Амарантът е от онези зърнени култури, с които едва от скоро се запознах. Заедно с киноата и древните сортове пшеница – лимец, емер, спелта и камут, амарантът влезе в моята кухня. За да го опозная по-добре ми беше необходимо време и мнения от хората, които вече са го използвали. Срещнах негативни отзиви и единствената причина за това, е липсата на достатъчно информация за непознатия продукт. Не че аз знам много, но се разрових надълбоко из интернет пространството, за да разбера не само как се приготвя амарант, а и защо му се приписват здравословни качества. Това ми помогна и в избора на рецепта и полезни начини, по-които той може да бъде част от менюто ми.
Амарантът е стара зърнена култура, позната още от ацтеките преди 8000 години. Те го наричали „супер храна“, защото осигурявал енергия на войните. Амарантът бил тяхната свещена храна. Тъй като се свързвал с тяхната култура и религиозни церемонии, конквистадорите, които по онова време превзели днешно Мексико, изгорили всички посеви с амарант. Все повече за прехрана влизали в употреба европейски култури и така амарантът бил забравен. До днес.
Това, с което той е ценен е наличието на пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както не се откриват в никоя друга зърнена култура. Амарантът е източник на фибри, желязо и калции. Липсата на глутен го прави подходящ за хората с непоносимост към глутена.
Най-честото му приложение е като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо, а смлян на брашно или направен на пуканки, може да се използва в сладкиши, палачинки и дребни сладки. Когато е цял, на зърна, амарантът се сварява във вода и добива текстура и вид на дребен хайвер. Когато се загрее добре в сух съд, започва да пука, досущ като царевични пуканки. Брашното от амарант има широко приложение и се използва в смеси за безглутеинови брашна.
Трудно ми е да опиша вкусът му, но мога да кажа, че е приятен. Напомня ми на земя и на зърно. Първият ми опит да приготвя и опитам амарант беше като добавка в зеленчукова супа. Сложих малко количество с цел да сгъстя супата, както се добавя ориз или дребна паста. Но като че ли така не усетих добре вкуса му. Затова опитах да го използвам като плънка. Приготвих пролетни тиквички, напълнени със сварен амарант. Запекох ги с чедар и домати. Така вече можех по-добре да усетя вкуса и текстурата. А от прочетеното за него, съм сигурна, че съм включила полезна и здравословна храна в менюто ми.
Пълнени тиквички с амарант
Продукти:
- 3 средно големи тиквички
- 100 гр. амарант
- 3-4 супени лъжици зехтин
- 1 глава червен лук, нарязана на полумесеци
- 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
- 50 гр. сирене чедар
- 6-8 чери домата, нарязани на филийки
- 3-4 стръка пресен магданоз
- сол и прясно смлян шарен пипер
Тиквичките се срязват на две по дължина. Вътрешността им се издълбава с лъжица. (Месото на тиквичките не се използва в рецептата. Може да се запази за крем супа, зеленчуково пюре или зеленчукови кюфтета.)
Така оформените лодки от тиквички се бланшират във вряща подсолена вода за 5-6 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат. Нареждат се в тавичка, плътно една до друга.
Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът и чесънът за 3-4 минути. Добавя се амарантът и се разбърква 2-3 минути. Когато се нагрее добре ще започне да пука. Добавя се водата, плънката се разбърква и се оставя да ври 15 минути докато течността се абсорбира и амарантът набъбне. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Маха се от огъня и се добавя нарязаният на ситно магданоз.
Плънката се разпределя в лодките от тиквички. Отгоре се настъргва сиренето чедър, а върху него се подреждат кръгчета домати. В тавата се налива малко вода и тиквичките се запичат за 15 минути на 200°C или докато сиренето се разтопи и придобие златист цвят.
Много вкусно изглежда.
А амаранта е щир – вероятно така е по-познат у нас.
Да, амарантът е вид щир. В Гърция масово се консумират листата, като салата, а в Северна Америка се използват и листата и семената.
У нас амарантът се разпространява като зърнена култура (продават се семената), които са внос и обикновено са от биологично производство.
Аз като чуя „амарант“ и се сещам за песента на Nightwish: http://www.youtube.com/watch?v=DfWipqrYmss
… Което показва, че нищо не разбирам от готвене
Ако ще си правим състезание по музика и кулинария, има и група Black eyed peas – боб „Черно око“.
Съгласна съм за всички полезни качества на амаранта, киноата, както и останалите древни сортове пшеница. Но смятам, че колкото и полезна да бъде една храна, ако не е вкусна за човека, който я консумира, той никога няма да се върне към нея. Е, опитах да вкарам тези продукти вкъщи, но никой не успя да ги възприеме. Вкусът на „земя“, който ти описваш е наистина доста по-силен и натрапчив, отколкото би ми се искало да бъде. Единствено като брашно се опитвам да ги вмъквам по малко и да заблудя околните, но отново се усеща. Може би за хората с непоносимост към глутен е добър избор, но някак си си мисля, че за всички останали си остава една странна, неособено вкусна и непозната храна.
И все пак, въпрос на вкус
Не всичко, което лети се яде.
Много правилно си го казала: ако храната, която не ти харесва, колкото и да е полезна, просто не я яж. Храненето трябва да бъде удоволствие за сетивата, да ти носи радост и хубави емоции. Не се насилвай да ядеш нещо, което не ти харесва. Това показва, че организма ти не го приема. Слушай го!
За сметка на една полезна храна, която не харесваш, има друга, която ти е приятно да консумираш. Намери я и я включвай по-често в менюто си.
Люси, който е коментирал по-долу е прав. Всяка храна може да стане любима, ако е приготвена умело и вкусно (според критериите за вкусно на всеки един от нас, храната ще бъде приготвена различно).
Ето един пример от мен: Приготвих елда, която никак не ми се понрави. След няколко дена опитах елда в един вегетариански ресторант и тогава много ми хареса. Установих, че доматите, които бях добавила в моята елда, развалиха вкусът на иначе приятно ухаещата и вкусна зърнена култура. (Представи си сладка царевица, сварена с доматен сос. Блах.
)
Просто, трябва да открием начинът, това е.
Йоана, омъжи се за мен:)
Добре, ама трябва да се наредиш на опашката.
къде се продава?
Във всички био магазини. В частност, аз пазарувам от Инке Тинке, Be fit, My Organic Market, Балев Био Маркет и Зоя. Поне засега.
Интересна рецепта! А какво е съотношението вода:амарант при варенето, за да се свари добре?
Горе-долу 1:1. Може да се добави и малко повече вода. Сварява се за 15-17 минути.
Аз по-скоро съм на мнение, че няма „неособено вкусна и непозната храна“ , а такава, която е приготвена по неособено добър и подходящ начин.
Предложента от Йоана комбинация ми се вижда много обещаваща, която ще пробвам в почивните дни и задължително ще споделя!
Задължително да споделиш.
Мисля (и не само аз), че ако амарантът се изпука предварително на пуканки, ще се приеме по-добре. Просто се загрява в сух дълбок съд с капак и се изпуква като царевичните пуканки.
За разлика от киноата, която може да се приготви и на солено ястие и на сладък пудинг с прясно мляко, зърната от амарант (според мен) са подходящи само за солени ястия. Вече приготвени на пуканки или смлени на брашно, може да се подслаждат и да се използват за десерти.
Рецептата е страхотна! Толкова е приятно да откриваш нови вкусове и храни. Йоана, до днес тази рецепта ми се струваше сложна и само се облизвах, гледайки снимките, но след като тази вечер запретнах ръкави и се захванах с приготовлението й видях, че всъщност е много лесна и бърза, дори. Амарантът е новост за мен и определено харесах вкуса му. Странно, но нямах неприятно усещане за земя, което описват хората по-горе. Единствено може би защото ползвах сух магданоз (и аз предпочитам пресен, но нямах) ми се стори, че подправките могат да са повече.(може пък и да трябва да поспра с пикантната източна кухня:) Остана още доста амарант в пакетчето и ще се радвам да го пробвам и с някоя друга рецепта:) Поздрав!
Винаги може да се добавят подправки според предпочитанията. Но за амаранта все още не съм открила някакво невероятно съчетание.
Използвах само добре познатия ни магданоз и червен лук, който има по-мек вкус за да усетя по-добре самият амарант. Следващият път, повече.
Аз никога не би помислил, че на вземане на нещо подобно. Какво интересно ястие и изглежда вкусно.
Дали амарантът е подходяща храна за бременни, знае ли някой?
Според мен, да. Даже е препоръчителен, поради наличието на лесно усвоими от организма растителни белтъчини и микроелементи. Не виждам с какво може да те притеснява, освен ако не спазваш специална диета в момента.