазара есенция от горчив бадем, но вече са я спрели (поне в България). Имам смътен спомен, че съм виждала бадемова есенция на друга марка в Хит, така че ако искаш да я опиташ, може да потърсиш там.
Независимо какъв аромат решиш да използваш, ще се радвам да споделиш впечатленията си от сладките.
Сладките днеска ги приготвих и станаха страхотни. Тук във Велико Търново в крайна сметка няма бадемова есенция и сложих както ми предложи ванилова. Вкусни, здравословни и интересни на вкус. Обожавам амаранта. Прекрасна идея за рождения ден на баща ми! Много отдавна чакам да приготвя тази рецепта. Първо успях да намеря пукания амарант в магазин Лекси в гр. Пловдив, но брашното дълго време никъде не го намирах. Накрая успях да се снабдя с него докато бях в София. И хоп вече рецептата е готова.
Благодаря ти! Поздрави! 🙂
А медът при термична обработка не губи ли свойствата си? Може ли да се замени с кленов сироп?
Към горния коментар:
Не само полезните свойства на меда се губят при печене, ами има научни изследвания, които сочат към токсичността на меда при нагряване. Изобщо захари, когато се нагряват с аминокиселини и белтъчини, т.е. (може би) винаги при печене на ястия/печива, водят до реакция на Майар. Малко е страшничко като се зачетат научни статии за съединенията, които се образуват при нея…
А пък тя, реакцията на Майар е нещото към което почти винаги аз се стремя, когато готвя. Защото тези взаимодействия на въглехидрати и белтъчини правят прекрасния вкус на подходящо сготвената храна, независимо дали е пържола, броколи или хляб. Съгласен ли си, Силв? И да, може би не е здравословно да се задълбочаваме в подробности. 🙂