След кратка разходка до Слънчев бряг, няколко десерта, от които две торти, шоколадови тарталети и печени праскови, отново се връщам на гръцката кухня. Много характерни за нея са различните видове, било сладки или солени баници, наречени пити. Всяко едно ястие на гръцки език, което завършва на пита, означава, че е нещо приготвено с тесто, обикновено с точени кори. Като например известната Спанакопита – със спанак или Тиропита – със сирене. От сладкишите по-известна е Милопита, която представлява пай с ябълки.
Приготвих трудно произнасящата се Кольокитопита (ударението е на третото „о“), което означава баница с тиквички, от κολοκυθάκια (кольокитакя) – тиквички. Интересно е че със същото име наричат и сладката баница с жълта тиква. Как се разбират, не знам.
Рецептата е от книгата Съвременна гръцка кухня. В нея се дава съвет, че за по-лесно и бързо приготвяне на баницата може да се пропусне запържването на тиквичките. Стига, след като са настъргани да се изцедят добре от водата.
Един килограм тиквички пуснаха доста вода – около 250 мл. и имаше още влага в тях. За това след отцеждането ги сотирах в малко зехтин. Това елиминира излишната влага в тях, а лекото карамелизиране на зеленчука придава по-добър вкус в комбинация със сиренето.
Копърът е често използвана зелена подправка в гръцката кухня, а в тази рецепта е просто задължителен. За повече плътност в плънката се добавя малко пшеничен грис. И тук присъства гръцко сирене – кефалогравиера, което е нещо средно между (отново) гръцките кефалотири и гравиера. Тази смесица дава много алтернативи на сиренето. Като например може да се замени с грюер, пармезан или други жълти твърди сирена.
Използвах тава с размери 28×22 см. от която се получават 6 големи парчета.
Баница с тиквички и сирене фета
Продукти:
- 200 г точени кори за баница (1/2 пакет)
- 1 килограм тиквички
- 3 супени лъжици зехтин
- 1 супена лъжица масло
- 2 супени лъжици пшеничен грис
- 150 г сирене фета
- 100 г прясно настърган пармезан
- 2 яйца
- 100 мл прясно мляко
- 1/2 връзка копър
- сол и черен пипер
Тиквичките се настъргват на едро ренде. Посоляват се с малко сол и се оставят в гевгир за 30 минути да се отцедят.
В широк тиган се загряват две супени лъжици зехтин. Тиквичките се сотират за няколко минути докато влагата се изпари. Разбъркват се периодично. Оставят се настрана докато изстинат.
Сиренето фета се намачква с вилица. Добавя се пармезана и пшеничения грис. Яйцата и прясното мляко се разбиват леко с вилица. Яйчната смес се изсипва при сирената и всичко се обърква добре. Накрая се добавят изстиналите тиквички и нарязаният на ситно копър.
Маслото се разтопя и се смесва с една супена лъжица зехтин. Дъното на тава се намазва с малко от мазнината. В тавата се подреждат половината кори, като всяка една се намазва с мазнина. Изсипва се плънката с тиквичките и се разпределя равномерно. Отгоре се подреждат останалите кори, също намазани с мазнина.
Баницата се нарязва на квадрати. Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 35-40 минути докато плънката се стегне, а корите придобият златисто-кафяв цвят. Изважда се от фурната и се оставя да се охлади преди да се сервира.
O, Йоана, стана страхотно! Нищо, че е с обикновено сирене и без пармезан!
Ще кажеш: „Ами, това не е моята рецепта“!
Така е, а предствям си какво ще се получи, следвайки оригинала!
А-а, Люси, нищо такова няма да кажа. Рецептите са само основа за идеите. Импровизациите са „нашите“ рецепти.
Съществуват рецепти, в които много държа на точните продукти и грамаж – обикновено десерти. Но тук винаги може да се съобразяваме с наличните продукти и индивидуалния вкус. Освен браво, друго няма да кажа. 🙂
Йоана, имаш ли представа как се зове този пшеничен грис на английски, че и тези, дето не са в България, да си направят баничката?
Мерси!
Казва се semolina.
Отново страхотна рецепта!
И отново благодаря.
В интерес на истината, днес Ив.Звездев показа подобна баница, но малко различни съставки. Смятам, че твоята е по-добра!
Хубава вечер.
Благодаря Гого. 🙂
За съжаление нямам време да гледам кулинарни предавания през деня. Късно вечер се спирам на FiestaTV, където научавам интересни неща. В по-голяма степен се вдъхновявам от хубави кулинарни книги.
Здравей Йоана! Радвам се,че те открих! Аз съм страхотен твой „обожател“ от няколко дни и искам да ти засвидетелствам уважението и възторга си. Самата аз съм гастроном по природа и много ценя добрата храна. Готвя,но не като теб и снимам,също не като теб:) Все пак имам съвсем друга професия и нямам претенции да умея всичко. Знам със сигурност,че има много какво да науча от теб и от блога ти и ще го следя с интерес. Също така,ходя много по ресторанти и бих могла да давам мнения относно местата,които посещавам. А и ако установим контакти мисля,че можем да обменим много опит в това отношение. Живяля съм много години във Франция и познавам доста добре един регион,който би представлявал интерес за теб в кулинарно отношение. Наистина бих била радостна да сътруднича на дейността ти и на това,което правиш прекрасно и аз също да черпя вдъхновение и опит от теб! Поздрави от Варна! Краси.
Стана превъзходна баница!!! Следващият път ще сложа още повече копър.
Да много ми допадат твойте изобретения!!!!!!!!!Следя и ги пробвам с интерес.Благодаря ти.
РЕДОВНО Я ПРАВЯ ЛЯТОТО ОТ ГОДИНИ ,НЕ ЗНАЕХ ЧЕ Е ГРЪЦКА РЕЦЕПТА,САМО С ТАЗИ РАЗЛИКАТА ,ЧЕ НЕ СЛАГАМ КОРИ ЗА БАНИЦА,И ГРИСА МИ Е ЦАРЕВИЧЕН,ТАКА СЕ ХАРЕСВА В МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ПРОСТО СИ Я ПЕКА В ТАВИЧКА И ОТГОРЕ НАРЪСВАМ СТЪРГАН КАШКАВАЛ
Рецептата е чудесна и я правя редовно в Гърция.Понеже ми харесват експериментите в готвенето,си позволих да направя една промяна и се получи нещо много добро.Правя бешамел с 2с.лъж. кр.масло ,2 с.лъж. брашно/пълни/ и 2 1/2ч.чаши прясно мляко.Двете яйца добавям в този бешамел и не слагам пшеничен грис.Към този бешамел прибавям останалите съставки и подреждам баницата по начина,който е описала Йоана.Поздравления Йоана!Гръцките ти рецепти са много хубави и не обръщай внимание на злобни подхвърляния.Вярвай ми,защото вече 18г.в Гърция с готвенето си изкарвам прехраната
Предложението ти е интересно, Антоанета.
И благодаря за подкрепата. Предложените рецепти са варианти и разбира се, че съществуват и други. От Солун до Атина вариации колкото искаш, нали? 🙂 Да не говорим пък за островите.
Весели празници!
Здравей, Йоана,
Благодарение на рецептата ти открих нежността на тиквичките. Ние се отнасяме почти варварски с тях, като предимно ги пържим и ги давим в чесън и мляко (прекалявам, разбира се, тази комбинация ми е любима), и така не долавяме деликатната им природа.
В моето семейство сиренето не е на почит и аз го изключих при приготвянето на баницата. Но пък добавих още едно яйце. Освен фантастичния аромат, сърцевината имаше финеса – ами да, на суфле. Сервирах парче баница с настърган пармезан и домати. Наши семейни приятели с гръцка жилка полудяха от удоволствие,като я вкусиха. Поразително е колко лесно е да доставиш малко радост на близките си с една отлична рецепта.
За пореден път се убеждавам колко са прецизни рецептите ти, какво експлозия от вкусове пораждат. Разбира се, за лаик в кухнята като мен, много важно е, че споделяш тънкости в технологията на приготвянето на храната.
Тези дни си мислих, че готвенето е в същината си творчески акт, то заземява и е неочаквано ефикасен антидепресант.
Хубаво настроение.
Благодаря за коментара. Развеселих се и ми стана много приятно. 🙂
Още вдъхновения и радост с близките!
Баницата е чудесна, правя я вече няколко пъти. Преди все се чудех какво да правя останалите кори от пакета, но след като видях рецептата за печените кайсии с джинджифил и мед вече не се чудя 🙂 И двете се получиха прекрасно. Благодаря!
Това е първата рецепта от блога, която приготвих, още в деня, когато го открих – беше някъде през април тази година. Оттгогава е редовна у нас, даже утре пак мисля да я направя:) Страхотна е!
Здравей, Йоана, случайно да си открила на пазара тънки кори без консерванти и друга химия?
Вчера правих рецептата с кори „Сърбиянка“. На тях пише „без консерванти“. Изглеждат ми по-традиционни от Белла и други подобни. Моята баница се получи добре, само малко рано я извадих от фурната, че бързах.
„Сърбиянка“ и според мен са много хубави кори. Не съм 100% сигурна, че нямат никаква химия, но определено са вкусни. „Белла“ са отврат.
Здравейте, откъде купувате тези кори „Сърбиянка“ ? Разбрах , че са мн хубави. От Варна съм и нз дали изобщо няйъде продават от тях 🙂
Какво да ти кажа… Те рядко се задържат като асортимент, нямам представа защо. Ту се появяват, ту изчезват. Ту ги има в този, ту в онзи магазин. Досега не съм успяла да им хвана следите (поне по София). Ако някой варненец знае нещо повече за положението при вас, добре ще направи да сподели. Това, което аз лично мога да ти предложа е да ползваш корите за баница на Пикадили (тяхната марка, с лъвчето). Като качество са аналогични на „Сърбиянка“.
Здравейте, разказваха ми подобна рецепта само, че в нея баницата се пече като пататник на котлона с обръщане и след туй се заливала с препържен в масло мед. Някой правил ли е такава баница и може ли да даде точна рецепта и съвет?